Анди Макдермът
Експедиция Атлантида (17)

16.

— Лягай! — изкрещя Чейс и се хвърли върху Нина, когато върху тях заваляха камъни. Големи каменни блокове се срутиха върху пода на храма под зейналата дупка, разбивайки се оглушително на парчета.

Отгоре нахлу силен вятър и завихри облаци прах. Чейс се дръпна от Нина и присви очи към обагреното в цветовете на залеза небе, което бързо бе затулено от нещо.

Нещо голямо.

Грохотът от двигателите на хеликоптер и тътенът на картечницата бяха толкова оглушителни, че той почти ги усети с тялото си. Руският Ми-26, най-големият хеликоптер в света, създаден за пренасяне на огромни товари на големи разстояния.

На големи товари — или на многочислени войски.

Вертолетът кръжеше точно над дупката. Вратите на корпуса му бяха отворени и всеки момент от тях щяха да се спуснат въжета, по които мъжете да влязат в храма…

— Хайде! — извика той, но гласът му бе почти веднага заглушен от грохота на хищната машина. Чейс помогна на жените да се изправят. — Бързо към тунела! Бързо!

— Какво става, по дяволите? — попита Нина.

— Братството! Влизайте в тунела! Тичайте! — Той хвана ръката на слисаната Нина и я повлече след себе си, а Кари подтичваше успоредно.

От хеликоптера увиснаха шест черни опашки. Те се вееха надолу свободно, преди да се опънат и облечените в черно бойно снаряжение и бронирани жилетки мъже да се спуснат изкусно, с привързани към гърдите фенери. Чейс имаше достатъчно опит, за да схване, че това са професионалисти, бивши военни.

Всеки от тях бе въоръжен с картечен пистолет „Хеклер и Кох“, а вероятно и с друго оръжие.

Чейс, Нина и Кари стигнаха до прохода, осветявайки пътя си напред. Шумът от хеликоптера продължаваше да се чува, дори след като преодоляха извивките и завоите и минаха през вратата в залата, където се намираше Предизвикателството на Ума.

— Но как са ни открили? — не можеше да се начуди Кари.

— Не знам — отвърна Чейс, докато влизаха в следващия тунел. — Може би са внедрили в кораба човек, който да следи.

Нина едва дишаше, не свикнала с такава скорост.

— Какво искат?

— Същото, което и ние — обади се Кари. — Само че за разлика от нас те искат да го унищожат, за да бъдат сигурни, че никой няма да използва информацията и да намери Атлантида.

— А също да я унищожи — добави Чейс.

— О, боже! — ахна Нина. — Ами Джонатан, ами Хюго?

— Да се надяваме, че са тръгнали направо към храма и са заобиколили селището — произнесе Чейс мрачно.

Стигнаха до последния проход преди подвижния мост над езерото. Зад тях се чуха тичащи стъпки.

— Бягайте към изхода — нареди им Чейс и подаде на Кари фенера, докато тичаха по моста, увиснал под тежестта им. — И ме чакайте.

— Какво се каниш да правиш? — не се сдържа Нина.

— Опитвам се да им попреча да ни хванат. Продължавайте! — Той спря в края на моста и им направи място да минат. След това хвана най-далечната дъска и я повдигна от перваза, преди да я блъсне встрани с все сила. Мостът се изкриви, като пукаше и стенеше.

Като сумтеше. Чейс я блъсна в езерото. Дървото се опита да се извие в първоначалната си форма, когато го пусна, притискайки моста срещу отвесната стена. Той го ритна, потапяйки края му във водата със силен плясък. Останалият кайман подаде глава на повърхността с внезапен интерес.

— Добре, давайте! — извика той, докато тичаше към изхода. Кари хукна, а Нина се поколеба, изчаквайки Чейс да ги настигне.

— От тежестта им краят на моста ще потъне във водата — каза Чейс, докато тичаха надолу през прохода. — Тогава ще разберем дали този крокодил е още гладен.

— Само дето беше кайман — уточни Нина.

— Каквото и да е! Добре, ето ги пилоните. Кари, ти си първа, после Нина.

