Айзък Азимов
Младост (4)

4.

Слим се сепна от шума на стъпки и грейна, когато това се оказа само Ред.

— Наоколо няма никой — каза той. — Огледах добре, можеш да се обзаложиш.

— Ш-шт — рече Ред. — Виж. Вземи това и го натъпчи в клетката. Трябва да тичам обратно в къщата.

— Какво е това? — неохотно протегна ръка Слим.

— Кайма. По дяволите, никога ли не си виждал кайма? Това трябваше да вземеш, когато те пратих в къщата, вместо да се връщаш с онази глупава трева.

Слим се засегна.

— Откъде да зная, че не ядат трева? Освен това, каймата не е така открита. Тя е в целофан и не е такава на цвят.

— Естествено — в града. Тук си я мелим сами и винаги е такава на цвят, преди да е сготвена.

— Искаш да кажеш, че тази е сурова? — бързо се отдръпна Слим.

Ред изглеждаше отвратен.

— Да не мислиш, че животните ядат готвена храна? Хайде, взимай я. Няма да те изяде. Казвам ти, че няма много време.

— Защо? Какво става в къщата?

— Не знам. Бащите ни се разхождат. Опасявам се, че може да ме търсят. Нищо чудно готвачката да им е казала, че съм взел месото. Във всеки случай, не искаме да дойдат тук след мен.

— Не попита ли готвачката, преди да вземеш това нещо?

— Кого? Онази киселица? Не бих се изненадал, ако ме остави само на вода, защото татко я е накарал. Хайде. Вземи я.

Слим пое голямата топка месо, макар че от допира го полазиха тръпки. Той се обърна към плевника, а Ред се затича в посоката, от която беше дошъл.

Когато наближи двамата възрастни, той забави хода си, пое няколко пъти дълбоко въздух, за да се успокои и после закрачи внимателно и небрежно. (Бяха се насочили най-общо към плевника, забеляза той, но не право натам.)

— Здрасти, татко — каза той. — Здравейте, сър.

— Един момент, Ред — рече Индустриалеца. — Искам да те питам нещо.

Ред извърна старателно лишено от израз лице към баща си.

— Да, татко?

— Майка ти ми каза, че си излязъл рано сутринта.

— Не чак толкова рано, татко. Съвсем малко преди закуска.

— Казал си й, че е защото си се събудил през нощта.

Ред изчака, преди да отговори. Трябваше ли да казва това на майка си?

После отвърна:

— Да, сър.

— Какво те събуди?

Ред не видя нищо лошо.

— Не знам, татко. Прозвуча като гръм, нещо подобно, и като сблъсък.

— Можеш ли да кажеш откъде се разнесе?

— Прозвуча сякаш идва от хълма. — Това беше достоверно, а също и полезно, защото посоката бе почти противоположна на плевника.

Индустриалеца погледна към госта си.

— Предполагам, че няма да е зле да се поразходим към хълма.

— Готов съм — отвърна Астронома.

Ред погледа как двамата се отдалечават и когато се обърна, видя Слим да поглежда предпазливо иззад живия плет.

Ред му махна.

— Хайде.

Слим излезе и се приближи.

— Казаха ли нещо за месото?

— Не. Предполагам, че не знаят за него. Тръгнаха към хълма.

— Защо?

— Разпитваха ме. Интересуваха се от шума, който чух. Слушай, животните изядоха ли месото?

— Ами — предпазливо отвърна Слим, — като че ли го оглеждаха и го душеха или нещо подобно.

— Добре — рече Ред, — предполагам, че ще го изядат. По дяволите, трябва да ядат нещо. Хайде да се поразходим към хълма и да разберем какво ще правят татко и твоят баща.

— Ами животните?

— Нищо им няма. Човек не може да се занимава непрекъснато с тях. Даде ли им вода?

— Естествено. Изпиха я.

— Разбирам. Хайде. Ще отидем при тях след обяда. Знаеш ли какво, ще им занесем плодове. Всички ядат плодове.

Заедно се затичаха нагоре и както обикновено, Ред бе начело.