Айзък Азимов
Фондация и Империя (4)

3. Мъртвата ръка

Бел Райъс прекъсна дразнещите си обиколки из стаята, когато влезе неговият адютант. Попита:

— Някакви вести от „Старлет“?

— Нищо. Разузнавачите претърсиха района, но детекторите не засичат нищо. Командор Юм докладва, че флотът е готов за незабавно отмъщение.

Генералът поклати глава.

— Не, не и за патрулен кораб. Не още! Кажи му да удвои… Чакай, ще му напиша съобщение. Кодирай то и го изпрати с насочен лъч.

Той написа нещо, докато говореше, и предаде листа на чакащия офицер.

— Пристигнал ли е вече сиуенианинът?

— Не е.

— Добре, гледай да го доведеш тук, щом пристигне!

Адютантът живо козирува и излезе. Райъс отново закрачи из кабинета.

Когато вратата се отвори за втори път, Дакъм Бар вече стоеше на прага. Той бавно последва адютанта в осветеното помещение, чийто таван беше подробен стереоскопичен модел на Галактиката. В центъра на стаята го посрещна Бел Райъс в полева униформа.

— Добър ден, патриций! — генералът побутна с крак един стол и отпрати адютанта. — Тази врата да остане затворена, докато аз не я отворя!

Разкрачен, с ръце зад гърба, той стоеше пред сиуенианина и бавно се поклащаше на пети, докато най-после изстреля:

— Патриций, Вие верен ли сте на Императора?

Бар, който бе мълчал до този момент, смръщи вежди.

— Нямам причини да обичам имперската власт.

— Това е друг начин да се каже, че може да сте изменник.

— Вярно е. Но от верността до превръщането ми в активен Ваш помощник трябва да бъде изминат дълъг път.

— Това също е вярно. Но да се откажем от помощта Ви сега — отбеляза Райъс, — ще бъде също един вид предателство.

Веждите на Бар се сближиха съвсем.

— Запазете словесните си удари за своите подчинени! Едно просто разяснение на Вашите нужди и желания ще ми бъде напълно достатъчно!

Райъс седна и преметна крак върху крак.

— Бар, ние имахме една по-раншна дискусия преди половин година…

— За Вашите магьосници ли?

— Да. Спомняте ли си какво казах, че ще направя?

Бар кимна.

— Щяхте да посетите техните свърталища. Бяхте зает през тези четири месеца… Намерихте ли ги?

— Да ги намеря? Да, направих го! — изкрещя Райъс. Докато говореше, устните му бяха стиснати. Изглеждаше, сякаш е захапал краищата им със зъби:

— Патриций, те не са магьосници, а цели дяволи. Не е за вярване! Представете си, това е свят с размер на носна кърпа, на нокът! Ресурсите му са жалки, силата — незначителна. Нищожното му население не би задоволило дори най-отдалечените светове от прашнните провинции на Тъмните звезди. При това народът му е толкова горд и амбициозен, че си позволява да мечтае за власт над Галактиката! И отгоре на всичко те са до такава степен уверени в себе си, че никога не бързат. Движат се бавно и флегматично, пълзят през системите с безделническо благодушно, лениво поглъщат все нови и нови светове… И преуспяват! Няма кой да ги спре. Вече са създали мръсно търговско общество чиито пипала се протягат през звездните системи до там, докъдето са способни да стигнат техните кораби-играчки. А агентите им, които се наричат търговци с главна буква, са завладели всичко на парсеци наоколо!

Дакъм Бар прекъсна гневната му реч:

— Колко от казаното е потвърдено и колко е изречено просто от гняв?

Генералът си пое дъх и продължи по-спокойно:

— Гневът не ме заслепява! Споменах ти, че бях на няколко планети, разположени по-близо до Сиуена, отколкото до Фондацията, където Империята е просто далечен мит, а търговците — жива истина. Самите ние бяхме счетени за търговци.

— И Фондацията Ви каза, че се стреми към галактическата власт?

— Да ми каже! — Райъс отново се ядоса. — Официално не беше казано нищо. Дрънкаха само за бизнес, но аз говорих и с обикновените хора. Схванах идеите на простия народ, тяхната „предопределена съдба“ за велико бъдеще… Това е нещо, което не може да се скрие. Те дори не се опитват да крият универсалния си оптимизъм!

Сиуенианинът открито излъчваше задоволство.

— Ще признаете ли, че се потвърждава моята реконструкция на събитията, направена по нищожните данни, с които разполагах?

— Няма съмнение — отвърна Райъс с дразнещ сарказъм, — че това се дължи на аналитичните Ви умения. Но то говори и за нарастващата опасност, надвиснала над владенията на Императора.

Бар равнодушно сви рамене. Райъс внезапно се наведе напред, сграбчи го и се взря в очите му със странна нежност. После отрони:

— Повече нито дума за това, патриций! Не желая да бъда варварин! Според мен, сиуенианската враждебност към Империята е просто омразно бреме и ще се постарая да направя всичко, за да го премахна. Но моята специалност е военна и насочването ми към цивилни действия е нецелесъобразно. Това би предизвикало отзоваването ми и би довело до невъзможността да ме използвате. Ясен ли съм? Виждам, че ме разбирате. Нека тогава приемем поне помежду си, че сте отмъстили за зверството от преди четиридесет години, и да забравим за това. Имам нужда от помощта Ви! Признавам го съвсем искрено!

