Мануел Васкес Монталбан
Самотата на мениджъра (43)

Бяха съблекли саката си и се изкачваха по пътеката към върха на хълма, откъдето се виждаше Долината на смъртта. Жаума твърдеше, че не е любител на пейзажите, но мястото наистина е внушително. Карвальо идваше за трети път на платото от червена пръст, откъдето на един хвърлей се откриваха бледовиолетовите възвишения на Забриски Пойнт. Планини за самоубийци, устремени насам откъдето връщане няма — към мястото на пълната забрава, където се чувстваш единствена жива частица в пустинния свят, освободена докрай от страха, че ще посегнат на тялото и душала ти. Жълти, черни, сини, зелени, червени потоци браздяха дъното на обвеяната от ветровете долина, над която се спускаха първите сенки на нощта.

— Ако не побързаме, няма да успеем да си направим снимки на Забриски Пойнт и ще пристигнем много късна в Лас Вегас.

— Аз искам да видя шоуспектакъла на Ан Маргрет. Това е първият й гастрол след катастрофата и пластичната операция.

Дитер искаше да прави снимки, а Жаума — да види отблизо един от своите еротични символи. Забързаха към бораксовите хълмове на Забриски Пойнт. Камерата на Ромберг успя да заснеме Карвальо как крачи към пурпурночервения от залязващото слънце хоризонт.

— За вас екскурзията свърши. Дойдохте само за да видите отново тези планини от талк.

— Да.

— Не ви ли блазни животът в Лас Вегас?

— Нямам нищо против него, ала исках да видя това тук.

Дитер отхвърли предложението на Жаума да го смени на волана. Може би се страхуваше — сам Жаума бе признал, че не умее да кара коли с автоматично превключване на скоростите — или пък ненавиждаше пасивната роля на пътник. Над пустинята бе притъмняло, но все още се открояваха пробягващите покрай тях сухи храсти, обезцветените и изоставени дървени постройки, далечните очертания на пътя към някакъв индиански резерват, който Жаума отказа да посети.

— Искам да видя Ан Маргрет и да поиграя. Утре ще трябва да навестим магазините и да видим какво купуват хората. С Дитер сме дошли и по работа, а в Лас Вегас животът започва след залез. Какво ще правите утре?

— Ще се върна в Сан Франциско.

— Дотук и обратно, така ли?

— Харесвам Долината на смъртта.

— Бях я виждал само от самолета и във филма на Дисней „Живата пустиня“.

— Ако ви останат няколко дни, наемете едно самолетче и прелетете над каньоните. Особено по Колорадо. В едно странично ждрело има образувания, подобни на гора от мъжки полови органи от пръст, плод на ерозията. Много стимулиращо зрелище.

Жаума обеща да направи екскурзията, макар и само за да види гората от мъжки полови органи.

— Ще коленича там и ще се помоля и моят да бъде голям и вечен като тях.

Лас Вегас се появи внезапно като светещ мираж насред пустинята. Дитер натисна педала на газта. В сефардските очи на Жаума отблясъците на приближаващите се светлини се смесваха с разгарящия се в него огън от предвкусваните наслади. Сякаш навлизаха в някакво електрическо многоцветно слънце, чието единствено предназначение е да раздава обещания за щастие. Лас Вегас отново ги смая, въпреки че и тримата бяха постоянни посетители — Карвальо, защото преподаваше в близката до града школа на ЦРУ, а Дитер и Жаума, защото ръководеха производства, свързани с този приказен свят.

Жаума беше запазил места в „Сандс“. Дадоха им отделни бунгала граничещи с пясъците на пустинята и обкръжени от героично поддържани пищни градини, които младите служители на хотела кръстосваха с камионетки.

— Преоблечете се бързо, Карвальо. Спектакълът е в „Цезар“, а първо искам да вечерям.

Пушени колбаси с мозелско вино. За десерт — пресни тайландски плодове. Съвършен по вкус и градус калвадос. Поглед, вперен в облечените като със завеси дами и в надменните господа, докарани както обикновено със зелени карирани костюми, тип „Уелски принц“, жълти обувки, червени ризи и верижки от масивно злато вместо вратовръзки. Келнерките бяха предрешени като Клеопатра в момента на агонията, когато змията впива зъби в шията й — стига одеждите на Клеопатра да са били толкова къси, че да даряват римските нашественици с гледката на нейния задник.

— Пак ли носите пистолет под мишницата?

— Той е нещо като придатък.

