Сабрина Джефрис
Забраненият лорд (5)

Глава 5

„Глупавият взор думите ти сдържа,

не вода, а вино любовника задържа.

На масата обикновено, тя винаги сияе —

кокетка весела е и планове чертае.“

Марта Сонсъм, „Песен“

Ама че късмет — помисли си Емили, когато Джордан умело я завъртя сред модно облечените дами и господа. Изобщо не бе предполагала, че той би се появил тук или че ще я познае, или че ще пожелае да танцува с нея валс. Определено не бе очаквала всичко това.

Трябваше убедително да възрази, когато я бе попитал — не, когато й бе наредил — да танцува с него. Внезапното дезертьорство на лорд Сейнт Клер я бе объркало. Прието ли бе мъж да отстъпи дамата си на друг? Според нея, това бе съвършено недопустимо. И все пак, кой знае какви бяха правилата, писани за мъже като граф Блекмор и виконт Сейнт Клер?

Най-лошото от всичко бе, че Блекмор се оказа невероятен танцьор. Докато се упражняваха с тромавия лорд Несфилд, тя през цялото време се бе старала да опази краката си. Маркизът я бе обвинявал и тя със съжаление бе признала вината си, но се оказа, че е било напразно. Сега с Джордан тя се движеше грациозно като лебед. По някакъв начин той бе придал лекота на краката й и стъпките на валса й се струваха толкова естествени, колкото самото ходене. Бе забравила да отброява такта, всъщност беше напълно излишно.

Дяволите да го вземат за това и задето я държеше толкова интимно. Ако я притиснеше малко по-силно към себе си, рискуваше да се превърне в палачинка. Беше достатъчно близо, за да види гладко избръснатата му брада и семейния герб на Блекмор, избродиран със златни букви на шалчето му, а при всяко завъртане усещаше допира на бедрата му.

Както обикновено, той изглеждаше привлекателен и много мъжествен. Никакви глупави сатенени панталони — о, не! Сакото и панталоните на графа бяха от скъп кашмир, вталената му сива жилетка и снежнобялото шалче правеха много по-голямо впечатление, отколкото повечето екстравагантни, сложно бродирани жилетки, в които бяха облечени всички останали мъже в залата.

Дали знаеше как й въздейства танцът с него? Разбира се, че да. Едната му широка длан безсрамно лежеше на кръста й, а другата — собственически притискаше ръката й, припомняйки й за онази нощ в каретата. Ненапразно баща й считаше валса за твърде скандален за порядъчните хора. Нито една жена, притежаваща дори капка здрав разум, не биваше доброволно да се съгласява да стои в такава непосредствена близост до безкрайно съблазнителен граф.

Особено ако преди това е споделяла страстни целувки с него. Спомените я нападнаха — пръстите му в косите й… диханието му, парещо кожата й… устните му, обсипващи бузите и шията й с тайнствени възбуждащи целувки.

Сили небесни, тя почувства, че се изчервява. Боже милостиви! — помисли си Емили. — Направи така, че да не забележи!

Със същия успех можеше да завие и срещу луната. Когато рискува и го изгледа подозрително, разбра, че той определено бе забелязал плъзналата руменина по лицето й. За съжаление, тъмните му очи, очевидно не пропускаха нищо.

— Радвам се, че те накарах да се изчервиш, Емили — насмешливо прошепна той.

— Емили? Защо упорито продължавате да ме приемате за тази особа?

— Можеш да лъжеш всички останали, но не и мен — произнесе Джордан с нисък и дрезгав глас, който тя много добре си спомняше. — Защо си тук? Защо се представяш за някаква шотландска дама?

Изобщо не й се искаше да го мами, наистина не й се искаше. Но просто нямаше избор.

— Лорд Блекмор, вашата малка шега започва да става досадна. Не разбирам защо упорито продължавате да ме бъркате с тази Емили Феърфакс.

— Феърчайлд! Нейното име… твоето име е Феърчайлд, а не Феърфакс, както отлично ти е известно, по дяволите!

— Не ругайте — неволно го упрекна тя.

Светлината на свещите от полилеите над тях затанцува по злорадо тържествуващото му лице.

