Филип Рийв
Смъртоносни машини (20)

19.
Казашко море

Няколко часа по-късно, когато вечерната мъгла се издигна над Ръждивите блата, Тънбридж Уийлс се затъркаля надолу към морето. Там се спря за малко, взирайки се към тъмния, неправилен грозд острови, който изгря пред него от сребърната вода. Над водата се стрелкаха ята птици и докато предградието спираше двигателите си, пляскането на крилата им се разнесе над тинята. По бреговете ритмично се плискаха малки вълнички, а източният вятър свиреше през тънката, сива трева. Освен това не се разнасяха никакви други звуци, нямаше никакво друго движение, никаква светлина или следи от дим на пътуващ град из блатата или морето.

— Натсуърти! — изкрещя Крайслър Пийви, застанал с телескоп пред лицето на прозореца на наблюдателния мостик, високо горе в Градския съвет. — Къде е това момче? Извикайте Натсуърти!

Когато група от неговите пирати въведоха Том и Хестър, той се обърна към тях с широка усмивка и му подаде телескопа с думите:

— Хвърли поглед, Томи! Казах ли ти, че ще те доведа дотук! Казах ти, че ще те прекарам през тези блата, нали?! Виж сега къде стигнахме!

Том погледна телескопа и го постави на окото си, примигвайки от трептящите, замъглени кръгове, докато го фокусираше. Видя дузина малки островчета, блещукащи в морето отпред и един по-голям, който се мержелееше на изток като гърба на някакво огромно праисторическо чудовище, порещо вълните.

Той махна телескопа и сви рамене.

— Но там няма нищо…

* * *

На Тънбридж Уийлс му отне повече от седмица да си проправи път през мочурището и макар че Крайслър Пийви изглеждаше на Том в невероятно приповдигнато настроение, той все още не му бе обяснил какво очаква да намери от другата страна. Неговите хора също не знаеха, но бяха достатъчно щастливи да залавят малките градчета, които бяха потърсили убежище в лабиринта на Ръждивите блата — полустатични местенца с покрити с мъх колелета и нежни, красиви резби върху дървените им части. Бяха толкова малки, че почти не си струваше да се ловуват, но Тънбридж Уийлс все пак ги поглъщаше и убиваше или поробваше жителите им, като окачваше красивите им резби по своите улици.

Това беше ужасно, объркващо време за Том. Досега беше вярвал, че Градският Дарвинизъм е благородна, красива система, но не можеше да види нищо благородно или красиво в Тънбридж Уийлс.

Все още бе почитан гост в Градския съвет, както и Хестър, макар че Пийви очевидно не разбираше привързаността му към белязаното, мрачно, мълчаливо момиче.

— Защо не поканиш моята Кортина? — започна да го убеждава една вечер той, седейки до него в старата градска съвещателна зала, която сега беше трапезария. — Или някое от онези момичета, които хванахме при последната плячка? Хубавки са, а и не знаят и дума на англиш, така че могат да ти…

„Хестър не ми е приятелка“, искаше да му каже Том, но и не искаше да излиза с дъщерята на кмета, а знаеше, че Пийви няма да разбере истината — че е влюбен в образа на Катрин Валънтайн, чието лице грееше в съзнанието му като фар през цялото време на пътуването му. Затова отвърна:

— Хестър и аз сме преживели много заедно, г-н Пийви. Обещах да й помогна да намери Лондон.

— Но това е било преди — възрази кметът. — Сега сте жители на Тънбридж Уийлс. Ти ще останеш тук с мен, като син, какъвто никога не съм имал и просто ми се ще да си намериш по-хубаво момиче. Нали се сещаш, като дама.

Том погледна през купчината маси и видя как другите пирати се взират в него и го сочат с ножовете си. Знаеше, че никога няма да го приемат. Те го мразеха за това, че живее в лукс, а той не можеше да ги вини за това.

По-късно в малката стая, която споделяше с Хестър, той каза:

— Трябва да напуснем този град. Пиратите не ни харесват и започват да се уморяват от всички тези приказки на Пийви за обноски и прочее. Дори не ми се ще да си мисля какво ще се случи с нас, ако се разбунтуват.

— Нека да изчакаме и да видим — промърмори момичето, сгушено в един отдалечен ъгъл. — Пийви е корав и ще успее да удържи момчетата си, докато не намерим онзи голям град, който им е обещал. Но Куърк знае кой ще е той!

