Айзък Азимов
Фондация и Империя (20)

19. Търсенето започва

Самотната Хейвън — единствената планета на единична звезда от галактически сектор, разхвърлян накъсано в пространството, беше като под обсада.

Строго военно погледнато, тя наистина беше под обсада, защото на по-малко от двадесет парсека около нея нямаше друго галактическо пространство, което да не е под контрола на Мулето. От четири месеца след падането на Фондацията комуникациите на Хейвън бяха прекъснати, както се прекъсва паяжина. Корабите на планетата се бяха събрали на родния си свят и Хейвън се превърна във военна база сама на себе си. Планетната обсада се стесняваше и това налагаше усещането за безпомощност и неминуема гибел…

Байта си проправяше път през розовите пътеки край редицата млечнобели, покрити с пластик маси. Тя откри мястото си чрез сляпо пресмятане. Седна на високия стол без облегалка, отговори механично на поздравите, разтри умореното си сърбящо око с опакото на натежалата си длан и се пресегна за менюто.

Почувства силно вътрешно отвращение от обявените в менюто разнообразни ястия от култивирани гъби които представляваха голям деликатес на Хейвън, но според нейния фондациански вкус бяха напълно неядивни. Изведнъж чу хълцане близо до себе си и повдигна глава.

Досега представата й за Джуди беше съвсем повърхностна — безцветна, чипоноса, индиферентна блондинка, която сядаше да се храни диагонално срещу нея. Но в момента Джуди плачеше, бършеше се с мокра носна кърпа и се давеше в ридания, докато лицето й се покриваше с червени петна. Нейният безформен противорадиационен костюм се беше свлякъл по раменете, а прозрачната й защитна маска на лицето бе паднала в десерта й, където и си стоеше.

Байта се присъедини към три момичета, които си бърбореха на вечната тема за неефективните козметични средства за омекотяване на коса.

— Какво й става? — прошепна тя.

Едната се обърна към нея и дискретно сви рамене.

— Не знам! — после, явно почувствала неадекватността на жеста си, тя дръпна Байта настрани. — Имала е труден ден, предполагам. И се безпокои за съпруга си.

— Той в Звездния патрул ли е?

— Да.

Байта приятелски протегна ръка към Джуди.

— Защо не се прибереш у дома, Джуди?

Джуди погледна към нея, полувъзмутена от чуждата намеса:

— Веднъж вече си ходих в къщи тази седмица…

— Значи ще станат два пъти. Ако не го направиш сега, сигурно другата седмица ще ти се наложи да излизаш три пъти — така че си върви в къщи, без да проявяваш излишен патриотизъм. Някоя от вас, момичета, да работи в нейния отдел? Е, тогава се погрижи за картата й! И по-добре първо мини през умивалнята, Джуди, за да се пооправиш, преди да се прибереш. Хайде, напред! Изчезвай!

Байта се върна на мястото си и отново взе менюто с мрачно успокоение. Такива настроения бяха прилепчиви. Едно плачещо момиче можеше да докара до нервен срив целия си отдел в тези напрегнати дни.

Тя направи с нежелание своя избор, натисна съответните бутони до лакътя си и върна менюто на мястото му.

Тънкото мургаво момиче срещу нея каза:

— Ако всяка от нас заплаче, къде ще ни излезе краят, а?

Нейните пълни устни се движеха бързо и Байта забеляза, че краищата им са внимателно очертани, сякаш за да изразят нарочно тази изкуствена полуусмивка, която иронично придружи последните и думи.

Байта оцени намека с осъдителен поглед и приветства пристигането на обяда си, когато повърхността на нейната маса хлътна навътре и храната се появи. Тя внимателно разкъса опаковката и предпазливо задейства с приборите, докато чакаше яденето да изстине.

— Не можеш ли да мислиш за нещо друго, освен за това, Хела? — обърна се тя към момичето.

— О, да — съобщи Хела, — мога! — небрежно, но вещо тя задейства с пръст малък отвор, за да предизвика миниатюрната атомна експлозийка, която запали цигарата й. — Например… — Хела скръсти тънките си, добре поддържани ръце под брадичката си, — мисля си, че може да се разберем с Мулето и да спрем цялата тази глупост, макар че тогава ще бъде трудно да изчезнеш… ъъ… тъкмо когато Мулето се появи.

