Айзък Азимов
Фондация и Империя (26)

25. Смъртта на психолога

На Еблинг Майс му оставаше да живее само две седмици след това събитие.

През тези две седмици Байта го видя три пъти. Първият път беше през нощта след посещението на полковник Притчър. Вторият — след една седмица. Третият път беше след още седмица — през последния ден, деня, в който Майс умря.

През нощта след посещението на Притчър, първият час на която бе прекаран в тежки размисли, Байта каза:

— Тори, нека съобщим на Майс!

— Мислиш ли, че ще помогне? — мрачно отвърна с въпрос Торън.

— Ние сме само двама. Може нещо да сме пропуснали, да… Вероятно той ще помогне!

— Той се е променил! Отслабнал е. Сега е като малка… перушинка, малко пухче! — пръстите на Торън се завъртяха из въздуха, за да подкрепят с жест думите му. — Понякога си мисля, че няма да ни помогне повече — всъщност винаги съм го мислил. А от време на време ми идва наум, че от тук нататък въобще нищо не може да ни помогне.

— Недей! — Байта повиши глас. — Тори, недей! Когато говориш така, ми се струва, че Мулето вече се е справил с нас. Нека да кажем на Еблинг веднага!

Еблинг Майс вдигна глава от дългата маса и изненадано се взря в тях, когато те се приближиха. Малкото му коса беше разбъркана, устните му сънено примляскваха.

— А? — рече той. — Търси ли ме някой?

Байта коленичи до него.

— Да не те събудихме? Искаш ли да си отидем?

— Да си отидете ли? Кой е там? Байта? Не, не, остани! Няма ли тук столове? Виждам няколко… — той посочи с пръст.

Торън придърпа два стола. Байта седна и взе едната от отпуснатите ръце на психолога в своите.

— Можем ли да поговорим, докторе? — тя рядко използваше титлата.

— Нещо не е наред ли? — в отсъстващия му поглед проблесна слаба искрица. Омекналите му бузи леко порозовяха. — Нещо не е наред?

— Капитан Притчър беше тук… Нека аз да говоря, Тори! Спомняш си капитан Притчър, нали, докторе?

— Да… Да… — той подръпна устните си. — Невероятен човек! Демократ!

— Та той е разкрил мутацията на Мулето. Беше тук, докторе, й ни разказа за нея.

— Но това не е нещо ново! Мутацията на Мулето отдавна отпадна от списъка — той искрено се изненада.

— Не съм ли ви го казал? Да не би да съм забравил да ви кажа?

— Да ни кажеш за какво? — бързо вмъкна Торън.

— За мутацията на Мулето, разбира се! Той влияе на емоциите. Емоционален контрол! Значи не съм ви го казал? Защо ли съм забравил? — той бавно засмука долната си устна и се умисли. После, също тъй бавно животът се промъкна в гласа му и очите му оживяха, сякаш мудният му мозък най-сетне се беше плъзнал по добре смазан улей. Говореше като насън, взирайки се повече в пространството между двамата си слушатели, отколкото в тях:

— Всичко е толкова просто! Не изисква никакви специални знания. В математиката на психоисторията това лесно може да се изведе чрез уравненията от трето ниво, които не влияят повече… Впрочем, няма значение! Всичко може да се обясни с прости думи и да придаде смисъл, който не е характерен за психоисторическите явления. Запитайте се… какво е могло да наруши стриктно изчислената схема на Селдън, а? — той изгледа единия и другия с лека загриженост. — Какви са били първоначалните предположения на Селдън? Първото е, че в човешкото общество няма да настъпят фундаментални промени поне през следващите хиляда години. Да допуснем въпреки това, че се извършват колосални промени в галактическите технологии — такива, като откриването на нов принцип за използване на енергията или някакво изключително откритие в областта на електронната неврология. В такъв случай социалните изменения би трябвало да нарушат Селдъновите принципи. Но това не стана така, нали? Или пък, ако извън Фондацията бъде открито ново оръжие, което да е способно да се противопостави на цялото й въоръжение… То би могло да предизвика нарушения, макар и с по-малка вероятност. Само че не се случи дори и това! Поглъщателят на атомно поле беше слабо оръжие и можеше да бъде неутрализиран. А той бе единственото ново нещо, което Мулето ни представи. Да, но има и второ предположение, къде по-сложно от първото. Селдън предполага, че човешката реакция спрямо стимулиращите фактори ще си остане константа. И понеже първото му предположение не е нарушено, остава да е нарушено второто! Нещо би трябвало да е объркало емоционалното състояние на хората — в противен случай Селдън нямаше да сгреши и Фондацията нямаше да падне. А какво е това друго „нещо“ освен Мулето? Не съм ли прав? Или в моя анализ има грешка?

