Васил Друмев
Иванку, убиецът на Асеня I (3)

ЯВЛЕНИЕ I

Вино! Вино!

Руйно, буйно!

Ти си гладко,

ти си сладко!…

Лей се, вино, бистро, люто!

Лей се, лей се, весели ни,

в този драг час, в таз минута

най-честити направи ни!

Вино! Вино и пр.

Нам е драго в бойно поле

с враговете да се бием,

а пък в тихо мирно време

да си пеем и да пеем!

Вино! Вино и пр.

Без победа и без песни,

без любовни сладки думи

и без тебе, ройно вино,

ний живота не милейме!

Вино! Вино и пр.

Лей се, вино, бистро, люто!

Лей се, лей се, весели ни,

в този драг час, в таз минута

най-честити направи ни!

Добрин (слага чашата). Ех! Моята кръв се подмладява… (Разтрива ръце.) Ще скачаме ли пак по гръцките полета, Симо?

Симо (слага и той чаша). И вярвай ми, че нито един от младите не ще може да ни надмине… нито Иванко. (Обръща се към Иванка.) Ами ти защо си се умислил? Или ни свика на гости, за да те гледаме умислен?

Иванко (малко смутен). Не… само тъй… (Зема чаша.) За здравието на мойте другари! (Изпива я изведнъж.)

Симо Е така е!…

Добрин (дига чаша). Да живее Иванко, нашият славен войвода! (Пие)

Всички. Да живее! (Пият.)

Милко (зема чаша). Велможи! Днешното веселие ми напомнюва бойното поле и победите над враговете ни. Да живеят българските юнаци! (Пие.)

Всички. Да живеят! (Пият.)

Добрин Първият между юнаците е Иванко. Той е честта и славата на българското царство. За твое здраве, Иванко! (Пие.)

Всички. Да живее Иванко! (Пият.)

Иванко. Благодаря ви, другари! Вашата обич ме прави най-честит на света. Царят ме обсипва с милостиците си и вярвайте, че колкото са скъпи и желателни за мене тези милости, толкова скъпа и желателна за мене е и вашата обич. Дано дадеше господ винаги да се ползувам от тая любов, винаги да бъда достоен за нея!

Всички Да живее Иванко!

Иванко (покланя се и излиза).

ЯВЛЕНИЕ II

Добрин. Да живее! Много е добър! (Пие и си чисти устата.)

Симо. Добър е той — добър и юнак, затова никой нищо не може каза, — но той е умислен, забелязваш ли ти?

Добрин (махва с ръка). Младини!… Нима ти не се позамислюваше за нещо, когато беше млад?

Симо. Да съм умислен в таквоз време, когато ям и пия с другарите си? Пази, боже!

Добрин. Остави ти сега туй…

Симо. Отдавна аз забележвам това у Иванка. И защо? Като какви грозни мисли могат да безпокоят Иванка? Той има почит от царя и от всички; обичат го всички и му се радват. Какво му гризе сърцето, че не му дава мира и когато седне да се повесели? На, и сега — умислен стои и умислен си отиде и ни остави…

Милко. Е, ваша светлост, тъй ви се струва…

Симо (клати глава). Никак не ми допада това: аз ви казвам правичката…

Добрин (пие). Да ви кажа ли аз? Виното много хубаво! Хлъзга се като масло и се разлива по жилите ти, та те кара като млад да подскачаш. (Налива сам и подава на Сима.) Вземи, Симо, и да видиш: прилича на онова, що го пихме в Одрин, помниш?

Симо. Пий ти, мене не ми се пие. (Отива настраиа.)

Добрин. Хубаво каза. Наздраве! (Пие.) Наистина казвам, виното е същото онова.

Милко. Що го пихме в Одрин след битката ли?

Добрин. Че битка ли беше!… Туй, гърците, и тях ги бивало понякогаж.

Милко. Ама при Серес — съвсем я бяха забъркали. (Смее се.)

Добрин. Не думай, че и там ги биваше, но добре, че навреме пристигнаха царят и Иванко.

Милко. Да пием за тяхното здраве.

Добрин (зема чаша). Много хубаво каза. Да ти кажа, ти, Милко, много ми се допадаш. Аз обичам да бъдеш ти с мене и в бойното поле, и на веселие. Да пием! Вземи и ти, Симо. (Подава на Сима и сам пие.)

Всички. Да живее царят и Иванко! (Пият, запяват „вино, вино!“ и си отиват освен Сима и един от велможите.)