Шоуспектакълът на Ан Маргрет беше открит с бразилските мелодии на Сержио Мендес — професионално съвършенство, съответстващо на вкуса на публиката, съставена от богаташи, авантюристи и младоженци. Всички бяха във вечерно облекло, а костюмите с английска кройка, роклите закупени в Париж или във филиали на Ню Йорк и Лос Анжелос, отговаряха на неподражаемия вкус „decontracte“^[1] на американците. Всъщност главното в случая беше начинът, по който дрехите стояха на тия тела, привикнали към културата и движенията на каубои или фермерки, преселници, отправили се към Запада, Изтока, Севера, Юга, Тихия океан, Средиземно море и Северния ледовит океан. Ан Маргрет се появи — беше дребна, но прекрасно сложена, а след пластичната операция лицето й бе придобило лукаво кукленско изражение. Гласът й беше детински, но го владееше добре. Танцуваше страхотно, както няколко пъти повтори Жаума. Маргрет вдигна публиката на крака, когато съобщи, че на една от масите в безкрайната декорирана в египетски стил зала седи самият Елвис Пресли. Бившият млад рокер, подражавайки на самия себе си отпреди десет-петнайсет години, се надигна, приветстван от възторжените писъци на почти четирийсетгодишни жени, открили явлението оргазъм преди десет-петнайсет години под звуците на рока. Всички бяха станали и търсеха с очи острова, където идолът излагаше на показ внушителните си телеса, пристегнати в младежко одеяние. След като поздрави присъстващите, той се оттегли, обкръжен от телохранители, които разблъскваха безцеремонно дамите, впуснали се да искат автограф или да докоснат бившия кумир. Излизането на Пресли успокои духовете, отново се възцари полумрак и спектакълът продължи. Жаума пожела да се приближи до сцената, за да огледа отблизо шевовете по лицето на Маргрет. Върна се зашеметен.

— Тя е съвършена! Тя е съвършена!

Тръгнаха към изхода, преди тълпата да се разпръсне, за да заемат място край игралните маси. Игралните автомати приличаха на роботи в електронно вечерно облекло, докато от зеленото сукно на стотиците маси се излъчваше порочността на отминали времена, умножена от демона на благоденствието. Дитер хлътна из коридорите между автоматите. Жаума завзе един стол до масата, където се разиграваше бакара. Карвальо огледа подиума с форма на древен египетски кораб, върху който свиреше оркестър от римляни от първи век преди новата ера. Яките полицаи обаче, които пазеха касата, бяха от този век, в един от цветовете на представителите на властта: сиво, каки, бежово, кафяво. Тези бяха в кафеникаво с висящи на бедрата огромни патлаци в кобури от бяла кожа. Карвальо прежали пет половиндоларови монети на игралните автомати и после се подготви да скучае дълго, като видя заслеплението, с което Жаума следеше ходовете и губеше. Дитер беше предприел мъченическа обиколка — изреждаше игралните автомати един след друг с методичната акуратност на немски механик, дошъл да провери как работят. Карвальо си поигра известно време с погледа на млада пълничка еврейка, заобиколена от цял клан зяпачи, които наблюдаваха с ирония игралната маса. Използва едно краткотрайно разсейване на клана, за да я попита дали няма да си опита късмета.

— Моята религия ми забранява да играя.

Каза го с овлажнели устни, но на Карвальо му се стори, че гласът й излиза от двете едри кълба, които надничаха от деколтето на розовата тюлена рокля. Целият клан беше настанен в „Холидей Ин“ и Карвальо й предложи да я придружи, за да й покаже „Сандс“.

— Това е хотелът на Синатра.

Мургавата красавица погледна към своите роднини. Застаналият в центъра на групата мъж с черна къдрава коса и едри груби черти ги наблюдаваше.

— Не мога. Вече си тръгвахме.

— От Сан Франциско ли сте?

— Не, от Овосо, трудно ще го намерите на картата. Дойдохме да отпразнуваме златната сватба на свекъра и свекърва ми.

— Жалко, че не можете да дойдете в „Сандс“. От моята стая се вижда Сахарската пустиня.

Тя се върна при племето си с грейнало от огромно задоволство лице и увисна на ръката на снажния евреин, като че ли се завръщаше от пътешествие в Синайската пустиня. На Дитер му оставаха още двеста и тринайсет игрални автомата. Жаума дори не забеляза знаците, с които Карвальо се опитваше да привлече вниманието му от другия край на масата. В един момент той вдигна очи и срещна очите на Карвальо. Погледът му беше мътен, като на изпаднал в треска играч. Гледаше Карвальо, сякаш не го познаваше, и отново вторачи очи в ръцете на крупието. Карвальо му махна колебливо. На входа отново се обърна, за да погледне за последен път Жаума, опрял брадичка на облакътените си на масата ръце.