Метаданни
Данни
- Година
- 1872 (Обществено достояние)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Словото)
Сцена втора
Тържище в Търново.
ЯВЛЕНИЕ I
На тържището купчина — купчина народ (мъже, жени и деца). Глъчка и смехове. Настрани баба Кера, опърпана и нагърбена така, щото никой не я познава. Няколко деца закачат баба Кера. Тя се брани със сопичката си. Две моми и един момък се доближават до бабата.
Една мома (на децата). Я ги гледай! Какво правите тук? Хайде си играйте!… (Разпъжда децата.)
Децата (кое подскача, кое побягва — разотиват се).
Баба Кера (поизправва се на сопичката си). Малко палавички… като деца, момне.
Момата. Ами ти къде си се заканила, бабо?
Баба Кера. Ех, момне, на хоро и аз да погледам.
Момъкът. Ами ще се заловиш ли, бабо?
Баба Кера. Ехе, синко? Колко хора съм въртяла аз… Сега вий игра ли играйте? (Въздиша.) Де то време!…
Другата мома. Ами момците грабеха ли ви китките, бабо?
Баба Кера. Ех, момне! Тогава момците бяха момци, а сега какво — нищо и никакво.
Едната мома (смее се на момъка). Чуваш ли? Нищо и никакво!…
Другата мома (смее се и тя). Нищо и никакво!… Чу ли?
Баба Кера. Смейте им се, момни, смейте… Сега момците напускат момите и бягат от хорото, щом видят, че се зададе някой от царските хора… И те момци! (Хихика.) Смейте им се, смейте…
Момите (смеят се. Дохождат при тях още няколко момци и моми).
Глас. Какво има тук?
Друг глас. Я гледай, тук била бабата!
Трети глас. Тя сега ще ни попее… Да чуйте какво хубаво пее!
Глас. Тази ли е тя бабата, за която приказват?
Гласове. Тази, тази…
Глас. Попей, бабо, попей!…
Гласове. Наистина, бабо, попей ни!
Баба Кера. А бре, сине, каква песен искате от стара баба бре!
Глас. Онази, бабо, онази, що я пя вчера пред къщата на болярина Първана. (Към другите.) Ех, брате, да бяхте само да я чуйте! На, питайте и чича Струя, той беше там.
Гласове. Попей, бабо, попей!
Баба Кера. Боже! Боже!… Ама да не ми се смеете на песента… (Позакашлюва се, обляга се на сопата си и запява.)
Мари Иванчо думаше
Маро льо, младо царкиньо!
Гонят ме, Маро, ловят ме,
искат глава да ми земат.
Дай ми ти, Маро, подай ми
златни ключове от порти,
в царьови двори широки
аз да се, Маро, укрия.
Мара повярва, послуша,
даде ключове Иванчу.
Влезе Иванчо при царя.
Докат му царя продума —
той го в сърцето прободе…
Гласът и се придирва тя се закашлюва.
Глас. Я гледай, я гледай…
Друг глас. Ами Мара?
Баба Кера. Мара ли? (Въздиша силно.) Ех, синко… Царкинята помните ли вий?
Глас. Нима това стана с хубавата ни царкиня?
Баба Кера. Ех, синко! Песента не лъже, песента право казва…
Гласове. Разкажи ни, бабо, разкажи ни!…
Баба Кера. Оставете сега. Я чувайте…
Зачува се свирня и провиквания.
ЯВЛЕНИЕ II
Прежните и други момци и моми.
Задават се момци и моми, заловени на хоро, и играят; в средата свирач свири. Настрани още народ.
Глас от хорото. Всички! Всички… тука всички!
Народът, който беше заобиколил баба Кера, разредява се. Младите се залавят на хорото. Старите стоят настрана я гледат. По-настрани направят хоро и децата. Баба Кера при тях и ги учи как да играят.
Глас. Това не прилича. Хойсата!
Свирачът засвирва на хойса и се започнува тая игра. Някои от старите се залавят и те на хорото. Хорото се отдалсчава от сцената. Гледачите усмихнати гледат на играчите.
ЯВЛЕНИЕ III
Прежните, Отец Иван и Петър.