ЯВЛЕНИЕ III

Симо (дърпа Велможата изотзад) Я поостани малко…

Велможата. Какво е?

Симо. Как ти се струва?

Велможата. За кое питаш?

Симо. Е това е, дето виждаш и чуваш тук.

Велможата. Твърде добре…

Исак. (показви се, чисти потта от челото си и подслушва).

Симо. Да ти кажа правичката, мене никак не ми се допадат тези гощавания и викания „Да живее Иванко! Да живее Иванко!“ Та и неговото умислювание н’ам как ми се показва тъй… Ти какво ще речеш?

Велможата. Ех, Симо! Много работи не ни се допадат и ни се показват н’ам как, ама — гледай си работата…

Симо (клати глава). Но не е добро това, брате, не е…

Велможата. Знаеш ли какво? В такива работи най-доброто — да се потайваш.

Симо. Да се потайваш! Как да се потайваш? Да се потайваш, когато може да има опасност за царя, за царството!… Разбираш ли, че на таквоз мирише работата? Да се потайваш? Та затова ли сме проливали толкова кръв? Затова ли сме търпели толкова мъки, труд, безпокойства? Затова ли сме доживели до бели косми?

Велможата (безпокойно). Ти не викай така, Симо че може да те чуе някой и тогава думите ти бог знае какво смущение ще направят… (Огледва се настрани.)

Исак (подръпва се и се поскрива).

Симо. Не, брате, не! Тряба добре да се внимава, та ако има опасност, мерки да се вземат. Иванковото умислювание…

Велможата (махва с ръка). Остави се!… (Тръгнува да си отива.)

Симо (върви подиря му). Остави се! Остави се!… Какво ще рече това? Не е добре така, никак не е добре (Отиват си.)

ЯВЛЕНИЕ IV

Исак (влиза, ветросва се с дрехата си, гледа към дето измина Симо и другарят му и клати глава). Всичките глупаци, ама този Симо бил най-загубеният човек… (Поразхожда се.) Бе, хей, човече! Що ти тряба да се намисаш в чуждите работи? Или ако имаш на сърце си нещо, защо не си мълчиш? Умните хора тъй правят. Виж другаря ти? На, умен човек! Ами ти? Ех, вижда се, ще тряба от тебе да се начене. (Чисти си потта от лицето.) Уф!… Тряба сам насякъде да тичаш и очите ти да бъдат четири. (Посвива рамена.) Инак работата не става! (Помислюва.) И там, и тука стана работата и — как още! Вече се подпали огънят и сега тряба само внимаване и работене. Да те видя, Исаче! Всичката работа на твоя гръб е стоварена. Докарай си на ум младите години и — върши! (Помислюва пак.) Иванко, Иванко! Колко се трудя аз за тебе, от колко големи безпокойства те избаввам аз! Но ти ще оцениш ли, както тряба, трудовете и безпокойствата ми? Не ща много: едно хубаво междуособие… (върти с ръце) е тъй е, да, да стане в България… (Помислюва пак и се усмихва.) Гощава ги, подкупва ги, подмилква им се… Не бой се, Иванко! На всичките ще замажем ние очите, а на когото не можем, за него — ще видим вече. От Милка се боях аз най-много, и ако да не беше той с нас, мъчно ставаше нашата работа; но господ знае какво прави: Асен го прескочи, а пък Мария… (Духа на ръката си и се смее.)

ЯВЛЕНИЕ V

Милко (влиза). Ето, че сме вече в огъня… Царят сърдит и смутен, не иска никого да види, а пък според него и в палата смущение. И много добре се начена работата, никой не видя посланеца, нито кога дойде, нито кога го изпроводиха; никой пък и не знае защо е царят смутен и сърдит. Добре!… (Разхожда се мълчешком.) Но било трудно да се захващат такива работи… (Мисли) И аз ли съм в такава работа? Аз ли?… (Въздиша) Презрян и отхвърлен! Двойно презрян, двойно снижен!… На моите пламенни чувства отвещаха със смях и презрение, на моите праведни надежди — със студено пренебрежение… със баща и дъщеря! Мария отхвърга моята пламенна любов, предпочита честолюбивия Иванка, и Асен презира Милка, не го награждава по достойнството, а неправедно въздига и приближава при себе си Иванка… У мене ли няма сила във всичко да се меря с Иванка? Аз ли не съм в състояние да надмина Иванка. Но Милко е отхвърлен, Милко презрян и снижен! (Злобно се усмихва. Мълчи, а после клати глава). Нека Иванко ви отвръща за благодеянията и любовта! Нека той ви възблагодари!… (Мисли.) Каква силна любов гореше в сърцето ми! Колко обичах аз Асения! Колко бях предан на него!… А сега? Гняв и злоба! Вражда непримирима… Аз няма да се успокоя, дору Иванко не ви направи лошо, да се разкайвате за Милковото отхвърлювание и снижавание. Аз ще му помагам с всичките си сили! Нека той — ваш любимец, ваш мил и драг, за когото вие не жалеете нищо, — нека той ви нанесе убийствения удар! Ударът от негова ръка вярвам, ще ви заболи на сърцето… (Мълчи. Силно въздиша.) Марийо! Марийо! Защо ми отрови ти живота (Замислюва се.)

