Метаданни
Данни
- Година
- 1872 (Обществено достояние)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Словото)
Действие пето
Сцена първа
Обиталището на Исака в царските палати. Стаята накичена великолепно. През прозореца се вижда вън почетна стража.
ЯВЛЕНИЕ I
Исак сам.
Исак (облечен великолепно, разхожда се умислен. Спира се, повдигащ вежди и рамена). Чудно нещо, наистина! Мария да изчезне от толкова деня насам и досега нищо да не можем да открием!… Това наистина е чудно!. И кой ли ще го направи това?… (Разхожда се и мисли ) Та и защо ли им е лудата Мария? Никак не ми стига умът!… Да е Милкова работа. (Спира се и мисли, после весело дига глава ) Но нищо не ще ви помогне това! Напусто са ти трудовете, отче Иване! Моите легиони скоро ще прилетят тук и тогава нищо не ще ви спаси, макар и десет луди Марии да открадвате и скривате!… (Крачи ) Вижда се, вие още не знаете с кого имате работа. И Драгомир беше упорит, но сега омекна като овчица… (Смее се, после помислюва малко) Но голямо твърдоглавство, бре!… Рекоха, че не ще да пуснат в земята си нито един крак от моите легиони, и дору не се надвеси злочестината над главите им е тъй е на (показва с ръка), не отстъпиха от думата си! Сега, когато Петър стои пред вратата на Търново, те тичат, молят се, целуват ръце… Викат сега (криви се и дразни): „Исаче! Златий Исаче! Помогаи ни! Пиши на императора да прати помощ! Половината българско царство ще дадем на императора! Тодорка ще бъде царица! Всичко ще направим, всичко ще сторим! Исаче! Славний Исаче! Златий Исаче“… (Спира се ) А-а! Викате сега и се молите, ами де ви беше умът по-преди, когато аз ви се молех? (Заканително клати глава) Ще ви кажа аз вам!… (Разхожда се.) И какви са тези българи! (Спира се.) Хора без достойнство, без благородни чувства, без честолюбие! Убиха Асеня — те мируват; сега Петър стана против Иванка и премина през всичката българска земя — никой не се яви отпредя му да го попита къде отиваш и защо отиваш… (Разхожда се ) Хубаво я! Иванко лошев, да речем, нима Петър е по-хубав! Дигнете и заловете едно междуособие, та цял свят да ви рече „браво“! (Разтрива ръце.) Тогава какво хубаво щеше да бъде! И сега е хубаво, но тогава — друго… Мъчих се аз, колко се мъчих! Но имаше ли някой да ме разбере? Всичките твърдоглави! Хеле пустият Милко! (Удря ядосано ръце.) Не можа да се махне с време… (Разхожда се бързо, а после начева полека.) Но няма нищо! Еднъж да пристигнат мойте легиони! (Клати глава, после мисли. Спира се.) Петдесет хиляди! (Ухилен) Петдесет хиляди отборна гръцка войска. И вече пристигва… (Помислюва.) Тъй, тъй… (Смята на пръстите си.) Понеделник, вторник… четвъртък… (Радостно.) А! Те вече са на границата. На границата са!… (Разтрива ръце и се спира.) Ехе! Петре, и ти, дъртако Иване! Не ще да видите вие Търново! Моите легиони като мухи ще ви разпилеят!… И тогава ще те видя, Исаче, как ще се разпореждаш с тези дебелоглавци! (Разтрива ръце.) Ох! Пък ако ми влязат в ръце Петър и дъртакът Иван, тогава… (Злобно клати глава и стиска зъби ) Ще ви кажа аз вам, почакайте само още два-три деня… (Разхожда се.)
ЯВЛЕНИЕ II
Исак и Телохранител.
Телохранителят (облечен великолепно, показва се на вратата и се покланя).
Исак (без да се спре). Какво има?
Телохранителят. Великият съветник и главният военачалник просят позволение…
Исак. А-а! Драгомир и Добрин! Добре, нека заповядат. (Сяда.)
Телохранителят (покланя се и си отива).
Исак. Тряба условията да носят и пак съвети да искат. Изпоплашили са се и не знаят какво да правят… Чакайте, чакайте! Ще ви науча аз вас…
ЯВЛЕНИЕ III
Исак, Драгомир и Добрин.
Драгомир и Добрин (влизат и почетно се покланят).
Драгомир. Мир и любов, ваша светлост!
Исак (без да стане, едвам се покланя и усмихнат). Мир и любов, велможи, мир и любов! Заповядайте, седнете… (показва им с ръце столовете.)
Драгомир и Добрин (сядат).
Исак (поподплесва се). Какво ще кажете? Има ли нещо радостно?
