Лена Крун
В човешки дрехи (18)

Птицата се занимава с наука

Емил отиде в градската библиотека да върне илюстрования роман, чийто срок изтичаше. В читалнята видя пеликана, който, седнал в едно ъгълче между рафтовете, се бе задълбочил над дебела книга. Седеше, облегнал буза на крилото си и набръчкал ниското си чело. Беше си сложил очила — може би по необходимост, а може би само за да има учен вид. Той го забеляза едва след като Емил подръпна края на сакото му.

— Това е извънредно интересна книга — каза — той. — Извънредно интересна.

— Каква е тя?

— В нея се разказва за произхода на видовете и за началните стадии на живота на земята. Днес цял ден ще чета биология, но утре смятам да мина към органичната химия. Вчера се запознах с физиката, а оня ден — с астрономията. Миналата седмица посветих на алгебрата, геометрията и музикознанието. През следващата идва ред на езикознанието и историята. Нощем пък чета художествена литература.

На Емил му се зави свят от дългия списък на изброените науки.

— Запомняте ли всичко, което прочитате?

— Хм, „всичко“ не е може би най-уместната дума. Но най-важното, разбира се, запомням.

— А кое е най-важното?

— Зависи от много работи. Общо взето, може да се каже, че най-важното е онова, което остава, след като се забрави другото.

— Виж ти, значи помни се най-важното, а най-важното е онова, което се помни!

— Точно така. Будно момче сте вие, това винаги съм го знаел. А сега като птица и като човек ще ви кажа, че най-важното и най-ценното за запомняне е удивлението.

— Удивлението?

— Именно. Колкото повече четеш, толкова повече започваш да се удивяваш. Накрая почти загубваш желание да четеш. Седиш си само и се чувстваш поразен…

— От движението на света ли?

— И от хода на времето.

— В такъв случай от четенето няма голяма полза.

— Зависи. Още никой не е установил от кое в края на краищата има полза и от кое не. А сте установили толкова много други неща: режима на хранене на рибата прилепало и времетраенето на ледниковите периоди, разстоянието до съзвездието Кентавър и трахеите на членестоногите… Имате по-къса човка в сравнение с нас, пеликаните, но сте успели вече да я пъхнете къде ли не. Няма по-любопитно животно на света от вас, хората. Няма и по-своенравно. Кой би могъл да ви проумее?

И птицата отново се задълбочи в книгата си.