— Ще научим утре — каза Том, потъвайки в неспокоен сън. — Утре по това време тези ужасни блата вече ще са зад нас…

* * *

По същото време на другия ден ужасните блата наистина бяха зад тях. Когато навигаторите на Пийви разпънаха картите си на наблюдателния мостик, по стълбите на Градския съвет отекна странен, свистящ звук. Том се взря нагоре в лицата на оръженосците на Пийви, докато те се трупаха около масите, но освен Хестър никой не изглеждаше да го е чул. Тя погледна нервно към него и сви рамене.

Навигаторът бе слаб, очилат мъж на име мистър Еймс. Някога бил учител в предградието, което бе погълнал Пийви. Сега той щастливо се бе уредил в новия си живот на пират — беше далече по-забавно, а и парите бяха повече, а главорезите на Пийви бяха по-възпитани от повечето от някогашните му ученици. Поглаждайки картите с дългата си, слаба ръка, той каза:

— Това е бил ловен район на стотици от малките водни градове, но те всички са се изяли един друг и сега Антитракционистките заселници са започнали да слизат от планините и да се установяват по острови като този…

Том се приближи. Огромното затворено Казашко море проблясваше с хиляди острови, но този, който сочеше Еймс бе най-големият — с неправилна форма на диамант и диаметър около двадесет километра. Не можеше да си представи какво в него би могло да е толкова интересно, а и повечето от другите пирати също изглеждаха озадачени, но Пийви се подсмихваше и доволно потриваше ръце една в друга.

— Черният остров — каза той. — Не изглежда нищо особено, нали? Но ще ви направи богати, момчета, богати! След тази нощ, старият Тънбридж Уийлс ще може да се установи като порядъчен град.

— Как? — попита Мънго, пиратът, който вярваше най-малко на Крайслър Пийви и най-много мразеше Том. — Там няма нищо, Пийви. Само няколко стари дървета и разни безполезни мъхчета.

— Какви са тези мъхчета? — прошепна Том на Хестър.

— Има предвид хората, които живеят в статичните селища — отвърна тя. — Нали знаеш, като в онази поговорка „Пътуващ град мъх не събира“…

— Фактът, дами и господа — обяви Пийви, — е, че на Черния остров има нещо. Преди няколко дни — точно преди да пристигнеш тук, Том, свалихме един въздушен кораб, който се рееше над блатата. Неговият екипаж ми каза нещо много интересно, преди да ги убием. Изглежда в Еърхейвън е имало голяма битка — огньове, повреда на двигатели, изтичане на газ, цялото място било толкова лошо повредено, че не можело да остане в небето, а трябвало да се приземи за поправка. И къде мислите, че се е приземило?

— На Черния остров — предположи Том, досещайки се по алчната усмивка на Пийви.

— Точно така, Томи, моето момче! Там има истински въздушен кервансарай, където въздушните конвои да презареждат по пътя си към земите на Лигата на юг от планините. Точно там се е приземил и Еърхейвън. Смятат, че са в безопасност с морето около тях и мъхнатите им приятелчета. Но не и от Тънбридж Уийлс.

Вълна от въодушевление се разпростря сред пиратите. Том се обърна към Хестър, но тя се взираше през морето към отдалечения остров. Едната му половина бе ужасена от мисълта, че красивият летящ град лежи порутен там и чака да бъде изяден, а другата се чудеше как, по дяволите, Пийви планира да го докопа.

— По местата, любими мои! — изрева пиратът кмет. — Запалете двигателите! Заредете оръдията! До сутринта ще бъдем богати!!

Пиратите се разпръснаха, за да изпълнят заповедите му, и Том изтича до прозореца. Навън вече бе почти тъмно, а последното зловещо сияние на залеза осветяваше небето над блатата. Но улиците на Тънбридж Уийлс бяха залени от светлина и навсякъде из очертанията на предградието се появяваха огромни оранжеви форми, растящи като гъби след дъжд. Сега Том разбра какво е било свистенето от горната палуба. Докато Пийви говореше, неговият град забързано изпомпваше въздух в товарните камери и в надуваемите гумени ризи.

— Да поплуваме! — изкрещя кметът, застанал в своя люлеещ се стол и даде сигнал за запалване на двигателите.

Огромните мотори се събудиха за живот, струя от отработени газове изпълни въздуха и Тънбридж Уийлс се втурна напред през плажа и към морето.

* * *

В началото всичко вървеше добре. Нищо не помръдваше из тъмните води, докато Тънбридж Уийлс се придвижваше с пухтене на изток, и пред тях Черният остров непрекъснато растеше. Том отвори малък страничен прозорец на мостика и застана там, усещайки соления нощен въздух, който се изливаше върху му, докато бе обзет от странно вълнение. Виждаше как пиратите се събират на пазарния площад в предния край на предградието, приготвили абордажни куки и стълби, тъй като Еърхейвън щеше да се окаже твърде голям, за да се побере в челюстите — щеше да се наложи да го вземат със сила и да го разфасоват в свободното си време. Идеята не му допадаше, особено когато си спомни, че неговите приятели авиатори може би все още бяха там, но светът бе такъв — в него един град поглъщаше друг, в крайна сметка — и имаше нещо вълнуващо в касапското безумие на плана на Пийви.