Байта го потупа одобрително по рамото.

— Нямаш грешка, Еблинг!

Майс се зарадва като дете.

— Това и още много друго се оказа лесно за постигане. Казвам ти, понякога се чудя какво става вътре в мен! Спомням си времето, когато тези неща ми изглеждаха мистерия, а сега всичко ми е толкова ясно. Няма проблеми! Когато се натъкна на нещо, номерът става и аз виждам и разбирам. Всички мои предположения и теории сякаш винаги са били в мен! Там вътре има нещо, което ме бута винаги напред… тъй, че не мога да се спра… и не искам да ям или да спя… само напред… напред… напред — гласът му утихна до шепот. Беше притиснал челото си с треперещите си ръце, по които се очертаваха вените. В очите му се мярна и изчезна някакво безумие, после той добави по-спокойно:

— Значи никога не съм ви споменавал за способността на Мулето, така ли? Но аз… не казахте ли, че го знаете?

— Говорехме за капитан Притчър, Еблинг! — рече Байта. — Спомняш ли си?

— Той ли ви я разкри? — в гласа на Майс имаше оскърбление. — Но как е узнал?

— Бил е завербуван от Мулето. Сега той е полковник, негов човек. Дойде да ни убеждава да се предадем на Мулето и ни каза същото, за което ни разказа и ти сега.

— Значи Мулето знае, че сме тук? Трябва да бързам… Къде е Магнифико? Не е ли с вас?

— Магнифико спи — нетърпеливо отвърна Торън. — Минава полунощ!

— Тъй ли? Но тогава… Спях ли, когато вие дойдохте?

— Да! — решително каза Байта. — И не се кани отново да работиш! Ще си легнеш. Хайде, Тори, помогни ми! А ти, Еблинг, не ми пречи, защото просто имаш късмет, че първо няма да те натикам под душа. Свали му обувките, Тори, и утре ще слезеш тук, за да го изкараш на чист въздух, преди да е увехнал съвсем. Виж се, Еблинг, паяци си плетат паяжините по теб! Гладен ли си?

Еблинг Майс поклати глава и погледна Байта откъм леглото си. Изглеждаше раздразнен и объркан.

— Искам утре да ми пратите Магнифико тук, долу — каза той.

Байта подпъхна чаршафите му под дюшека.

— Утре аз ще сляза долу с чисти дрехи. Ще се изкъпеш хубавичко, после ще посетиш фермата и ще постоиш малко на слънце.

— Не искам! — слабо се възпротиви Майс. — Ти не ме ли чуваш? Прекалено съм зает!

Неговата рядка коса се разпиля по възглавницата като сребърен ореол около главата му. Гласът му се превърна в поверителен шепот:

— Искате Втората Фондация, нали?

Торън бързо се обърна и се наведе над леглото.

— Защо споменаваш Втората Фондация, Еблинг?

Психологът измъкна едната си ръка изпод чаршафите и уморените му пръсти се сключиха около ръката на Торън.

— Фондациите са били основани на психологическия конгрес, председателстван от Хари Селдън. Торън, аз открих публикациите за този конгрес. Двадесет и пет ценни филма. Вече ги прегледах отгоре-отгоре.

— Е, и?

