Айзък Азимов
Фондация и Империя (9)

8. Към Трантор

Девърс зави към дребната мъртва сфера, търсейки и най-малки следи от живот. Насоченият лъч бавно и старателно пресяваше звезди през стегнатото копие на своя сигнален сноп.

Бар спокойно наблюдаваше процедурата от мястото си на койката в ъгъла. Попита:

— Няма повече следи от тях, нали?

— От имперските момчета? Не! — изръмжа нетърпеливо търговецът. — Преследвачите отдавна са ни изгубили. О, звезди! Имахме голям късмет, че след този скок наслуки в хиперпространството не се озовахме в короната на някоя звезда. Те не биха могли да ни преследват, освен ако не са ни задминали, което е невъзможно! — той седна и с рязко дръпване разхлаби яката си. — Нямам представа какво са направили ония от Империята тук. Мислех, че поне някои космически проходи са оставени без наблюдение!

— Значи искаш да се върнеш във Фондацията?

— Мисля да говоря с Асоциацията — или поне ще се опитам.

— Каква е пък тази Асоциация?

— Асоциацията на Независимите Търговци. Никога не си я чувал, а? Е, не си единственият! Още не сме се прочули!

За малко се възцари тишина, концентрирана около мълчащия приемателен индикатор. Бар я наруши.

— В обсега ли сме?

— Не знам. Нямам представа къде сме. Точно за това използвам насочен предавател, но търсенето може да отнеме години, сам знаеш.

— Може би това…? — Бар протегна ръка и посочи приемника. Девърс скочи, бързо нагласи слушалките си — в малката черна сфера се бе появило бяло петънце

Половин час Девърс поддържаше крехката нестабилна нишка на връзката, прокарана през хиперпространството, за да свърже две точки, между които светлинен сигнал би се влачил петстотин години.

Накрая той седна с безнадеждно изражение и свали слушалките.

— Нека хапнем, док! Тук има душ, които можеш да ползваш, но не прекалявай с топлата вода — той клекна пред един от шкафовете, подредени до стената, и огледа съдържанието му. — Надявам се, че не си вегетарианец?

Отговорът на Бар бе делови.

— Аз съм всеяден. Но да се върнем на Асоциацията. Изгуби ли ги?

— Така изглежда! Бяхме на максималния обсег, дори отвъд него… Но това няма значение! Узнах всичко, което беше необходимо — той се изправи и постави два метални контейнера на масата. — Изчакай пет минути и ги отвори, като дръпнеш скобата. Вътре ще има чиния, прибори и храна — вид удобство, когато бързаш и не ти трябват такива несъществени подробности, като салфетки… Мисля, че искаш да знаеш какво научих от Асоциацията?

— Ако не е тайна.

Девърс поклати глава:

— Не и за теб! Райъс казваше истината.

— Затова, че са му предложили откуп ли?

— Аха. Предложили са го и им е било отказано. Положението става все по-лошо. Има сражения край Лоурис.

— Лоурис част от Фондацията ли е?

— А? О, ти не знаеш ли? Той е едно от първоначалните Четири Кралства. Можеш да го наречеш част от вътрешната защитна линия. Но Лоурис не е най-лошата новина! Сражават се и много кораби, които не са били забелязвани преди. Това означава, че Райъс и този път не ни е излъгал. Той е получил подкрепление, Броудриг е минал на негова страна, а аз ужасно съм объркал всичко…

Очите му бяха пусти, когато той дръпна скобата на контейнера с храна и внимателно го отвори. Ароматът на ястието плъзна из кабината. Бар вече се хранеше.

— Май прекалихме с импровизациите — рече старецът. — Не можем да пробием фронта и да се върнем във Фондацията. Не можем да правим нищо, освен най-разумното — да чакаме търпеливо. Ако Райъс вече е стигнал до вътрешната защитна линия, едва ли чакането ще продължи много дълго.

Девърс остави вилицата си.

— Да чакаме ли? — изръмжа той! — Това те устройва, защото нямаш какво да губиш!