Дори без поощрението на падащия таван те продължаваха да внимават за пътя между заострените пилони. Шиповете се закачаха в дрехите им. Най-после минаха оттатък и влязоха в залата, в която се намираше Предизвикателството на Силата. Чейс пое отново водачеството.

— Така — каза той, без да спира да тича, — следващото, което ще направим, след като излезем, е вие двете бързо да изтичате в джунглата. Отдалечете се колкото е възможно от храма, скрийте се и останете там.

— Ами ти? — попита Нина. — Ами останалите?

— Ще ги намеря. Надявам се индианците да са се вбесили, че Куобрас е разрушил храма и да са хукнали след хеликоптера. Ако сме късметлии, едва ли е останал някой пазач.

— А ако не сме? — попита Кари.

— Предполагам, че сме прецакани! — Те завиха зад последния ъгъл и пред тях се разкри квадрат бледа дневна светлина. — Готови ли сте?

— Не — изсумтя Нина.

— Можеш да го направиш, Нина. Кари, грижи се за нея. Ще ви настигна веднага щом мога.

— Ще се грижа — обеща Кари. Бяха вече почти до входа.

— Добре, готови… тичайте!

Те хукнаха…

И спряха. Нямаше къде да бягат.

Чакаха ги повече от десетина облечени в черно мъже с насочени оръжия, заобиколили в полукръг входа на храма. Пред колибите лежаха телата на четирима индианци; от останалите от племето нямаше и следа. Кастил, Ди Салво и Филби бяха все още пленници и стояха на колене в една линия пред…

— Здрасти, Еди — каза Джейсън Старкман.

Изглеждаше по съвършено различен начин от момента, в който Нина се бе запознала с него в Ню Йорк. Костюмът го нямаше, заменен от военна униформа — бронирани доспехи, снаряжение, поддържащо амунициите и канията на ножа. Черна превръзка скриваше дясното му око. Противният спомен как пръстите й се забиват в нещо влажно я накара да потръпне.

— Здрасти, друже! — отвърна Чейс със заплашителна усмивка и вдигна ръце. — Решил си да приличаш на пират, а?

Старкман го изгледа студено.

— Виждам, че чувството ти за хумор е все така гадно.

— А дали не виждаш само наполовина?

Лицето на Старкман се стегна за момент, преди да насочи вниманието си към Нина.

— Д-р Уайлд! Толкова се радвам да ви видя отново.

Чейс и Кари застанаха от двете й страни.

— Оставете я — озъби му се Кари.

Старкман вдигна вежди:

— Кари Фрост. Никога не съм мислил, че ще ви срещна лично. Хаджар трябваше да приеме офертата на Джовани, тогава никой от нас нямаше да има неприятности. — Той направи знак с оръжието и хората му се приближиха. Над главите им кръжеше хеликоптерът — следван от още един, и вихърът, създаден от огромните въздушни машини огъваше дърветата, сякаш връхлетени от ураган.

— Какво стана с индианците? — поиска да знае Нина.

— Повечето избягаха — отвърна Старкман. Той погледна към труповете. — По-умните. Някои от тях всъщност си мислеха, че могат да ни хванат.

Хората на Старкман се заеха да претърсват Чейс, Кари и Нина.

— Какво смятате да правите с нас, Старкман? — попита Кари и очите й се присвиха. — Да ни убиете?

— Аха. — Небрежният начин, по който го каза, накара кръвта на Нина да замръзне. — Но първо искам да разбера какво има в храма. — Той се отдалечи, докато разкопчаваше радиостанцията от колана си и Нина можа да види апаратурата, прикачена на гърба му. Напомняше на кука, както си бе помислила, но стърчеше от нещо, което изглеждаше като пушка с дебела цев. Повечето от хората му бяха екипирани по същия начин. — Водачът на орлите до екипа за влизане, обадете се.

— Какви са тези „водачи и орли“? — подигра му се Чейс.

Старкман щракна с пръсти. Един от подчинените му, планина от мускули и почти с глава по-висок от Чейс, замахна и заби юмрук в основата на врата на англичанина. Чейс рухна на колене.

— Еди! — възкликна Нина.

Старкман изглеждаше изненадан.