И после внезапно нещо падна от небето и експлодира на пазарния площад, в платформата зейна черна дупка, а мъжете, които бе наблюдавал, вече не стояха там. Други мъже тичаха с кофи и пожарогасители в ръка.

— Въздушен кораб! Въздушен кораб! Въздушен кораб! — крещеше някой, а после се появиха още хвърчащи предмети и сградите из цялото предградие се взривяваха, а хората се мятаха високо във въздуха като някакви полудели акробати.

— В името на Черния Пит! — извика Пийви, затичал се към взривения наблюдателен прозорец и взрян в димящите улици. Маймуната скачаше нагоре-надолу по раменете му, дърдорейки. — Тези мъхчета са по-добре организирани, отколкото смятахме — каза той. — Бързо, включете прожекторите!

Над града се извисиха два пръста от светлина, проправяйки си път из обвитото в дим небе. Там, където се съединяваха, Том видя голям извисяващ се силует, който за кратко проблесна в червено. Оръдията на предградието се издигнаха Нагоре и изстреляха отекващ залп, а из плаващите облаци се понесоха трептящи пламъци.

— Пропуснахте! — изсъска Пийви, който се взираше в телескопа си. — По дяволите, трябваше да се досетя, че Еърхейвън ще изпрати разузнавателни кораби. И ако не греша, това беше старата ръждива кошница на онази вещица Фанг!

— „Джени Ханивър“! — ахна Том.

— Няма нужда да си толкова доволен от този факт — озъби се Пийви. — Тя е заплаха за нас. Не си ли чувал за Цветето на Вятъра?

Том не бе разказал на кмета-пират за приключенията си на борда на Еърхейвън. Той опита да прикрие щастието си от мисълта, че мис Фанг е още жива и каза:

— Чувал съм за нея. Тя е въздушен търговец…

— О, така ли? — потропа Пийви по палубата. — Смяташ ли, че един търговец би носил подобни оръдия на борда си? Тя е един от най-висшите агенти на Антитранспортната лига. Не би се спряла пред нищо, за да нанесе удар по бедните транспортни градове като нас. Именно тя постави бомбата, сравнила със земята Марсилия и тя удуши горката Султана от Палау Пинанг. Ръцете й са опръскани с кръвта на хиляди убити хора! Но все пак ние ще й дадем да разбере, нали, Томи, момчето ми? Ще си сготвя гулаш от червата й! Ще окача трупа й и ще го хвърля на мишеловите! Мънго! Пого! Магс! Ще има допълнителни глезотии за онзи, който уцели червения кораб!

Никой не уцели червения кораб, той бе далече извън обсега им, носеше се с бръмчене към Черния остров, за да предупреди Еърхейвън за приближаващата опасност. Но Том едва ли би могъл да изпита по-голяма мъка и гняв, ако бе видял кораба да пада, избухнал в пламъци. Значи това бе причината, поради която мис Фанг го бе спасила и се държеше толкова любезно с него! Единственото, което е искала, е била информация за Лигата — а приятелят й, капитан Кора, също е бил замесен в това и му е разказал онези приказки за нея, само за да спечели съчувствието му. Слава на Куърк, че не бе успял да й каже нищо!

Тънбридж Уийлс бе улучен и гореше, но снарядите на „Джени Ханивър“ бяха прекалено малки, за да му нанесат сериозни поражения, и сега, когато елементът на изненада бе изчезнал, мис Фанг не се осмели да рискува да нападне отново. Предградието се понесе шумно на изток, избутвайки гъста вълна от пламтяща вода пред себе си. Том вече виждаше светлините на Черния остров, по крайбрежието мъждукаха фенери. По-близо, между острова и предградието, светеше друга група светлини.

— Лодки! — извика Мънго, надничайки през мерника на пушката си.

Пийви отиде и застана до прозореца, докато въжетата се вееха на прииждащия бриз. — Рибарски флот! — изръмжа той, а в гласа му звучеше задоволство. — Първото ястие за тази вечер; ще ги хапнем за аперитив. Това са вашите предястия, банда.

Рибарските лодки се пръснаха, когато Тънбридж Уийлс ги доближи. Побягнаха с вдигнати допълнителни платна към закрилата на брега, но една, по-голяма и бавна от останалите, се отклони от курса, носена от вятъра.

