Стюарт Уудс
Нещо гнило в Ел Ей (41)

39.

Стоун крачеше напред-назад из дневната на апартамента си и се опитваше да разсъждава. Беше към десет и калифорнийското слънце струеше през плъзгащата се врата на терасата. Барбара седеше в леглото, човъркаше с вилица из закуската си и гледаше Реджис и Кати Лий. На вратата се позвъни, Стоун отвори и видя на прага камериерът, донесъл почистените му дрехи.

— Добро утро, м-р Барингтън — поздрави го той. — Мисля, че се справихме.

— Много благодаря — каза Стоун, даде му щедър бакшиш и пое закачалката.

— Доста сте жесток с костюмите си, но последния път водата поне беше прясна, а не солена.

Стоун окачи закачалката, затвори вратата към спалнята, взе слушалката и набра номера на Рик Грант.

— Лейтенант Грант.

— Рик, Стоун е.

— Добре ли си?

— Да.

— Вчера не ми се обади и започнах да се безпокоя.

— Нещо ново?

— Нищо! Манкузо излезе под гаранция, а Мани още не сме го намерили. О, вчера към десет вечерта някой разпознал колата на Арингтън по Сънсет в Бевърли Хилс, но поне досега още нямам нищо повече.

— Това бях аз — върнах колата на Колдър.

— Какво ти каза той?

— Не сме разговаряли — отговори Стоун, — само оставих колата в гаража.

— Сигурно се е смаял, като я е намерил там.

— Надявам се! Както и да е, можеш да я извадиш от списъка, който раздавате на патрулните коли.

— Окей. Мога ли да направя нещо друго за теб?

— Виж, Рик… този път ще ти поискам голяма услуга!

— Я да чуем?

— Трябва да се отърва от едно момиче.

— Какво значи „да се отърва“? — с подозрителен глас се осведоми Рик.

— Искам да кажа, че се налага да й намеря безопасно място, където да остане. Става дума за приятелката на Мартин Бероун — убедих я да се изнесе от яхтата му и остана снощи с мен в „Бевърли Хилс Хотел“, но това повече е невъзможно… тя ще ме побърка. Познаваш ли някоя състрадателна полицайка, която да ме отърве от нея… поне за няколко дни?

— Как изглежда?

— Висока, брюнетка, с пищни форми.

— Познавам полицай, който вероятно би се жертвал заради теб. Синът ми е в колежа, а както ти казах, в къщата има място.

— А жена ти?

— Разведен съм от осем години.

— Къде да се срещнем?

 

 

Срещнаха се в дома на Рик в Санта Моника.

— Не разбирам — оплака се Барбара, когато спряха. — Защо не мога да остана в „Бевърли Хилс Хотел“ при теб?

— Защото е прекалено опасно — обясни Стоун и побърза да свали багажа й. — Аз също трябва да се изнеса.

— Къде ще се преместиш?

— Още не съм решил — излъга я той. — Трябва да избера някое място.

— Защо тогава просто не се преместим в друг хотел?

— Имам прекалено много работа, Барбара, не мога да се грижа за теб.

— А как твоят приятел ще може да се грижи за мен?

— При него ще си в безопасност, той е полицай.

— Полицай? — възкликна тя, сякаш й предлагаха да заживее с престъпник.

— Много важен детектив, на висока длъжност в Полицейското управление на Лос Анджелис. Никой няма да те докосне, докато живееш в дома му.

— О! — замислено каза тя.

Стоун позвъни и на вратата се появи Рик.

— Влизайте — покани ги той.

— Барбара, това е лейтенант Ричард Грант.

— Казвай ми Рик — каза той, стисна ръката й и я огледа от главата до краката с видимо одобрение.

— Здрасти, Рик — усмихна се лъчезарно тя, — аз съм Барбара Тиърни.

— Прекрасно име — замаяно отговори Рик.

— Вижте, чака ме работа, така че ви оставям — обади се Стоун.

Рик го изпрати до вратата.

— Тя е умопомрачителна — прошепна той.

— Ти още не си видял всичко — предупреди го загадъчно Стоун.

— Къде ще се преместиш?

— Връщам се в „Бел Еър“. Там имат апартамент, който е в далечния край, така че ще мога да паркирам отвън и да стоя далеч от бара и ресторанта, където по-рано имаше опасност да се натъкна на някой, когото не искам да виждам.

— Звънна ми адвокатът на Манкузо. Интересуваше се каква е тази история с убийството, в което съм се опитвал да улича неговия клиент. Казах му, че смятам да му предявя това обвинение, но не бързам.

— Добре.

— Няма да се изненадам, ако се покрие.

— И аз — Иполито вероятно ще поиска да го изведе от града.

— Жалко, че не стана нищо.

— Нещо за Мартин Бероун?

— Не още.

— Барбара го познава много добре — напомни Стоун, — така че може да я поразпиташ по-подробно.

— С най-голямо удоволствие — ухили се Рик.

— Добре, ще ти се обадя по-късно, а сега ви желая приятни занимания.

— Ще опитаме това-онова…

 

 

Стоун се пренесе в „Бел Еър“. Апартаментът беше малък и в северния край. Наблизо имаше паркинг за клиентите в този край. Поръча си обяд от румсървиса и се обади на секретарката си в Ню Йорк.

— Здрасти — каза тя. — Отново се обажда се Ванс Колдър.

— И какво каза?

— Просто помоли да му позвъниш и съобщи, че няма да мърда от дома си. Стоун, аз така и не получих онзи чек, който ми каза, че ще изпратиш по пощата.

— В мен е, но… се намокри. Освен това мисля да го задържа — имам големи разноски.

— Няма нищо, аз платих сметките и тук всичко е наред.

— Радвам се да го чуя, защото аз, от своя страна, още не съм готов да тръгна оттук. Ще ти се обадя утре.

Позвъни на Ванс.

— Ало?

— Ванс, обажда се Стоун Барингтън.

— О, Стоун, благодаря, че се обади.

— Какво мога да направя за теб?

— Просто не знам как да отговоря на въпроса ти, Стоун. Бих желал да поговорим очи в очи и да ти обясня какво се случи.

— Това не е толкова трудно, ако наистина държиш.

— Искаш да кажеш, че си готов да тръгнеш за насам?

— Изобщо не съм заминавал.

— Какво? Още ли си в Ел Ей?

— Да, но ще те помоля да не го споменаваш пред никого — имам предвид абсолютно никого, разбираш ли ме?

— Разбира се, както кажеш.

— Ванс, искам да ти го повторя: ако кажеш пред някого, че съм в Ел Ей, грози ме огромна опасност!

— Обещавам, няма да кажа на никого.

— Дори на Бети!

— Щом трябва.

— Сам ли си в момента?

— Да, днес е почивният ден на прислугата. У дома съм и чета сценарии.

— Добре. Ще дойда след малко, ти отвори портала.

— Благодаря ти, Стоун, наистина оценявам онова, което правиш.

— Не бързай да ми благодариш, преди да сме разговаряли. Имаш да ми разказваш много неща и този път ще трябва да науча истината.

— Разбирам.

— Ще се видим след един час.

Стоун обядва на малката тераса с изглед към градината, преоблече се и тръгна за дома на Ванс.