— Еди, преминал си на първо име с клиенти? А може би… тя е нещо повече? Трябва да внимаваш, приятелче, знаеш какво се случи.

— Затваряй си гнусната уста — сопна се Чейс. Старкман подсмръкна и тъкмо се канеше да каже нещо, когато радиостанцията му пропука.

— Екипът за влизане до Водача на орлите — произнесе мъжът от другия край. — В храма сме, локализирахме откраднатия артефакт. Намира се в по-малка зала зад статуята. Джейсън, мястото е невероятно!

— Сигурен съм — отвърна презрително Старкман. — Какво друго открихте, Гюнтер?

— Няма да повярваш, но тук има карта, истинска карта! Издълбана върху огромен лист орейхалк на една от стените. Показва местоположението на Атлантида!

Старкман омекна.

— Доколко може да се твърди, че е истинска?

— Континентите са с малко изопачена форма, но са разпознаваеми. Има и друго, Джейсън. Картата… показва отличителните белези на места, свързани с Атлантида. Можем да ги използваме, за да разберем точното местоположение! — Гласът на мъжа прозвуча още по-въодушевено: — Северното устие на Амазонка е маркирано на географска ширина седем юг, точно както се казва в артефакта, откраднат от Юри, а нос Добра надежда е на… има шест точки и едно обърнато „V“. Знаем от нашите архиви, че този символ за пръв път се появява след осем отделни единици, така че това трябва да означава девет. Девет плюс шест се равнява на географска ширина петнадесет.

— Нос Добра надежда е на трийсет и четири градуса южно — информира го Старкман. — Най-горната част на делтата на Амазонка е на един градус на север.

— Разлика от трийсет и четири градуса тогава, с петнайсет минус седем, осем атлантски единици географска дължина между тях. Значи една единица е трийсет и пет разделено на осем… — Радиостанцията замлъкна за няколко секунди, докато той пресмяташе. — Това прави 4.375 градуса!

— Значи на каква географска дължина е Атлантида? — попита Старкман.

— Чакай да проверя на лаптопа… 4.375 делено на седем е 30.625 градуса и като добавим един градус, за да пресметнем мястото на делтата… Атлантида е разположена някъде между трийсет и първия и трийсет и втория градус на север!

Старкман хвърли подигравателен поглед към Нина.

— Това е на доста път южно от Залива на Кадиз. Предполагам, че след всичко това няма защо да се притесняваме за теорията ви.

Нина не каза нищо. Картата в храма ясно показваше, че Атлантида се намира в Залива на Кадиз. Контурите на континентите бяха неточни, но със сигурност Атлантида не можеше да е чак толкова далеч.

Гюнтер заговори отново.

— Дори да допуснем грешка — атлантската система не е толкова съвършена, колкото нашата — едно сонарно проучване ще отнеме няколко дни.

— И тогава можем да сме сигурни, че никой повече няма да открие Атлантида — каза Старкман с нарастващо въодушевление. — Добра работа, Гюнтер. Зареди експлозивите и се подгответе за евакуация. Изтрийте мястото от лицето на земята.

— Възнамерявате да го унищожите? — извика Кари ужасено.

Старкман я изгледа със студен поглед.

— Ще направим всичко необходимо, за да спрем хора като вас и вашия баща да открият Атлантида.

— Най-голямата археологическа находка в историята и вие ще я унищожите, за да може побъркания ви шеф да запази знанието единствено за себе си? — Страхът й бе заменен от върховно отвращение. — Направо ми прилошава от вас!

Старкман изсумтя невярващо.

— Исусе. Вие наистина нямате представа какво става, нали?

— Защо не ме осветлите тогава? — озъби се тя.

— Мислите, че приятелката ви Кари и баща й търсят Атлантида, защото това им е хоби? — каза Старкман. — Знаете ли колко много пари са изхарчили? Десетки милиони долари, може би дори хиляди! Дори за милиардер това хоби е прекалено!

— Имаме добри причини да го правим — намеси се Кари. — За разлика от Куобрас.

— Знам вашите причини. Точно затова се присъединих към Джовани. — Той погледна въпросително Нина, след това Кари. — Но тя знае ли? Дадохте ли си труда да й кажете защо толкова отчаяно търсите Атлантида?

