Стюарт Уудс
Нещо гнило в Ел Ей (50)

48.

Стоун и Дино закусваха на терасата на апартамента и си обменяха новини.

— Имаше ли работа? — поинтересува се Стоун.

— Ако имах, щях ли да идвам тук и да се размотавам с теб? Нивото на престъпността в Ню Йорк спада стремглаво: убийствата намаляват, кражбите също, грабежите… дори влизанията с взлом. Ужасно! — Стоун се изсмя. — Не е никак смешно, защото скоро ще започнат да уволняват полицаи. Кметството вече започна да ни чете лекции да бъдем „готини“, защото сме пропъждали туристите.

— Градът ще стане по-добър за всички ни, Дино.

— На мен си ми харесваше, както беше преди: пречукваха хора по всяко време на денонощието, по 42-а не можеше да се разминеш от проститутки, на всяка врата имаше по три ключалки — град на полицаите, нали разбираш? — Той махна вяло с ръка. — А не като тази жалка пародия на метрополис. Ти на това хотел ли му викаш? Че тук няма пожарен изход, във фоайето не видях нито една курва, да не говорим, че са го построили в джунгла!

— Градина.

— Градина се нарича онова, което имаш в задния двор на тухлената си къща, а това… това си е шибана джунгла! Че тук има растения, които могат да се видят само в тропическа гора, а в ручея… в ручея, боже господи, има лебеди! В Ню Йорк не бих се обзаложил за нищо на света, че ще изкарат и двайсет и четири часа, преди да се появят на нечие барбекю!

— На мен пък ми харесва… говоря за хотела.

— Това е ясно. Но как, дявол да го вземе, можеш да си го позволиш?

— Нали ти разказах, че взех участие във филм. Изчуках двайсет и пет бона за два дни. Сега безгрижно ги пръскам.

— Всичките?

— Може би, накрая ще се разбере.

— Как е Рик Грант?

— Станал е лейтенант и има добра служба в Централното. Но ще ти кажа, че страшно ми помогна. Ще обядваме заедно с него.

— А каква беше тази история с опита да те убият?

— Казвам ти, разминах се на косъм!

— Разкажи по-подробно.

— Ще се опитам да те въведа в цялата бъркотия.

Стоун започна с вечерята в „Илейн“ и обаждането на Ванс там и разказа на Дино за нещата, които се бяха случили от идването му в Лос Анджелис.

Дино слушаше като хипнотизиран, подпрял брадичка в ръка, омлетът му изстиваше, но той слушаше, без да проговаря, докато Стоун не свърши.

— Това е… не знам… нямам думи… идва ми да кажа възмутително, но… — каза накрая той. — Как е възможно да те хвърлят в океана, окован като…?

— И аз това се чудя.

— И какво направи ти по въпроса? Уби ли шибаните копелета?

— Не се наложи — Иполито ми спести усилията. Случи им се онова, което ми мислеха.

— Няма нищо на света като възмездието по мафиотски — с удовлетворение каза Дино. — А ти уби ли вече Иполито?

— Не, но го клъвнах тук-там — и Стоун разказа за потапянето на яхтата и подпалването на къщата.

Долната челюст на Дино провисна.

— Стоун, ти да не си се побъркал? Та това са си престъпления, откъдето и да ги погледнеш! Не си правил такива неща! Дори аз не съм си ги позволявал. Поздравления, крайно време беше да те видя поне веднъж нервиран!

— Значи, лейтенант Бакети, вие одобрявате престъпното ми поведение?

— От все сърце! Надявам се да продължим и двамата по същия начин.

— Може би… имам нещо на ум.

— Какво?

— Ако ме ядосат още веднъж, ще ти кажа.

— А какво правиш по отношение на Арингтън?

— Всичко, което мога, а то за нещастие не е много. Не можахме да разберем къде са я затворили, а на всичко отгоре не изключвам да я местят.

— Надявам се, не си казал на шибаняците от ФБР за нея! Защото ако си го направил, брой я вече за покойница.

— Не. Рик и аз говорихме с един пич тук, който разпореди „Бероун Файненшъл“ да се подслушва. Та той знае, че някой е отвлечен, но не знае кой и засега си трае.

— Не им казвай нищо, за бога!

