Богдан Богданов
Омировият епос (20)

Поемите на Омир — исторически пример

И така, наслояването на действителни събития и реални обществени отношения от различно време в поемите на Омир не е обикновена поетическа процедура. НЕ само поради външно стечение на обстоятелствата, но и поради особения си строеж Омировият свят рано придобива авторитет на арсенал за черпене на аргументи и примери за осмисляне.

Както във времето, когато се предполага, че живее поетът (втората половина на VIII в. пр.н.е.), „Илиада“ служи да придаде на съвременните спорове за Илион вечно значение, тъй и по-късно в епохата на Пизистрат (VI в. пр.н.е.) сказанието за Троя и Омировата поезия биват приети в Атина, защото предлагат удобни примери. От Троя Пизистрат пренася култа към изправената богиня Атина, почитана в храм на Акропола, разрушен по време на гръко-персийските войни. Именно в нейна чест били реорганизирани Панатенеите — празникът на всички атиняни, на който задължително се изпълнявала Омирова поезия.

В първата половина на VI в. пр.н.е. Атина претендира за Сигей на брега на Хелеспонта в Троада, който играе същата роля в контролирането на протока като Троя в микенско време. Атина воюва с Лесбос — посредством Омир се вършат идентификации, за да се усилят идеологически атинските позиции. Пизистрат изкарва рода си от Нелеидите, от Нестор (в „Одисея“ е показан един Несторов син, негов съименник). А диспозицията на ахейския лагер срещу Троя в „Илиада“ придобива смисъл на съвременната диспозиция на атиняните срещу Лесбос, който владее Троада.

За да обслужва подобни цели, текстът на Омировите поеми претърпява промени. Трябва да се вярва на обвинението на мегарския историк Диеухидас, че Пизистрат умишлено принизил Мегара и преувеличил ролята на Атина при Троя с интерполации в текста на Омир. Разбира се, „Илиада“ и „Одисея“ не са съставени в Атина, но нечия смела ръка добавила и изменила нещо, така че поемите изразили по-точно политиката на Атина и най-вече нейните апетити към Тракия и Мала Азия. Измежду редакторите, назначени от Пизистрат, изпъква името на орфика Ономакрит, който навярно има немалък принос за окончателното оформяне на „Илиада“.

Омир е актуален и в V в. пр.н.е. във времето на гръко-персийските войни. Стълкновението на ахейците с „варварска“ Троя естествено се разбира като прецедент за стълкновението на елините с Персия. Поставен в този контекст, епосът започва да придобива общогръцки характер. Той е заложен още в опоетизирането на спомена за времето, когато ахейците имат единен военен живот. Споменът за общото елинско съществуване се подкрепя в няколко епохи поред — и в ранна Йония, когато живее Омир и елините се стичат на празника на Аполон в Делос, и в VI в. пр.н.е. във времето на Пизистрат, и в V в. пр.н.е., когато опасността от Персия обединява елинските полиси.

Връзката на епоса с елинската история до IV в. пр.н.е. е пряка. До това време Омировият свят е жив, отворен, прелива към действителния. В този смисъл „Илиада“ и „Одисея“ все още не са литература в тесния смисъл на думата.