Отец Иван и Петър (и двамата в просешки дрехи, показват се и се спират настрана).
Петър. Погледни, отче! Това ли е теглото на народа?
Отец Иван. Той не разбира теглото си или се весели от немай-къде. Не срещнахме ли ние навсякъде такава веселба отпървом? Но отсетне знаеш на какво сме бивали свидетели.
Петър. Злоупотребления стават навсякъде.
Отец Иван. Злоупотребления! Узаконени злоупотребления… Виждаш ли, че и баба Кера е тук?
Петър. Нима е там онази? Я гледай! Никак не би я познал човек. Горката! На какво се е обърнала…
Отец Иван. Ние тряба непременно да се срещнем с нея. Шията и ще извия, ако е и тя помагала…
Петър. Но ние не се ли излагаме тук на опасност?
Отец Иван. Не бой се, никой не ни познава. Та ако би и да се случи нещо…
Хорото се задава от другата страна.
ЯВЛЕНИЕ IV
Прежните и едно момче.
Момчето (дотича и вика). Царски хора! Царски хора!
Глас. Хем пияни!
Свирачът престава да свири, хорото се разваля. Смущение. Децата със страх и любопитство се натрупват около възрастните. Отец Иван и Петър гледат и слушат с внимание.
Баба Кера. От тях мира няма сега! Е, момци, бягайте сега де! (Смее се.)
Някои си тръгнуват да си отиват.
Глас. Защо да бягаме?
Друг глас. Че като са царски хора? Какво им правиме ние?
Трети глас. Наистина. Я да се заловим пак?
Четвърти глас. Добре казваш. Захвани пак, свирачо!
Гласове. Захвани, захвани!…
Баба Кера. Тъй ами… Какво ще рече то… (Брани се от едно дете.) Ха бре и ти…
Свирачът засвиря и хорото се начева отново.
ЯВЛЕНИЕ V
Прежните и царски хора.
Показват се няколко мина пияни царски хора. Спират се и се кландукат.
Един от царските хора. Ех, тук било то!… (Залита.)
Онези, които не играят, страхливо отиват на разни страни.
Друг от царските хора. Я гледай там онази…
Трети. Какво ще я гледам? (Отива кландушката към хорото.)
Един момък (изпречва му се). Остави ни, брате, да си играеме… Ако обичаш, улови се и ти, но само човешката…
Царският човек (поспирва се). Какво? Ти… ти… (Мушва го и връхлита в хорото.)
Хорото се разваля. Момите се разбягват. Някои от момците заобикалят царския човек.
Глас. Че какво е това? Какво правиш ти?
Царският човек. Брр! Брр! (Изважда меч и погва момците и народа.)
Народът бяга. Другите царски хора със смях спъват, удрят кого де завърнат и казват: „И тези са от Асенювците!“… Единът спъва баба Кера.
Баба Кера (мъчи се да стане). Ох, бре, синко, стара съм бре… (Става, държи се за коляното и охкащиц и куцешком отива настрани.)
Отец Иван (доближава се и улавя царския човек за рамото). Какво правиш, приятелю? Затова ли ти е дал царят меч — да биеш братята си?
Народът се спира и гледа. Другите царски хора, и те зачудено гледат на отца Ивана. Петър, доближава и той.
Исак (показва се и гледа внимателно).
Царският човек (мъчи се да се издръпне от ръката на отца Ивана). Приятел ли? Ти не си ми приятел… аз не те познавам… (Издърпва се и замахва с меча си на отца Ивана.)
Отец Иван (улавя му ръката, измича меча и го захвърга настрана, а самия него мушва.)
Царският човек (полита настрани).
Народът се смее.
Другите царски хора (сърдито). Какво? (Спущат се на отца Ивана.)
Петър (изпречва се отпредя им с меч). Къде, приятели?
Царските хора (спират се и смаяно гледат).
Глас. Да си идем, че лошево!… Те са царски хора…
Друг глас. Да си идем, да си идем!… Никой здрав не остава от нас.
Смущение. Народът начева със страх да се разотива.
Отец Иван. Бягате от двама пияници!… (Клати глава.)