— Така ли мислиш? — Бар слабо се усмихна.

— Да! Всъщност, ще ти кажа… — раздразнението на Девърс най-сетне изскочи на повърхността. — Уморих се да наблюдавам всичко това, сякаш е просто интересна гледка под окуляра на микроскоп! Имам приятели там далеч, които умират! Целият свят там, моят дом, загива! А ти си сам, ти си аутсайдер… Затова не можеш да ме разбереш!

— Виждал съм как умират приятели! — ръцете на стареца стояха отпуснати в скута му, беше затворил очи. — Женен ли си?

— Търговците не се женят — отговори Девърс.

— Е, а аз имам двама сина и племенник. Те бяха предупредени, но не са могли да сторят нищо… Нашето бягство означава за тях смърт. Дъщеря ми и двата ми внука, надявам се, са напуснали планетата още преди това, но даже и да ги изключим, аз вече заложих и изгубих много повече от теб!

Мрачно и грубо Девърс отсече:

— Знам! Но това е въпрос на избор. Ти можеше да останеш с Райъс. Никога не съм те молил да…

Бар поклати глава.

— Това не беше въпрос на избор, Девърс! Не се безпокой, не съм рискувал синовете си заради теб. Работих с Райъс, колкото можах. Ала той имаше Психосонда! — сиуенианският патриций отвори очите си и те бяха пълни с болка. — Веднъж Райъс дойде при мен, беше преди повече от година. Говореше за култ, организиран около магьосници, но всъщност не знаеше цялата истина. Това не е точно култ. Знаеш, че са минали четиридесет години, откакто Сиуена бе притисната в ужасното менгеме, което разрушава и твоя свят. Пет бунта са били потушени… И тогава аз открих старите записки на Хари Селдън — „култът“ вече ме чакаше. Чакаше идването на „магьосниците“ и беше готов за този ден. Моите синове бяха водачи на „чакащите“. Това беше и моята тайна, до която Сондата не трябваше да се докосне. Затова синовете ми трябваше да умрат като заложници. Или, като алтернатива — половината Сиуена заедно с тях. Виждаш, че не съм имал избор! Нито пък съм аутсайдер.

Очите на Девърс поугаснаха и Бар продължи меко:

— Единственото, на което се надява и от което зависи Сиуена сега, това е победата на Фондацията. За тази победа се жертваха синовете ми. Хари Селдън не е предвидил неминуемо спасение за Сиуена, както го е направил за Фондацията. Не съм сигурен за избавлението на моя народ — само се надявам.

— Но все още се задоволяваш просто да чакаш! Даже и когато имперският флот вече е при Лоурис!

— Аз ще чакам, напълно уверен в правотата си — просто каза Бар, — дори и ако той се е приземил на самия Терминус!

Търговецът се намръщи.

— Не знам. Това не би могло да стане като с магическа пръчица! С психоисторията или не, положението е ужасно! Империята е дяволски силна, а ние сме слаби. Какво би могъл да направи Селдън по въпроса?

— Няма нищо за правене, всичко е вече свършено. Това, че не чуваш да тракат колелата на машината и да дрънчат звънците в нея, не означава, че тя не работи!

— Може би. Но ми се искаше да бе успял да пръснеш черепа на Райъс за всеки случай! За нас той е по-голям враг, отколкото цялата му армия.

— Да му пръсна черепа ли? Когато Броудриг е негов помощник-командир? — лицето на Бар се сгърчи от омраза. — Тогава цялата Сиуена щеше да се превърне в заложник заради мен! Броудриг щеше да й остави спомени задълго! Преди пет години една планета изгуби по един мъж на всеки десет — и само защото не успя да покрие повишените данъци. Ролята на данъчен инспектор там изпълняваше Броудриг. Не, Райъс трябва да живее!

— Но шест месеца… Шест месеца, прекарани на вражеската база и — нищо! — силните ръце на Девърс бяха така вкопчени една в друга, че кокалчетата им пукаха. — Нищичко!

