Филипа Грегъри
Червената кралица (41)

Зимата на 1484

Дворът прекарва Коледа в Уестминстър, и от клюките на прислугата научавам, че Ричард е организирал по-пищни тържества, отколкото е правил някога брат му. Вестите за музиката, пиесите, дрехите и пиршествата обикалят цялото кралство и с всяко преразказване те стават още по-бляскави. Моите слуги внасят бъдника, имела и зелениката и си устройват голяма веселба без мен в кухнята и голямата зала.

Откривам, че мраморният под на параклиса е прекалено студен под коленете ми. Нямам утеха, нямам свое място, нямам голяма надежда. Ричард е в Уестминстър, сред блясъка на властта на Йорк, горд и неуязвим както за сина ми, така и за девера ми — бедни наемници на неприятеля на Англия: Франция. Виждам ги как потъват в изгнанието; виждам ги принизени и пренебрегнати. Боя се, че ще си останат в кралския двор на Франция през остатъка от живота на Хенри, и той ще остане известен като второразреден претендент: човек, който може да бъде изигран като карта в една игра на договори, но който сам по себе си не струва нищо.

Моят съпруг ми изпраща едно от редките си писма от Уестминстър, и аз се нахвърлям жадно върху него, както просяк се нахвърля върху кора хляб. Твърде бедна съм откъм новини, за да проявявам гордост.

„Звездата на принцесата на Йорк е в зенита си; красотата й владее двора, а кралят я следва като кученце. Кралицата я облича в собствените си рокли — обличат се еднакво. Слабата, състарена жена от рода Невил и това сияещо, свежо като роза момиче се явяват на вечеря със скъпи рокли с една и съща кройка и цвят, сякаш искат да предизвикат сравнение.

Сигурно кралят заповядва на кралицата да бъде толкова любезна и мила; тя прави всичко, само дето не слага племенницата си в леглото със своя съпруг. Някои хора споделят мнението ти, че Ричард си е поставил за цел да прелъсти племенницата си само за да оскърби сина ти, да го покаже като безпомощен рогоносец. Ако е така, той се справя великолепно. Хенри Тюдор е станал за посмешище в този кралски двор с буйна кръв. Но има и други, които разсъждават по-просто — че влюбените са просто безразсъдни и не обръщат внимание на това, кога и как се появяват, мислейки единствено един за друг и за собствените си желания.

Дворът е прекрасен по това време; колко съжалявам, че не може да бъдеш тук. Не съм виждал такова богатство и блясък от времето на Едуард, а в центъра на всичко е дъщерята на Едуард, която изглежда така, сякаш отново си е върнала онова, което й се полага по право. Разбира се, че мястото й е тук. Династията Йорк действително може да се равнява със слънцето в неговото великолепие, а види ли Елизабет Йоркска, човек неминуемо остава заслепен.

Между другото, имаш ли вести от сина си? Шпионите на Ричард му докладват тайно, не знам какво му съобщават; но със сигурност зная, че кралят е престанал да се бои от Хенри и бедния му съюзник, лудият херцог на Бретан. Знаеш, той едва не ги залови през юни, мнозина твърдят, че Хенри няма да намери сигурно убежище във Франция. Френският крал просто ще го задържи като разменна монета, докато не изгуби цялата си стойност. Навярно ще се окаже, че последното ти поражение е било последният ти шанс? Какво мислиш? И ако е така, искаш ли да се откажеш от надеждите си за Хенри и да помолиш Ричард за помилване? Навярно бих могъл да се застъпя за теб, ако обещая, че ще признаеш смирено пълното си поражение.

Изпращам ти поздрави за празника и тази малка книга като подарък. Отпечатана е от някой си Томас Какстън на преса, измислена от него самия, донесена в Англия от покойния и многообичан Антъни Ривърс, братът на кралицата. Помислих си, че една печатна книга, вместо ръчно преписан ръкопис, ще представлява интерес за теб. Всички казват, че Ривърс е бил много прозорлив, като е покровителствал подобно дело. Собствената му сестра кралица Елизабет редактира първия текст, слязъл от пресата; разбира се, тя е както красавица, така и начетена жена.

Какво би станало, ако всички можеха да четат и всички можеха да купуват тези книги? Дали биха отхвърлили напълно учителите и кралете? Дали изобщо няма да ги е грижа за родовете Ланкастър и Йорк? Дали ще изучават само онова, което е свързано със собствените им интереси? Дали биха казали: «Чумата да ги отнесе тези два рода»? Забавно е да се поразмишлява върху това, нали?

Станли“

Пускам книгата на пода в пристъп на неподправено раздразнение, докато си представям как Елизабет Йоркска и нейният готов да извърши кръвосмешение чичо и любовник танцуват на коледното празненство, а онова бедно създание, Ан Невил, им се усмихва, сякаш е част от щастливо, празнуващо семейство. Станли се опитва да ме подразни с мълчанието на Хенри, а аз не знам как да отговоря. Всъщност не знам какво прави Хенри; не съм получила никаква вест след бягството им във Франция, когато Джаспър ми писа, че храни надежди, но не ми каза какви са те. Предполагам, че Джаспър е посъветвал Хенри да не ми пише. Предполагам, че според тях вестоносецът на Станли, Нед Партън, е ненадежден; смятат, че той докладва на съпруга ми. Заобиколени са от шпиони, и се налага да бъдат мнителни; но се опасявам, че сега се съмняват и в мен. Някога това беше нашата битка, нашият бунт; ние, Тюдорите, срещу династията Йорк. Сега те нямат доверие на никого, дори и на мен. Живея далече от всички, от всичко. Не знам нищо, освен онова, което ми пише съпругът ми, а той пише така, както един тържествуващ човек може да се надсмива над сразен неприятел.