Метаданни
Данни
- Серия
- Карвальо (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La soledad del manager, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Катя Диманова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Мануел Васкес Монталбан
Заглавие: Самотата на мениджъра. Пианистът
Преводач: Катя Диманова; Христина Костова
Година на превод: 1992
Език, от който е преведено: Испански
Издание: Първо
Издател: ДФ „Народна култура“, София
Град на издателя: София
Година на издаване: 1992
Тип: Роман
Националност: Испанска
Печатница: ДФ Полиграфически комбинат, София
Излязла от печат: април 1992 г.
Редактор: Мариана Китипова
Технически редактор: Олга Стоянова
Рецензент: Красимир Дамянов, Мариана Китипова
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2506
История
- — Добавяне
Стаята вонеше на камфор. Останалата част от къщата миришеше на задушена бакла. Хематомите върху голата гръд на Чаро образуваха причудливи цветя на злото. Карвальо не я събуди. Отмести мръсните съдове, седна в свободния ъгъл на дивана, където спеше Бискутер, и взе да пише върху лист хартия, като подбираше внимателно думите. Сложи писмото в плика, който му бяха предали убийците. Облече сакото си, пъхна писмото в единия джоб, а в другия бележката, която му бе дал наемният убиец. Взе да разтърсва Бискутер за рамото, докато го събуди.
— Ще отсъствам през целия ден. Не пускай Чаро да излиза.
— Ей сегичка ставам, шефе, че тая къща има нужда от голямо чистене.
— Къщата си е добре и така. Внимавай и не пускай никъде Чаро.
Очите на сънливото човече бяха зачервени. Карвальо опипа пистолета в дъното на джоба. Бискутер проследи жеста му и, изглежда, напълно се събуди.
— Този път няма да ви оставя да излезете сам.
— Този път си нося пропуск.
Слънцето едва се беше показало. Нощният хлад изтръгваше утринни ухания от всичко наоколо: от земята, от боровата гора, от чакъла, който скриптеше под стъпките на Карвальо. Слезе в града по самотното шосе; самотни бяха и градските теснини. Команчите спяха в бърлогите си или започваха да правят гаргара в баните. Светофарите кротко отстъпваха пред неговата припряност. Пристигна пред къщата на Нунес, когато портиерът отваряше входната врата. Пусна плика в пощенската кутия и веднага излезе, без да даде възможност на човека да задава въпроси. Попипа другия джоб, за да се увери, че носи бележката на наемния убиец, и я сложи на съседната седалка, за да може да вижда начертания на нея маршрут:
Имам удоволствието да ви поканя в моето имение в Палаусатор (Херона), за да си поговорим. Чакам ви в събота за обяд и бих бил особено щастлив, ако приемете поканата ми. В Ла Бисбал и в Пале можете да питате за пътя към дома ми, но за да стигнете възможно най-лесно, ви прилагам план.
Автомагистралата изглеждаше построена само за него. Погълна километрите, подтикван от самотата и мекия утринен хлад. Като мина над река Тордера, си спомни за миг Дитер Ромберг, убит за чест и слава на световното равновесие. Излезе през отклонението за Херона-север и пое по шосето към Паламос. Животът започваше да се събужда. Тракторите шетаха из полята. Една камионетка прибираше ежедневната си реколта от премазани кучета. Групи деца изминаваха в индийска нишка километрите, които деляха чифлиците от селското училище.
— Камионите събират ежедневната реколта от премазани деца и кучетата вървят в индийска нишка към училището.
Изрече го на висок глас и после запя с цяло гърла романса от „Момичето от лозовата горичка“[1]:
Ти си жената, що аз най-много любя,
на теб аз дарих сърцето си.
После захвана „Вярна сабя победителка“ от „Севилският гост“, а гласът му пресекна, когато поде хотата от „Тръстът на тенорите“[2]:
Обичам те, както майка се обича,
както годеница се люби,
както парите се обичат.
Обичам тееее.
