Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Complete Encyclopedia of Natural Healing, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, форматиране и допълнителна корекция
zelenkroki (2012-2013 г.)

Издание:

Гари Нъл

Наръчник по алтернативна медицина

 

Gary Null. Ph.D

The Complete Encyclopedia of Natural Healing

1998

 

Преводач: Елисавета Камбурова

Редактор: Василка Ванчева

 

Формат: 60×90/16

Печатни коли: 37

Размер: 14.50 x 21.00

 

ИК „ЕМАС“, 1233 София, п.к. 10

История

  1. — Добавяне

Фобии

Фобиите представляват прекомерни ирационални страхове от специфични неща или ситуации. Хората чувстват инстинктивно неудобство, граничещо с паника, когато застанат с лице към обекта на страха си. Начин да се справим с проблема е да избегнем стимула, който предизвиква затруднение в различни степени.

Видове фобии

Съществуват няколко вида фобии. Първият и най-често срещаният вид са простите фобии, които поразяват около 10% от мъжете и жените в еднакво съотношение. Типична проста фобия е страхът от животни, височина, медицински процедури, игли, асансьори, вода и пътуване със самолет.

Втората категория са социалните фобии, които включват страх от прегръдка или публично унижение. Номер едно в този списък е страхът от изказване пред публика. Наблюденията показват, че за много хора това е по-страшно от мисълта за смъртта. Друга социална фобия е страхът от посещение на ресторанти или други публични места, от използване на обществени тоалетни, изчервяване пред хора, срещи с непознати. Човекът със социална фобия се смущава от това, че е оценяван до степен, когато не може да функционира в присъствието на други хора.

Приблизително един на двадесет души страда от третия и най-тежък вид фобии — агорафобия (страх от пазари). Хората с това заболяване избягват обществените места от страх да не получат паническа криза. Обикновено заболяването започва със спонтанна паническа криза. Болният започва да избягва местата, където би се почувствал притеснен. Подобна криза може да се повтори. Или човекът се страхува, че не би могъл да се измъкне, когато трябва. Паниката, която изпитва, е съизмерима с реакцията на силен стрес. Симптомите са сърцебиене, учестен пулс, болка в гърдите и недостиг на въздух, което може да накара човека да си помисли, че получава сърдечна криза. Може да се появят световъртеж, гадене, изпотяване, шок и тръпки. Или може да последват усещане за нереалност и загуба на контрол и човекът да се почувства така, като че ли умира. При по-леките случаи на агорафобия болният се опитва да избягва затворени пространства, като магазини, мостове, тунели и подземия. Той може да ходи до близки до дома му места само с човек, на когото има доверие. В най-лошия случай си остава затворен вкъщи. Някои не излизат дори от стаята в собствения си дом.

Причини

Фобиите обикновено започват, когато мозъкът свърже обект или ситуация с опасно или травмиращо събитие. Понякога връзката е ясна. Човек, който за малко не се е удавил в детството си, развива впоследствие фобия към водата. В други случаи връзката далеч не е така очевидна. Елен Мажисън, психолог от Ню Йорк, съобщава за пациентка с фобия от пеперуди. Макар че живее в град и няма възможност да вижда много пеперуди, тя е обладана от мисълта за тази възможност, която не й дава мира. Специални техники й помагат да си спомни за травмиращ инцидент в живота, случил се когато е била на три години. Тогава майка й получила нервна криза и е трябвало да бъде поставена в усмирителна риза. Когато я отвеждали, момиченцето гледало и пищяло, а наоколо летяла пеперуда. От този момент ужасът от случилото се се свързвал подсъзнателно с нея.

Понякога фобиите са резултат от страха, свързан с нещо в ранното детство. Страхът от кучета може да накара детето да бяга. Това става навик и човекът продължава да ги избягва дори когато порасне. Постепенно този страх се превръща във фобия.

Разбира се, състоянието на родителите също може да доведе до това. Фобията може да бъде моделирана. Детето наблюдава страдащите си от фобия родители и копира поведението им. Някои виждат в това наличие на генетична предпоставка. Изследванията с близнаци показват, че при агорафобията има генетичен компонент.

До агорафобия се стига и когато детето е предпазвано прекомерно, до перфекционизъм от прекалено критични родители. Или родителите непрекъснато са му внушавали, че животът е опасно за живеене място. В резултат на това то става чувствително и се страхува от света.