Изражението на Байта си остана спокойно. Гласът й звучеше равно:

— Не ти се е случвало да имаш брат или съпруг на сражаващите се кораби, нали? Не! И всичките кредити, които съм виждала накуп не могат да бъдат причина да се жертват братя, съпрузи или който и да било друг!

— Забравяш, че ако отстъпим и капитулираме, жертвите ще бъдат много повече!

— Фондацията капитулира и там настана мир. А нашите мъже са далеч и цялата Галактика е срещу нас.

Байта сви рамене и изромоли мелодично:

— Страхувам се, че това е единственото нещо, което те безпокои! — после се върна към зеленчуковото си ястие, констатирайки лепкавата тишина, настанала около нея.

Никой, който би могъл да ги чуе, не се погрижи да отговори на цинизма на Хела. Байта излезе бързо, след като натисна бутона, с чиято помощ се разчистваше масата за следващата смяна.

Едно друго момиче, което седеше през три стола, прошепна на Хела:

— Коя беше тази?

Подвижните устни на Хела се размърдаха равнодушно:

— Тя е племенницата на нашия координатор. Не го ли знаеше?

— Тъй ли? — погледът на момичето потърси изчезващия гръб. — Какво прави тук?

— Просто така си стои. Не знаеш ли, че е модерно да си патриот? Това се смята за толкова демократично, че чак ми се повръща!

— Е, Хела — намеси се пълното момиче отдясно, — тя никога не е използвала чичо си, за да изпъкне сред нас! Защо не престанеш?

Докато говореше, последното момиче слушаше бърборенето на светлооката счетоводителка насреща. Думите й се сипеха бързо една след друга:

— … и тя е била в Криптата, знаеш я — когато Селдън говорил… Казват, че кметът бил бесен, и имало безредици, и всякакви други такива! Избягала, преди Мулето да е кацнал, и казват, че имала много вълнуващо бягство — преминала през блокадата, случило й се какво ли не… Чудя се защо не напише книга за това, тези военни книги стават много популярни напоследък, знаеш ли?! Също се чува, че била и на оная планета на Мулето — Калгън и…

Звънецът изписука и столовата лека-полека се изпразни. Гласът на счетоводителката се изгуби в общия звуков фон и пълничкото момиче успяваше да я прекъсне само с условното „Така ли-и-и?“ на подходящите места.

Когато Байта се върна в къщи, светлините в пещерата вече намаляваха и се спускаше мрак, който означаваше сън за почтените и трудолюбивите.

Торън я посрещна на вратата с резен хляб, намазан с масло, в ръката си.

— Къде беше? — попита той с пълна уста. После по-ясно добави: — Приготвил съм разни нещица за вечеря, но ако не се вкусни, няма да ми се сърдиш!

Тя удивено го разглеждаше.

— Тори, къде е униформата ти? Защо си цивилен?

— Заповеди, Байта! Ранду се е затворил с Еблинг Майс и откровено казано, не знам какво става.

— Ще тръгна ли и аз с вас? — тя импулсивно се притисна към него и той трябваше да я целуне, преди да отговори.

— Иска ми се да вярвам. Но може би ще бъде опасно…

— А кое не е опасно?

— Права си… А, да, вече изпратих за Магнифико, сигурно и той ще дойде с нас.

— Имаш предвид, че концертът му във фабриката за двигатели ще бъде отложен?

— Очевидно.

Байта мина в следващата стая и седна пред храната, съвсем точно определена като „разни нещица“. Тя бързо раздели сандвичите за двамата и отбеляза:

— Много неприятно, че концертът се отменя. Момичетата във фабриката се надяваха да го видят, пък и Магнифико така се готвеше за него… Господи, толкова е странен!

— Той просто събужда майчиното ти чувство, Байта, това е всичко. Някой ден ще имаме дете и тогава ще престанеш да обръщаш такова специално внимание на Магнифико.