— Струва ми се, че съм чувал това и преди — една нощ, в моята карета.

Сили небесни! Бе започнала да се проваля.

— Във вашата карета? Нямам никакво понятие за какво говорите.

Музиката зазвуча гръмко и му попречи да отговори незабавно, но самодоволното му изражение си остана.

Всичко беше напразно. Как щеше да се измъкне от тази ситуация? През целия й съзнателен живот я бяха учили при никакви обстоятелства да не лъже, а сега от нея се очакваше да се държи като опитна мошеничка. Може би просто трябваше да му разкаже всичко…

Е, да, и тогава лорд Несфилд щеше да се погрижи да я обесят. Не можеше да бъде сигурна, че Джордан ще запази тайната й, защото лорд Сейнт Клер явно бе негов приятел. По време на бала, той постоянно я бе разпитвал за приятелката й и засега бе главният й заподозрян. Може би дори Блекмор му бе помогнал да планира бягството им със Софи.

— Хайде, Емили, кажи ми какво става — настоя графът, когато музиката им позволи да продължат разговора.

Внезапно тя си спомни думите на лейди Дънди: Лейди Ема — твоята маскарадна маска е само за забавление. Тя няма да промени Емили Феърчайлд.

Това беше просто маскарад, а не измама. И какво значение имаше, че трябваше да го лъже? През онази нощ в каретата той ясно й бе дал да разбере, че за него не бе нищо повече от мимолетно развлечение. Джордан също бе играл определена роля пред нея — ласкателно й бе шепнал нежни думи, като в същото време отлично знаеше, че никога няма да я потърси отново.

— Тази игра ми омръзна, лорд Блекмор. По-добре измислете нещо ново. — Гласът й прозвуча хладно.

Той я изгледа гневно, сякаш се опитваше да я изплаши, за да я накара да каже истината, но когато тя повече не продума, решително стисна устни.

— Е, добре. Принуждаваш ме да взема по-сериозни мерки.

Жената сдържано се засмя.

— И какво ще ми направите? Ще ме изтезавате? Ще ме затворите в тъмница, докато не ви кажа това, което искате да чуете?

За пръв път тази вечер, Джордан се усмихна, но заприлича на истински дявол. Ангелите сигурно плачеха всеки път, когато той отправяше тази усмивка към някоя жена.

— Сещам се за доста по-приятни начини как да измъкна истината от теб.

Емили твърде късно забеляза, че танцуват в края на залата, където стъклени врати водеха към широка мраморна тераса. Някак си бе успял да я доведе дотук, без тя да забележи.

Той я увлече в танц към терасата и там спря. Младата жена бързо погледна към балната зала, като се молеше лейди Дънди да я е видяла, но вътре имаше прекалено много хора, за да се забележи отсъствието на една двойка, особено когато първоначалният интерес за това, че танцуваше с лорд Блекмор, бе угаснал.

Емили опита да избяга, но той я хвана здраво през талията и я повлече по стълбите, които водеха към градината.

— Мислех, че искате да танцувате — язвително каза тя, а сърцето й биеше толкова гръмко, че можеше да се чуе и в Китай. — Държахте се прекалено грубо, за да си спечелите правото да танцувате валс с мен.

— Както отлично знаеш, бих искал нещо повече от един валс с теб. И за това, което възнамерявам да направя, ни трябва уединение.

Уединение! Последния път, когато бяха останали насаме, я бе целунал безразсъдно. Ако това се случеше отново, тя щеше да се размекне и да му признае всичко.

Но лейди Ема не би се поколебала да излезе с него в градината. Тя бе уверена в себе си и не би постъпила така глупаво. Напротив, навярно с удоволствие би се срещнала насаме с неженен граф като Джордан.

Съсредоточена в тези мисли, Емили му позволи да я издърпа надолу по стълбите, като механично местеше краката си. Въпреки че, когато се озоваха зад големия дъб, скриващ ги от любопитните погледи, които биха могли да ги видят от терасата, на секундата я обхвана паника.

— И така, Емили? — Графът пусна ръката й и се обърна към нея с маниер на по-голям брат към неразумно дете. — Какво трябва да ми кажеш?