ЯВЛЕНИЕ VI

Иванко (влиза безпокоен и се огледва настрани). Сам ли си, Милко?

Милко (стреснато дига глава). Сам.

Иванко. Ами другите?

Милко. Другите си отидоха.

Иванко. И никой нищо не подозрява?

Милко. Добрин, той е наш, както знаеш, а от другите само Симо като че се сеща нещо.

Иванко. Това ме безпокои много. Асен го почита и слуша…

Милко. Твоето умислювание му се показва някак подозрително.

Иванко (горчиво). Туй пусто мое умислювание!… Знаеш ли, Милко, че работите могат да тръгнат лошево?

Милко. Нима с пратеника се случи нещо?

Иванко. Та това я!… Царят поръча да го затворят.

Милко. Така!

Иванко. А пък ако и Симо сега направи нещо… Драгомира не вижда ли?

Милко. Не съм.

Иванко. Нито той, нито Исак… Сякаш че в земята потънаха. Добре, че никой от велможите не видя пратеника.

Милко. Ти ме познаваш, Иванко, и мисля, че не тряба да те уверявам във верността си, особено в тая работа…

Иванко. Горкият Милко! Ти си зле оскърбен от Асеня, но…

Милко (махва с ръка). Не е сега за това. Речта ми е, че аз някак се страхувам от Исака.

Иванко. Много си подозрителен, Милко; но както и да е, брат ми е с него.

Милко. Да, негова светлост не знае почивка.

Иванко (радостно). Ето, че и той иде.

ЯВЛЕНИЕ VII

Драгомир (влиза и се огледва).

Иванко. По-скоро, брате, че с нетърпение те чакам.

Милко. Е сега ѐ за ваша светлост говорехме.

Драгомир. Сами ли сме?

Иванко. Не бой се, у дома си.

Драгомир. Понякогаж и стените имат уши, че… (Снижава глас.) Нищо не знаете?

Иванко. От тебе чакаме нещо хубаво.

Драгомир. Досега много добре върви! Никой не знае нищо, а царят вярва всичко.

Иванко. Но пратеникът затворен, знаеш ли ти това?

Драгомир. Така е, но всички мерки са зети — не бой се.

Иванко. Царят не те е дирил?

Драгомир. Сега отивам при него. Вика ме и, струва ми се, за това е. Само внимаване — ха! Дору се махне оттука Петър, че после е лесно. Аз вече приръчах на Добрина каквото трябаше. Не бива да изгубваме нито минута.

Милко. Аз се не мога хубаво да разбера: нима когато князът е вън от Търново, той ще е по-безвреден за нас?

Драгомир. Това е необходимо за нашата работа.

Иванко. Тука е дълбок план, Милко. Петър ще бъде изгонен оттука като изменник на царя, като предател на отечеството… нали така? (Гледа на брата си, клати глава и се смее.)

Драгомир. Само това да не забравяте: Петровото изгонване ще бъде тайна, но малко по малко тая тайна ще се разгласи, та…

Иванко. Когато се случи нещо с Асеня, всичкото ще се стовари на злонамерения, злоумишления Петра, а ние, като предани слуги на Асеня и верни синове на отечеството, ще се въоръжим против Асенюва враг и ще запазим престола от злоумишлениците… Разбираш ли Милко?

Исак (се показва, чисти потта от челото си и се вслушва).

Драгомир. Такива работи тъй стават, Иванко. Който не ще така, нека си седи и нека става слуга на другите.

Иванко. Добре, добре… Не бой се, аз няма да изменя.