Байта отговори, дъвчейки:

— Ядосваш се, че не си единственият, който възбужда това чувство! — тя остави сандвича си и се замисли. — Тори?

— Ммм?

— Тори, бях в Сити Хол — в Бюрото по продукцията. Затова закъснях днес.

— И какво прави там?

— Е… — тя се поколеба. — Това стана някак постепенно… Получи се така, че не мога да работя повече във фабриката. Там липсва всякакъв дух… Момичетата започват да плачат без реална причина. Тези, които не се разболяват, стават мрачни. Цупят се на всичко. В моята секция например, продукцията не е и четвърт от това, което се произвеждаше, когато дойдох, и няма ден, в който всички работнички да са по местата си!

— Добре… — каза Торън, — ти отиде в Бюрото по продукцията. После какво?

— Зададох им няколко въпроса. И знаеш ли, Тори, оказа се, че е така навсякъде по Хейвън! Производството спада, нарастват недоволството и подстрекателствата към бунт. Шефът на Бюрото просто свиваше рамене — след като седях повече от час в приемната, за да се срещна с него, и той ме прие само защото съм племенницата на координатора — ми обясни, че това не е в сферата на неговата компетентност. Честно казано, не мисля, че изобщо го е грижа!

— Не се разстройвай, Байт!

— Така е, не му пука! — тя беше разгорещена и напрегната. — Казвам ти, че нещо не е наред. Това е същият ужасяващ стрес, в който изпаднах в Криптата, когато Селдън изчезна. Изпитал си го и ти.

— Да, Байт.

— Е, този стрес се върна! — тя продължи по-остро. — И ние никога няма да успеем да устоим на Мулето. Даже да имахме суровините, ние сме изгубили сърцата си, духа си, своята воля. — Тори, няма смисъл да се борим!…

Торън не си спомняше Байта някога да е крещяла, тя не крещеше и сега. Поне не видимо. Но Торън сложи ръка на рамото й и прошепна:

— Забрави това, бебчо! Знам какво имаш предвид, но тук няма нищо…

— Да, няма нищо, което можем да сторим! Всички го казват — просто седим и чакаме гилотината да се стовари отгоре ни! — тя се върна към сандвичите и чая си.

Торън оправяше леглата безшумно. Навън бе съвсем тъмно.

Като новоназначен координатор на конфедерацията на Хейвънските градове (пост, заеман само във военно време), Ранду беше настанен по негова собствена молба в една стая на най-горните етажи, от прозорците на която той можеше да вижда покривите и зеленината на града. Сега, при отслабването на пещерното осветление, в града сенките отстъпваха, но досега Ранду не бе имал време да се замисля за символиката на това явление.

Той се обърна към Еблинг Майс, чиито ясни, малки очи изглежда не се интересуваха от нищо друго, освен от пълната с червена течност чаша, и рече:

— Казват, че когато на Хейвън пещерното осветление угасне, тогава настава време за сън на почтените и трудолюбивите.

— Толкова късно ли си лягате?

— Не! Извинявай, че те извиках по това време, Майс. Напоследък повече харесвам нощта, отколкото дните. Не е ли странно? Народът на Хейвън вече привикна към факта, че липсата на светлина означава сън. Аз също, но сега е по-различно…

— Ти се криеш — заяви Майс. — През деня си обграден от хора, чувстваш техните погледи, изпълнени с надежда и това е трудно да се издържа. Но през нощта си свободен!

— Ти също ли го изпитваш? Това отвратително пораженческо настроение?

Еблинг Майс бавно кимна.

— Да. Това е масова психоза, излишна масова паника. В името на Галактиката, Ранду, какво очакваш? Цялата култура на Фондацията се основава на сляпата, непреклонна вяра, че народният герой от миналото е планирал всичко и се е погрижил за всяка подробност от техния нищожен животец. Налагането на такива мисловни модели предизвиква това, което се нарича ad religio^[1], ако разбираш какво имам предвид!