— Знаеш ли, че чрез тях много лесно може да се открие разположението на Първата Фондация, ако имаш елементарна представа от история и ако разбираш принципите й. Но, Торън, никъде не се споменава Втората Фондация. Абсолютно никъде!

Торън смръщи вежди.

— Тя не съществува ли?

— Разбира се, че съществува! — ядосано изкрещя Майс. — Кой твърди, че не е така? Но за нея се говори много малко. Нейната роля и всичко, свързано с нея, е добре скрито и съзнателно изкривено. Не разбираш ли, че тя е по-важната от двете! Тя е решаващата — онази, която има значение. А аз притежавам протоколите на Селдъновия конгрес! Мулето още не е победил…

Байта бързо угаси лампите.

— Заспивай!

Двамата с Торън мълчаливо се изкачиха до стаите си.

 

 

На следващия ден Еблинг Майс сам се изкъпа и се преоблече, излезе на слънце и за последен път усети вятъра на Трантор върху себе си. В края на деня той отново се потопи в гигантските зали на библиотеката и повече не излезе от там.

През следващата седмица животът отново течеше в обичайното си русло. Слънцето на Неотрантор бе спокойна ярка звезда на нощното небе над Трантор. Фермата беше заета с пролетните си посеви. Университетът изглеждаше тих и изоставен. Галактиката като че ли се беше изпразнила. Сякаш Мулето изобщо не бе съществувал…

Байта мислеше за това, когато видя Торън да пали пурата си внимателно и да гледа към късовете синьо небе, които надничаха измежду многобройните остриета на металните кули.

— Чудесен ден — рече той.

— Да, наистина! Всичко ли отбеляза на списъка, Тори?

— Така мисля. Половин фунт масло, дузина яйца, фасул. Ще имаш всичко, Байт! Уредил съм го.

— Хубаво! И гледай да се увериш, че зеленчуците са пресни, а не са от музея. Между другото, виждал ли си Магнифико?

— След закуската — не. Предполагам, че е долу с Еблинг, гледа книгофилми.

— Добре. И не си губи времето, защото за обяд ми трябват яйца!

Торън се отдалечи с усмивка, махвайки й с ръка. Байта се обърна, веднага щом той се изгуби между металните постройки. За миг тя се поколеба пред вратата на кухнята, но се отклони и влезе в коридора с колоните, който водеше към ескалатора и надолу към библиотеката.

Еблинг Майс беше там, склонил глава над окулярите на проектора, неподвижен — едно замразено, търсещо тяло. До него седеше Магнифико, свит в креслото си, с ясен и наблюдателен поглед — вързоп криви крайници и голям нос, който подчертаваше костеливото му лице.

— Магнифико… — обърна се меко към него Байта. Клоунът се изправи и с ентусиазъм прошепна:

— Моя лейди…

— Магнифико — повтори Байта, — Торън замина за фермата и няма да се върне скоро. Ще бъдеш ли така добър да го догониш с едно съобщение?

— С удоволствие, моя лейди! Малките ми възможности са изцяло на твое разположение, въпреки ползата нищожна, която могат да ти донесат.

Тя остана сама с Еблинг Майс, който все още не помръдваше. Решително постави ръка на рамото му:

— Еблинг…

Психологът се надигна и раздразнено изрева:

— Какво е това? — той завъртя очи. — А, ти ли си Байта? Къде е Магнифико?

— Отпратих го. Исках да остана сама с теб за малко — тя произнесе думите си отчетливо. — Искам да говоря с теб, Еблинг!

Психологът понечи да се върне към проектора си, но ръката й непоколебимо лежеше на рамото му. Тя отчетливо усещаше костта под дрехите му. Изглежда плътта му доста се беше стопила, откакто бяха пристигнали на Тантор. Лицето му бе отслабнало, пожълтяло и покрито с няколкодневна четина. Раменете му бяха видимо прегърбени, дори в седнало положение.

Байта каза:

— Магнифико не ти пречи, нали, Еблинг? Той сякаш стои тук ден и нощ!