Неговата снизходителност й даде кураж. Как смееше да й говори като на някаква глупачка?

— Не знам какво да ви кажа. Тази ваша малка фантазия, лорд Блекмор… — Като отвори ветрилото си от слонова кост, прикрепено с тънък конец за китката й, тя започна лениво да си вее. — Дъщеря на свещеник? Такава ли трябва да бъда? Може би, бихте предпочели циганка, в краен случай? Но дъщеря на свещеник е твърде скучна роля.

Нейната награда бе изуменото изражение на лицето му.

— Престани да се преструваш, жено! — извика той и грубо я хвана за раменете. — Отлично знам коя си!

— О, не мисля, че знаете. — Като му хвърли кокетна усмивка, независимо от тръпките, които усети в стомаха си, тя прокара пръсти по ревера на сакото му. — Ако наистина знаехте нещо за мен, веднага щяхте да загубите всякакъв интерес към тази Емили.

Джордан примигна с недоумение, а после внимателно я огледа, сякаш искаше да се увери, че не бе сбъркал. После заплашително присви очи.

— Ще възразиш ли, ако прибегна до единствения начин, за който се сещам, за да разбера истината?

— О-о? И какъв е той?

Ръцете му се смъкнаха на талията й и дръзко я привлякоха към него.

— Ще те целуна така, както целунах нея.

Емили нямаше време да се подготви, защото устата му завладя нейната. Макар че почти го бе очаквала, допирът на устните му й подейства като истински шок. Точно както през онази нощ в каретата… Същото зашеметяващо удоволствие, заличаващо цялата й сдържаност, същата жарка и неудържима възбуда, свързваща я със забранения за нея мъж. Тя изгаряше и се топеше като масло върху парче горещ хляб.

Но когато той отвори устни и прошепна: „Моя сладка Емили“ с изражение, не оставящо съмнение в неговата увереност, сърцето й се преобърна. Всичко беше объркала! Емили Феърчайлд безпомощно се топеше. Ема Кембъл жарко пламтеше.

— Аз съм Ема — прошепна тя, като го поправи. След това дръзко обви шията му с ръце и силно го придърпа към себе си за нова целувка.

Джордан веднага се скова, но не се отдръпна. Като си спомни как я бе целувал в каретата, тя отвори уста и безсрамно допря езика си до неговия, след това го прокара по долната му неподатлива устна и повтори неговото собствено действие през онази нощ.

За миг Емили се изплаши, че бе отишла прекалено далеч. Тялото му застина, беше неподвижен като айсберг, а тя се бе изправила на пръсти, прилепила устни към неговите с безсрамно нахалство.

Дрезгаво ръмжене се изтръгна от гърлото му и гладната му уста нетърпеливо превзе треперещите й устни. Силните му ръце плътно я придърпаха към мускулестото му тяло и той започна да я целува така яростно и невъздържано, че напълно я зашемети.

Целувката на Джордан я възбуди, а сърцето й трескаво заби. Оказа се, че не бе толкова трудно да се представи за лейди Ема, дръзка и самоуверена девойка, наполовина шотландка. Забравени бяха плахата несигурност и непорочното държание на Емили Феърчайлд, захвърлени като ненужна глупост. Графът много силно я привличаше и бе нужен съвсем незначителен тласък, за да я бутне през ръба и да се потопи в бездната на страстта.

Затова и когато той пъхна езика си по-дълбоко, тя го преплете със своя, а после продължи напред през отворените му устни, за да изследва опасно горещите дълбини на устата му. Целувките му станаха почти груби, сякаш не можеше да й се насити. Отново и отново мъжът превземаше устата й и когато това вече не му бе достатъчно, започна да обсипва с властни и собственически целувки бузите и шията й. Грубата му кожа я драскаше, мускусният му мирис се смесваше с цветния аромат от градината.

Ръцете му блуждаеха по тялото й, галеха гърба й, плъзгаха се по бедрата й. Захвърлил всякакви задръжки, Джордан изостави шията й и се премести на ключицата, а после по-ниско, до ръба на роклята й, докато не достигна до мястото, където се събираха гърдите й.

Емили едва не го избута, стресната от дръзкото му поведение. Но навреме се овладя. Извивайки се назад, позволи на смелите му устни да изследват линията на нежната й гръд.

