Васил Друмев
Иванку, убиецът на Асеня I (11)

ЯВЛЕНИЕ I

Единът калугерин. Добра среща, отче. Благослови.

Другият калугерин. Бог да благослови, брате. Ох-ох! (Подпирва се на тоягата си.) Дали мина третата стража?

Първият калугерин. Вече четвъртата доближава…

Вторият калугерин. Така! А бдението още се продължава. Може да е всенощно?

Първият калугерин. Вижда се… (Прозява се и се кръсти.) Ох-ох! Тежки времена настанаха, отче, тежки!… (Подпирва се на тоягата си.)

Вторият калугерин. За нашите грехове, брате. (Клати умислено глава.) Страх ме е да не изтеглим и ние, както манастирът „Св. Богородица“…

Първият калугерин (уплашено). Господи, спаси и помилуй!… (Кръсти се.) Та защо, отче, защо?

Вторият калугерин. Та не чу ли какво е станало днес в града?

Първият калугерин. Какво пак има?

Вторият калугерин. Казват, че отец Иван и княз Петър се явили в Търново и възпрели някои царски хора от своеволието им.

Първият калугерин. Нима вече и в Търново са се явили?

Вторият калугерин. Така казват, та ги търсят сега да ги уловят. Мислят, че са се скрили из манастирите.

Първият калугерин. Бог да ги запазва! Бог да ги запазва, отче! (Клати глава.) Твърде големи станаха теглата ни… Каквото разказват, много е тежко вън, в мира. Сиромасите се онеправдават на всеки час, а няма кой да ги запази… Убийства и бесенията безбройни, закон и правосъдие няма, божието име се хули, черковите се оскверняват… Ох-ох! Не беше така по времето на Асеня!…

Вторият калугерин (въздиша). Само бог да ни е на помощ! Вижда се, имали сме тежки грехове… (Въздиша, глади се по брадата и клати глава.) Дано господ ни чуеше грешните молитви! Иванковото царувание не е благословено, брате: той с убийство усвои царството.

Първият калугерин. Нечестивите! Стоварват това на Петра.

Вторият калугерин. Искаха да потулят беззаконието си с друго беззаконие, но господ вижда всичко: той ще се смили над народа си. Чу ли ти какво чудо станало в голямата черкова?

Първият калугерин (с любопитство). Какво? Аз нищо не съм чувал, отче, нищо…

Вторият калугерин (кръсти се). Божие чудо… Голямото кандило в средата на малкия многосвещник сяка утрина се запалвало само от себе…

Първият калугерин. Чудо! Божие чудо!

Вторият калугерин. Ще ни прати господ светли дни. Отците са много радостни.

Първият калугерин (кръсти се). Дай, боже! Дай, боже! Ох-ох! Да се смили бог над нази!… Да ида да заобиколя къде малките врата…

Вторият калугерин (прозява се). И аз не съм ходил нагоре. Какво ли ще ни се случи?

Първият калугерин. Дано господ се смилеше над нази… (Покланя се.)

Вторият калугерин (покланя се и той). Господи, помилуй! Господи, помилуй!

ЯВЛЕНИЕ II

Отец Иван (в просяшки дрехи, показва се на стената, поогледва се и скача в оградата. Тихичко). По-скоро и гледай да не стане шум.

Петър (и той в просешки дрехи, показва се на стената и скача в оградата). Ето и аз съм тук. (Поогледва се.) Ще бъдем ли тук безопасни?

Отец Иван. Асенювът брат навсякъде ще се посреща с радост, а най-повече тук, в тази света обител, макар Иванко и тук да има свои хора… Седни, Петре (сяда на един гробен камък), седни да си починеме и ние… (Въздиша.) Тука е място на вечно спокойствие. (Показва на гробовете.)

Петър (въздишком сяда).

Петър. Братята се молят! Горките! Те и не знаят, че в тяхната мирна ограда се намират хора, които могат да им докарат големи злочестини. (Въздиша и подпира лице с ръце.)

Отец Иван. Бъди спокоен, Петре. Мнозина от братята молят бога, за да избави бог българското царство от Иванка… Те обичаха Асеня и вярвам, че са готови да си пролеят кръвта и за Асенюва брат…

Петър. Който се счита за братоубийца и се кълне от народа. (Въздиша и закрива лице с ръце.)