Нарушенията в хранителния баланс също може да вземат участие във формирането на това състояние. Прекалената употреба на захар, кофеин или алкохол нарушава физиологическия баланс, което повишава стреса и предизвиква хипогликемия, хипотироидизъм и минерален дефицит. Това прави възможно появата на агорафобия у предразположените към нея индивиди. Определени храни и хранителни съставки също причиняват алергични реакции и повишават възприемчивостта към заболяването. Ако не им се обърне внимание навреме, те могат да се вградят в организма и един ден някой инцидент да отключи паническата криза.

Лечение

Традиционният психологичен подход към фобиите включва въображаема или реална десензибилизация. Въображаемата започва, когато пациентът се постави в състояние на дълбока релаксация. От него се иска да си представи спокойна картина, като морски бряг или планински връх. Може да се използва прогресивна релаксационна техника. След това пациентът преминава към представата за по-трудна сцена, в която се включват обектът или ситуацията, предизвикващи страх. Човек с фобия към асансьорите може да премине от спокойния морски пейзаж към относително спокойната сцена с асансьор. Например да си представи, че е с някого, на когото има доверие, и натиска бутона за повикване на асансьора. След един или два сеанса, болният ще се почувства спокоен когато вижда да се отваря вратата на асансьора. Следващата стъпка е да си представя как влиза в асансьора и така, докато започне да си представя, че се вози сам. Това е последвано от действителна десенсибилизация. И така се предприемат малки стъпки за превъзмогване на фобията. Болните свикват с всеки малък успех, преди да преминат по-нататък. Но пътят невинаги е прав. Обикновено болните прогресират, след което се връщат няколко стъпки, преди да тръгнат отново напред.

Въпреки че този метод действа положително в повечето случаи, той си има своите проблеми. Изисква много време, което означава продължителност на процеса. Това често пъти е трудно за пациентите с фобии, които или нямат време, или не искат да се включат в този процес заради неудобствата, които той включва.

При това състояние обикновено се предписват лекарства, намаляващи безпокойството. Макар че те могат да помогнат, приети в ниски дози, недостатъкът им е, че пациентът се чувства добре само по време на приема. След като ги прекъсне, фобията продължава.

Невролингвистична програма

Новите техники прилагат по-бърз и директен подход. Невролингвистичните програми, както и традиционният подход използват релаксация, но техниките са по-кратки и по-ефикасни. Вместо да се прилага прогресивна релаксация, където всеки мускул се стяга и отпуска, пациентът сам намира начин да постигне това спокойно състояние. Това може да се получи чрез съсредоточаване върху пламъка на свещ, чрез притискане на лакътя или чрез позитивно мислене за самия себе си. Тази техника, наречена „закотвяне“, спестява много време, като довежда моментално до спокойно състояние.

След „закотвянето“ следва „двустепенна асоциация“, тя дава възможност на пациента да излезе от сцената, докато си я представя. Това е нещо като гледането на действията на артист във филм и прави фобията по-малко лична, а следователно и по-малко страшна.

Други интересни техники се използват за отслабване на негативните емоции. Например когато хората се спречкат за нещо, са склонни да си припомнят случилото се в живи цветове, а когато си го представят в черно-бяло, силата на усещането отслабва.

Философията на тези методи за въздействие е, че човекът преминава бързо към състояние на фобия, но и също толкова бързо може да излезе от него.

Научна кинезиология

Тази техника се използва наред с невролингвистичната програма и включва упражнения за по-добро равновесие между дух и тяло. Тези упражнения разпределят енергията в мозъка така, че да се получи най-дълбока релаксация и да се намали стресът. Когато тази енергия се трансформира до главния мозък, започват по-рационални мисловни процеси и голяма част от неудобството изчезва.

Един прост начин да се прави това е да се поставят пръстите по средата на веждите и да се придвижат на един сантиметър разстояние нагоре по челото към меката част. Притискането на участъка за няколко секунди предизвиква моментално успокоение, тъй като се трансферира енергия от малкия към главния мозък.

Акупресура

Съществува акупресурна техника, която се използва срещу безпокойство и нервност. Приложете лек натиск върху издатината в центъра на гръдната кост, позната като стернум. Поставянето на четирите пръста върху участъка облекчава дишането и освобождава напрежението.

За успокоение на раздразнение или възбуда прекарайте ръка по горната част на раменете и проверете къде са най-стегнати. Това вероятно е около шията. Хванете тази точка и дишайте бавно и дълбоко.

