Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017)

Издание:

Автор: Богдан Богданов

Заглавие: Омировият епос

Издание: Второ преработено и допълнено издание

Издател: Издателство „Отворено общество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1996

Тип: монография

Националност: българска

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД, София

Технически редактор: Владимир Бояджийски

Художник: Кремена Филчева

Коректор: Милка Великова

ISBN: 954-520-090-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1460

История

  1. — Добавяне

Омировото общество

И все пак в каква степен е историчен Омир? Има ли у него по-цялостна картина за състоянието на елинското общество от някаква епоха?

Погледът на поета е обърнат към идеала на микенското време и именно поради това то е отразено в поемите частично и като цяло неточно. Същото се отнася и до обществото, което е било пред очите му — времето на вече оформящите се полиси. Тези две времена са различими в материала на Омировия епос, но в редица пунктове те се сливат неотличимо. Един от добрите примери е Зевс, който владее на Олимп и като ахейски ванакс, но и като цар от Омировото време. Така или иначе образувалото се в Омировите поеми общество е примерна извънисторическа реалност. Ако я сравним с микенската цивилизация, тя изглежда по-неразвита и в това има историческо основание — времето след 1150 г. пр.н.е., която по всяка вероятност поетът е познавал непосредствено.

Омировият свят е един вид резюмирана реалност. Това, че поетът не знае дори къде се е намирала древната Микена, както доказва един съвременен учен, не намалява историческата стойност на представения свят в поемите. Омир е историчен в друг смисъл на думата. Като смесва миналото и настоящето и поставя на едно плоскост по-ранното и по-късното, той построява не просто художествена реалност, а образа на една продължителна и преносима съвременност, която придобива с времето валидността на културен модел. Със скъсяването на дългия исторически процес и превръщането му в картина на един свят тук и сега епическият автор свежда историята до удобния й вид за прилагане и употреба. Прави го успешно, защото върви по път, трасиран от други. И в този смисъл не е нито историк, нито само поет, а творец и преносител на културни модели. Така че в работата му са неразличимо свързани делата на поета, изследователя и културтрегера.