Васил Друмев
Иванку, убиецът на Асеня I (5)

ЯВЛЕНИЕ I

Иванко (седи дълбоко умислен).

Драгомир (влиза). Ти си се върнал вече; барем свърши ли нещо?

Иванко (дига глава). Свърших. (Въздиша и скланя глава).

Драгомир. И благополучно?

Иванко (само с глава потвърдява).

Драгомир. Слава тебе, господи! (Сяда.) И отвън всичко е благополучно, само тряба сега…

Иванко (дига глава). Колко и какви големи жертви иска нашето дело, брате! (Клати глава.)

Драгомир (усмихнато). Ти мислиш, че Мария не ще да се радва, като се види царица? Бъди спокоен, Иванко! Жените са се жени: покажи на жената нещо пъстричко, таквоз, което да бие на очи, да блещи, и жената зарад него забравва всичко. (Смее се.)

Иванко. Но дай да знаеше ти колко пламенно и искрено ме обича тя!… Дай да видеше, брате, колко много се радва тя, каква доброчестина се изказва в очите й, на лицето и, когато чуе тя от мене, че аз я обичам…

Драгомир. Та какво по-добро искаме от това? Ще каже, че нашата работа много благополучно ще се свърши.

Иванко. На мене ми е мъчно да я лъжа така лошо, брате мой. Не знаеш ти колко ми дохожда мъчно и тежко, когато гледам на нейната хубава радост и когато си помисля, че всичко това ще се развали, че нейните най-свети и сладки надежди ще се обърнат на прах и пепел…

Исак (подслушва).

Драгомир. Да не ти се е възвил пак умът?

Иванко. Но аз обичам Тодорка, разбираш ли? Аз я обичам и не мога да се откажа от нея. Как! Без нея аз да царувам? Тодорка да не бъде украсена с царска корона? Да бъде тя отхвърлена, оставена?…

Драгомир. Аз пък ти казвам, че без Мария всичките ни трудове ще отидат напусто. (Става.) И гледай що ни чака тогава: всичко ще се натрупа на нашата глава, а ти знаеш как народът обича Асеня и какво би направил на неговите врагове.

Иванко (става). Само да сполучех аз сега, та после — лесна е разправата с народа.

Драгомир. Чуваш ли? Само тогава се надявай за успех, само тогава вярвай, че ще спечелиш любовта на народа и ще се удържиш на българския престол, когато всичко се струпа на Петра, а ти се явиш като защитник на злочестия Асеня, Мария пък те провъзгласи явно и тържествено за свой мъж и наследник на татка й.

Исак (дига ръка). А-а! Май на лошево се възвива.

Иванко (умислено клати глава). Колко е лошево!

Драгомир. Лошево, нелошево — така тряба да стане. А пък ако не стане така, тогава, колкото и да успееме, не чакай нищо друго освен смъквание от престола, междуособие, опропастявание на царството — това тряба да чакаме.

Исак. О-хо-хо! Пак му стигало умът…

Иванко. Мъчно!

Драгомир. Няма нищо мъчно. Имаме още доста време. Никой не знае нищо, всичко е приготвено хубаво, ти имаш вече в ръце царския палат — полекичка, тихичката да се свърши работата, тая нощ ли, през другата нощ ли, но така, щото и Иванко, и Драгомир, и тоз, и онзи да си останат чисти, любители на Асеня и спасители на царството и престола. Разбираш ли? Така и Мария, и народът — ако щеш, и потомството ще ни благославя.

Исак. Мишките много кроят, но да видиме котката какво ще рече… (Готви се да влезе.)

Иванко (въздиша и клати глава). Както щеш говори, ама — мъчно!

ЯВЛЕНИЕ II

Исак (влиза крадешком). Новости, славни велможи, новости!

Иванко и Драгомир (стреснато се обръщат към него).

Драгомир. Какви новости?

Исак. Малко са не тъй добри, ама за решителни хора това е нищо. Виждате ли, аз обичам да правя философски заключения…

Иванко (нетърпеливо). Новостите?

Исак. Новостите са за нашата работа.

Драгомир. Че какви са?

Исак. Те са такива, щото една минута бавение — и ние сме изгубени.

Драгомир (безпокойно). Че какво има? Кажи де!

Исак. Отец Иван е в Търново.

Иванко и Драгомир (стреснато се повъзвиват настрана).

Исак. Известията са верни. В Цариград го няма и не знаят кога е избягнал оттам. Но днес в манастира аз забележих едно небивало движение: старците шетаха нагоре-надолу, но на лицата им се виждаше задоволение, на литургията пък споменаха Петровото име.

Драгомир (ядосано). Тук е отец Иван! (Към Иванка.) Виждаш ли как се възвива работата?

Иванко (мисли с наклонена глава).

Исак. Нито минута тряба да се губи! В тая нощ тряба всичко да се свърши, чувате ли? Инак ще бъдем избиени като добитъци: аз добре зная отца Ивана.