— Не, не, не! Изобщо не ми пречи! Е, всъщност аз дори не го забелязвам. Той пази тишина и никога не ми се натрапва. Понякога ми носи филми или ги връща по местата им, сякаш знае какво искам, без да съм му казал. Остави го да идва тук!

— Много добре… Но, Еблинг, това не те ли учудва? Чуваш ли ме, Еблинг? Не те ли учудва?

Тя плътно придърпа един стол до неговия и се взря в него, сякаш можеше да прочете отговора в очите му.

Майс поклати глава.

— Не! Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че полковник Притчър и ти твърдите, че Мулето може да контролира емоциите на хората. Сигурен ли си, че е точно така? Не е ли самият Магнифико дефект в теорията ти?

Майс мълчеше.

Байта усети голямо желание да поразмърда психолога.

— Какво не е наред при теб, Еблинг? Магнифико е бил шут на Мулето. Защо и него не са „покръстили“ в любов и вярност? Защо след цялата си близост с Мулето той го мрази толкова?

— Но… но той е бил управляван! Разбира се, Байта — Майс изглежда набираше увереност, докато говореше. — Мислиш ли, че Мулето е третирал клоуна си като своите генерали? От тях той е изисквал вярност и лоялност, а от палячото — само страх. Не си ли забелязала, че у Магнифико състоянието на паника е патологично? Мислиш ли, че е нормално за едно човешко същество да се страхува през цялото време? Страх като този с времето става смешен! Вероятно е бил смешен и за Мулето, но също и необходим, защото заради този страх ние не можахме нищо да узнаем от него.

— Имаш предвид, че информацията на Магнифико за Мулето е фалшива? — заинтересува се Байта.

— Безполезна е! Просто е оцветена от патологичен страх. Мулето не е физически гигант, за какъвто го мисли Магнифико. По-скоро е съвсем обикновен човек, извън мозъчните си способности. Но го е забавлявало да се преструва на супермен пред бедния шут… — психологът сви рамене. — Във всеки случай, сведенията на Магнифико вече не са важни!

— Защо?

Но Майс като че ли не я чу и се върна към проектора си.

— Защо? — повтори Байта. — Втората Фондация ли…

Психологът плъзна поглед по нея.

— Да съм говорил за това? Не си спомням подобно нещо. Още не съм свършил. Какво ти казах?

— Нищо. О, Галактико, нищо не си ми казал, но бих искала да си го направил, защото съм смъртно уморена! Кога ще приключиш?

Еблинг Майс се взря в нея с разкаяние.

— Е, е, моя… мила, не исках да те обидя! Понякога забравям… кои са ми приятели и ми се струва, че изобщо не трябва да говоря за всичко това. Необходима е секретност, но заради Мулето, а не заради теб, мила моя! — той слабо потупа рамото й. Но тя не отстъпи.

— Та за Втората Фондация…

Гласът му автоматично се сниши до шепот.

— Знаеш ли колко съвършено Селдън е прикривал ходовете си? Протоколите от Селдъновия конгрес ми се струваха толкова безполезни само допреди месец, докато не се появи тази странна проницателност у мен! И даже сега ползата от тях ми се струва незначителна! Документите, останали след конгреса, често са логически несвързани и винаги — неясни. Много бих се учудил, ако членовете на конгреса са знаели всичко, което е било в главата на Селдън. Понякога си мисля, че той е използвал конгреса само като гигантска фасада, а в действителност сам е построил…

— Фондациите? — попита Байта.

— Не, Втората Фондация. С нашата Фондация всичко е било просто. Но Втората Фондация е само име. Била е основана като нашата, но е имало някакви усложнения на проекта и те са скрити дълбоко в математиката. Все още остават много неща, които дори не съм започнал да разбирам, но за тези седем дни парчетата, които имах, се съчетаха в някаква, макар и неясна картина. Фондация номер едно е свят на учени физици. В нея е концентрирана умиращата галактическа наука и условието е тя да бъде съживена отново. Там изобщо не са включени психолози. Това е странно и би трябвало да има някаква цел. Обичайното обяснение е, че Селдъновата психоистория работи по-добре в случаите, когато индивидуалностите, тоест хората, не знаят какво става и могат да реагират в съответствие с различните ситуации. Разбираш ли ме, скъпа?