— Стига ми да знам, че не се канят да я унищожават — каза му Нина. Кари я погледна възхитено.

— Може и да промените мнението си — каза Старкман, когато радиостанцията му отново пропука. — Не че сега ще имате шанс.

— Водачът на орлите, направихме всичко необходимо. Експлозивите са поставени — докладва Гюнтер.

— Прието. — Старкман вдигна поглед. Двата хеликоптера продължаваха бавните си кръгове на около сто и петдесет метра над земята. Той смени радиоканалите: — Чопър две, тук Водачът на орлите. Заемете позиция „качване“.

— Прието — отвърна пилотът. Едната от машините се отправи лениво към храма. Отстрани се спуснаха още въжета.

— Е, предполагам, че това е краят — каза Старкман и обърна очи отново към пленниците си. — Съжалявам, Еди, но имам заповеди.

— Можеш да си задържиш съчувствието и да си ометеш задника, двуличник такъв — озъби се Чейс. — Трябваше да позволя на онези побърканяци от Ал Кайда да те убият в Афганистан.

— Светът ще ти бъде признателен, че не си го сторил. Сбогом, Еди. — Старкман направи жест към хората си, които заставиха Кари и Нина да коленичат до Чейс.

Нина усети студеното дуло до тила си. Затвори очи…

И чу съскащ звук.

Туп!

Мъжът зад нея изпусна влажен, бълбукащ звук, преди да се строполи на земята. Нина отвори очи и видя отгоре да летят копия и стрели. Един от мъжете зад Филби получи стрела в крака. Той направи гримаса, опита се да я извади… но очите му се разшириха. Пръстите му се сгърчиха, той задиша учестено и рухна на земята.

Беше отровен!

Старкман се завъртя — и беше уцелен в гърдите от друга стрела. Но пострада само кевларената му жилетка, не и тялото.

— Открий огън! — изкрещя той, скривайки се зад най-близката колиба, вдигна картечния си пистолет и го изпразни в околните дървета.

Мъжете, охраняващи Нина и Кари, се изтеглиха назад след него и започнаха да стрелят напосоки към джунглата. Кари хвана Нина за ръката:

— Бягай!

Тя влачеше Нина със себе си, докато тичаше. Един от военните се обърна, готов да стреля след тях, но от джунглата с бръмчене се завъртя едно ласо и два от шнуровете му с прикачени тежести избиха оръжието. Отнякъде долетя голям камък и го удари по лицето.

Когато огромният мъж зад него хукна, Чейс съзря шанса си, забивайки юмрук жестоко в слабините му.

Но не улучи. Мъжът изпъшка от болка, но пое удара с напомпаните мускули в горната част на бедрото си. Чейс го видя да се обръща, гневът бе разкривил лицето му, а в ръцете му незнайно как се появи оръжие…

Чейс направи крачка назад, опита се да го удари през коленете и да го събори. Онзи залитна и накрая рухна; коленете му се забиха в гръдния кош на Чейс. В този момент Чейс докопа картечницата… но смазващ юмрук размаза лицето му. Хрущялът на носа му изпука. Беше почти изненадан от липсата на болка, но знаеше от опит, че скоро ще я почувства.

Юмрукът се вдигна за повторен удар. Той пусна оръжието и вдигна ръце, за да се предпази…

 

 

Кари и Нина тичаха към Кастил и останалите пленници.

— Влизай в колибата! — извика Кари, когато едно копие разцепи въздуха точно зад тях.

— Не, трябва да им помогнем — възрази Нина. Един от мъртвите индианци лежеше на земята пред нея. Тя вдигна ножа му.

— Хайде!

 

 

Старкман стреляше напосоки към дърветата и раздаваше заповеди по радиостанцията:

— Чопър едно! Огън по гората! Веднага!

Един от мъжете близо до пленниците беше ударен отзад от копие, чийто остър като бръснач обсидианов връх се заби дълбоко в скулата му. Като продължаваше да стреля бясно, той падна до стената на колибата, пречупвайки дървените пръчки.

Едрият мъж освободи ръката си от хватката на Чейс с ръмжене и натисна коляно към гръдния му кош. Чейс се опита да извика, но в дробовете му нямаше въздух.