Драгомир. От нас няма нищо радостно, ваша светлост. Положението става твърде мъчно. От ден на ден Петровата войска се умножава!…
Исак. А нашата се умалява… (Смее се.) Тъй е, знам.
Драгомир. Както се научаваме, народът отвън склонява повечето на Петровата страна. Така щото, ако наскоро не ни дойде помощ от Цариград…
Исак (въздиша). Е, любезний Драгомире, я помисли, кой докара работите до този ред? Ако да бяхте ме слушали, сега не щяхме да имаме тези главоболия; но вие слушахте Милка. Аз ви казах още тогава, че без помощ от Цариград трудно ще бъде. А за Милка не се чува нищо я?
Драгомир. Нищо. Вижда се, да е избягал в Петрова стан.
Исак. Виждате ли? А аз толкоз пъти ви казвах да го премахнете. Ако да не беше той, сега Петър и отец Иван щяха да бъдат в наши ръце. Е, ами Мария?
Драгомир. И за нея нищо не можа да се узнае. Всички мерки се зеха, но не се откри нищо, нито дека е, нито…
Добрин. Тя не може да бъде вън от Търново. Крепостите тъй добре са завардени, щото и птичка не може прехвръкна без повеление.
Исак. Чудно нещо е това… Но няма нищо! Не тряба да се боим — стига само да се слушаме…
Драгомир. Но ако не дойде наскоро помощ…
Исак (усмихва се укорително). Но вие сте чудни хора. Вие сами правите да се забавва помощта. Да ви кажа право — и да не ви става мъчно, — много бърка на работата вашето упорство…
Драгомир. Условията са вече подписани. (Подава му книга.)
Исак. Така трябаше отколе! И аз се чудя защо не го сторихте още отдавна! Се вие щяхте да спечелите… (Зема книгата, поразгледва я и начева да чете. Четенето му прекъснато и ту се чува, ту не се чува.) „В името на господа нашего… Ние, Иванко, българският цар, духовенството, велможите и народът… Половината българско царство заедно с Търново… За по-голямо скрепявание… Тодорка, достойното чедо на велеславния и велехвалния севастократор Исака… на вечни времена…“ (Помънкува и мълчешком разглежда подписите и печатите. Дига глава.) Добре, велможи! Императорът е доволен от вашите действия, но и това ще го задоволи много. И вярвайте, че не ще да се каете. Императорът е много великодушен и щедър. (Скрива условията в пазвата си.) А колкото за помощ, не се безпокойте. Аз имам верни известия, че легионите ми са вече на границата…
Драгомир (радостен). На границата вече!
Исак. И не са малко, Драгомире: петдесет хиляди отборни войника.
Драгомир. Дано по-скоро навлязат! Тогава Петър ще поотслаби малко обсадата.
Исак. Те като вихър ще прилетят — в два деня са в Търново. Не бойте се, ние славен пир ще направиме на Петра и на отца Ивана, само нека потърпят още два-три деня я?!
Добрин. И три месеца, ваша светлост.
Исак (става). Е!… Бъдете напълно спокойни.
Драгомир и Добрин (стават).
Драгомир. Още едно, ваша светлост. Народът с нетърпение чака да се сдобие с царица. Той обича и много е предаден на Тодорка…
Добрин. Това го чака с нетърпение и войската…
Драгомир. Ако може, по-скоро да стане венчаването…
Исак. Добре, добре… уверете народа и войската, че ще се изпълни желанието им. Аз и Тодорка ще направим всичко, което може да бъде добро за българския народ и българското царство.
Драгомир и Добрин (покланят се и си отиват).
Исак (изпраща ги до вратата, връща се, разтрива ръце и се смее). Така! Така тряба! (Изважда условията, разгледва ги радостно.) Половината българско царство заедно с Търново! (Клати глава.) Не бойте се! Всички ще бъдете под моята ръка. Тодорка, тя знае какво да прави. Ако ли пък захванете да шавате и да не рачите Иванка и Тодорка, тогава ние знаеме какво да правиме с вас… Никому не ще да има смислявание. Хубаво! Много хубаво!… (Скрива условията и се разхожда.) А! Роб, ха? (Клати глава.) Де си сега, Асене, да видиш роба си?
ЯВЛЕНИЕ IV
Исак и Тодорка.
Тодорка (облечена великолепно, влиза умисленичка).
Исак (щом я вижда, пристъпва към нея). Е какво? Научи ли нещо?
Тодорка. Та от тези българи можеш ли се научи нещо. Нищо! Никой нищо не видял, никой нищо не знае… Сякаш че в земята е потънала…
Исак. Чудно нещо! Милко да не е в тази работа?.
Тодорка. Кой го знае? Не вярвам той да може да се показва в Търново, но знам ли?
