Джонатан Келерман
Кръвна проба (8)

8.

Според информацията в папката, Дъг Кармайкъл живееше в елитната част на Винъс, в близост до пристанището за яхти. Майло ме накара да му се обадя от телефонна кабина до Бънди, докато той се опита да открие вести за Суоуп по радиостанцията.

У Кармайкъл отговори телефонен секретар. На фона на пиеса за класическа китара приятен баритон ми каза: „Здравейте, аз съм Дъг“, и се опита да ме убеди колко важно за емоционалното му състояние бе да оставя съобщение. Изчаках сигнала и му казах колко важно бе той да се обади на детектив Стърджис от управлението в Лос Анджелис. Оставих му и телефона на Майло.

Върнах се в колата и намерих Майло със затворени очи и глава, облегната назад.

— Някакви новини? — попита той.

— Отговори телефонният секретар.

— И при мен няма нищо. Нито следа от Суоуп оттук до Сан Изидро. — Той се прозина, изръмжа и запали двигателя на „Матадор“-а. — Цял ден не съм се спрял, а за последен път ядох сутринта в шест. Имам нужда от ранна вечеря или късен обяд, както щеш го наречи.

Бяхме на няколко мили от океана, но тихият западен вятър носеше солена миризма.

— Хапва ли ти се риба?

— Бива.

Той подкара към едно малко местенце до океана, почти до кея. Прилича на кръчма от трийсетте години. Понякога вечер е трудно да се намери място за паркиране сред всички „Ролс Ройс“-и, „Мерцедес“-и и „Ягуар“-и. Тук не правят резервации и не приемат кредитни карти, но хората, които обичат морска храна нямат нищо против да почакат и да платят с хартиените си пари. По обед е значително по-свободно и веднага ни настаниха на маса в ъгъла.

Майло изпи два сока от прясно изцеден неподсладен лимон, а аз — една бира „Гролш“.

— Мъча се да спра алкохола — обясни той като вдигна чашата си. — Рик ме накара. Започна да ми чете лекции за уврежданията, които спиртът нанася на черния дроб.

— Това е добре. Беше започнал много да пиеш по едно време. Така може и да те задържим по-дълго.

Измърмори нещо.

Дойде сервитьорът — някакъв веселяк от испански произход — и ни каза, че имало богат улов на риба тон и от Сан Диего е пристигнало голямо количество. И двамата си поръчахме и не след дълго се наслаждавахме на бял „тон“, печени картофи, тиквички на пара и големи къшеи квасен хляб.

Майло погълна лакомо половината от ястието си, отпи голяма глътка лимонов сок и се втренчи през прозореца. Сребърен океански талаз се издигаше над покривите на порутените сгради, скрити в сянката на кръчмата.

— Кажи сега как живееш — попита ме той.

— Не зле.

— Имаш ли новини от Робин?

— Получих картичка преди няколко дни. Нощна гледка от град Гинза. Японците я поят с вино и я водят на вечери.

— Всъщност, тя защо е там? — попита той.

— Направи проект на китара за Рокин Били Орлиънс.

Опрях брадичка на ръцете си.

— Всичко вървеше толкова добре, нещата бяха съвсем прости. След като се премести да живее при мен, тя все още държеше студиото. Гордеехме се, че всеки има своята самостоятелност, ако я пожелае. Напоследък заговорихме за брак и деца. А сега — кой знае?

Повдигнах рамене и отпих голяма глътка от холандското пиво.

— Ще ти кажа нещо, Майло, нещо, което не го пише дори в учебниците по психология. У всеки от нас има някакъв бащински порив и аз, на трийсет и пет, го чувствам.

— Знам — каза той. — И аз го усещам.

Неволно го изгледах с изумление.

Докато си ядяхме десерта, той ме накара да му разкажа повече за Ууди Суоуп и рака при децата. Като повечето хора беше шокиран от факта, че болестта е втора в списъка на причинителите на детската смъртност. Преди нея се нареждаха само автомобилните злополуки.

Особено много го впечатли устройството на ламинарния поток. Задаваше ми подробни, аналитични въпроси, докато запасът ми от отговори се изчерпа.

— Да прекараш месеци в полиетиленовата стая — каза той, а в очите му проблесна мъка, — как не полудяват?

— Ако за тях се полагат достатъчни грижи, риск почти няма. Трябва да ориентираш детето във времето и пространството и да насърчаваш семейството да прекарва колкото може повече време в капсулата. Обеззаразяват се любимите играчки и дрехи на детето, носят се там. Много е важно децата да бъдат стимулирани. Ключът е в това, да доближим максимално обстановката между дома и болницата — естествено, разлика винаги има, но тя може да бъде туширана.

— Интересно. Знаеш ли какво ми хрумна?

— Какво?

— СПИН. Принципът е същият, нали? Намалена устойчивост срещу заразите.

— Подобен е, но не е абсолютно същият — казах аз. — Ламинарният поток филтрира бактериите и гъбичките, за да предпази децата по време на лечението. Но загубата на имунитет в този случай е временна — след като приключи химиотерапията, системата заработва отново. Докато СПИН-ът е постоянна имунна недостатъчност и жертвите му имат други проблеми. Капсулите могат да ги защитят за известно време, но не окончателно.

— Разбирам, но трябва да признаеш, че ще бъде страхотна гледка такива полиетиленови кубчета да бъдат наредени по продължението на целия булевард „Санта Моника“. Можеш да пуснеш билети, хората да идват да гледат гниещите вътре нещастници, а със събраните пари да правиш изследвания за откриване на лек.

Изсмя се горчиво.

— Възмездието за греха — поклати глава. — Това е достатъчно, за да станеш пуритан. Чувам такива ужасни истории и благодаря на бога, че поддържам само една връзка.