В гласа на младия човек се усещаше настоятелност, но Бар кротко и отмерено поклати глава. Райъс продължи умоляващо:

— Вие не разбирате, патриций, но вярвам, че ще съумея да Ви изясня нещата. Аз не мога да водя спор на научна основа — Вие сте учен, а не аз. Но едно мога да кажа — когато мислите за Империята, не забравяйте, че тя Ви е правила големи услуги. Имперските въоръжени сили са свързани с някои престъпления, но в основата си те са се стремили към мир и цивилизованост. Имперският флот е създал мирната Империя, която е управлявала цялата Галактика две хиляди години. Две хилядолетия мир под имперските „слънце и космически кораб“ срещу предшестващите ги две хилядолетия междузвездна анархия. Разгледайте войните и опустошенията от онези дни и ми кажете дали Империята все пак не струва нещичко, въпреки всичките си грешки? Погледнете в какво се превърнаха останалите краища на Галактиката, след като се отцепиха и обявиха своята независимост… И си помислете: нима заради едно незначително отмъщение искате да превърнете Сиуена от провинция под защитата на могъщ флот във варварски свят, част от варварската Галактика затънала в своя сепаратизъм, общо падение и мизерия

— Нима смятате, че всичко това ще дойде толкова бързо? — промърмори сиуенианинът.

— Не — отговори Райъс. — Честно казано — не, но Империята е тази, за която се бия, както и за военните и традиции, които също значат нещо за мен и които мога да предам. На тези традиции е изградена имперската институция, която пазя.

— Говорите загадъчно, а на мен винаги ми е било трудно да се оправям с гатанките.

— Не може да не разбирате опасността от тази Фондация!

— Аз бях този, който забеляза нещото, наречено Вас „опасност“, още преди да тръгнете за Сиуена.

— Тогава осъзнавате, че това трябва да бъде спряно още в зародиш! Вие сте узнали за Фондацията, преди някой дори да е чул за нея. Знаете повече от който и да било друг в Империята. Може би сте наясно и как би било най-добре да я атакуваме и вероятно бихте могли да ме предупредите за контрамерките им. Нека бъдем приятели!

Дакъм Бар се изправи и каза спокойно:

— Помощ като тази, която мога да Ви предложа, не струва нищо. По-добре е да ви освободя от нея, независимо от Вашите енергични усилия.

— Аз ще съдя за цената!

— Говоря сериозно. Цялата мощ на Империята няма да Ви помогне да смачкате този миниатюрен пигмейски свят.

— Защо? — очите на Бел Райъс блеснаха яростно — Не, оставаш тук! Аз ще ти кажа кога можеш да напуснеш! Ако мислиш, че недооценявам врага, лъжеш се. Патриций — той говореше неохотно, — загубих кораб при моето завръщане. Нямам доказателство, че е попаднал в ръцете на Фондацията, но той все още не е засечен, а ако е имало катастрофа, неговото мъртво тяло би трябвало да е останало някъде по пътя, по който сме се движили. Това не е обикновена загуба — съществува, макар и минимална вероятност Фондацията вече да показва враждебността си. Такова силно желание и такова пренебрежение към последствията може да означава наличие на тайни сили, за които не зная нищо! Бихте ли ми помогнали поне с отговора на един-единствен въпрос? С какъв военен потенциал разполагат те?

— Нямам представа.

— Тогава разяснете ми собственото си изказване. Защо твърдите, че Империята не може да се справи с жалкия си противник?

Сиуенианинът отново седна и се извърна от фиксиращия го свиреп поглед на Райъс. Заговори тежко:

— Казах това въз основа на принципите на психоисторията. Тази странна наука достига математическата си зрялост при Хари Селдън и умира с него, защото никой друг не е способен да работи с нея — прекалено е сложна. Но дори и в този къс период Селдън я превръща в най-силния инструмент, служил някога за изучаване на човечеството. Без да претендира, че може да предвиди действията на отделни личности, той формулира закони за поведението на групи хора. Закони, основани на математическия анализ и екстраполацията.

— Е?…

— Това е същата тази психоистория, над която Селдън и групата му работят и която прилагат при основаването на Фондацията. Мястото, времето и условията са изчислени със средствата на математиката; същото се отнася и за развитието на Вселенската империя.

Гласът на Райъс беше пълен с възмущение:

— Използвали сте това изкуство, за да предвидите, че ще атакувам Фондацията и ще изгубя толкова и толкова битки поради тези и тези причини? Опитвате се да ме убедите, че съм глупав робот, който следва своята предначертана гибел?

— Не — спокойно отвърна старият патриций. — Вече казах, че тази наука не може да направи нищо с индивидуалните действия. Може да бъде предвидено само поведението на огромни маси хора.

— Тогава ние трябва да сме здраво притиснати от желязната ръка на богинята на историческата необходимост.

— На психоисторическата необходимост! — поправи го Бар.

— А ако изпитам свободата си на действие? Ако реша да атакувам догодина или изобщо да не го правя? Колко сговорчива е богинята? И колко изобретателна?

Бар сви рамене.

— Няма значение дали ще атакувате сега или никога, със самостоятелен кораб или с целия флот на Империята, с военни сили или с икономически средства, с открита декларация за война или чрез коварна засада. Правете каквото искате, изпробвайте всичко което Ви подскаже свободната Ви воля. Все едно, ще загубите.

— От мъртвата ръка на Хари Селдън?

— От мъртвата ръка на математиката на човешкото поведение, която не може да бъде спряна, отклонена или забавена.

Двамата дълго се гледаха лице в лице, докато генералът не направи крачка назад и каза просто:

— Ще приема предизвикателството. Нека мъртвата ръка се изправи срещу живата свобода на волята!