— Добре, а сега се успокой! Ти ми напомни, че… — Бар бръкна в кесията си. — Сигурно би искал да видиш това! — той сложи една малка метална сфера на масата.

Девърс я грабна.

— Какво е това?

— Капсула със съобщение. Онова, което Райъс получи точно преди да го ударя по главата. Мислиш ли, че струва нещо?

— Не знам, зависи какво има вътре! — Девърс седна и внимателно търкулна капсулата по дланта си.

Когато Бар се премести от хладния душ под топлите струи на сешоара, той намери Девърс смълчан и погълнат от работата си пред бюрото.

Сиуенианинът се наведе и го попита:

— Какво правиш?

Девърс вдигна глава. По брадата му блестяха капчици пот. Каза:

— Опитвам се да отворя тази капсула!

— Способен си да я отвориш, без да имаш персоналните характеристики на Райъс? — в гласа на сиуенианина прозвуча изненада.

— Ако не успея, ще се оттегля от Асоциацията и повече няма да командвам кораб, ако ще и това да ми коства живота! Вече направих тримерен електронен анализ на вътрешността и освен това имам няколко дяволии, за каквито Империята не е и чувала — специални шперцове за такива капсулки. Преди това съм бил взломаджия, оттогава ги имам! Търговецът или трябва да знае по нещичко от всичко, или не струва пукната пара! — с един малък метален инструмент той проби дупчица до двата контакта. — Тази капсула е груба вещ. Изглежда в Империята нямат опитни специалисти в тази област. Забелязва се! Виждал ли си някога капсула на Фондацията? Тя е наполовина на тази и е непроницаема за електронни анализи… — той се стегна, мускулите под дрехата му видимо се напрегнаха. Малката му сонда напредваше бавно…

Всичко стана безшумно, но Девърс се отпусна и въздъхна. В ръката му лежеше разтворената сфера със съобщението, което се беше развило като изсъхнал език.

— От Броудриг е! — съобщи Девърс и продължи с презрение. — Състоянието на хартията е отлично. В капсула на Фондацията такова нещо би се изпарило за по-малко от минута!

Бар му махна с ръка да млъкне. Четеше съобщението забързано:

ОТ: АМЕЛ БРОУДРИГ, ИЗВЪНРЕДЕН ПРАТЕНИК НА НЕГОВО ИМПЕРАТОРСКО ВЕЛИЧЕСТВО КЛЕОН II, СЕКРЕТАР НА СЪВЕТА, ИМПЕРСКИ ПЕР

ДО: БЕЛ РАЙЪС, ВОЕНЕН УПРАВИТЕЛ НА СИУЕНА, ГЕНЕРАЛ ОТ ИМПЕРСКАТА АРМИЯ, ИМПЕРСКИ ПЕР ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ!

ПЛАНЕТАТА 1120 ВЕЧЕ НЕ СЕ СЪПРОТИВЛЯВА. ПЛАНЪТ ВЪРВИ ГОРЕ-ДОЛУ ГЛАДКО. ВРАГЪТ ВИДИМО ОТСЛАБВА И В ПОСЛЕДНА СМЕТКА, РАЗБИРА СЕ, ЩЕ ПОБЕДИМ!

Бар вдигна глава от почти микроскопичния текст и ядосано изкрещя:

— Глупак! Тъп сноб! Такова съобщение…

— А? — вметна Девърс. Той беше разочарован.

— Не казва нищо! — изрева Бар. — Нашият злобен дворянин сега пък си играе на генерал! Когато Райъс го няма, той е фронтовият командир и затова успокоява тщеславието си с помпозния стил на военните рапорти, от които нищо не разбира. „… Тази и тази планета вече не се съпротивлява…“, „… планът върви гладко… врагът отслабва…“. Паун!

