Филип Рийв
Смъртоносни машини (31)

30.
Посрещане на герой

Вятърът понесе облаците, изтърсили снега си над Батмунк Гомпа, на запад, за да донесе още дъжд над Лондон. И когато Елеваторът от Тринайсетия етаж пристигна в дома си, рано на следващия следобед, все още валеше. Не го очакваха тълпи посрещачи. Подгизналите морави на Съркъл парк бяха пусти, с изключение на няколко работници, които изсичаха последните дървета, но Гилдията на инженерите бе предупредена за завръщането на Валънтайн и докато огромният кораб си проправяше път из влажния ослепителен блясък на фаровете по площадката за кацане, те изтичаха до площадката пред хангара — дъждът се сипеше по плешивите им глави, а светлините хвърляха мокри отражения по якетата им.

Катрин наблюдаваше от прозореца на спалнята си как наземният екипаж спускаше с лебедка кораба, докато развълнуваните инженери се струпаха по-близо. Сега в гондолата се отваряха люкове; в същото време Кроум се приближаваше, а един служител държеше бял гумен чадър над главата му. Сега, сега пък татко й слизаше по мостчето и не беше трудно да го познае дори от такова разстояние поради високия му ръст и уверената походка, както и по начина, по който неговата пелерина, подходяща за всякакви атмосферни условия, се издуваше и вееше срещу надигащия се бриз.

При вида на баща си Катрин почувства как нещо вътре в нея се преобръща, сякаш сърцето й наистина щеше да се пръсне от мъка и гняв. Тя си спомни колко много бе очаквала мига, когато ще бъде първата, която ще го поздрави, щом стъпи отново на борда на града. Сега дори не беше сигурна, че ще може да се насили да говори с него.

Тя го видя през мокрото стъкло да говори с Кроум, като кимаше и се смееше. Вълна от бели престилки го скри от погледа й за миг и когато го видя отново, той се бе отделил от кмета на Лондон и бързаше из подгизналите морави към Клио Хаус, вероятно питайки се защо тя не го чака на кея.

За един миг Катрин се паникьоса и й се прииска да се скрие, но Куче беше с нея и й вдъхна силата, от която се нуждаеше. Тя затвори капаците на прозорците от полирана черупка на костенурка и изчака, докато чу стъпките на баща си по стълбите, след което той почука на вратата.

— Кейт? — чу приглушения му глас. — Кейт, вътре ли си? Искам да ти разкажа всичките си приключения! Идвам направо от снеговете на Шан Гуо и съм пълен с всевъзможни истории, с които да те отегча! Кейт? Добре ли си?

Тя отвори вратата съвсем леко. Той стоеше на площадката отвън, подгизнал от дъжда, а усмивката му изчезна, щом видя нейното обляно в сълзи и измъчено от недоспиване лице.

— Кейт, всичко е наред! Прибрах се!

— Знам — каза тя. — Но нищо не е наред. Ще ми се да беше умрял в планините.

— Какво?

— Знам всичко за тебе — каза му тя. — Разбрах какво си причинил на Хестър Шоу.

Тя го пусна в стаята и затвори вратата, като рязко извика на Куче, когато то се затича да го посрещне. Беше тъмно заради спуснатите капаци, но тя видя как баща й погледна към купчината книги, които преливаха от масата в ъгъла, а после към нея. На врата му имаше прясно превързана рана, а по ризата му — кръв. Тя зарови ръка в разрошената си коса и положи неимоверни усилия да не се разплаче отново.

Валънтайн седна на неоправеното легло. През целия път от Батмунк Гомпа до Лондон в най-дълбоките кътчета на съзнанието му отекваше предсмъртното обещание на Ана Фанг:

— Хестър Шоу ще те намери. — Това, че чу същото име, хвърлено в лицето му тук, от Катрин, му подейства като нож в сърцето.

— О, няма защо да се тревожиш — каза дъщеря му огорчено. — Никой друг не знае. Научих името на момичето, разбираш ли. Доктор Аркънгарт ми разказа как Пандора Шоу е била убита, а вече бях открила, че е умряла преди седем години, приблизително по същото време, когато ти се върна от онази експедиция, а кметът на Лондон бе толкова доволен от тебе, така че просто събрах две плюс две и…

Тя сви рамене. Беше лесно да се проследи нишката, след като веднъж вече разполагаше с всички жокери. Взе една от книгите, които четеше, и му я показа. Беше „Приключения из един мъртъв континент“, неговият разказ за пътуването му до Америка. Посочи едно лице на общата групова снимка на експедицията. Една авиаторка, която стоеше усмихната до него.

— Отначало не можах да се сетя — продължи Катрин, — понеже името й бе променено. Сам ли я уби? Или накара Пюзи и Генч да го направят?

Главата на Валънтайн клюмна — той беше ядосан, отчаян и засрамен. Някаква частица от Катрин се бе надявала на чудо, беше се надявала, че греши, че той ще отрече и ще й даде доказателства, че не той е убиецът на семейство Шоу, но когато видя как главата му клюмва, тя разбра, че не би могъл да го направи и че всичко е вярно.

Той каза:

— Трябва да разбереш, Кейт, направих го заради теб…

— Заради мен?

Най-после баща й вдигна глава, но не я погледна. Гледаше в стената до лакътя й и продължи:

— Исках да имаш всичко. Исках да растеш като дама, не като клошарка от Отвъдната Страна, какъвто бях аз. Трябваше да намеря нещо, нужно на Кроум.