 

 

След като пазачите им бяха обезвредени, Кастил и Ди Салво се изправиха на крака тъкмо в мига, когато Кари и Нина се приближиха. Нина хвана Филби и сряза въжето, с което бяха вързани ръцете му, а Кари започна да развързва Кастил.

— Оръжията ни! — Кастил посочи струпаните на купчина раници.

Още един от групата на Старкман падна с отровна стрела в гърба.

Хеликоптерът увисна отгоре и през селото премина силен вятър. Празни гилзи затракаха като градушка, когато шестцевното му ротационно оръдие изсипа огън и жупел по превиващите се дървета.

Филби беше свободен.

— Кари! — извика Нина и й хвърли ножа си. Кари го хвана във въздуха и сряза въжетата около китките на Ди Салво; през това време Кастил изпълзя към раниците за оръжието им. — Влез в колибата, залегни! — Тя блъсна Филби вътре в нестабилната постройка в мига, в който една стрела прониза дървото.

Един от екипа на Братството се хвърли към съседната колиба, за да избегне стрела, когато осъзна, че пленниците му са свободни.

Хеликоптерът се завъртя на място и продължи да обсипва дърветата с куршуми.

Вихрушката от носещия му винт беше толкова силна, че разруши колибите и във всички посоки се разлетяха парчета.

 

 

Едрият войник се наведе и стегна ръце около шията на Чейс, като натискаше силно каротидната му артерия.

Пулсиращото бучене на кръвта в ушите на Чейс не заглъхна дори при силния шум от хеликоптера. Той го виждаше, кръжеше точно над главата му с размазани перки, зад садистично ухиленото лице на мъжа, който го душеше. Чейс вдигна ръце да го удари, но онзи бе прекалено едър, с по-дълги ръце.

Тъмнина изпълни очите му, главата му пулсираше.

Той не успя да достигне лицето на мъжа, който мачкаше гръдния му кош — но достигна тялото му…

 

 

Дъждът от копия и отровни стрели откъм джунглата спря рязко, когато огънят от хеликоптера се вряза в редиците на атакуващите индианци. Иззад дърветата долетяха ужасяващи викове.

Кастил взе един „Колт“, когато видя, че един от мъжете на Старкман се цели в него.

Войникът натисна спусъка — и точно в този момент Ди Салво се хвърли пред Кастил. Три куршума се забиха в хълбока и бедрото на бразилеца, кръвта бликна от раните и той рухна, стенейки, на земята.

Кастил отвърна на стрелбата. Целеше се в главата, тъй като нападателите им бяха с бронежилетки. Всичките три куршума улучиха целта.

 

 

Чейс усети, че изпада в безсъзнание, животът се изплъзваше. Командосът се бе надвесил над него като демон, въртящите се перки на хеликоптера се сляха в тъмен ореол зад главата му.

С последни сили той вдигна ръка и достигна предмета, който искаше да хване: куката на гърба на нападателя си.

Натисна спусъка.

Куката излетя със силно издухване на сгъстен газ, вдигайки се почти вертикално нагоре с обвит в найлоново покритие стоманен кабел, който се повлече зад нея… и се уви в перките на хеликоптера.

Приспособлението за закачване, изработено от въглеродно влакно, стана на парчета, но кабелът почти мигновено се заплете около въртящите се перки.

И започна да се навива.

Очите на командоса се разшириха, когато осъзна какво щеше да се случи — миг по-късно бе вдигнат от земята толкова силно, че няколко от ребрата му се спукаха. Летеше нагоре като изстрелян от катапулт, кабелът го дърпаше неумолимо към перките; той се разби при удара и над селото заваля дъжд от кървави останки.

Хеликоптерът се наклони, изгубил контрол. Кабелът се нави около намаслената ос на витлото и перките излязоха от строя…

— Прикрий се! — извика Чейс.

Кари се огледа. Старкман тичаше покрай храма. Отгоре хеликоптерът започна да се люлее и върти на място, към грохота на двигателите му се прибави и воят на повреден механизъм.

От вратата на кабината му един мъж полетя към земята и се приземи до колибата на старейшините със счупен врат. Останал без управление, хеликоптерът се понесе към храма, губейки височина.

