Филипа Грегъри
Червената кралица (32)

Май 1483, Лондон

Само четири седмици след този набързо проведен разговор пиша на Джаспър с изключителни новини:

„Ричард, херцог Глостър, родният брат на краля, заклевайки се в безусловна вярност на племенника си принц Едуард, е отвел момчето в Лондон и го е настанил в кралските покои в Тауър с всички почести в очакване на коронацията му, която ще бъде другия месец. Имало известно пререкание с настойниците на младия принц — Антъни Ривърс, вуйчовците му и полубрата му, Ричард Грей, — след което херцогът ги е задържал. Елизабет, кралицата, се е оттеглила в свято убежище с останалите си деца, заявявайки, че Ричард е лъжлив приятел, че е враг на нея и близките й, като е настояла синът й от краля да й бъде предаден.

Градът е обхванат от смут, тъй като не знае на кого да вярва и кому да се довери. Повечето хора смятат, че кралицата се опитва да отмъкне кралското съкровище (взела е толкова, колкото е могла да изнесе), за да защити собствената си власт и семейство. Брат й е заминал с флота и е отнесъл останалата част от съкровището на кралството, и вероятно ще нападне Лондон откъм реката. За една нощ тя се превръща в неприятелка на кралството, и дори на родния си син, тъй като всичко е подготвено за коронацията на младия принц, а сам той издава писмени заповеди, подпечатани съвместно от него като наследник и чичо му като протектор. Ще обстрелва ли братът на кралицата нейния син с кралска кръв в Тауър? Ще застане ли тя срещу него, ако той е повереник на херцога? Ще откаже ли да присъства на коронацията му?

Ще пиша още, щом узная нещо повече. Станли казва да чакаме и да наблюдаваме: нашето време може да е дошло.

Маргарет Станли.“