Айзък Азимов
Фондация и Империя (10)

9. На Трантор

Звездите бяха толкова нагъсто, колкото бурените в изоставена нива. За пръв път на Лейтън Девърс му се налагаше да изчислява и след десетичната запетая уравненията за прехвърляния през хиперпространството. Необходимостта да се пресмятат скокове, дълги не повече от една светлинна година, създаваше у него усещане, подобно на клаустрофобия. Жестоко и страшно беше небето, еднакво във всички посоки, и те като че ли се губеха в сияйното море на космоса.

В центъра на куп от десет хиляди звезди, които светеха неистово и разкъсваха на парчета слабия мрак наоколо, царствено кръжеше императорската планета Трантор.

Тя не беше просто една планета, а нещо много повече, — пулсът на Империята, биещ за двадесет милиона звездни системи. Трантор имаше само една функция — управлението, й произвеждаше един-единствен продукт — закона. На повърхността му нямаше други живи същества, освен хора — хора-любимци и хора-паразити. На стотици квадратни мили^[1] от императорския дворец не можеха да бъдат открити дори бучка пръст или стрък трева. Извън двореца нямаше даже и капчица вода, ако не се смятат огромните подземни цистерни, които снабдяваха планетата.

Блестящото, неразрушимо и неръждаемо метално покритие, което плътно обвиваше целия Трантор, беше основа на гигантски метални кули, които превръщаха планетата в лабиринт. Кулите бяха свързани с мостове, а плетеницата от коридори ограждаше уютни кабинети. В сутерените на кулите се помещаваха магазини с площ от по няколко квадратни мили — един лъскав свят за забавления, който се събуждаше за живот всяка нощ. Човек можеше да обиколи Трантор, без да напусне нито веднъж този огромен комплекс от сгради.

Множество кораби, повече, отколкото целия военен флот на Империята, оставяха ежедневно своя товар на Трантор, за да се изхранят четиридесетте милиарда души, които не можеха да дадат никакъв продукт в замяна, но заемаха длъжности в най-голямото и целокупно правителство, което човечеството някога бе имало. Двадесет аграрни планети бяха житницата на Трантор. Вселената беше превърната в негова слугиня.

Плътно притиснат от тежки метални ръце, търговският кораб беше внимателно спуснат на платформата, която водеше към хангара. Преди да стигне до тук обаче, Девърс беше принуден да си прокарва път през многото усложнения на свят, заченат на отрупано с хартия бюро и основан на принципите, които се свеждаха до максимата „всичко в четири екземпляра“.

Преди това се беше наложило принудително спиране в космоса, по време на което бяха попълнени стотици въпросници. После имаше множество кръстосани разпити, рутинна проверка с проста Сонда, снимки на кораба, характерологичен анализ на двамата пътници и последващо записване на всичко това, претърсване за контрабанда, плащане на входна такса и накрая — проверка на личните карти и входните визи.

Дакъм Бар беше сиуенианин и поданик на Императора, но Лейтън Девърс нямаше необходимите документи. Отговорният служител изрази искреното си съжаление, но Девърс не можеше да влезе. Всъщност той подлежеше на официално разследване.

Някъде около хиляда кредита, още съвсем новички банкноти, печатани в имението на лорд Броудриг, изведнъж се появиха на сцената и бързо смениха притежателя си. Служителят си затвори очите и забрави за съжалението си. Документът в бюрото му придоби малко по-друга форма, като към него беше добавена и характеристиката на Девърс.

Двама души — търговец и патриций — идваха от Сиуена.

В хангара търговският кораб отново бе фотографиран, описан заедно със съдържанието му, личните карти на пътниците бяха сверени и подходящата за случая такса беше предписана, платена и регистрирана.

Едва след всичко това Девърс се озова на една огромна тераса под яркото бяло слънце, а около него бърбореха жени, крещяха деца и апатични мъже бавно отпиваха от чашите си, докато гледаха новините от Империята на огромен телевизор.

Бар плати необходимото количество иридиеви монети и стана притежател на цял куп хартия — транторския вестник „Имперски новини“, официалния орган на правителството.

След като прегледа заглавията, той запита:

— Какво ще правим най-напред?

Девърс опита да се измъкне от унинието си. Намираше се на свят, твърде отдалечен от неговия собствен, при това — много сложен за самия него. Свят с непонятни хора и също тъй неразбираем език. Отвсякъде го обграждаха блестящи метални кули, многобройните остриета на които задръстваха хоризонта. Целият суетлив, нехаен живот на тази планета-град го караше да се чувства ужасно зле — изоставен и по-незначителен от джудже.

— По-добре да оставя плановете на теб, док! — каза той.