Миг по-късно се разби в храма. Изкривената каменна постройка, вече нестабилна от експлозията вътре, рухна при удара.

Изгубила сила, могъщата машина рухна почти вертикално върху статуята на Посейдон и избухна.

Плъзнаха огнени кълба и горещите езици погълнаха останалите в залата хора. Огромната статуя на бога се залюля, след което падна напред, премазвайки останките; от високата температура златото започна да се топи.

Горещината стигна до взривовете в залата с олтара. Те избухнаха, температурата вътре се покачи още. Артефактите от злато и орейхалк се стопиха — изпариха се, заличени напълно от изсушаващата вълна на огъня.

 

 

Кастил се обърна при звука от експлозията, но инстинктивно се хвърли обратно, когато едно остро парче от перката на хеликоптера се заби като копие на метър в пръстта до него.

— Мамка му! — изкрещя той. — Хеликоптерите!

 

 

Останалата част от покрива се срути, хиляди тонове камък се свлякоха и погребаха всичко под себе си. Ударната вълна разтърси другите тунели и зали, вдигайки облаци прах и отломки, които излетяха от входа със скоростта на експресен влак. Чейс едва успя да се дръпне настрани, за да се предпази.

Древното копие на атлантския Храм на Посейдон, скрит в джунглата от хиляди години, бе разрушен завинаги заедно с всички свои тайни.

Нина погледна от колибата, закрила очите си от праха.

— Исусе!

 

 

Чейс се подпря на стената на храма, за да се изправи. Изтри кръвта от лицето си с опакото на дланта. Счупеният нос започваше да го боли. Присви очи и през облака прахоляк видя, че Кари и Кастил тичат срещу него.

— Къде е Старкман? — на пресекулки попита той.

— Натам! — посочи Кастил. Старкман се беше скрил зад ъгъла на срутената сграда и не се виждаше.

— Нина?

— В една от колибите е — каза му Кари.

— Дай ми оръжието си.

Кари му подаде „Колта“.

— Няма да оставя това куче да се измъкне! Кари, грижи се за Нина. Къде е Агналдо?

— Простреляха го.

— Тогава му помогнете! Хайде, двамата! — Чейс се спусна след Старкман.

 

 

Старкман скочи върху издигнатата основа на храма и затича по нея, като говореше по радиостанцията.

— Хеликоптер две! Тук Водачът на орлите, трябва да ме вземете веднага! — Спасителната машина кръжеше предпазливо над джунглата.

 

 

Чейс зави зад ъгъла на храма, търсейки Старкман.

Ето къде беше!

— Няма да ти се размине, мръснико — промърмори той и се качи на първото стъпало.

 

 

Кари изтича до отломките на колибата, където бе видяла, че се скриха Нина и Филби. Тя дръпна животинската кожа, закриваща вратата.

— Добре ли сте?

— Добре сме — отвърна Нина.

— Говори за себе си — измърмори Филби.

Нина го игнорира.

— Ами останалите? Къде е Еди?

— Простреляли са Ди Салво — отговори Кари. — Хюго му оказва първа помощ. Чейс хукна след Старкман.

— Какво? Хайде, трябва да му помогнем! — Нина изтича навън и когато видя Чейс да се изкачва отстрани на храма, се насочи към него.

— Опасно е! — възмути се Кари, но напразно. — Нина! По дяволите! — Тя се върна при купчината с багажа, взе друга пушка и оръжието на Чейс и хукна след Нина.

 

 

Останалият хеликоптер се приближи, заобикаляйки стълбовете плътен черен пушек, които се издигаха от срутената част на храма. Когато се спусна, въжетата му започнаха да се влачат през листака.

Старкман забави крачка и извика в радиостанцията:

— Хайде, по-бързо! Измъквай ме оттук! — Той размаха бясно ръце към хеликоптера да се приближи още…

Тъмните камъни около него се разтрошиха и запукаха под ударите на куршумите.

— Джейсън! — изрева Чейс, без да спира да стреля.