— Пандора ми беше стара приятелка от пътуването до Америка, точно както ти казах. И да, тя ме придружаваше, когато открих плановете и кодовете за достъп до МЕДУЗА. Изобщо не допускахме, че е възможно да реконструираме това нещо. По-късно Пандора и аз поехме по различни пътища. Тя беше член на Антитранспортната лига и се омъжи за някакъв селски фермер и се засели в едно място, наречено Оук Айлънд. Не знаех, че продължава да мисли за МЕДУЗА. Сигурно е осъществила още едно пътуване до Америка, този път сама, и е намерила излаз в друга част на същия стар подземен комплекс, нещо, което бяхме пропуснали при първите разкопки. И там е открила…

— Компютърен мозък — каза нетърпеливо Катрин. — Ключът към МЕДУЗА.

— Да — промърмори Валънтайн, учуден от това колко много знаеше тя. — Изпрати ми писмо, в което ми съобщаваше, че го е открила. Знаеше, че той няма стойност без плановете и кодовете, нали се сещаш, а те се намираха в Лондон. Тя мислеше, че можем да ги продадем и да си поделим печалбата. А аз знаех, че ако дам на Кроум подобен трофей, това ще ме направи богат и твоето бъдеще ще да бъде подсигурено!

— И затова си я убил — каза Катрин.

— Тя нямаше да се съгласи да го продаде на Кроум — каза баща й. — Както казах, тя членуваше в Антитранспортната лига. Искаше да го даде на Лигата. Наложи се да я убия, Кейт.

— Ами Хестър? — каза вцепенено Катрин. — Защо трябваше да я раняваш?

— Нямах такива намерения — каза той печално. — Сигурно се е събудила и е чула нещо. Беше красиво дете. Беше почти на твоята възраст и толкова приличаше на теб, че можеше да ти бъде сестра. Може и да е била твоя сестра. Пандора и аз бяхме много близки по едно време.

— Моя сестра? — ахна Катрин. — Твоя собствена дъщеря!

— Когато вдигнах глава от тялото на майка й и я видях да ме гледа…! Трябваше да я накарам да мълчи. Ударих я силно и направих лицето й на пихтия. Мислех, че е мъртва, но не можах да се насиля да се уверя в това. Тя избяга, изчезна с една лодка. Смятах, че се е удавила, докато не опита да ме намушка онази нощ в Подземието.

— А Том… — каза Катрин. — Той разбра името й и затова трябваше да убиеш и него, защото ако бе споменал за нея пред историците, истината би могла да излезе наяве.

Валънтайн я погледна безпомощно.

— Ти не разбираш, Кейт. Ако хората разберяха коя е тя и какво съм сторил, дори и Кроум не би могъл да ме предпази. С мене щеше да е свършено, а щях да повлека и теб след себе си.

— Но Кроум знае, нали? — попита Катрин. — Затова си му толкова предан. Верен като куче, стига да ти плаща, за да си въобразяваш, че твоята дъщеря от чужбина е дама от Хай Лондон.

По стъклата валеше и валеше и цялата стая се тресеше, докато Лондон се носеше из подгизналата земя. Куче лежеше, поставил глава върху лапите си, а очите му се стрелкаха от господарката му към Валънтайн и обратно. Никога преди не ги беше виждал да се карат и това никак не му се нравеше.

— А аз си мислех, че си прекрасен — каза Катрин. — Мислех, че си най-добрият, най-смелият, най-мъдрият човек на света. Но ти не си. Дори не си много умен, нали? Не разбра ли за какво би могъл да използва Кроум това нещо?

Валънтайн я изгледа гневно.

— Естествено, че се сетих! Живеем в свят, в който градовете се поглъщат един друг, Кейт. Жалко е, че Панцерщат-Байройт трябваше да бъде унищожен, разбира се, но Защитната Стена трябва да бъде разрушена, ако Лондон иска да оцелее. Трябва ни нов ловен район.

— Но там живеят хора! — проплака Катрин.

— Само привърженици на Антитранспортната кауза, Кейт, а и повечето от тях сигурно ще се преместят.

— Те ще ни спрат. Разполагат с въздушни кораби…

— Не. — Въпреки всичко, Валънтайн се усмихна, горд със себе си. — Защо мислиш, че Кроум ме изпрати на изток? Северният Въздушен флот на Лигата е в пепел. Тази вечер МЕДУЗА ще ни проправи път през прочутата им Стена. — Той се изправи и се протегна към нея усмихнат, сякаш тази победа, която носеше, щеше да оневини всичко, което бе направил. — Кроум ми каза, че е насрочена стрелба за девет часа. Преди това в Централата на Гилдията ще има прием; вино, хапки и началото на една нова ера. Ще дойдеш ли с мен, Кейт? Бих искал да…

Последната й надежда бе, че той не е запознат с налудничавия план на Кроум. Сега дори и тя се стопи.

— Глупак такъв! — кресна тя. — Не разбираш ли, че онова, което той върши, не е редно? Трябва да го спреш! Трябва да се отървеш от ужасната му машина!

— Но така Лондон ще остане беззащитен насред Ловния Район — изтъкна баща й.

— Е, и? Ще се наложи да продължим нататък, както досега, да преследваме и да поглъщаме, а ако попаднем на по-голям град и самите ние бъдем погълнати… е, дори това ще е по-добро, отколкото да се превърнем в убийци!

Не можеше да издържа да бъде в една стая с него дори една секунда. Побягна, а той не се опита да я спре и даже не й викна да се върне, просто стоеше там, пребледнял и стъписан. Катрин излезе от къщата, тичаше, плачейки, през сипещия се върху парка дъжд, а Куче я следваше по петите, докато целият Хай Лондон застана между нея и баща й. „Трябва да направя нещо! — бе единственото, за което можеше да мисли. — Трябва да спра МЕДУЗА…“.

Забърза към станцията на елеватора, докато електронните екрани на телевизорите започнаха шумно да оповестяват добрата новина за завръщането на Валънтайн из цял Лондон.