Бар отговори с мрачен строг глас:

— Опитах се да ти го кажа, но е трудно да се повярва, без да си го видял, знам! Известно ли ти е, колко много хора всеки ден желаят да се срещнат с Императора? Около милион. А знаеш ли с колко се среща той? Приблизително с десет. Ако действаме чрез гражданските служби, задачата ни ще е още по-трудна. Но ние можем да подкупим аристокрацията…

— Имаме почти сто хиляди!

— Един-единствен Имперски пер ще ни струва толкова, а са необходими поне трима или четирима, за да ни свържат с Императора. Може да се използват и петдесетте председатели на комисии и старши-надзирателите, което ще ни струва само по стотина кредита на всеки… С тях ще говоря аз. Първо, те няма да разберат акцента ти и второ, ти не знаеш правилата за даване на подкупи тук. Това е е направо изкуство, уверявам те… А!

На третата страница на „Имперски новини“ беше онова, което Бар търсеше, и той подаде вестника на Девърс.

Девърс четеше бавно. Думите му звучаха странно, но той все пак ги разбираше. Накрая ядосано удари с вестника по дланта си.

— Мислиш ли, че може да е вярно?

— Смятам — реагира мрачно Бар, — че е крайно невероятно флотът на Фондацията да е бил разбит. Съобщението е било получено преди известно време ако се използва обичайната техника за военни рапорти при отдалечена от мястото на боя столица. Което означава, че Райъс е имал нова битка — това не е нещо неочаквано. Тук казват, че е завзет Лоурис. За столицата на Кралство Лоурис ли става дума?

— Да… — замислено отвърна Девърс, — или поне за столицата на онова, което се смята за Кралство Лоурис. Намира се на по-малко от двадесет парсека от Фондацията. Док, трябва да действаме бързо!

Бар сви рамене.

— На Трантор не можеш да се движиш бързо. Ако опиташ, най-вероятно ще се озовеш пред мерника на атомен бластер.

— Колко време ще ни отнеме?

— Месец, стига да имаме късмет. Един месец нашите сто хиляди кредита, ако разбира се ни стигнат. И то — в случай, че на Императора не му хрумне да отиде на Летните планети, където изобщо не дава аудиенции.

— Но Фондацията…

— Сама ще се грижи за себе си, както го е правила и преди! А сега да помислим за вечерята. Гладен съм. Освен това, тази вечер си е лично наша и би трябвало да я използваме. Сам знаеш, че никога повече няма да видим Трантор или някой друг подобен свят.

Отговорникът за Външните провинции разтвори дебелите си ръце с жест на безнадеждност и късогледо се взря в посетителите, досущ като бухал:

— Но Императорът е неразположен, джентълмени! Наистина е невъзможно да тревожа моя господар сега! Негово Императорско Величество не е приел никого тази седмица.

— Нас ще приеме! — каза Бар уверено. — Става въпрос за среща с член на щаба на личния му секретар.

— Невъзможно е! — натърти отговорникът. — Би ми коствало службата, ако опитам. А сега, ако можете да бъдете по-подробен относно същността на посещението ви! Иска ми се да ви помогна, разберете го, но ми трябват колкото се може по-ясни сведения във вид, който да представя на моя господар като основателна причина за безпокойството.

— Целта на посещението ни тук е такава, че не мога да говоря за нея с никой друг, освен с Височайшия — равно поясни Бар. — И е точно толкова важна, че струва колкото една аудиенция при Негово Императорско Величество. Мисля, че това Ви дава шанс! Мога да Ви обещая, че ако Негово Императорско Величество оцени важността на нашата мисия — за която гарантираме, че е наистина важна, — Вие ще получите всичко, което ще загубите, като ни помогнете сега!

— Да, но…

— Това е Вашият шанс — продължи да настоява Бар. — Естествено, рискът ще бъде компенсиран. Твърде голяма благосклонност от Ваша страна е, че ни позволявате да Ви молим, но вече бяхме облагодетелствани от любезната Ви готовност да ни дадете възможност да изложим проблема си пред Вас… И ако ни позволите да изразим съвсем непретенциозно нашата признателност чрез…

Девърс се намръщи. Двадесетина пъти за изминалия месец беше слушал същата реч с някои вариации. И тази, както и другите, завърши с експресна размяна на банкноти. Тук обаче епилогът беше различен. Парите винаги изчезваха незабавно, а този път те бяха разгледани, после отговорникът ги преброи бавно и ги проучи отпред и отзад. Най-после в гласа му настъпи лека промяна.

— Печатани у секретаря, а? Хубави пари!

— Да се върнем на въпроса! — настоя Бар.

— Не, почакайте. — прекъсна го отговорникът. — Нека започнем от по-простото. Аз наистина бих искал да знам каква е целта на вашето посещение. Тези пари са чисти и нови, вие сигурно сте сключили добра сделка за тях и мисля, че сте се срещали и с други служители преди мен. Е, та за какво сте тук?

