Джонатан Келерман
Кръвна проба (14)

14.

Обади ми се някаква жена. Гласът й бе развълнуван и ми се струваше познат.

— Д-р Делауер, нуждая се от помощта ви.

Опитах се да отгатна — дали не беше отдавнашна пациентка, отново изпаднала в криза? Ако е така, това че не мога да се сетя за нея само би задълбочило депресията й. Реших да се преструвам, докато не открия коя е.

— Как мога да ви помогна? — попитах успокоително.

— Става дума за Раул. Забърка се в голяма каша.

Бинго! Беше Хелън Холройд. Гласът й бе променен от вълнението.

— Каква каша, Хелън?

— В затвора е, в Ла Виста!

— Какво?

— Току-що говорих с него — позволили са му да проведе само един разговор. Гласът му звучеше ужасно. Един господ знае какво правят с него там. Да затворят гений като обикновен престъпник! За бога, моля ви, помогнете му!

Беше съсипана, което не ме учудваше. Студеният тип хора всъщност се преструват на такива, за да прикрият вулкана от тревога и противоречие, който гори дълбоко в тях. Получава се нещо като емоционално освобождаване, ако щете. Достатъчно е само да разчупите леда и разтопената лава ще се разлее.

Тя подсмърчаше и дишането й се затрудни.

— Успокойте се. Ще оправим нещата. Но първо ми кажете какво стана?

Успя да се съвземе едва след няколко минути.

— Полицията дойде в лабораторията вчера следобед. Казаха му, че онези хора са убити. Бях там, работех в другия край на стаята. Новините не го развълнуваха видимо. Работеше на компютъра, печаташе някакви данни и въобще не спря, докато те бяха там. Продължи да си работи. Знаех, че нещо не е наред. Не му е присъщо да бъде безчувствен. Явно бе дълбоко разстроен. Когато си отидоха, опитах се да говоря с него, но той не пожела. Сетне си тръгна, излезе от болницата, без да каже на никого къде отива.

— И е тръгнал към Ла Виста.

— Да, сигурно не е спал цяла нощ, мислил е за това и е тръгнал призори, защото е пристигнал там преди десет. Успял е да се скара с някакъв човек. Не зная с кого, защото не ни оставиха да говорим много, а и той бе развълнуван и говореше несвързано. Обадих се на шерифа, но той ми съобщи, че са задържали Раул, за да бъде разпитан от полицията в Лос Анджелис. Не пожела да ми каже нищо повече. Добави, че мога да наема адвокат и затвори. Беше груб, безчувствен, говореше за Раул така, сякаш е престъпник и това, че го познавах превръщаше и мен в престъпник.

Тя изсумтя презрително при спомена за унижението, което бе изживяла.

— Тази история ми напомня романи на Кафка! Толкова съм объркана, не зная как да му помогна. Сетих се за вас, защото той ми е казвал, че имате връзки в полицията. Моля ви, кажете какво да направя.

— Засега нищо. Ще се обадя на няколко души и после ще ви звънна. Откъде се обаждате?

— От лабораторията.

— Не мърдайте оттам.

— Рядко ми се случва да изляза оттук.

 

 

Майло го нямаше, а дежурният в управлението не пожела да ми каже къде мога да го намеря, затова попитах за Делано Харди. Той бе партньор на приятеля ми от време на време. Свързаха ме, след като чаках десетина минути. Харди е елегантен, оплешивяващ черен мъж, с приятно чувство за хумор и вечна усмивка. Умението му на стрелец ми бе спасило живота веднъж.

— Ей, докторе.

— Здрасти, Дел. Трябва да говоря с Майло. Дежурният беше много потаен. Не се ли е върнал още от Ла Виста?

— Не, защото въобще не е ходил там. Плановете се промениха. Отдавна работехме по един важен случай и вчера попаднахме на сериозни следи.

— Да не би да става дума за изнасилвача?

— Именно. Хванахме го най-накрая и Майло и още едно момче са при него. Играят си на доброто ченге и лошото ченге.

— Поздравления за този удар. Би ли му предал да ми се обади щом се освободи?

— Какво се е случило?

Разказах му.

— Чакай да видя дали ще се върне скоро.

Върна се след малко.

— Каза да изчакаш половин час. Ще ти позвъни.

— Много ти благодаря, Дел.

— Няма за какво. Между другото, още се уча да свиря на „Фендър“-а.

Освен детектив, Харди бе и китарист. Свиреше с една „Ритъм енд блус“ група след работно време. В знак на благодарност за точната стрелба, му бях подарил първокласен „Фендър Стрейтокастър“.

— Радвам се, че ти харесва. Хайде пак да направим джем сешън.

— Хайде. Ела в клуба и си донеси саксофона. Сега трябва да вървя.

Обадих се на Хелън, за да й кажа, че ще отнеме време. Не се беше съвзела и за да я разсея, разпитах за работата й. Когато гласът й отново стана хладен, знаех, че ще се оправи. Поне за известно време.

Майло се обади след около час.

— Не мога много да говоря, Алекс. Хванахме онзи мръсник. Оказа се студент от Саудитска Арабия, роднина на кралското семейство. Нещата ще се усложнят, но проклет да съм, ако успее да се измъкне заради дипломатическия си имунитет.

