Васил Друмев
Иванку, убиецът на Асеня I (9)

ЯВЛЕНИЕ I

Драгни (облечен в хубави дрехи на царски телохранител, разхожда се по стаята). Сбъди се, брей! Сбъди се! Някак не тъй стана, ама все стана; да видим още какво ще стане. (Поспира се и се позамислюва. Въздиша.) Се н’ам що ми е… Толкоз време стана, а аз се не мога да го забравя. И какво страшно беше! (Разхожда се мълчешком. Спира се.) Ами ако е истина, дето казва бабата? Тя каквото кажела, се се сбъдвало. За то оттогава насам те и двамината — татко и дъщеря — така са радостни, се радостни… Никак не ми стига умът, никак! Това го казваше Миховата Стоянка — горката! Колко лошо беше се изблещила, когато висеше обесена, страх да те побие! Та и в Цариград не отидохме, но знам ли аз? Не смееш никого да попиташ… (Свива рамена и въздиша.) Горкият Асен! Ама ако това е истина, ако го е направил, царят и този грък, не е на добро. Не ще видят те добро… Не можах да намеря бабата, щях да я питам аз, но хаде друг път, а няма да го оставя така… (Разхожда се.)

ЯВЛЕНИЕ II

Исак (влиза, но щом вижда Драгня, поспирва се, турга пръст на устни и се поотдръпнува назад. На себе си). Чакай да го послушаме малко, не е зле…

Драгни (вижда Исака, спира се и смутено). Аз… аз дойдох да поразтребя. (Залавя се да разтребва.)

Исак (на себе си). Видя ме мулето. (На Драгня.) А! Ти тука ли си, Драгне? (Весело приближава към него.) Я гледай, я гледай! Че ти си станал хубавец, юнак с тези дрехи. Колко ти приличат, Драгне! (Оглежда го с любопитство.)

Драгни (огледва се в дрехите).

Исак. Виждаш ли? Не ти ли казвах аз тебе?

Драгни (самодоволно се усмихва). Така е, ваша светлост, така…

Исак. И това още е нищо. Какво още ще направя аз за тебе!…

Драгни. Да дава господ се хубаво да бъде. Само още много по-хубаво щеше да бъде…

Исак. Кога?

Драгни. Ако да не бяха убивали цар Асеня.

Исак. Разбира се, че много хубаво щеше да бъде… Ами мило ли ти е за цар Асеня?

Драгни. Нима на ваша светлост не е мило? На всички е мило. (Въздиша.)

Исак. Мило е, Драгне, мило; той беше много добър цар… Но чакай, ще намерим ние онези, които го убиха…

Драгни. Не знам, лошево се хортува, че…

Исак (с любопитство). Какво се хортува? Я кажи, Драгне.

Драгни. Че цар Асеня не го убил брат му…

Исак. Така! И мене никак не ми се вярва това, Драгне, никак! Ами кой го е убил, какво казват хората?

Драгни. Аз не знам, но имало една баба…

Исак (стреснато). Какво? Баба? Каква?

Драгни. Не знам, но тя знаела и познавала всичко… нищо не се скривало от нея…

Исак. Така ха? Ах, колко е хубаво, Драгне! Не можеш ли я намери ти?

Драгни. Аз ще я търся, тя…

Исак. Намери я, Драгне, намери… Тя ще ни каже веичко…

Драгни (отива си).

Исак (подире му). Намери я, че аз ще те направя по-голям…

ЯВЛЕНИЕ III

Исак (разхожда се безпокойно). Аха! Я гледай какво имало, а аз нищо да не зная досега… Я гледай, я гледай!… Бабата казвала друго… Коя ли е тази баба? Отваряй си очите, Исако! Тези българи май не са стока… Та и как тъй аз да не догадя досега нищо? (Разхожда се умислен. Поспирва се.) Та и Иванко някак чуден става: или съвършено умислен и тъжен, или пък съвсем весел и гневен… Но и туй има: подир такива работи май не дохожда скоро сърце на място. И аз, че доста време ми тупа сърцето. А има и друго: тряба да се жалее Асен… (Смее се.) Колко си късаха космито! Как жално плачеха над тялото му! Остави се! Аз се смаях и уплаших от Иванковото преструвание. Плаче, клетият му син, плаче!… И досега се ходи на Асенюва гроб и се го оплаква… Но пустите българи много дебелоглави били! Те като че се се сящат… (Разхожда се усмихнато и разтрива ръце.) Добре се върши работата! Аз не се надявах, че тя ще върви така добре… Още три месеца няма, а пък от Асенювите приятели не остана нито един и загинаха се за това, че били врагове на Асеня, а приятели на Петра… (Смее се и се спира.) Добре! С това той ще приготви и ускори въстанието на българите и Петровото дохождание тук, а тогава — ще не ще — ще иска помощ от Алексея. (Клати сърдито глава и тръгнува как.) Тогава ще ви кажа аз вам, Драгомире, Милко и Добрине… Вий бъркате работите и разваляте плановете ми… Добре! Добре отива работата. (Спира се.) Добре отива, ама… бабата? Е-хе-хе! Лошеви са тези българи! Отец Иван — защо не го премахнаха в Цариград? — и Петър не се чуват никакви, а това е лошево… Я гледай, аз пък не питах Драгня де се намира бабата и по кои места ходи тя да си бъбре… Та и Тодорка я няма. Драгне! Хей, Драгне!… (Разхожда се.)