Отец Иван (въздиша). Но истината скоро ще се открие…

Петър (дига глава и тихичко). Как тихо почиват тук усопшите! За тях няма вече нито грижи, нито безпокойства, които така много мъчат нас, живите, и ни отровват живота. (Гледа по страните.) Ами злочестият ми брат дека ли е погребен?

Отец Иван (въздиша и горчиво се усмихва). В златен ковчег прахът на Асеня е турнат в нарочно направена гробница, дето Иванко ходи сяка утрина да оплаква този свети прах… Злодейци! Те убиха най-достойния цар, който освободи България и я въздигна на такава слава и могъщество, цар, когото те не бяха достойни и да погледнат, а сега с лицемерни сълзи оскърбяват праха му и искат с това да се покажат чисти от тежкия грях, който направиха пред бога и пред народа.

Петър. Иванко беше такъв юнак, такъв великодушен…

Отец Иван. Ох-ох! Злодеянията и беззаконията изменяват човека, Петре. Иванко беше преди с чиста и спокойна съвест и за то беше така юнак, великодушен и милозлив, а сега? Сега на неговата съвест са се натрупали толкози злодейства, и божият гняв… Сега на неговата съвест е Асенювата кръв, кръвта на толкози невинни хора и злочестината на целия народ. Той е проклет и от хората, и от бога!…

Петър. Тук почиват, отче, онези, които не знаят нашите грижи и страсти, а там, в божия храм, се молят богу за грешните. И чувай как добре се възнася към бога молитвата им в тая нощна тишина…

Да се помолим и ние за Иванка.

Отец Иван. Твоето упорство няма край, Петре. Ти искаш да бъдеш добър към един човек, а глух и студен към охканията и тегленията на цял народ… Да се помолиме за Иванка! Но ще ни приеме ли господ молитвите? Цял български народ тегли от Иванка, а братът на Асеня иска да се моли, за да прости бог на Иванка злодеянията, що ги прави на народа!… Това ли тряба да чака българският народ от Асенюва брат? Свести се, Петре! За греховете на другите нека се молят отшелниците, а ти, Асенюв брат, ти си длъжен да отървеш народа си от теглилата и мъчителите му…

Петър (въздиша). Длъжен съм! Но отде зная аз, че със своето намисвание не ще направя хиляди и милиони още повече да теглят? Това не е частна работа, отче, ами е цял народ, цяло царство… Бива ли така лесно да си играеме със съдбата на народа си?

Отец Иван. Ти безумствуваш, Петре!

Петър. Отче! Спокойствието и доброчестината на отечеството ми е скъпо за мене. Сърцето ми е наранено от Иванка, но моето прокълнавание ще се обърне на благословия, ако народът благославя Иванка…

Отец Иван. Народът да благославя Иванка!… (Натъртено.) Петре! Иванко излъга брата ти Асеня, за да те изпъдят оттук като един от най-големите престъпници, като един от най-гнъснавите издайници на отечеството… Иванко стъпи на братовото ти тяло, та се качи на българския престол… Иванковите ръце бяха облени с братовата ти кръв, когато снимаше царската корона от главата му, за да я турне на своята…

Петър. Отче!…

Отец Иван (със същото натъртвание). На царската порфира още не са изсъхнали капките от братовата ти кръв…

Петър. Отче, моля ти се…

Отец Иван. На сяка стъпка из царските палати вижда се още светата кръв на Асеня и на толкова невинни хора… И в това време, когато светият прах на Асеня се осквернява с лицемерни сълзи, народът кълне брата му Петра за неговото убивание…

Петър (закрива лице с ръце).

Отец Иван. Погледни! (Показва с очи и с ръка наоколо.) Де е светият Асенюв гроб? Иванко го осквернява с лицемерните си сълзи… Слушай! Народът, горкият български народ, когато трепере от Иванковите злодеяния и жестокости, кълне Петра за убийството на Асеня…

Петър (става). Отче! Недей усилва пламъка, който и без това тъй силно гори в гърдите ми. За спокойствието и благополучието на народа аз всичко, всичко ще простя на Иванка… Асенювци освободиха България не за себе си, а за нейната доброчестина. И нека бъде благословен Иванко, ако България вижда от него мир и спокойствие!…

Отец Иван (скочва ядосан). Безумни! Не видя ли какъв мир и какво спокойствие вижда България от Иванка! Злодеянията на Иванка надминават всичко, а ти го благославяш!… Кръвта на Асеня и на хиляди невинни хорица вика за мщение, а ти благославяш тогова, който пролива тая кръв… Народът тегли мъки, а ти благославяш Иванка, който причинява тия мъки!… Иванко тласка българското царство към опропастявание, отдава го в ръцете на лошите му врагове, а ти благославяш Иванка!…

Петър (затуля лице с ръце).