Драгомир (още по-ядосано). Може вече и да е късно…

Иванко (бързешком дига глава). Нека бъде така! Царят ще излиза ли тази вечер от палатите си, Драгомире?

Драгомир. Не.

Иванко (помислюва). Утре е Св. неделя; не ще ли ходи той на вечерня?

Исак. Той е богомолец, тряба да иде.

Драгомир. Вечернята ще бъде в домашната черква.

Иванко (мисли доста дългичко и после бързешком дига глава). Готов ли си, Драгомире?

Драгомир. Още отдавна.

Иванко. Иди, кога е така, и дай потребните наставления и повеления на Добрина и Милка. Ти сам запази добре палатите и малко нещо след четвъртата стража да дадеш условная знак.

Драгомир (весело). Така трябаше отколе.

Иванко. И сега не е късно. Ха де!

Драгомир и Иванко (отиват си).

Исак (вика подиря им със снижен глас). Да живее Иванко, българският цар!

ЯВЛЕНИЕ III

Исак (доближава до вратата, ослушва се и после се връща назад. Смее се). Де ти останаха умните планове, Драгомире? Я гледай, я!… Умни глави, хитри глави — се планове кроят… (Смее се. Разтрива ръце със задоволение.) Ох, как добре върви работата!… Сега не остава друго, освен да ида да обадя на Асеня всичко. (Усмихнато клати глава.) Добре, че дойде отец Иван — господ здраве да му дава, — той ще ускори работата! Асен на мене не би повярвал. (Разтрива ръце и се разхожда. Спира се и с глас се смее.) Добро момиче била тази Мария, божа кравица. За да увери Иванка в любовта си, тя му даде ключа от тайните врата, които водят в нейните покои и в покоите на татка и. О, туй любовта била чудно нещо!… Добре! Тази нощ голяма, знаменита нощ ще бъде. И кой ще спечели? Сѐ Исак. Каквото и да стане — сѐ Исак ще спечели. (Разхожда се и мисли.) Но кое е по-добро? (Спира се.) Царица — междуособие, царица — междуособие… Или едното, или другого. (Разхожда се и пак се спира.) Но последното е по-добро, наистина, по-добро, бога ми, по-добро! (Усмихнат.) На, е тъй ѐ (върти си ръцете) ще бъде тогава в България, на каша ще се обърне всичко… Тогава тичай, Алексее, със своите легиони, бий, коли и тъпчи тези нищожни хора! Робове, вечни робове ги направи!… А! Роб, ха? Исак роб у българския цар? Ще ви кажа аз вам как се робува!… (Заканително клати глава и тръгнува да си отива.)

ЯВЛЕНИЕ IV

Тодорка (влиза бързешком). Откога те търся, тате!

Исак (уплашено се възвива към Тодорка). Колко ме уплаши, Тодорке!

Тодорка. Лошево, тате! Работата лошево отива. Не ти ли думах аз?

Исак (приближава до Тодорка). Какво е, Тодорке? Я гледай каква си сърдита.

Тодорка. Ба, ти искаш да се хиля, когато според тебе всичко се изгубва сега.

Исак. Та кажи де, да видим!

Тодорка. Какво да кажа? Не казвах ли аз, че Мария ще жертвува мило и драго зарад Иванка? Че тя е готова да направи всичко само и само да спечели Иванковата любов? Ти се казваше, че няма да бъде. На сега, иди, та се радвай сам… (Гневно се разхожда.)

Исак (гледа я, но не казва нищо).

Тодорка (спира се насреща му). Какво ме гледаш? Мария се съгласила с Иванка да погуби татка си…

Исак (запретява ѝ с ръка). Полека, Тодорке! Не знаеш ли, че не сме в Цариград? (Оглежда се настрани.)

Тодорка (снижава глас). Но чувай, тате, чувай! Мария е съгласна с Иванка, тя му казала пътя отде да влезе, без да го види някой, в царските палати да убие татка ѝ, дору той спи… Чуваш ли?

Исак (поподръпва се и сдържано се смее). Това ли било? (Смее се.)

Тодорка. Но, тате, тя сама му дала ключа…

Исак. Е, Тодорке, хубава си, ама си глупичка. Татко ти не е от онези, дето да не знаят какво вършат. Бъди спокойна, чедо мое. Аз видях всичко — и как Иванко лъжеше Мария, за да измами от нея ключа, и как тя се склони, как се плашеше, как се оглеждаше насам-нататък и всичко, всичко… Нищо не може да се скрие от мене.

Тодорка. Но тя не казва на татка си, тате, чуваш ли? На татка си не казва!

Исак (разтрива ръце). Така и тряба, Тодорке, така и тряба. Не бой се, работата върви много добре. Но ха да си вървим сега.

Тодорка. Само гледай, тате, да не стане нещо, че… (Отиват си.)