— Да, докторе.

— Тогава слушай по-нататък! Фондация номер две е свят на учените психолози. Това е все едно огледален образ на нашата Фондация, но там властва психологията, а не физическите науки! Ясно ли ти е? — триумфиращо запита той.

— Не съвсем…

— Помисли си, Байта, използвай главицата си! Хари Селдън е знаел, че неговата психоистория може да предвижда само вероятностите, а не да установява нещата със сигурност. Винаги е имало възможност за грешка и с времето тази възможност е нараствала в геометрична прогресия. Естествено, Селдън се е опитвал да ни опази с всички възможни средства. Нашата Фондация е била силна с науката си, ние сме могли да побеждаваме армии и оръжия. Да противопоставяме сила на сила. Но срещу мозъчна атака от мутант като Мулето се оказахме безсилни.

— Това е работа за психолозите от Втората Фондация! — Байта чувстваше как възбудата нараства в нея.

— Да, да, да! Разбира се!

— Но те все още не са направили нищо…

— От къде знаеш, че не са?

Тя се замисли.

— Не че знам, но нима ти имаш доказателства, че са постигнали нещо?

— Аз единствено знам, че има много неща, за които нищо не знам! Не би трябвало Втората Фондация да се е развила повече, отколкото ние. Ние сме израствали бавно, но сме ставали силни — и при тях би трябвало да е така. Ала само звездите знаят каква е тяхната мощ сега. Дали са достатъчно силни да се съпротивяват на Мулето? Знаят ли въобще за опасността? Имат ли способни водачи?

— Но ако те следват Селдъновия план, тогава би трябвало да разбият Мулето!

— А! — слабото лице на Еблинг Майс придоби замислено изражение. — Пак ли това? Втората Фондация е нещо по-сложно от първата. Нейната комплексност е много по-голяма, а следователно — и възможността й за грешки също. Виж, ако Втората Фондация не може да победи Мулето, това е лошо — наистина лошо. Тогава вероятно би настанал краят на човешката раса като такава.

— Не!

— Да! Ако потомството на Мулето наследи мозъчната му способност… Разбираш ли? Хомо сапиенс няма да оцелее. Ще се появи нова доминираща раса — някаква нова аристокрация, която ще използва човеците от хомо сапиенс като роби, защото са низша раса. Не е ли така?

— Така е.

— А ако случайно Мулето не основе династия, той все пак ще основе изопачена нова Империя, подчинена единствено на неговия мозък. Тя ще умре заедно с него и Галактиката ще се върне на нивото, на което е била, преди той да се появи. С изключение на това, че там повече няма да има фондации, които да породят истинската стабилна Втора Империя. Това пък ще означава хиляди години варварство. Което е все същото!

— Какво можем да направим? Можем ли да предупредим Втората Фондация?

— Трябва да го направим или те ще влязат в капана поради невежеството си. Не бива да го допускаме, само че няма начин да ги предупредим!

— Няма начин ли?

— Нямам представа къде са разположени те! Те са на „другия край на Галактиката“, но това е всичко, което се знае, а там има сигурно милиони планети, които са могли да бъдат избрани.

— Но, Еблинг, нима в тях не казват… — тя посочи към филмите, които покриваха масата.

— Не, не го правят! Или поне не там, където мога да го открия — все още! Секретността сигурно значи нещо. Трябва да има причина… — объркването се върна в очите му. — Бих искал да си тръгнеш! Загубих достатъчно време, а ни остава малко, много малко… — той се обърна, раздразнен и намръщен.

Магнифико внимателно се доближи до тях.

— Съпругът ти си е у дома, моя лейди!

Еблинг Майс не забеляза палячото. Беше се върнал към проектора си.

