Мануел Васкес Монталбан
Самотата на мениджъра (10)

— Мислех да ти се обадя, но ме домързя и отидох да обядвам сам.

— Благодаря. Много мило от твоя страна. И сега какво? Да подремнем следобеда, а?

— Няма друг изход.

— Да, но аз бях на фризьор и не искам да ме разрошваш.

— В дните, когато ходиш на фризьор, не работиш ли?

— Слагам си перука за клиентите. Понеделник, сряда и петък — кестенява, вторник, четвъртък и събота — руса. Ако искаш, ще си я сложа.

— Не.

Раздразнението, изписано на лицето на Чаро, отстъпи място на закачливостта. Тя хвана главата на Карвальо и го целуна по устните.

— Бедничкият. Тая мръсница Чаро щеше да те остани без следобеден сън. Ела, кралю мой, ела.

Още в коридора Чаро започна да се съблича, а Карвальо не откъсваше очи от трептящото при всяка стъпка, лъскаво слънце на задника й. Сумракът в стаята не успяваше да скрие младата, загоряла на терасата, ултравиолетова плът с още лениви зърна и език, който се вклини между зъбите на Карвальо с порива на каратист. Чаро разгърна дрехите му, сякаш бяха опаковка на прекрасен подарък, и се притисна към него, потърквайки в гърдите му меката си буза. Телата бавно напредваха към леглото, без да губят време в излишни движения; краката се плъзгаха едва-едва с явното желание да забавят, да отдалечат целта. Накрая Карвальо се отпусна на леглото по гръб, следван от лицето с дръпнати очи на Чаро, пламнало от вътрешна топлина. Сетне стаята постепенно загуби очертанията си, телата бяха споени със стоманена връзка, а устните им яростно се бяха слели. Накрая те се отпуснаха изтощени, като разтворена книга, чиито страници все още бяха свързани от преплетените им крака и ръце. Карвальо лежеше по гръб, а ръката му бавно милваше гърдите на Чаро, като последен отглас на затихващата страст в преситените им тела.

Чаро уважаваше правото на Карвальо пръв да отива в банята и вече бе престанала да се изненадва от желанието му да се махне веднага след като се бяха любили, сякаш се стремеше да избяга час по-скоро от местопрестъплението.

— Ще ти звънна — извика Карвальо, докато се обуваше, а от другата страна на вратата долиташе шумът на струящата от душа вода върху ваната.