Бар реши, че трябва да възрази:

— Не разбирам накъде биете!

— Вижте, лесно може да се докаже, че Вашият приятел няма лична карта и виза, поради което е на планетата нелегално. Той не е поданик на Империята.

— Отричам това!

— Няма значение какво отричате! — каза отговорникът с внезапна откровеност. — Служителят, който му е издал картата срещу сумата от сто кредита, си признал след мъчения и ние знаем повече за вас отколкото предполагате!

— Ако загатвате, сър, че сумата, която Ви помолихме да приемете, в новата светлина е…

Отговорникът се усмихна.

— Напротив, тя е повече от достатъчна — той хвърли банкнотите встрани. — Да се върнем на това, за което говорех. Самият Император се е заинтересувал от вас! Не е ли истина, господа, че сте били гости на генерал Райъс? Не е ли истина, че сте избягали от мощната му армия с меко казано учудваща лекота? Не е ли истина и това, че сте имали голям късмет с банкнотите, печатани в имението на лорд Броудриг? Накратко, не е ли вярно, че сте двойка убийци, изпратени да… Е, сами ще ни кажете кой ви плаща и за какво!

— Знаете ли — гневно каза Бар, — аз отричам правото на един жалък чиновник да ни обвинява в каквито и да е престъпления! Тръгваме си!

— Никъде няма да отидете! — служителят се надигна и очите му повече не изглеждаха късогледи. — Трябва да отговаряте на въпросите ми! Вашите запазете за по-късно. Аз не съм никакъв представител на Външните провинции, а лейтенант от имперската полиция. Вие сте арестувани — той се усмихна, а в ръката му се появи бластер. — Чудесно е, че ви засякох тъкмо днес! Прочистихме гнездото на стършелите!

Девърс изръмжа и бавно се пресегна за собственото си оръжие. Лейтенантът се усмихна още по-широко и натисна спусъка. Блясък обгърна гърдите на Девърс. Лъчът на бластера отскочи от персоналното му защитно поле с фонтан искри.

Девърс стреля в движение и главата на лейтенанта отлетя встрани, когато горната част на торса му изчезна. Главата все още се усмихваше, осветена от снопа слънчева светлина, която влизаше през дупката в стената, пробита от изстрела.

Девърс и Бар се измъкнаха през задния изход.

Девърс каза пресипнало:

— Бързо към кораба! Скоро ще вдигнат тревога — той ругаеше свирепо. — Планът доведе до обратен резултат. Мога да се закълна, че самият звезден дявол е против мен!

Те се врязаха в тълпите, обграждащи телевизорите. Нямаха време за чакане. Бар успя да грабне един брой на „Имперски новини“, преди да се гмурнат в огромното хале на хангара, откъдето корабът безразлично се издигна през гигантската дупка, която проби на покрива.

— Можеш ли да им избягаш? — попита Бар.

Десет кораба на пътната полиция бясно преследваха излитащия звездолет, който беше прекъснал насочения радиолъч и сега нарушаваше разрешената скорост. Освен това отзад се вдигаха корабите на Секретните служби, за да се включат в преследването на внимателно описания кораб, управляван от двама убийци с уточнени самоличности.

— Дръж се! — предупреди Девърс и изчезна в хиперпространството на две хиляди мили^[2] над повърхността на Трантор. Прехвърлянето стана толкова близо до планетарната маса, че Бар изгуби съзнание, а върху Девърс се стовари ужасна болка, но когато излязоха няколко светлинни години по-нататък, космосът около тях беше чист. С гордост в гласа Девърс заяви:

— Не съществува имперски кораб, който да е способен да ме настигне! — след което горчиво продължи. — Само че сега ни търсят навсякъде и ние не можем да го избегнем… Какво да правим?

Бар слабо се размърда в креслото си. Ефектът от скока в хиперпространството още действаше и всички мускули го боляха.

— Няма нужда да се прави каквото и да било. Всичко е свършено. Погледни тук! — каза той и протегна на Девърс броя на „Имперски новини“, който все още стискаше. Заглавията бяха достатъчни за търговеца.

— „Райъс и Броудриг са отзовани и арестувани!“ — промърмори търговецът и погледна Бар. — Защо?

— В статията не се казва, но има ли значение? Войната с Фондацията е приключена и в този момент Сиуена се бунтува. Прочети статията и виж! — гласът на Бар отслабна. — Ще спрем в някоя провинция и ще узнаем подробностите. А сега, ако не възразяваш, аз си лягам.

И той си легна.

Досущ като скакалец, с нарастващи по големина скокове, търговският кораб пресичаше Галактиката, за да се завърне във Фондацията.