 

 

Същата вечер Торън, след като изслуша Байта, каза:

— Мислиш ли, че наистина е добре? Че не е… — той се поколеба.

— Добре е, Тори! Вярно, че е болен… Промяната, която е станала с него, загубата на тегло, начинът, по който общува, го доказват. Но що се отнася до Мулето, Втората Фондация или въобще това, върху което работи, можеш да му вярваш! Майс е ясен и чист като небето в свободния космос. Знае за какво говори. Аз му вярвам!

— Тогава има надежда?! — това беше наполовина въпрос.

— Не съм съвсем уверена. Може би — да, може би — не. Затова аз вече нося със себе си бластер! — блестящото оръжие беше в ръката й. — За всеки случай, Тори, за всеки случай!

— За в случай на какво?

Байта почти истерично се изсмя.

— Няма значение. Може би и на мен малко ми хлопа дъската — като на Еблинг Майс!

По това време Майс имаше само седем дни живот и тези седем дни бързо прелетяха един след друг.

Торън беше изпаднал в някакъв унес. Топлите дни и пълната тишина го бяха довели до летаргия. Струваше му се, че всичко живо е загубило своята активност и се е потопило в безкрайното море на хибернацията.

Майс живееше свой скришен живот, чиито резултати не се виждаха и никой нямаше представа за тях. Той се беше барикадирал и нито Торън, нито Байта го бяха мяркали. Единствено курсовете на палячото нагоре и надолу бяха доказателство за неговото съществуване. Магнифико — тих и замислен — се промъкваше на пръсти, разнасяйки подноси с храна, мълчаливо присъстваше в мрака и наблюдаваше.

Байта все повече и повече се превръщаше в своя сянка. Жизнерадостта й изчезна, също както и самоувереността. Все повече се затваряше в себе си с грижите си и когато веднъж Торън изненадващо се приближи до нея и докосна бластера й, тя бързо го измъкна, насилвайки се да се усмихне.

— Какво правиш с това нещо, Байт?

— Просто го нося. Да не е престъпление?

— Може направо да ти отнесе главата!

— Е, ще я отнесе и толкова! Няма да е голяма загуба!

Семейният живот беше научил Торън, че е безполезно да се спори с жени, така че той сви рамене и я остави на мира.

 

 

Последния ден Магнифико дотича задъхан и се вкопчи в тях изплашено.

— Ученият доктор ви вика. Той не е добре!

Майс наистина не беше добре. Лежеше в леглото си, с необичайно разширени и блестящи очи. Беше мръсен и неразпознаваем.

— Еблинг! — извика Байта.

— Оставете ме да говоря — изграчи психологът и с усилие се надигна на лакътя си. — Оставете ме да говоря! Аз свърших. Предавам ви работата си. Нямам записки, всичко съм унищожил. Никой друг не трябва да знае. Всичко трябва да остане заключено в мозъците ви…

— Магнифико! — каза прямо Байта. — Качи се горе!

Палячото неохотно се изправи и отстъпи. Тъжните му очи бяха заковани върху Майс. Психологът слабо махна с ръка.

— Той не влиза в сметката, нека остане! Остани, Магнифико!

Клоунът бързо седна. Байта гледаше в пода, прехапала устни.

Майс отрони с дрезгав шепот:

— Уверен съм, че Втората Фондация може да победи, ако Мулето не се намеси преждевременно. Тя е пазила в тайна своето съществуване и тази тайна трябва да бъде запазена — това си има цел… Трябва да отидете там. Сведенията ви ще са жизнено важни… Могат да променят всичко… Чувате ли ме?

Торън изкрещя почти в агония:

— Да! Да! Кажи ми как да ги намерим, Еблинг! Къде са те?

— Ще ти кажа — отвърна той слабо.

Но не можа да го направи.

Със смъртно бледо лице Байта вдигна бластера си и стреля с оглушителен шум. От кръста нагоре тялото на Майс изчезна, а на стената зад него остана дупка. Оръжието на Байта изпадна на пода от вкочанените й пръсти.