— Не съвсем…

Майс не беше много въодушевен от необходимостта да обяснява, а и никога не е бил въодушевяван от подобно нещо. И сега той изръмжа, изгледа дългата пура, която въртеше из пръстите си, и най-сетне каза:

— Непреклонната вяра предполага силна ответна реакция. Такава вяра в никой случай не може да бъде разклатена при единичен голям шок, но той успява да причини доста страшен вътрешен срив. В по-добрия случай резултатите са истерия, ужасно чувство за несигурност. В по-лошия се стига до лудост и самоубийство.

Ранду гризеше нокътя на палеца си:

— С други думи, когато Селдън ни изостави, нашата опора изчезна, а ние сме се облягали на нея толкова дълго, че мускулите ни са атрофирали и не можем да се задържим без опората.

— Точно така. Това е тромава метафора, но си прав.

— А при теб, Еблинг, как са твоите мускули?

Психологът всмукна от пурата си и издиша кълбо дим.

— Ръждясали са, но не и атрофирали. Моята професия ми налага поне отчасти независимо мислене.

— Виждаш ли някакъв изход?

— Не, но би трябвало да има. Може Селдън да не е предвидил Мулето. Може да не ни е гарантирал победа, само че в такъв случай не ни е гарантирал и провал. Той просто е излязъл от играта, а ние сме започнали своя собствена игра. Мулето трябва да бъде ликвидиран.

— Как?

— По начина, по който може да бъде ликвидиран всеки — като се атакува слабото му място. Виж, Ранду, Мулето не е супермен. Ако в крайна сметка бъде унищожен, всеки ще разбере това. Просто засега той е неизвестен, а легендите се разпространяват бързо. Предполага се, че е мутант. Е, и какво от това? Само за най-невежествения човек „мутант“ и „супермен“ означават едно и също нещо. А в действителност не е така.

Пресметнато е, че всеки ден в Галактиката се раждат няколко милиона мутанти. Няколко милиона, но при всички, с изключение на един или два процента, измененията могат да бъдат открити само чрез микроскопско и химическо изследване. От тези един или два процента макромутанти — тези, при които мутациите се забелязват с просто око или с малко усилие — всички, освен един-два процента, са уроди, на които мястото им е в цирковете, лабораториите или в гробищата. От останалите няколко макромутанти почти всички са безвредни куриози, необичайни в някои отношения и нормални или дори субнормални във всичко останало. Разбираш ли, Ранду?

— Да, но какъв е Мулето?

— Да предположим, че той действително е мутант. Тогава можем да допуснем, че разполага с някои способности, несъмнено мисловни, които могат да бъдат използвани за завладяването на светове. В други отношения той без съмнение има слабости, които трябва да бъдат открити. Освен това той няма да е толкова потаен и да се крие от хората, ако тези слабости не са очевидни и фатални. Но само ако е мутант!

— Има ли друга алтернатива?

— Може и да има. Доказателствата за мутацията са събрани от капитан Хан Притчър от Разузнаването на Фондацията. Той е извадил заключенията си от бледите спомени на тези, които твърдели, че познават Мулето — или някой, който може и да е бил Мулето — от неговото раждане и детство. Но тогава Притчър е пипал много повърхностно и тези доказателства, които е намерил, спокойно може да са подхвърлени от Мулето за неговите собствени цели, защото той сам е спомогнал да се установи репутацията му на мутант супермен.

— Много интересно. И от кога смяташ така?

— Никога не съм смятал така, ако трябва да сме точни. Това е просто алтернатива, която си струва да бъде разгледана. Например, Ранду, представи си, че Мулето използва форма на излъчване, способна да подтиска мисловните процеси така, както разполага с поглъщател на атомното поле. Тогава какво, а? Може ли по този начин да се обясни това, което се е стоварило върху нас сега — и онова, което се случи с Фондацията?

Ранду изглежда бе изпаднал в лошо настроение. Каза:

— А какво показаха твоите собствени изследвания на шута на Мулето?