— Ей, чакай малко! Задръж…

— Изхвърли го! — разстроен, старецът се извърна встрани. — Галактиката ми е свидетел, не съм очаквал да е нещо суперважно, но беше логично да се допусне, че ще има поне някакви сведения за военните операции и придвижването на военните сили. Ето защо взех капсулата. Но такова нещо! По-добре да бях я оставил! Щеше да отнеме поне минута на Райъс — минута, която сега е употребена за нещо по-важно.

Девърс беше възбуден.

— Няма ли да се вземеш в ръце и да спреш да мяташ наоколо? В името на Селдън… — той размаха съобщението пред носа на Бар. — Прочети го пак! Какво трябва да означава това „в последна сметка ще победим“?

— Означава завоюването на Фондацията.

— Така ли? А може би — на Империята? Може би той вярва, че това ще стане в „последна сметка“!

— И какво, ако е така?

— Ако е така — кривата усмивка на Девърс изгуби в брадата му, — ако е така, има какво да покажа!

С един пръст той върна съобщението в гнездото му. С леко щракване то изчезна и сферата отново беше цяла и гладка. Някъде отвътре се разнесе тънкия писък на контролиращия механизъм, изгубил ориентация от движението.

— Та значи тази капсула не може да бъде отворена, без да се знаят персоналните характеристики на Райъс?

— Е, и?

— Но Императорът може да я отвори, нали? Персоналните характеристики на управителите трябва да бъдат записани някъде. Поне във Фондацията е така!

— Също и в столицата на Империята!

— Тогава, когато ти — сиуениански патриций и Имперски пер — кажеш на този Клеон, Императора, че неговият любим питомен папагал и най-добрият му генерал са се сговорили да го свалят и му връчиш капсулата, какво ще си помисли той „в последна сметка“ за Броудриг?

Бар приседна уморено.

— Чакай, не те разбирам! — старецът разтри бузата си с длан. — Не говориш сериозно, нали?

— Напротив! — Девърс беше ядосан. — Слушай, девет от последните десет императора са изгубили троновете си чрез убийство или шутовете им са ги свалили, като са убедили един или друг техен генерал в изключителния му ум. Старият Император бързо ще ни повярва и ще поиска главата на Райъс.

Бар промърмори:

— Той все пак е сериозен човек. В името на Галактиката, човече, ти не можеш да преодолееш Селдънова криза с такава схематична историйка като тази! Представи си, че Броудриг не беше използвал думата „последна“, що се отнася до сметката. Селдън никога не е залагал на случайния късмет.

— Ако случайността ни е пресякла пътя, то няма закон, който да твърди, че Селдън не я е предвидил!

— Да, но… Но! — Бар спря и после заговори по-спокойно, като видимо се сдържаше. — Виж, как ще доставиш капсулата на Трантор? Не знаеш къде се намира той, а и аз изобщо не помня координатите му, дори приблизително. Та ти не си наясно даже със собственото си местоположение!

— Не можеш да се загубиш сред звездите! — засмя се Девърс. Той вече беше застанал до пулта. — Първо ще отидем до най-близката планета и там ще се снабдим с най-добрия комплект навигационни карти, който може да се купи със стоте хиляди на Броудриг.

— И в добавка ще си купим по един изстрел в корема! Описанията ни сигурно са разпратени по всички планети в тази част на Империята.

— Док — изрече Девърс спокойно, — не се прави на идиот! Райъс каза, че корабът ми се е предал твърде лесно и той не се шегуваше. Този кораб има достатъчно огнева мощ и достатъчно здраво силово поле, за да издържи на всичко, което бихме могли да срещнем този край на Галактиката. Освен това разполагаме с персонални силови полета. Войниците не ги откриха при обиска, както знаеш, но нали и тъкмо затова те бяха толкова добре скрити.

— Добре — каза Бар, — представи си, че си вече на Трантор. Как ще се срещнеш с Императора? Или мислиш, че имаш запазен час?

— Защо да не оставим този проблем за Трантор? — отвърна Девърс.

Хиператомният двигател беше включен. Светлината помръкна и отново избухна, което означаваше преминаване на звездолета в хиперпространството.