Драгомир. Това го аз зная. Но тряба вече да вървя. (Тръгнува, но пак се повръща.) Ами от Цариград има ли нещо? Аз забравих да питам Исака.

Иванко. От Цариград вестите са добри: щом стане нужда и императорските легиони са тука.

Милко. Аз отдавна мислех да ви поговоря за това. Не може ли без тези легиони? Те не са и не могат да бъдат приятели на българското царство.

Драгомир. Работата не е играчка, Милко, и затова тряба да сме готови от всяка една страна. Знаем ли какво ще ни се случи?

Милко. Каквото и да се случи, лошево ще бъде и за нас, и за царството ни, ако оставиме да стъпи в земята ни неприятелски крак. Аз това съм пресмятал най-много. Ако дойде работата със сила да си постигваме целта, та още със сила неприятелска — тогава тежко и горко на нас и на земята ни. Помислете хубаво.

Иванко. Милко има право.

Драгомир. Е де, за това друг път ще си поговорим. Да ида сега при царя. Докато се върна, срещнете се с Добрина, та поговорете и с Исака. Този старец е злато за нас. (Отива.)

ЯВЛЕНИЕ VIII

Иванко. Дай ръка, Милко. Сега те познавам и оценявам аз най-добре. Ти имаш благородна душа и дору си ти с мене, аз няма да се страхувам нито за нашето предприятие, нито за царството…

Милко. Вече сме в огъня, Иванко, и връщане няма. Но ти казвам отсега, че дотогава, докато борбата става между тебе и Асеня, аз съм цял твой; но ако — не дай боже, — ти срещнеш на пътя си народа и поискаш с помощта на враговете му да го потъпчеш, тогава аз съм твой враг. (Отива си.)

Иванко (гледа подиря му). Честити Милко! Триж по-честити от мене!… Ти имаш за какво да се сърдиш на Асеня, имаш за какво да му отмъстяваш, ами аз? И колко си ти горен от мене!… В тебе ще има сила да забравиш отмъщението си, щом видиш, че за царството има опасност, но аз ще мога ли да се откажа от своето пъклено желание? Или страшната мисъл ще ме завлече дотам, щото народът и потомството ще прокълнава името ми. (Свежда глава и си отива полекичка.)

ЯВЛЕНИЕ IX

Исак (влиза и се огледва настрани). Уф!… Тези хора не ми дават покой ни минута! Малко да се позабавиш нейде, гледай, че си изпуснал нещо; тряба насякъде да тичаш, насякъде да се намираш. А! Смятате да не пущате нито един крак от моите легиони в земята си? Хубава работа! Че за това ли се трудя аз деня и нощя? Я ги гледай! Те сами нищо не могат да направят, тряба аз да върша всичко, а пък още седнали да хитруват и мъдруват… (Разхожда се.) А! Почтений мой Милко! Ти си хитрият, ти даваш този ум… Ех, наша милост ще се помъчи да се запознае с тебе по-отблизо. (Усмихнато клати глава. Помислюва.) Колко работа има! И се тряба бързина. Тодорка, тя да е жива, добра работа върши. Тряба сега по-скоро да се разправим със Сима и с пратеника… Само бърже да се пипа! Колко може бърже! Напъни се още малко, Исаче, напъни!… (Тръгнува да си отива.)

ЯВЛЕНИЕ Х

Тодорка (влиза бърже). Добре, че те намерих, тате.

Исак (бърже се обръща към нея). Недей вика така…

Тодорка. Не бой се, аз разгледах хубаво: няма никой.

Исак. Как я караш?

Тодорка. Досега добре върви. Като не знаях как върви работата тук и време ли е да ги оставя, аз ги склоних да идеме на разходка.

Исак. Много добре, Тодорке, много добре! Гледай само по-далеч от палата: в тези часове Петър и Мария не тряба да се навъртват тук. И знаеш ли какво още? (Приближава до нея, поозъртва се и до ухото ѝ снижено.) Симо тряба да се премахне.

Тодорка (подръпва се назад). Нима тряба?

Исак. Без друго! Ако туй не стане, всичко е изгубено.

Тодорка (помислюва). Добре, тате.

Исак. И колкото може по-скоро.

Тодорка. Добре, добре… Да вървя, кога е така.

Исак. То ще тряба и Милка, ама той още е потребен на нас. Само хубаво гледай, чедо мое: не изпущай нищо и пред нищо не се спирай, защото, ако чакаме от тези българановци нещо хубаво за нас, била ни работата нам.