Еблинг Майс се поколеба:

— Безполезен е засега. Говорех нагло на кмета преди падането на Фондацията, само за да му повдигна духа, а също да запазя приповдигнат и своя. Но, Ранду, ако моите математически инструменти бяха съвършени, чрез палячото аз бих могъл изцяло да анализирам Мулето. И тогава щяхме да сме го хванали и да разгадаем странните аномалии, които вече ми правят впечатление…

— Такива, като…

— Помисли си, човече! Мулето разгроми флота на Фондацията с хъс, но още не се е наканил да нападне много по-слабия флот на независимите търговци. Фондацията падна само при едно духване, а търговците още се държат срещу цялата му сила. Той пръв използва поглъщателя си срещу атомните оръжия на търговците от Нимон. Елементът на изненадата ги погуби в онази битка, но те се противопоставиха на поглъщателя. Мулето никога няма да успее отново успешно да го използва срещу независимите. Затова пък, поглъщателят проработи срещу флота на Фондацията. Всъщност той сработи и в самата Фондация. Защо? Според нашите собствени представи всичко това изглежда нелогично. Следователно има неща, за които не сме осведомени!

— Предателство?

— Това са глупости, Ранду! Най-обикновено дрънкане! Нямаше човек във Фондацията, който да не вярва в победата, и няма такъв, който би изневерил на печелившата страна.

Ранду се приближи към извития прозорец, невиждащо се взря в невидимото и каза:

— Да, но сега сме сигурни, че ще загубим, дори Мулето да има хиляди слабости, дори да е изтъкан като дупчеста мрежа от недостатъци…

Той не се обърна. Ръцете му нервно се опипваха зад гърба, докато говореше:

— Ние избягахме лесно след случката в Криптата, Еблинг! Сигурно са избягали и други. Поне неколцина. А повечето не го направиха. На поглъщателя може да се противостои, само че това изисква изобретателност и известни усилия. Всички кораби на Фондацията можеха да се придвижат до Хейвън или някоя друга планета наблизо, както направихме ние. Но никой не го направи. Всъщност, те дезертираха и се присъединиха към врага. „Подземните“ от Фондацията, на които се осланяха толкова хора, също не направиха нищо. Мулето беше достатъчно умен, за да обещае гаранции за собствеността и печалбите на великите търговци и те веднага се присъединиха към него.

Еблинг Майс бе упорит:

— Плутократите винаги са били против нас!

— Но те винаги са разполагали със силата, нали? Слушай, Еблинг, имаме причина да вярваме, че Мулето или неговите хора вече са установили връзки с влиятелните хора сред независимите търговци. Най-малко десет от двадесет и седемте търговски свята са се присъединили към Мулето. Може би още десетина се колебаят. Даже на Хейвън има личности, които няма да се чувстват зле под властта на Мулето. Това подхранва непреодолимото изкушение да се използва крайно опасна политическа сила, щом това ще усили икономическата власт.

— Мислиш, че Хейвън не може повече да се бори с Мулето?

— Мисля, че Хейвън не го желае! — Ранду обърна обезпокоеното си лице към психолога. — Мисля, че Хейвън очаква капитулацията си. Затова те повиках тук. Искам да напуснеш Хейвън!

— Вече? — Еблинг Майс бе удивен, а Ранду се почувства ужасно изморен.

— Еблинг, ти си най-великият психолог на Фондацията. Истинските майстори психолози са си отишли със Селдън, но ти си най-добрият, когото имаме сега, и си нашата единствена възможност да унищожим Мулето. Само че ти не можеш да направиш нищо тук. Трябва да отидеш там, където е останало нещо от Империята!

— Трантор?

— Точно така. Това, което е било Империя някога, сега е само голи кости, но все трябва да е оцеляло нещичко в центъра. Те имат записи там, Еблинг! Ще можеш да прочетеш повече за математическата психология, може би — достатъчно, за да разтълкуваш мозъка на палячото. Той ще дойде с теб, разбира се!

— Съмнявам се, че би искал да го направи, дори и от страх пред Мулето, освен ако племенницата ти не дойде с него! — отвърна сухо Майс.

— Знам. Торън и Байта заминават с теб по тази причина. Освен това, Еблинг имаме и друга голяма цел. Хари Селдън основал две фондации преди три века — по една във всеки край на Галактиката. Трябва да откриеш тази втора Фондация!