Мануел Васкес Монталбан
Самотата на мениджъра (46)

Стаята вонеше на камфор. Останалата част от къщата миришеше на задушена бакла. Хематомите върху голата гръд на Чаро образуваха причудливи цветя на злото. Карвальо не я събуди. Отмести мръсните съдове, седна в свободния ъгъл на дивана, където спеше Бискутер, и взе да пише върху лист хартия, като подбираше внимателно думите. Сложи писмото в плика, който му бяха предали убийците. Облече сакото си, пъхна писмото в единия джоб, а в другия бележката, която му бе дал наемният убиец. Взе да разтърсва Бискутер за рамото, докато го събуди.

— Ще отсъствам през целия ден. Не пускай Чаро да излиза.

— Ей сегичка ставам, шефе, че тая къща има нужда от голямо чистене.

— Къщата си е добре и така. Внимавай и не пускай никъде Чаро.

Очите на сънливото човече бяха зачервени. Карвальо опипа пистолета в дъното на джоба. Бискутер проследи жеста му и, изглежда, напълно се събуди.

— Този път няма да ви оставя да излезете сам.

— Този път си нося пропуск.

Слънцето едва се беше показало. Нощният хлад изтръгваше утринни ухания от всичко наоколо: от земята, от боровата гора, от чакъла, който скриптеше под стъпките на Карвальо. Слезе в града по самотното шосе; самотни бяха и градските теснини. Команчите спяха в бърлогите си или започваха да правят гаргара в баните. Светофарите кротко отстъпваха пред неговата припряност. Пристигна пред къщата на Нунес, когато портиерът отваряше входната врата. Пусна плика в пощенската кутия и веднага излезе, без да даде възможност на човека да задава въпроси. Попипа другия джоб, за да се увери, че носи бележката на наемния убиец, и я сложи на съседната седалка, за да може да вижда начертания на нея маршрут:

Имам удоволствието да ви поканя в моето имение в Палаусатор (Херона), за да си поговорим. Чакам ви в събота за обяд и бих бил особено щастлив, ако приемете поканата ми. В Ла Бисбал и в Пале можете да питате за пътя към дома ми, но за да стигнете възможно най-лесно, ви прилагам план.

Подпис: Аржеми.

Автомагистралата изглеждаше построена само за него. Погълна километрите, подтикван от самотата и мекия утринен хлад. Като мина над река Тордера, си спомни за миг Дитер Ромберг, убит за чест и слава на световното равновесие. Излезе през отклонението за Херона-север и пое по шосето към Паламос. Животът започваше да се събужда. Тракторите шетаха из полята. Една камионетка прибираше ежедневната си реколта от премазани кучета. Групи деца изминаваха в индийска нишка километрите, които деляха чифлиците от селското училище.

— Камионите събират ежедневната реколта от премазани деца и кучетата вървят в индийска нишка към училището.

Изрече го на висок глас и после запя с цяло гърла романса от „Момичето от лозовата горичка“^[1]:

Ти си жената, що аз най-много любя,

на теб аз дарих сърцето си.

После захвана „Вярна сабя победителка“ от „Севилският гост“, а гласът му пресекна, когато поде хотата от „Тръстът на тенорите“^[2]:

Обичам те, както майка се обича,

както годеница се люби,

както парите се обичат.

Обичам тееее.

В Ла Бисбал му казаха, че в тоя час може да закуси нещо солидно единствено в „Ла Маркета“. Малък ресторант с няколко застлани с мушама маси, една жена в кухнята и цилиндроподобен гигант, който му предлагаше какво биха могли да му претоплят по това време: пълнено с малки рачета пиле, морски раци с охлюви, свински крачета, печено яренце, пълнени калмари, печени охлюви със сос винегрет или само подлучени, пуйка с гъби, готвено телешко, боб с наденица на тиган, няколко вида колбаси собствено производство, наденица, свински бут, свински котлети, бифтеци… Мъжагата продължаваше да изрежда, уверен в съкрушителния ефект на дългия списък. Карвальо поръча морски раци с охлюви.

— Охлювите са повече от раците. Раците са само за вкус.

— Ясно. След това искам боб с наденица на тиган, донесете ми и малко подлучен сос.

Филии хляб с мирис на жито. Гъсто черно вино от онези, които през зимата зачервяват ушите.

— Откъде се снабдявате с това вино?

— Правим си го ние. Имаме лозе на другия бряг на реката.

— Ще ми продадете ли няколко бутилки?

— Не знам кога ще мога да ви ги приготвя. Сега имам много работа.

— Ще се обадите в дома на Аржеми, в Палаусатор, ще питате за мен, Пепе Карвальо, и ще ми кажете дали на връщане мога да мина да взема трийсет-четирийсет бутилки.

Ханджията му поднесе крем пита с борови семенца, наречена „рус“, и една голяма бутилка „гранача“^[3], от която Карвальо си наля три пъти. Излезе от „Ла Маркета“ с увереността, че светът е добре устроен, ала преди това подчерта пред собственика, че най-удобният час за обаждане у Аржеми е между дванайсет и половина и един. Поразходи се из Ла Бисбал, надникна в магазинчетата за керамика и поръча едно керамично пано, изобразяващо розата на местните ветрове: Гаргал, Трамонтана, Гарби… Отново помоли да се обадят непременно в дома на Аржеми между дванайсет и половина и един на обяд, защото тогава щял да знае дали му трябват едно или две пана. Влезе в магазина на един антиквар и поръча дъбова ракла.

— За подарък е. Не помня точно адреса, на който трябва да я пратя. Бихте ли ми позвънили в дома на Аржеми в Палаусатор…

— Знам го. Имението на господин Аржеми е пълно с мебели, купени от този магазин.

— Обадете се към един. Или по-добре малко по-рано и попитайте за мен. Пепе Карвальо. Тогава ще знам точния адрес.

— Не се безпокойте.

В един рибарски магазин, препоръчан от собственика на „Ла Маркета“, купи близо два килограмова раскаса^[4], килограм малки сепии и още килограм риба за супа. Помоли да му ги запазят в хладилника и да се обадят у Аржеми половин час преди да затворят, да попитат за него и да му напомнят, че трябва да мине да си прибере рибата.

— Толкова съм разсеян, че нищо чудно да си тръгна за Барселона, без да я взема.

— Моля ви, не се безпокойте.

И той като Малечко Палечко пускаше трошички хляб, за да запомни пътя, който води до дома на великана човекоядец. Качи се в колата и се отправи към Палаусатор, като спря в Ператаляда, за да научи някои подробности за имението на Аржеми. На няколко пъти спомена името си на различни хора и се поинтересува от репутацията на Аржеми в района и от описанието на имението. Можеше да отиде направо по шосето, което стигаше до оризищата на Пале, или да заобиколи откъм Сант Жулия де Боада. Карвальо опита и двата маршрута. Изкачи се на последния етаж на една изоставена свещеническа къща, за да добие общо впечатление за имението, чиято основна сграда бе солидната къща върху зелен хълм с полегати склонове. Един мотоциклет се носеше с рев по пътищата, водещи към гората, собственост на Аржеми. Суетнята около къщата и димът, който излизаше от голяма скара, издаваха приготовления за обяд на открито. Карвальо реши, че моментът е дошъл.