Отец Иван (гледа го и клати глава). Безумни! Триж по-безумни, Петре! Кой ти е дал власт да прощаваш? Кой ти е дал право да бъдеш студен към народните бедствия? Знай, че ти си оръдие божие, назначен да прекъсаш теглилата на народа. Човек, който се решава да убие най-достоен цар и да се качи на престола му; който, за да се удържи на тоя престол, тряба да мъчи и да убива народа — такъв човек е злодеец, отхвърлен от бога, и неговото управление не може да бъде друго освен страшен бич божи… Не чу ли охканията на народа? Не видя ли мъките му?

Петър (умолително). Млъкни, отче!

Отец Иван. Кажи кой ти е дал право да се отказваш от онова, което ти налага най-светата твоя длъжност. Ти си брат на Асеня. Ти си длъжен, чуваш ли? Длъжен си да отървеш българския народ от Иванковите злодеяния, длъжен си да спасиш българското царство от съвършеното му загинвание. И (с въздигнат, натъртен глас), Петре! Ако има в тебе поне капка от Асенювата кръв, ако ти що-годе желаеш спокойствието и доброчестинатана народа си, ти тряба да сториш това! Ако ли не го сториш, чувай. Ти ще бъдеш на вечни времена проклет!… (Заплашително дига ръка.)

Петър (стресва се и простира ръка). Стой, отче!…

Отец Иван (бързешком уловя Петра заръката). Тс! Млъкни. (Показва му с пръст и го дърпа.)

Глас. Чакай, че се ударих… ох!

Друг глас. Добре, добре… ще те научим ний тебе! По-скоро, отче!

ЯВЛЕНИЕ III

Единът калугерин (държи за дрехата едно момче и го дърпа).

Другият калугерин (дотичва от срещната страна). Що е, отче? Отдека?

Първият калугерин. Прескочи откъм дола…

Вторият калугерин. Я гледай, я гледай!… Че как е можил? Мене ми се вчуваше тука глъчка, ама…

Първият калугерин. Добре, че дотърчах навреме…

Момчето (издърпва се из ръцете на калугерина и със стиснати юмруци гордо се изправва отпредя му). Оставете ме! Аз съм Първанов син.

И двамата калугери (поотстъпват и в един глас). Първанов!

Момчето Пратен съм от татка си.

Единът калугерин. Я гледай, пък аз да не те позная…

Момчето В града има голямо смущение. Царските хора палят и колят…

Другият калугерин. Пак ли?

Момчето Търсят отца Ивана и княз Петра. (Трие си коляното.) Татко затворен, затворени са и другите първенци; има и избити… Ох… (сяда на един камък и си трие коляното) лошево се ударих!

Калугерите (кръстят се). Господи, помилуй! Господи, помилуй!

Момчето Известете братята да се спасява кой как може…

Единът калугерин (кръсти се). Ох! Какви времена… Какви времена!…

Другият калугерин. Господи, помилуй! Господи, помилуй!

Момчето Но да се не бавим. Татко най-много приръчва да се запазят отец Иван и княз Петър, ако би да са тука…

И двамата калугери. Дай да са тука! Дай да са тука!

Момчето Известете и другите братя…

Единът калугерин. Ох, тежко е, тежко! И между нашите хора има много лошеви… Но да идем!…Ами ти защо не похлопа на малките врата? Не знаеш ли знака?

Момчето (покуцва и се държи за коляното). В мрачината не можах да улуча, а пък трябаше да бързам… Освен това по пътя са се разпръснали вече царските хора.

Калугерите (кръстят се). Господи, помилуй! Господи, помилуй!

ЯВЛЕНИЕ IV

Отец Иван (излиза на сцената). Чу ли, Петре? Разбра ли каква доброчестина вижда народът от Иванка?

