Фин
Мистър Бог, тук е Ана (5)

Някои от вечерите бяха посветени на свиренето на пиано. Бих се справил добре, ако свирех в кабаре. Зная малко от Моцарт, малко от Шопен и няколко парчета като „Танцът на Анитра“, просто за добър вкус. Върху пианото се намираха няколко електронни устройства. Едно от тях, осцилоскопът, притежаваше за Ана магията на вълшебна пръчица. Седяхме в стаята с часове, свирейки отделни ноти и наблюдавайки как зелената точица на „скопа“ танцува вълшебния си танц. Цялото упражнение да се свързват звуци, които се чуват с ушите, с видимата им форма върху малкото личице на тази тръба, беше източник на безмерна радост и удоволствие.

Какви звуци улавяхме само! Гъсеница, дъвчеща листо, беше като гладен лъв. Муха в буркан звучеше като реактивен самолет, а запалена клечка кибрит беше като истинска експлозия. Тези звуци и още други биваха увеличени и достъпни в звук и видима форма. Ана беше открила цял нов свят, който трябваше да бъде изследван.

Едва през следващото лято започнах да откривам, че идеята за честота и дължина на вълната означаваха нещо за нея, че тя всъщност знаеше и разбираше това, което чуваше и виждаше.

Един летен следобед всички деца си играеха на улицата, когато на сцената се появи една голяма пчела. Едно от децата каза:

— Колко ли пъти в минута пърха с крилца?

— Сигурно милиони — отговори друго дете.

Ана се втурна вкъщи, като си тананикаше някаква мелодия с много нисък глас. Аз седях на къщния праг. С няколко бързи удара на пианото тя беше установила нотата, своята мелодия и жуженето на пчелата. Тя дойде до вратата и каза:

— Може ли да ми дадеш за малко изчислителната си линийка? — А след минута изкрещя: — Пчелите пърхат с крила еди-колко си пъти в секунда!

Никой не й повярва, но тя беше сбъркала само с една-две единици.

Всеки възможен звук беше улавян. Сядането на масата беше почти винаги съпровождано със забележки от рода на „Знаеш ли, че комарите пърхат с крилца толкова и толкова пъти в секунда?“; или: „Мухата пърха толкова пъти в секунда“.

Всички тези игри водеха неизбежно до съчиняването на музика. Дотогава всяка отделна нота бе щателно изследвана и звукът зависеше от това колко пъти „мърдаше“ в секунда. Много скоро тя започна да съставя прости мелодии, които аз само хармонизирах. Малки музикални произведения, озаглавени „Мама“, „Танцът на Мистър Джетър“ и „Смях“ скоро започнаха да огласят къщата. Ана беше започнала да композира.

Предполагам, че тя имаше само един проблем в своя мъничък живот — липсата на достатъчен брой часове на ден. Имаше твърде много неща за правене, твърде много вълнуващи неща трябваше да бъдат открити.