Удоволствието се разля надолу към корема й като топла струя мед. „Сили небесни! Защо порочните действия са толкова приятни?“ Колкото повече я галеше с горещите си устни, толкова повече й се искаше ласките му да се разпрострат и към онези части от тялото й, до които бе позволено да се докосва само законният съпруг. Тя едва можеше да диша, мислите напуснаха главата й и бързо загуби контрол в тази сладостна схватка.

Графът издърпа една от панделките и разголи гърдата й, което я смути до дълбините на душата. Отблъсна го със сила и се измъкна от прегръдките му, скръствайки ръце, за да се прикрие.

Хиляди упреци напираха да излязат от устните й, когато погледът й срещна очите му: ожесточени, алчни, пълни с желание. Това я накара да се съвземе. Лейди Ема не би упреквала един мъж за това, че се държи като такъв.

Наложи й се да използва цялата си воля, за да изобрази уклончива усмивка и да свали ръце от гърдите си.

— Съмнявам се, че вашата Емили някога ви е целувала по подобен начин, лорд Блекмор.

Тя силно се замоли слабата светлина, озаряваща алеята в градината, да скрие от него истинското въздействие от случилото се. Ако Джордан можеше да чуе как бие сърцето й или да види с какво усилие опитва да си поеме въздух, веднага щеше да разбере, че за нея това не беше просто мимолетен флирт.

Слава Богу, но той сякаш нищо не бе забелязал. Когато се приближи към нея, горящото на лицето му желание, бе заменено от истинско изумление.

Емили бързо отвори ветрилото си. Игриво помаха с него и с танцова стъпка се отдръпна назад.

— Достатъчно, милорд. Съвсем ясно доказах, че не съм вашата пасторска дъщеря. — Тъй като графът продължаваше да я гледа шокирано, тя добави, влизайки в роля: — Моля да ме извините, но трябва да се върна на бала, преди майка ми отново да ме е хванала в компрометираща ситуация.

— Отново? — объркано попита той.

— Да не си помислихте, че сте първия мъж, когото целувам? Може да съм само наполовина англичанка, но другата ми половина е шотландска. А в Шотландия дамите имат много по-голяма свобода да… се забавляват.

Струваше си човек да види лицето му. Лейди Дънди бе права. Да флиртуваш с мъж — особено такъв, който е готов почти да те изхвърли от карета, за да се отърве набързо от теб — се бе оказало доста приятно занимание.

Емили се обърна и изпрати на графа последен подигравателен поглед през рамо:

— Но не се вълнувайте. Вие сте един от най-добрите, с които съм се целувала, уверявам ви.

След което гордо се отдалечи и триумфално се усмихна на себе си, като се молеше той да не я последва.

Но Джордан бе напълно неспособен да го стори.

Какво, по дяволите? Коя беше тази жена?

Тази съблазнителка, скрита в тялото на Емили, се бе държала като светска кокетка, търсеща си нов любовник, а не като невинната девица, спомените за която го държаха буден в леглото седмици наред. Графът потърка устните си. Все още усещаше сладкия й ароматен дъх и лавандуловия мирис на косите й.

Лавандула — Емили ухаеше на лавандула!

Но много млади жени ползваха този аромат. И нима миловидната дъщеря на свещеника би могла да изиграе подобно представление? Тя бе отказала да произнесе и най-невинната лъжа. И несъмнено не се целуваше така.

Боже милостиви, от целувката й мъжествеността му се бе втвърдила като камък. Извади кърпичка и изтри потта от челото си. Ако това беше Емили, къде се беше научила да флиртува и така да целува, довеждайки мъжа до пълно безумие? Едва не я бе лишил от девствеността й точно тук, в градината на Мерингтън.

Да я лиши от девствеността й! Графът изсумтя. Като че ли тази жена можеше да се окаже девствена. Емили Феърчайлд определено беше, но що се отнасяше до лейди Ема, силно се съмняваше.

Или просто се опитваше да го заблуди? Ако не беше тази целувка, би се заклел, че тя е Емили. Изглеждаше и ухаеше като нея, дори на вкус беше като Емили. И бе свързана с лорд Несфилд.