— Ще я хванем — изръмжа Пийви, а Магс предаде заповедта по интеркома. Предградието леко промени курса, двигателите трещяха. Отвесните скали на Черния остров изпълниха небето пред тях, закривайки звездите на изток. Ами ако там горе има оръдия? — помисли си Том — но дори и да имаше, останаха безмълвни. Той виждаше пред себе си бялата диря, оставена от лодката, а отвъд нея, бледа линия от разбивачи, разположени по брега…

После се появиха още разбивачи, само че по-наблизо, точно пред тях, а Хестър крещеше:

— Пийви! Това е капан!

След това всички го разбраха, но беше твърде късно. Със своя плитък кил рибарската лодка се носеше безпроблемно из рифа, но огромният тежък корпус на Тънбридж Уийлс се удари с пълна скорост и острите скали пробиха долната му част. Предградието се олюля и заседна, като изхвърли Том от мястото му и го търкулна, удряйки го силно в краката на масата с картите. Двигателите угаснаха и в последвалата зловеща тишина един клаксон нададе вой като подплашен бик.

Том изпълзя до прозореца. Ниско долу той видя как улиците ставаха тъмни, докато през парапетите нахлу огромен прилив вода. Бели гейзери от пяна бликнаха през решетките от наводнената палуба и се смесиха с белотата. Видя черни петънца от падащи предмети и миниатюрни борещи се фигурки. Лодката бе много далече, променила курса, за да се полюбува на добре свършената работа. Сто ярда морска шир деляха обреченото предградие от стръмните брегове на острова.

Една ръка сграбчи рамото му, като го повлече към изхода.

— Ти идваш с мен, Томи, моето момче — озъби се Крайслър Пийви, грабвайки голяма пушка от една лавица в стената, мятайки я през рамо. — Ти също, Еймси, Мънго, Магс, с мен сте…

Последваха го, като пиратите образуваха плътен защитен клуп около своя кмет, докато той забързано повлече Том по стълбите. Хестър куцукаше зад тях. Долу се чуваха писъци и уплашени лица ги зяпаха от платформата на третия етаж, където водата вече бе стигнала до коленете.

— Напуснете града! — извика Пийви. — Първо жените и кметовете!

Нахълтаха в личните му покои, където дъщеря му стоеше вкопчена в уплашените си братя и сестри. Пийви не й обърна внимание и заджапа из водата към един скрин в ъгъла, намръщен и съсредоточен, докато въртеше по всевъзможни начини ключалката, за да уцели точната комбинация. Скринът се отвори внезапно, той извади малък оранжев вързоп и после те отново тръгнаха и излязоха на балкона, където морето вече преливаше през парапета. Том се опита да се върне в стаята с намерението да помогне на Кортина и децата, но Пийви съвсем ги беше забравил. Той хвърли сред вълните вързопа, който се разгъна със загадъчно съскане, превръщайки се в малка кръгла спасителна лодка.

— Качвай се! — сопна се той, сграбчил Том, бутайки го към лодката.

— Но…

— Качвай се! — С един ритник отзад той се озова претърколен през перилата на балкона, а после на огъващото се гумено дъно на лодката. Последва го Мънго, после останалите се скупчиха толкова бързо, че лодката потъна дълбоко и през фалшборда нахлу вода. — О! О! О! — плачеше Кортина Пийви някъде далече вляво, но докато Том успее да се измъкне изпод господин Еймс, предградието вече бе много далече, кърмата му бе потънала, а носът сочеше високо към нощното небе. Той се огледа за Хестър и я откри свита до себе си. Маймуната на Пийви бърбореше нещо от страх, скачайки нагоре-надолу по главата му.

— О! О! О! — долитаха далечните викове и се виждаше бяла пяна, десетки цамбуркания сред пяната, докато хората скачаха през парапета, както и никому ненужните дрипи на въздушните възглавници. От двете страни на лодката се вкопчваха ръце, а Мънго и Пийви ги отблъскваха. Обезумели пръсти пляскаха из надигащите се вълни към тях, затова Джани Магс се изправи и стреля със своята картечница, а навсякъде из лодката се пенеше червена вода. Предградието потъваше все по-стремително. Появи се стълб от пара, когато морето нахлу в котлите му и после, с внезапна, шокираща скорост, то потъна. Водата кипеше и се надигаше. За миг се чуха викове, вяли викове за помощ, кратък тътен от стрелба, докато един плаващ къс от предградието минаваше от ръка в ръка и по-продължителен тътен, когато няколко пирати с късмет си проправиха път към брега.

После настъпи тишина, само лодката образуваше бавни кръгове, докато течението я носеше към брега.