ЯВЛЕНИЕ IV

Тодорка (влиза бързешком). Защо ти е Драгни?

Исак. А, дойде ли, Тодорке? Много добре! Какво има?

Тодорка. Няма нищо хубаво, тате.

Исак. Е, какво? Какво има?

Тодорка. Всичкото се лошево, тате. (Сяда с въздишка.)

Исак. Та казвай, Тодорке, не ме мъчи така…

Тодорка (става). Какво да ти казвам? Лошево! Не разбираш ли? Лошево — и се свърши… (Разхожда се.)

Исак. Та какво му е лошевото?

Тодорка (спира се до татка си). Таквоз, че работата начева да се открива. Хората явно вече зеха да гледат лошево на нас и се хортува вече, че всичкото го е свършил Иванко, аз и ти, а не Петър, чуваш ли?

Исак. Нима дотам стига работата?

Тодорка. Ний криеме Мария, да не би нейната лудост да накара да я съжаляват и да се открие истината, а пък знаеш ли какво казват хората? Че тя помагала на Иванка и за то сега господ я наказва с лудина…

Исак (трие се по челото).

Тодорка. Мене твърде ме е страх, че отец Иван има крака си и тук — в самото Търново.

Исак (дига глава). Наистина, имало някаква си баба да ходела и разправяла — чувала ли си ти?…

Тодорка. Аз я видях. Тя е баба Кера.

Исак. Мариината дойка?

Тодорка. Тя. Опърпана, нагърбена, тя като вещица ходи по улиците, по къщята, разказва чудесии и пее песни. Знаеш ли ти, че тя пее една песен…

Исак. Кажи де, защо млъкна?

Тодорка. Песента й разказва как Иванко излъгал Мария, как влязъл в палатите…

Исак. Я гледай, я гледай!… Та отколе ли е тя тука?

Тодорка. Два деня, откакто се е явила.

Исак (удря се по челото). Два деня! И ний да не научим досега! (Разхожда се мълчешката.)

Тодорка (разхожда се и тя умислена).

Исак (спира пред Тодорка). Но знаеш ли какво, Тодорке.

Тодорка (спира се и тя). Какво?

Исак. Работата се за нас добре отива.

Тодорка (не казва нищо и тръгнува да се разхожда).

Исак. Вярвай, че тъй… Ще видиш, че Драгомир сам ще начене да ми се моли, за да дойдат моите легиони.

Тодорка (спира се и мисли). Де този господ!

Исак (разтрива ръце). Така, така!… Без друго тъй ще бъде! И знаеш ли? Сами ще ти се молят да станеш българска царица.

Тодорка. Ах, тате! Да стане, тате!

Исак. Само работене тряба. Гледай, чедо мое, нищо не оставяй. Знаеш ли как и де мога да намеря баба Кера?

Тодорка. Днес е празник. Ако има игра на тържището, тя там тряба да е.

Исак. Има, има… Аз там бях преди малко, но кому дохождаше на ум? Чакай! Ще те скепцам аз тебе, дърта вещице! Само, знаеш ли какво още, чедо мое?

Тодорка. Какво?

Исак (доближава се до не я и със снижен, глас). Милко тряба вече да се премахне.

Тодорка. Отколе го мисля аз това, но се не мога…

Исак. Правиш какво правиш — премахни го, че той е, дето бърка всичко.

Тодорка. С нищо не се мами… Но… остава още едно, та ще видя. (Отива си.)

Исак (вика подире и). Дано ти помогне господ!… (Разхожда се.) Но и аз да вървя. Не тряба да се стои ни минута, че тези глупи българи ще ми развалят всичките планове… Господ да ги порази. (Отива си.)