Акупресурата може да се прави и от самия пациент, от приятел или член на семейството. Идеята е приложеният натиск да намали напрежението, както и да облекчи болката и да повиши кръвообращението.

Потвърждение

Потвържденията се основават на принципа, че мислите и думите ни създават нашия опит. Взимайки предвид ситуацията, в която изпитваме фобии, и използвайки мисли и думи, които да потвърдят ситуацията, ние можем да използваме думи, които предизвикват различието. Например страдащ от агорафобия с трудност и при пътуване може да си каже: „Пътувам с лекота и се чувствам отпуснат.“ В началото няма да си вярваме на това, което казваме. Иначе не би било необходимо да си потвърждаваме. Но с времето нещата се променят. Позитивните мисли и думи влияят на подсъзнанието ни, като правят възможно създаването на нов начин на поведение.

Съвет

Създаването на самочувствие и подобряването на умението за общуване са незаменими елементи при лечението. Фобиите служат за защита на човека по някакъв начин и веднъж отстранени, той се нуждае от подкрепа.

Потвържденията могат да се използват съвместно със съветването, като например воденето на дневник. Когато си води дневник, пациентът трябва да раздели страницата на две и да пише в едната половина „приемам се независимо какъв съм“, а в другата — всички противоречия, свързани с това твърдение. Понякога при написването на негативните мисли тяхната сила намалява. Тогава могат да се появят положителни мисли.

Хранителна поддръжка

Изследванията показват, че някои хранителни вещества имат положително въздействие върху мозъчната химия. Това са витамините от B-група, калцият, магнезият и GABA. Ценни в това отношение са и аминокиселината L-триптофан, омега-3 мастните киселини и инозитолът.

Билки

Билковите вещества, отпускащи нервите, са познати като успокоителни. Сред най-познатите и леснодостъпните е валерианът. Той представлява тоник за нервите и е най-добре да се приема при пристъп на безпокойство. Препоръчва се специално при нервни проблеми, дължащи се на емоционален стрес или болка. Въпреки че малките количества валериан са полезни, трябва да се избягват големите дози, защото те могат да доведат до депресия.

Салепът се комбинира често с успокоителни, като хмел, лимонка, лайка или целина. Хмелът успокоява нервния стомах и когато се сложи под възглавницата, предизвиква лесно заспиване при страдащите от безсъница. Лимонката е лек за преодоляване на проблемите със съня и безпокойството. Лайката и пасифлората облекчават нервозни състояния във всички възрасти. Целината е тоник за неврозата.

В аюрведическата медицина билката, която облекчава кризите на безпокойство, се нарича ашваганха. Тя представлява храна за мозъка и нервите и на това се дължи успокоителното й действие.

Напоследък тихоокеанската билка кава-кава се е наложила в Германия заради ефекта, който оказва върху безпокойството. Растението е вид чушка, която аборигените приемат от хилядолетия заради отпускащото й въздействие. Кава-кава стана известна напоследък, но за нея трябва да се знаят някои неща. Първо, действа синергично с алкохол, следователно не трябва да се приемат заедно. Второ, заради силното й действие човек може да не реагира достатъчно бързо, за да е в състояние да шофира или да работи с машина. И трето, пигментът от растението, навлизайки в организма, може да предизвика сърбеж или лющене на кожата. За щастие проблемът изчезва, когато се спре приема на кава-кава.

Това обаче служи като предупреждение билката да не се използва постоянно.

Какво да избягваме

Алкохолът, кофеинът, захарта и никотинът нарушават равновесието на химичните вещества в мозъка.

Преглед на леченията

Въображението и десензибилизацията са традиционните методи за лечение на фобиите. Въпреки че те действат при много хора, обикновено изискват дълъг срок на терапия и понякога медикаменти. Съществуват нови техники, които предоставят по-бърз и директен подход.

Невролингвистичните програми са най-новият метод, включващ кратък психологичен подход за лечение на пациента от фобийния му отговор.

Научната кинезиология се използва в добавка към невролингвистичната програма и включва упражнения, допринасящи за по-добър баланс между дух и тяло.

Акупресурата може да се използва като инструмент срещу фобийните отговори.

Използването на потвърждения се базира на принципа, че позитивните мисли и думи влияят подсъзнателно и улесняват създаването на това поведение.

Хранителните вещества, действащи срещу безпокойството, са витамините B-комплекс, калцият, магнезият, GABA и L-триптофанът.

Валерианът и някои други билки имат успокоително действие.