Петър (излиза и той и клати глава). Лошево, отче, лошево…

Отец Иван. Лошево? Когато е лошево, защо стоиш? Защо мъдруваш? Какво повече искаш, за да се решиш?…

Петър. Междуособието е страшно нещо, отче! То би съсипало царството ни, би погубило милото ни отечество…

Отец Иван. Междуособието! (Клати глава.) Не междуособието, Петре, а твоята нерешителност ще погуби отечеството и народа ни… Подир всичко, що видя и що чу досега по цялото царство — двоумиш ли се още? Има ли още у тебе сила да бъдеш спокоен зрител на Иванковите своеволия и жестокости? Виждаш ли? (Показва му с пръст.) Там горят сиромасите. Чуваш ли този вик? То е викът и охканията на злочестия български народ… И всичко това става заради тебе, Петре. И за убийството на Асеня, и за своите злочестини народът кълне тебе, Петре… А ти още не се решаваш на най-светото, най-благословеното дело?

Петър (закрива лице с ръце).

Отец Иван (жлъчно чупи ръце). О, нерешителността още стои на лицето ти!… (Клати глава.) Но чувай, Петре! Ако светата Асенюва кръв не е в състояние да подигне ръката ти против убиеца… Ако мъките и теглилата на българския народ не могат да те подигнат на праведно и свето дело… ако съсипванието на българското царство не те стрясва и не може да те направи да се заловиш за длъжността си, смили се поне над себе си, Петре! Знай, че делото на Мария…

Петър (стреснато дига глава, разперва ръце и повелително). Спри се! Ти произнесе име, което аз не трябаше никога да чувам… Ти тури огън на раната ми… Делото на Мария? Позор на Асенювци! Позор на человечеството!… О, боже, Асенювата дъщеря и — убийца! Убийца на татка си!… (Закрива лице с ръце.)

Отец Иван. Позор! И този позор вечно ще остане на Асенювци, ако ти не се постараеш да очистиш от него славното име на Асеня… Асенювата дъщеря помогна на Иванка и тласна българския народ в тежка злочестина. Асенювът брат ще бъде ли така нищожен, щото да остави този позор?

Отец Иван (спира се стреснато).

Петър (и той стреснато дига глава).

Кат’си ме, мамо, родила,

защо не си ме убила?

Отец Иван и Петър (доближават един до друг и гледат към там, отдето се чува пението).

ЯВЛЕНИЕ V

Мария (влиза. Луда. Космито й разпуснато, на ръце й вериги. Тя пристъпва и полека пее).

Защо ме, мамо, остави

да расна и да порасна?

Калугеринът (със сведена глава жаловито върви подиря и).

Отец Иван и Петър (подръпват се, разперват ръце и смаяно гледат).

Мария (поспирва се и се поослушва). Ъ! (Наченва да пристъпва и пак запява.)

Аз снощи, мамо, намерих

моето либе на двора…

(Засмива се прекъснато. Ослушва се, поподига ръце, но от веригите изнемощяло ги снема. Веригите дрънкат. Мария запява пак.)

Със друго либе приказва,

на мене дума не каза!…

Калугерите (чупи ръце и със силна въздишка). Колко си ти злочеста! Никъде няма за тебе спокойствие!…

Мария. Тс. Той е тука… (Пристъпва полекичка, като че е уплашена, и се ослушва.)

Мария (засмива се прекъснато и запява). Господи, помилуй!… (Протегнато говори.) Господи, помилуй и спаси душа му… (още по-протегнато) спаси душа му и го помилуй… (Засмива се силно.)

Петър (закрива лице с ръце).

Отец Иван (скланя глава на ръка).

Калугерите (без да си подигне главата, клати я и силно въздиша).

Мария. Тс! Той спи… татко спи… ъ? (Мълчи и като замаяна се ослушва. После стреснато дига глава и бърже.) Той ми каза… (поприслушва се малко, а после протегнато) той ми каза… (още по-протегнато) иди, спи спокойно… (Мълчи и стои със сведена глава. После бързешком дига глава и силно се засмива.) Ела! Ела да видиш… (Тича и спира до един гроб.) Тука, тука спи той… (Турга пръст на устни.) Мълчи! Мълчете!… (Протегнато и със снижен глас.) Той ми каза… (Напомнюва си нещо.) Иди… Иди, спи спокойно… (Ослушва се.) Ъ? (Тихичко, като че иска да не я чуе някой.) После… после… ключът… (слехти) ключът… (почти креснува) ключът!… (Отчаяно сключва ръце и силно се засмива, но бързешком прекъсва смеха и се ослушва.)