Старкман се качи на следващото стъпало и отвърна на стрелбата. Чейс приклекна, когато над главата му заплющяха куршуми, посипвайки го с прах и отломки. Той пропълзя няколко крачки, преди да се покаже отново и да го засипе нова смъртоносна градушка.

Чейс изпрати нова поредица — и при последния изстрел оръжието му изщрака.

Празно!

Старкман сигурно бе преброил изстрелите. И сега знаеше, че е на сухо. Като издраска напред още няколко крачки, Чейс вдигна глава, но побърза да я скрие. Както и бе очаквал, кратката му поява бе привлякла огъня и върху него се посипаха още камъчета и прах. Старкман вече нямаше от какво да се притеснява.

Вятърът от спускащия се хеликоптер усукваше дрехите му. При ниска височина машината можеше направо да събори човек.

Което правеше прицелването много трудно.

Чейс се метна на следващото стъпало и се притисна към стената, когато куршумите затракаха по древния камък. Едва чуваше как Старкман вика в радиостанцията:

— Покажи се и го застреляй!

По дяволите!

Той погледна към хеликоптера. Един мъж надничаше през отворената врата на кабината и го гледаше. След това се дръпна обратно, за да се появи миг по-късно с оръжие в ръка.

Със снайпер, който можеше да пробие череп от осемстотин ярда разстояние — а Чейс се намираше само на петнайсет ярда под него.

 

 

— Нина! — настигна я Кари с пушката в ръка.

— Хеликоптерът… те ще го застрелят! — Нина посочи нагоре.

Огромната машина бе заела позиция над Старкман, така че той да хване въжетата и да се качи на борда; друг мъж се беше показал от кабината с пушка в ръка, насочена право към Чейс…

Кари вдигна оръжието си и изпразни целия пълнител в корпуса на хеликоптера.

Стрелецът се олюля, след което падна, падна и оръжието му — точно пред него. Старкман отскочи бързо, но се съвзе, хвана едно от въжетата с дясната си ръка, прехвърли през рамо оръжието си и изкрещя на пилота по радиостанцията да се спусне.

— Еди! — извика Кари, надвиквайки грохота на двигателите. Необяснимо как той я чу и се обърна. — Ето! — Тя му хвърли своя „Уилди“.

Чейс го хвана с една ръка и скочи на крака, след което се завъртя и го насочи към хеликоптера, докато Старкман се люлееше отгоре. Хеликоптерът вече се издигаше бързо, а носът му се бе навел, сякаш се приготвяше да отлети далеч над дъждовните гори.

Чейс насочи дулото към пилота и стреля два пъти. Двата куршума продупчиха корпуса отдолу, близо до носа, но пропуснаха целта заради силното завихряне. Машината остана незасегната.

Старкман пълзеше нагоре, слагаше едната си ръка, после другата, докато въжето се навиваше.

Наблизо изплющя второ въже, черната найлонова змия се въртеше спираловидно под пристъпите на вятъра. Чейс скочи след нея и я хвана здраво.

— О, Господи! Не, идиот такъв, не! — изкрещя Нина безпомощно след него, докато той изчезна бързо отстрани на храма.

Хванал въжето с лявата си ръка, Чейс вдигна оръжието с дясната и го насочи към катерещата се нагоре фигура на Старкман. Оставаха му още няколко крачки, преди да стигне до относителната сигурност на кабината.

— Разкарай си задника, мръсник такъв…

Дулото излая два пъти. Като се въртеше и люлееше на края на въжето. Чейс нямаше представа къде е попаднал първият куршум — но вторият улучи фюзелажа над Старкман и го поръси с люспи боя.

Старкман погледна надолу и го видя. За миг Чейс си помисли, че се опитва да разкопчее картечната си пушка и да я насочи към него…

Докато осъзна, че онзи вади бойния си нож от ножницата.

Внезапно проумя. Висеше с една ръка на въже под хеликоптер, на най-малко седемдесет стъпки във въздуха и се издигаше нагоре, докато машината се насочваше към джунглата.

Погледът му срещна здравото око на Старкман. Онзи се ухили — и сряза въжето на Чейс с едно-единствено, премерено движение.

— О, мамка му! — успя единствено да изрече Чейс, докато летеше стремглаво надолу към зеления покров от дървета.