Глас. Кой си ти? Остави ни! Ти ще ни навееш зло на главата…
Друг глас. Те са царски хора…
Отец Иван (на Петра). Чуваш ли? (На народа.) Ето до какво сте достигнали. Няма още три месеца, откакто е убит цар Асен, а вие сте се обърнали на роби!… (Клати глава.) Вътре в Търново вас ви бият и безчестят, а вие търпите, вие бягате и се криете!… Така ли беше по времето на цар Асеня?
Исак (турва пръст на устни и слуша).
Баба Кера. Не беше така. Не беше така! Но кой си ти, дето казваш туй?
Глас. Тогава не беше тъй! Тогава беше добре. Бог да убие Петра, че уби брата си!
Гласове. Бог да го убие!
Петър (закрива лице с две ръце).
Отец Иван. Това е лъжа, братя!
Исак (поподига ръка и бързешком си отива).
Баба Кера (удря радостно ръце). Лъжа е, лъжа! Но кой си ти?
Глас. Ами кой уби хубавия ни цар?
Отец Иван. Иванко, той уби цар Асеня.
Баба Кера (много радостно). Така, така. Така е! Вярвайте, че е така!
Гласове. Царят!
Царските хора (разперват ръце). Царят!
Отец Иван. Той с лъжа направи да изгонят Петра, а когато уби Асеня, разпръсна лъжа, че го е убил Петър, за да не би вие да се догадите и да го накажете…
Баба Кера (и с глава, и с ръце маха за потвърждение).
Петър (приближала до отца Ивана, подръпва го за дрехата и с очи му показва настрани).
Отец Иван (успокоително клима с глава).
Глас. Да се махваме оттук, хора! Не виждате ли, че тези просяци зло ще ни навеят на главите?
Отец Иван. Да не се махвате, а тряба да отвърнете за убиването на Асеня…
Царските хора (дохождат един до друг, шепнат си и гледат на отца Ивана и Петра).
Глас. На какво ни навеяха тези хора… Виждате ли кой иде?
Народът гледа на една страна. Смущение.
Глас. Ами сега?
Друг глас. Да отвърнем за убийството на Асеня!
Царските хора (начеват да доближават към отца Ивана и Петра).
ЯВЛЕНИЕ VI
Прежните и Исак с няколко въоръжени войника.
Исак и войниците се показват. Исак и Началникът на войниците се доближават до народа, а войниците се спират настрана. Народът се подава насам-нататък.
Началникът на войниците. Какво има тука? Кой прави туй смущение?
Исак. Тези са те, двамата просяка и бабата.
Началникът на войниците (показва на Отца Ивана и Петра и казва на войниците си). Вземете ги!
Отец Иван и Петър (разбъркват се из народа).
Войниците се спущат на тях, но от народ не могат да се доближат.
Отец Иван и Петър (скриват се).
Един момък. Защо тях ще ловите? Ето кои не ни оставят на мира (показва на пияните войници), тях вържете…
Гласове. Тях! Тях!…
Исак (със силно безпокойство). Та те се скриха! Те си отидоха!…
Началникът на войниците. Какво е туй? Де са просяците? (Изважда меч и влиза в народа.)
Войниците вървят след началиика си. Народът се разпръсва с вик и крясък. На тържището остава само Исак.
ЯВЛЕНИЕ VII
Исак сам.
Исак (безпокойно крачи и отива ту на една страна, ту на друга). Те са!… Без друго — те са!… (Ядовито удря ръце.) Как не влязоха в ръце ми… (Още по-ядовито и клатешком глава.) Но и тези българи дебелоглави били — ха!… Чакай! Ще накарам аз да ги изпекат всичките на огън!… Аз ги познавам всичките… (Крачи умислено.) Лошево! Лошево, когато Петър и дъртакът Иван се явяват в Търново и правят такива бъркотии… В Цариград сякаш че гарга им изпила ума, та не можаха да премахнат тогози дъртака — толкова време седя там… А те са, без друго — те са! И проклетата баба Кера! А! Тряба мерки да се земат. Не се сбъдват надеждите ти, Исаче! Развалят се хубавите ти планове… Ех! Пусти дебелоглави българи! И велможите му таквиз, и простаците му таквиз — огън да ги гори всичките!… (Ядовито махнува с ръка и си отива.)