Исак. Колко зле стори, Тодорке, дето не можа да го премахнеш! Аз още откачало ти казах, че той ще бъде опасен за нас…
Тодорка. Мъчих се, тате, много се мъчих! Какво не правих я? Плаках и му се кълнах, че го любя от цяла душа и сърце, та дано някак се измами и бъде подоверен на мене, но нищо не помогна: той се отбягва и се ми казваше, че на нас вяра не бивало да има човек.
Исак. Проклетият син!… Но, и аз добър! (Клати глава.) Стар човек и да се оставя аз да ме залиса едно лудо момиче…
Тодорка. Това всичкото е нищо. Но друго има, тате, друго!…
Исак. Какво друго?
Тодорка. Иванко ме плащи, тате, много ме плаши. О, колко съм била злочеста, тате!…
Исак. Как те плаши Иванко? (Усмихва се.) Може не те либи вече?
Тодорка. Та кой му гледа либи ли ме, или не! Той е станал като луд. Той все Асеня бълнува и сънува…
Исак. Пак ли?
Тодорка. Сега по-лошево! Ти го знаеш, че той, откакто се е възцарил, никак не прилича на себе си. Ходи умислен и като замаян. Се не може да забрави Асеня, се му е мил той… Преди малко аз със сълзи на очи му се молих да бъде весел и спокоен и той беше ме послушал, но изведнъж се пак замисли, въздъхна силно и ме запита: „Помниш ли ти Асеня, Тодорке?“ — и начена, тате, да ми разказва как е бил Асен добър, достоен цар, как му се е явявал нощя и го гледал кротко, кротко… И очите на Иванка, тате, станаха страшни, страшни… Това не е на добро, тате.
Исак. Така!… (Разхожда се малко и като че на себе си говори.) Това го предвиждах аз. Иванко не е от онези, които с твърдост и мъжество пренасят такива силни душевни разтърсвания.
Тодорка (сяда). Знаеш ли какво ми дохожда на ум, тате? Да не би да има в палатите някой от нашите врагове, та да прави всички тези бъркотии. Не е възможно така скоро и изведнъж да изчезне Мария, та да не се види вече…
Исак (сяда и той и съмнително клати глава). Та кой би дръзнал?
Тодорка. Как ти се показва певецът, тате?
Исак. Е, певецът е за нас безценен камък! Само той е свестният тук. Да не е и той — тогава не зная какво би правили. Ех, Тодорке! Как изкусно и сполучливо нападна той на Петра!
Тодорка. Така, тате, така. Но гледал ли си го ти в очите? Страшни са, тате, очите му! Кога ме гледа, тръпки ме побиват. Да не е той отец Иван?
Исак (смее се). Ха! Ха! Ха! Отец Иван!… Не бой се, Тодорке! Дъртакът знае твърде хубаво кой съм аз и затова той не смее да си покаже тук носа. От мене той не би се отървал, макар и сянката му да ми се мерне…
Тодорка (клати глава). Не знам, не знам… (Въздиша.)
Исак. Не бой се! Татко ти знае какво прави… Само да дойдеха по-скоро мойте легиони!… Я гледай. (Подава й условията.)
Тодорка (зема, разгледва ги и се ухилва).
Исак (разтрива ръце). Нали е добро?
Тодорка (смее се от задоволение). Добро е — добро! Но май тези българи не са за вярване…
Исак. Гледай си работата, Тодорке! Само да дойдеха легионите ми, та аз знам какво ще правя… Ех! Но сватба ли ще направим я! (Клати глава.) Императорът и всичките велможи и патриции от Цариград ще бъдат на сватбата ти, Тодорке… Нашите легиони тържествено ще те посрещнат от четирите порти… Е, Тодорке, то ще стане много хубаво… (Разтрива ръце.)
Тодорка (много ухилена). И всичките, тате, да бъдат облечени нашенски, знаеш?…
Исак. Разбира се! Ще научим ний тези българи… А после, Тодорке, тряба всичките да се премахнат — и Драгомир, и Добрин, и всичките им големци и първенци, та да се заместят се с нашите… Тогава винаги ще ги имаме в ръце, та ще можеме да правиме с тях, каквото искаме…
Тодорка Тъй тряба, тате, тъй!… Да няма нито един първенец от тези дебелоглавци Да ги смажем хубаво!…
Исак (става). Ти само потърпи още малко, та ще видиш татко ти какво ще направи… А! Ще видят те тогава как се робува… (Разхожда се и клати глава Спира се ) Но да не седим, Тодорке, да идем да понагледаме.
Тодорка (става) Наистина, не тряба да се седи. Мене се ме е страх, тате, от певеца.
Исак. Не бой се, Тодорке, не бой. (Отиват си.)