— Как го хванахте?

— Ще ми се да мога да кажа, че беше блестящо изпълнение от страна на полицията. Нападнал още една жена, а тя имала парализиращ спрей в чантата си и го пръскала, докато мръсникът се разпищял от болка. Сритала го и после ни се обади. А тя е съвсем дребничка — добави той с възхищение. — В дома му намерихме статиите, публикувани за другите му жертви. Той се насира, когато се възбуди. Доста беше забавно, докато го разпитвахме. Освен това тъпият му адвокат също трябва да присъства на разпита.

— Явно се забавлявате. Слушай, ако сега не можеш да говориш…

— Няма нищо. Излязох в почивка, имам нужда от глътка въздух. Дел ми предаде за кубинеца. Обадих се на Хутън и той ми каза какво се е случило. Приятелят ти явно има гореща кръв. Тази сутрин влязъл в града като Гари Купър, преди да пуснем публичното изявление по повод на убийствата. Налетял на Хутън, поискал онези от „Тач“ да бъдат арестувани за убийството на Суоуп, и заявил, че сектантите държат момчето и Нона като пленници. Хутън му обяснил, че вече ги е разпитвал, че и аз ще отида при тях и че скривалищата им са основно претърсени. Мелендес-Линч въобще не го изслушал, започнал да го ругае и накрая Хутън трябвало буквално да го изрита. Качил се на колата си и се упътил право към „Убежището“.

Изругах.

— Чакай, сега идва интересната част. Онези явно са сложили метални порти на входа на убежището и са ги заключили. Мелендес-Линч тропал и крещял да го пуснат да влезе. Неколцина излезли да го успокоят и той се сбил с тях. Всички последствия от схватката са на негов гръб. Те се прибрали, а той запалил двигателя и разбил вратата с автомобила. Тогава повикали Хутън и той го арестувал за нарушаване на спокойствието, неподчинение и бог знае още какво. Хутън твърди, че нашият човек прилича на лунатик и ме попита дали въобще искаме да го разпитваме. Затворил го, предложил му адвокат и му позволил да проведе полагащия му се разговор.

— Невероятно.

— Нали? Между него и Валкроа и историите, които Рик ми разправя, започвам да губя и малкото останала ми вяра в съвременната медицина. Искам да кажа, че тези хора просто не вдъхват доверие.

— Може би и Суоуп са мислили така.

— Сигурно. Особено ако са се сблъскали със свинщината, с която ние се занимаваме, мога да ги разбера защо са искали да избягат.

— Но не дотам, докъдето стигнаха.

— Да. Виж, Алекс, щом се уверя, че саудитецът със сигурност е на топло зад решетките, случаят „Суоуп“ става номер едно в програмата ми. Но ако изтървем Дрисльото от очи, той ще се измъкне и преди да се усетим, ще бъде в Риад.

Думите му ме смразиха. Знаех много добре, че за Майло човешкият живот значи много. Ако смяташе, че Нона и Ууди са живи, щеше да се заеме да ги търси, независимо от арабина.

Преглътнах яда си.

— Кога реши, че са мъртви.

— Какво? За бога, Алекс, престани да правиш анализи! Нищо не съм решил. Пратил съм взводове из Каньоните, поне два-три пъти дневно проверявам полицейските бюлетини. Така че не можеш да кажеш, че не си мръдвам пръста. Но е факт, че по единия от случаите, върху които работя, имам заподозрян, а по другия — нямам. Ти с кое би се захванал по-сериозно на мое място?

— Извинявай. Излязох от релси. Просто ми е трудно да мисля за това дете като за безнадежден случай.

— Зная, приятелю. — Тонът му омекна. — И на мен ми е притеснено. Прекарал съм твърде много време сред кръв и мръсотия. Само се пази да не се вживееш прекалено. И този път.

Несъзнателно опипах челюстта си.

— Добре. Какво ще стане с Раул? Трябва да кажа нещо на приятелката му.

— Нищо няма да стане. Казах на Хутън, че може да го пусне, че човекът може да не е наред, но засега не е заподозрян в нищо. Хутън обеща, че ще го изведат с ескорт. Мелендес-Линч не е престанал да прави гръмки изказвания откакто са го затворили и не искат да свърши някоя глупост като го пуснат. Ако смяташ, че можеш да го укротиш, ще кажа на Хутън да го пусне под твое попечителство. Това че си психиатър ще улесни нещата.

— Не зная, виждал съм Раул да избухва, но чак толкова…

— Както кажеш. Той може да поседи на топло, ако не се успокои и съгласи да говори с адвокат, или ако някой не иде да го прибере.

Ако се разчуеше, че Мелендес-Линч е в затвора, професионалната му репутация щеше да пострада. Освен Хелън Холройд, не познавах други негови близки, а не беше подходящо тя да го вземе от Ла Виста.

— Алекс, трябва да се връщам — каза Майло, — ще си запуша носа преди да вляза там.

— Добре, обади се на шерифа и му кажи, че ще отида колкото мога по-скоро.

— Какъв свестен човек си. Чао.

Отново се обадих на Хелън и й казах, че съм осигурил освобождаването на уважавания доктор Мелендес-Линч. Тя ми благодари прочувствено и започна да хлипа, преди да затворя. Направих го за нейно добро.