— И все пак, може да дойде момент, когато федералните биха могли да ни потрябват.

— Съмнявам се. Двамата с теб ще се оправим… оправяли сме се и в по-тежки ситуации.

— Надявам се да се окажеш прав.

— Коя беше онази, която заварих, когато пристигнах? — поинтересува се Дино.

— Секретарката на Ванс Колдър. Сближихме се с нея.

— Не мога да те обвиня. Тя няма ли приятелка?

— Дино! Мога някак да понеса, ако жена ти ти отреже топките, но съвсем друг въпрос е ако налети на моите, а ние и двамата знаем много добре какво ще се случи, ако дори само се усъмни, че си уреждаш изчукване тук.

— Ти обеща, че няма да ми пречиш.

— Но не съм казвал, че ще ти ставам сводник. — Дино въздъхна. — Виж, иди поплувай, направи си масаж, адаптирай се към разликата във времето. Обядът с Рик е в дванайсет и половина долу в кафето.

— Да, да, окей… — разочаровано се съгласи Дино.

 

 

Стоун и Рик седяха на масата от двайсетина минути, когато пред тях цъфна Дино със симпатична блондинка под ръка. Косата му беше още влажна от плуването. Той я целуна, потупа я отзад и преди да седне, я отпрати.

— Как е, Рик? — попита Дино, докато се здрависваха.

— Добре, Дино, как е при теб?

— От един час насам е страхотно. Запознахме се с нея при басейна. Ако я видите по бикини ще ви окапят очите!

— Спокойно, Дино, спокойно! — обади се Стоун.

— Гледа ли снощи новините в единайсет? — обърна се Рик към Стоун.

— Бил е зает — ненужно обясни Дино.

— Жалко. Иначе щеше да видиш Дейвид Стърмак да напуска предварителния арест, скрил глава под сакото си. Адвокатът му обясни пред камерите, че отишъл в магазина на Вини за сандвич и че цялата история е едно ужасно недоразумение.

— Стига ми да го чуя — широко усмихнат каза Стоун.

— Същото и с Бероун. Но можеш ли да повярваш на наглостта им да открият магазина повторно на същото място!

— Бих повярвал, ако и тази сутрин също работи — отговори Стоун. — Те явно плащат на някой в полицейското.

— Хайде сега — сгълча го Рик. — Не можеш да прилагаш нюйоркските методи към нас.

— Значи Стърмак е бил в задната стаичка?

— За нещастие не е бил, но мисля, че притеснението не е по-малко.

— Питам се как ли се оправдава пред приятелите си в кънтри клуба на Бел Еър сега — замислено каза Стоун.

— Би ми се искало да съм там — замечтано каза Рик.

— Рик — обади се Дино, — не можем ли просто да ги избием, така че да си се върна в Ню Йорк? Тук е прекалено слънчево и чисто за мен.

— Не, Дино, не можеш да убиваш. Може да засегнеш някой — сериозно отговори Рик.

— О! — каза Дино. — Но поне можем да продължаваме да им играем по нервите, нали?

— Колкото желаете.

— Добре. Какъв е следващият ни ход, Стоун?

— Искам да потопя голямата яхта на Иполито.

— Това не го чух — каза Рик и вдигна извинително двете си ръце.

— Вчера можах добре да я огледам. Казах на капитана, че съм от застрахователната компания. Мисля, че знам как можем да го направим, но трябва да изберем нощ, когато на борда няма да има никой друг, освен двама души от екипажа. Не искам да удавя никого, освен ако не е Иполито.

— Не, това не го чувам — простена Рик.

— „Запуши ушите си за злото“ — мъдро го посъветва Дино. — Това е моят съвет. Лично го практикувам. С продължението: „Върши зло, ако ти помага“.

— Извинявам се, Рик — обади се Стоун. — Но Дино е отчаяно извратен тип. Той просто си е такъв и не може да се промени.

— Не виждам голяма разлика между двама ви — отговори Рик. — С какво мога да помогна?

— Ще имаме нужда от бърз скутер — нещо, което да ни откара до Каталина и да ни върне за секунди.

— Мисля, че знам къде бих могъл да наема такъв скутер. За кога?

— Още не съм сигурен, но можеш ли да го наемеш без предварителна заявка?

— Смятай, че е станало.