Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017)

Издание:

Автор: Богдан Богданов

Заглавие: Омировият епос

Издание: Второ преработено и допълнено издание

Издател: Издателство „Отворено общество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1996

Тип: монография

Националност: българска

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД, София

Технически редактор: Владимир Бояджийски

Художник: Кремена Филчева

Коректор: Милка Великова

ISBN: 954-520-090-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1460

История

  1. — Добавяне

Омир на запад в епохата на Ренесанса и Класицизма

Западното средновековие не познава „Илиада“ и „Одисея“. Като нарича Омир „княз на поетите“ в четвърта песен на „Ад“, Данте вярва, че е велик поет, без да е прочел дори един Омиров стих в оригинал. Той познава т.нар. Homerus Lationus — младежка творба на римския поет Силий Италик (I в. от н.е.), извадка от 1070 стиха на „Илиада“, преведени на латински.

В първата половина на XIV в. на Запад все още не изучават гръцки и Петрарка, който събира жадно антични текстове, не може да разбира един Омир, изпратен му в 1353 г. от византийски приятел. Но съзерцава екземпляра, дори му се моли като пред икона. По-късно плаща на един грък от Калабрия да го преведе на латински, а Бокачо собственоръчно го преписва.

Омировите поеми се разпространяват първоначално в прозаически преводи на латински и италиански. Явяват се и откъси в стихове. Папа Николай V цял живот субсидира поети, като се надява да види Омировата „Илиада“ в мерена реч на латински. Това става едва след смъртта му. След откриването на книгопечатането една от първите книги, които се появяват, е Омир — в 1488 г. във Флоренция. Поемите стават достъпни, разпространяват се в цяла Европа. В шестнадесети и седемнадесети век ги четат по-често на латински.

Еразъм Ротердамски следва съвета на Квинтилиан и започва изучаването на гръцки с Омир, но на много места по-скоро се радва на текста, без да го разбира. Той е първият голям тълкувател на Омировия епос в Новото време. Познат му е и проблемът, който вълнува XVII в. ценят повече Вергилий. Причината не е само в това, че широкият кръг културни читатели не разбира достатъчно оригиналния Омиров текст. Вергилий здраво е залегнал в съзнанието още от средновековието като символ за проникновеност и поетическо майсторство. И въпреки че в късния Ренесанс не го възприемат като езически мъдрец, какъвто е за Данте, продължават да смятат творбите му за художествени образци. Затова нищо чудно, че в едно предкласицистично по дух съчинение, в „Поетика“ на Скалигер (1588 г.), Омировата поезия е оценена образно като „проста глупава женичка“.

Във френския класицистичен век Омир е предмет на нападки, те стават нещо като мода. Присмиват се над нелогичността му — прави впечатление неединството на поемите. И понеже за онова време неединство означава направо негодност на поетическата творба, смятат Омир за лош поет.