В Ла Бисбал му казаха, че в тоя час може да закуси нещо солидно единствено в „Ла Маркета“. Малък ресторант с няколко застлани с мушама маси, една жена в кухнята и цилиндроподобен гигант, който му предлагаше какво биха могли да му претоплят по това време: пълнено с малки рачета пиле, морски раци с охлюви, свински крачета, печено яренце, пълнени калмари, печени охлюви със сос винегрет или само подлучени, пуйка с гъби, готвено телешко, боб с наденица на тиган, няколко вида колбаси собствено производство, наденица, свински бут, свински котлети, бифтеци… Мъжагата продължаваше да изрежда, уверен в съкрушителния ефект на дългия списък. Карвальо поръча морски раци с охлюви.
— Охлювите са повече от раците. Раците са само за вкус.
— Ясно. След това искам боб с наденица на тиган, донесете ми и малко подлучен сос.
Филии хляб с мирис на жито. Гъсто черно вино от онези, които през зимата зачервяват ушите.
— Откъде се снабдявате с това вино?
— Правим си го ние. Имаме лозе на другия бряг на реката.
— Ще ми продадете ли няколко бутилки?
— Не знам кога ще мога да ви ги приготвя. Сега имам много работа.
— Ще се обадите в дома на Аржеми, в Палаусатор, ще питате за мен, Пепе Карвальо, и ще ми кажете дали на връщане мога да мина да взема трийсет-четирийсет бутилки.
Ханджията му поднесе крем пита с борови семенца, наречена „рус“, и една голяма бутилка „гранача“[3], от която Карвальо си наля три пъти. Излезе от „Ла Маркета“ с увереността, че светът е добре устроен, ала преди това подчерта пред собственика, че най-удобният час за обаждане у Аржеми е между дванайсет и половина и един. Поразходи се из Ла Бисбал, надникна в магазинчетата за керамика и поръча едно керамично пано, изобразяващо розата на местните ветрове: Гаргал, Трамонтана, Гарби… Отново помоли да се обадят непременно в дома на Аржеми между дванайсет и половина и един на обяд, защото тогава щял да знае дали му трябват едно или две пана. Влезе в магазина на един антиквар и поръча дъбова ракла.
— За подарък е. Не помня точно адреса, на който трябва да я пратя. Бихте ли ми позвънили в дома на Аржеми в Палаусатор…
— Знам го. Имението на господин Аржеми е пълно с мебели, купени от този магазин.
— Обадете се към един. Или по-добре малко по-рано и попитайте за мен. Пепе Карвальо. Тогава ще знам точния адрес.
— Не се безпокойте.
В един рибарски магазин, препоръчан от собственика на „Ла Маркета“, купи близо два килограмова раскаса[4], килограм малки сепии и още килограм риба за супа. Помоли да му ги запазят в хладилника и да се обадят у Аржеми половин час преди да затворят, да попитат за него и да му напомнят, че трябва да мине да си прибере рибата.
— Толкова съм разсеян, че нищо чудно да си тръгна за Барселона, без да я взема.
— Моля ви, не се безпокойте.
И той като Малечко Палечко пускаше трошички хляб, за да запомни пътя, който води до дома на великана човекоядец. Качи се в колата и се отправи към Палаусатор, като спря в Ператаляда, за да научи някои подробности за имението на Аржеми. На няколко пъти спомена името си на различни хора и се поинтересува от репутацията на Аржеми в района и от описанието на имението. Можеше да отиде направо по шосето, което стигаше до оризищата на Пале, или да заобиколи откъм Сант Жулия де Боада. Карвальо опита и двата маршрута. Изкачи се на последния етаж на една изоставена свещеническа къща, за да добие общо впечатление за имението, чиято основна сграда бе солидната къща върху зелен хълм с полегати склонове. Един мотоциклет се носеше с рев по пътищата, водещи към гората, собственост на Аржеми. Суетнята около къщата и димът, който излизаше от голяма скара, издаваха приготовления за обяд на открито. Карвальо реши, че моментът е дошъл.