Богдан Богданов
Омировият епос (41)

Елементите на сюжета

Сюжетът на „Одисея“ не е създаден изцяло от Омир. Историческият анализ показва, че елементите му са твърде древни. Не можем да знаем по какъв път са достигнали до Омир и кое точно е оригиналното в неговата разработка.

Може би най-древният елемент е приказката за корабокрушенеца, за смелия моряк, който посещава далечни страни. Тя е разпространена в басейна на Средиземноморието още преди спускането на индоевропейците от север. Най-старата й версия е една египетска приказка за корабокрушенеца, който доплувал на останка от кораб до пустинен остров. Там го посрещнало чудовище, което се оказало добро и го оставило да се завърне в родината. Не е ли това хваналият се за греда от разтрошения сал Одисей, който достига до острова на Калипсо? И не е ли Калипсо далечен отглас на чудовището?

На няколко места в поемата Одисей разказва измислената история как напуснал родината си Крит и се отправил да скита, как претърпява корабокрушение и попада в Египет. Тази история звучи като вариант на фабулата за безименния корабокрушенец. Във всички епохи на ново овладяване на морето тя се възражда, за да се изпълни с един или друг нов опит. Изглежда по този път бива внесена и в „Одисея“. Има нещо напълно реално в пресмятанията на Одисей как да избегне рифовете на острова на феаките и във въздишката, че морето му отнело половината сила.

Елемент на сюжета на „Одисея“ става и един вид вълшебна приказка. На угощението у феаките Одисей разказва за своите фантастически скитания, за срещата си със странни същества. Оживяват древни митологически фигури — Сцила и Харибда, Лестригоните, Сирените, чието пеене омайва. Старинни тератоморфични образи, създадени от въображението на първобитния човек, те изразяват разрушителните сили на природата. Първоначално човек е безсилен пред тях. Нещо от това безсилие се усеща и в „Одисея“ — ужасът пред стихията, пасивността на Одисей. На един по-късен етап от развитието на митологическите представи срещу тия същества се изправя културният герой. Може би и Одисей е в недостигнали до нас митове също се преборва с подобни фигури както Херакъл с Немейския лъв и Персей с Медуза. В „Одисея“ борбата е по-скоро интелектуална — героят надхитрява, действа, съобразявайки, избягва.

Има един сигурен белег, че фазата на митологическия епос и културния герой е оставила силна следа в поемата. Това е слизането на Одисей в подземния свят, разговорът със сенките на мъртвите. Мотивът е древен. Героите на календарния мит, коти първоначално умират и възкръсват периодично, според друг вариант на тази представа се спускат в подземния свят, за да изпълнят сериозна задача, свързана с благополучието на племето. Така може да се тълкува и митологическата основа на Одисеевото посещаване на острови, ако се вземе предвид, че древните си представят живелището на мъртвите като остров в крайния Запад.

Първоначалният смисъл на тези древни представи е забравен. У Омир те са обикновени сюжетни мотиви, които изразяват едно ново, по-реално отношение на човека към света. В един свой аспект „Одисея“ възниква като демитологизиращо тълкувание на древния материал.

Особен принос за демитологизацията има най-цялостният елемент, зает от традицията. Това е новелата за отпътуването и неочакваното завръщане на съпруга. В „Одисея“ мотивите на тази новела са в голямо количество. Затова изследователите първоначално смятат, че фабулата тръгва от Омир. По-късно се установява, че е разпространена във фолклора на всички народи и че Омир разработва многократно използвана сюжетна схема.

В „Одисея“ не липсва нито едно от общите положения на новелата. Отправяйки се на път, съпругът определя срок, след който дава право на жена си да се омъжи за друг, в случай че не се завърне. Именно това Пенелопа нарича „съдбоносен ден“ в „Одисея“. При тръгването се за Троя Одисей й казал:

След като видиш, че нашият син в мъжество съзрее,

можеш съпруг по сърце да намериш, дома да напуснеш.

(18, ст. 269–270)

В началото на поемата съдбоносният ден вече е настъпил, Телемах е възмъжал и Пенелопа трябва да се омъжи повторно, както е определено. Според новелата мъжът отсъства дълги години, забравил е да се завърне или нещо го задържа (точно това се случва с Одисей). Накрая достига в дома си в момента на сватбата на своята жена. Външният му вид е силно променен (изменен влиза в дома си и Одисей). Но по някакъв начин го познават и семейното щастие се възстановява. Сватбата бива прекъсната против желанието на новия съпруг и с насилие от страна на стария (нещо подобно става в „Одисея“).

Не може да има съмнение, че Омир е имал предвид този сюжет. Той го разработва в ширина, като мотивира отсъствието на Одисей с участието в похода срещу Троя. Героят воюва десет години и десет години пътува назад към Итака. По този начин завръщането на съпруга от новелата се покрива със сюжета за бавенето и премеждията, които изпитват ахейските герои в обратния път към дома си. Тази фабула се разработва в киклическата поема „Връщания“, създадена по-късно от „Одисея“ и недостигнала до нас. Навярно е разработвана и по-рано — Омир като че ли напомня за нея в разказа на Менелай пред Телемах за премеждията, които преживял в Египет.

При разработката Омир изоставя някои мотиви — в „Одисея“ не се достига до сватба. Други размества като това, че разпознаването става след разправата на женихите. Трети усложнява — Пенелопа познава Одисей не по пръстен, както е според схемата на новелата, а по тайната за направата на съпружеското ложе. Паралелно с това прислужницата Евриклея разпознава Одисей по белег от рана на крака и героят обтяга лъка, което не е по силите на женихите. Това също е един вид узнаване. Така в „Одисея“ мотивът на разпознаването нараства в цяла поредица събития.