Калугерите (дига глава и чупи ръце). Стига, стига се мъчи, Марийо!… Успокой се ти, злочеста дъщерьо на злочести Асеня…

Отец Иван (стреснато дига глава и пристъпва към калугерина). Какво? Какво каза ти?

Петър (и той стреснато дига глава и се подръпва с разперени ръце). Мария?

Калугерите (уплашено се дърпа назад).

Мария (бързешком и стреснато се обръща към отца Ивана). Ъ? Татко? Мой мили татко?… (Сключва ръце на гърди и умолително.) Иванко! Не го убивай!… Моля ти се!… (Сяда на колена и умолително запява.) Не го убивай, Иванко! Смили се, смили, Иванко!… (Изнемощяла, скланя глава на гробния камък.)

Калугерите (умолително). Милост, божи хора, милост към тая злочеста! Тя е безумна. Окована е в тежки вериги и е хвърлена в тъмна, мокра и задушна тъмница. Мене са турнали да бъда нейния стражар и люто е приръчано да не вижда тя боже небо, божи хора… Но кой би утърпял? Смилете се, тя е дъщеря на Асеня…

Петър (закрива лице с ръце, но така, като че се удря по лицето).

Отец Иван (жаловито клати глава). Злочеста Мария!… Но кой е този, крйто при божието наказание така люто наказва тая злочеста за престъплението и?

Калугерите (гордо дига глава). Мария е невинна! Тя е чиста като ангел!

Отец Иван и Петър (който бързешком дига глава, извикват в един глас). Невинна?

Калугерите. Хулите против Мария са хули против бога… Които и да сте вие, тряба да преклоните глава пред светата истина. Мария е люто измамена. Безбожно се подиграха с най-светото и чувство… подиграха се, за да могат по-лесно да я лишат от мил, обичлив татко. Тя не понесе, тя изгуби ум, но това не стигаше, ами я хвърлиха в тъмница, за да не би нейната злочестина да открие истината… (Въздиша силно.)

Петър (без да открие лице, клати глава). Горката! Горката Мария!…

Отец Иван. А!… Злодейци! (Заплашително клати глава и стиска юмруци.)

Мария (поподигва глава). Ъ!… (Смаяно се огледва по страните.)

ЯВЛЕНИЕ VI

Милко, Исак и Войниците (с факели в ръце навлизат от разни страни).

Исак (на Милка). Ето ги! Не казвах ли аз?

Петър и Отец Иван (подръпват се и изваждат скриените си мечове).

Милко (без да види Мария). Това са те, просяците… (Изважда меч и се обръща към войниците, за да им даде потребния знак.)

Мария (засмива се, скочва и се изпречва пред Милка.) Ела! Ела да видиш…

Милко (отскочва назад уплашено). Мария! (Разперва ръце и изпуща меча.)

Исак (и той отскочва уплашено). Мария!

Войниците (постресват се и вкаменени гледат на Мария).

Отец Иван (дръпва Петра и задишком се измича).

Петър (и той задишком се измича).

ЯВЛЕНИЕ VII

Мария (дърпа Милка за ръката). Тука… Тука… Той спи… Тс! (Ослушва се.)

Милко (затуля лице с ръка и клати глава). О!…

Мария (обръща се и слисано изглежда всичките). Ъ? Той… Той ми каза… (Припомня нещо.) Той лежеше… (Турга пръст на чело и мисли.) Кръв… (клати глава) кръв имаше (слехти), кръв… (още повече слехти) ключът… (извиква) ключът!… (Силно се засмива.)

Калугеринът (сяда на колена и с дигнати очи към небето моли се горещо).

Милко (без да открие лице, клати глава). Марийо, Марийо!

Исак (умислено свежда глава).

Мария. Тс! Мълчете! Той спи… Тука спи. (Пристъпва) На, тука… Той ми каза… Каза ми… Марийо… (Клати глава усмихнато, после се засмива силно и тръгнува на друга страна, като запява.)

Кат’си ме, мамо, родила,

защо не си ме убила?

Защо ме, мамо, остави

да расна и да порасна?

Исак (затуля очи). Войниците (плачат).

Милко (гледа Мария, клати глава и с плачевен глас) Горката! Горката Мария!…