Джордан се взе в ръце. Да, всичко бе в това.

Като ругаеше под нос, той оправи дрехите си, за да скрие все още ясно забележимата си възбуда и бавно се отправи към къщата. С периферното си зрение забеляза човешка фигура в сянката на близките дървета, но реши, че вероятно е друга, флиртуваща в тъмната градина двойка и потънал в размисли, подмина нататък.

Ако това беше дамата от каретата, тя твърдо отстояваше лъжите си. Дали Несфилд можеше да принуди порядъчната пасторска дъщеря да се представи за негова племенница? И защо? Този човек трябваше да има сериозна причина, за да предостави на толкова незначителна персона, като Емили, нова самоличност и средства за екстравагантен дебют в обществото.

Грозна мисъл премина в главата му и го накара да се отврати. Ами ако тя бе станала метреса на Несфилд? Маркизът никога не би се оженил за дъщерята на свещеник, но би могъл да й намери изгодна партия, веднага щом приключеше с нея… като отплата за предоставените услуги.

Блекмор поклати глава. Това беше нелепо. Нима Несфилд можеше да вземе Емили за любовница и да се откаже от нея след два месеца. Не вярваше, че граф Дънди и съпругата му биха взели участие в подобна измама.

Независимо от това, мис Феърчайлд не можеше да се включи, без подкрепата на семейство Дънди. И Несфилд.

Мисълта, че Несфилд и Емили плетат заедно интриги, веднага накара Джордан да се усъмни в подозренията си. Как жената, която му бе цитирала Светото писание и категорично бе отказала да лъже, би могла да се окаже способна на такава измама?

Но как биха могли две жени да си приличат толкова? И как можеше той да изпитва такова силно влечение и към двете?

Дявол да я вземе, която и да е — мрачно си помисли графът, докато изкачваше стълбите на терасата и се отправяше към балната зала. Със своето малко представление тя напълно го бе лишила от самообладание, а после безжалостно го бе изоставила, обхванат от страстно желание. Джордан влезе в шумната зала и спря, за да потърси малката измамница сред танцуващата тълпа. Сякаш го бе заразила с болест, която го караше да я желае толкова силно — това бе единственото обяснение на тази лудост. Ако му бе останала и капка здрав разум, щеше да си тръгне незабавно и да я изхвърли от главата си.

Вместо това, той продължи да стои там и внимателно да оглежда залата, надявайки се да забележи преплетената й с перли коса и ефирната й бяла рокля. Роклята, която преди няколко минути се бе опитал да съблече, нетърпелив да вкуси голата й плът.

— Изглеждаш така, сякаш някой те е ударил с дървен чук по главата — чу познат глас до себе си.

Джордан сърдито изгледа ухилената физиономия на Йън.

— Не беше с чук. И мястото на удара, за нещастие, се намира малко по-надолу.

Отново съсредоточи вниманието си към залата и най-сетне съзря лейди Ема. Тя невъзмутимо танцуваше с младия Радклиф и на милото й лице нямаше и намек за сцената, която бе разиграла пред него в градината. Това пале я държеше прекалено близо и тялото му бе прилепено към полата й. Къде, за Бога, бе нейната придружителка? Някой трябваше да сложи край на скандалното й поведение.

Сейнт Клер проследи погледа му.

— Не ти е присъщо — да се интересуваш от невинни момичета.

— Уверявам те, че изобщо не е толкова невинна — отсече Блекмор.

— Значи вече не я смяташ за дъщерята на свещеника?

— Не знам какво да мисля.

Заслепяваща ярост обхвана Джордан, когато Радклиф склони глава, прошепна нещо в ухото й и я накара да се разсмее.

— Познавам майка й, друже, една достойна дама, бих казал. Защо жена с високото обществено положение на лейди Дънди, би допуснала някой да се представя за нейна дъщеря, рискувайки репутацията на съпруга си и бъдещето на останалите си дъщери.

Защо, наистина?

— Не знам. Може на дамата да й е станало скучно в Шотландия и така да се развлича. — Графът присви очи. — А какво ще кажеш за произношението на лейди Ема? Ако наистина е от Шотландия, защо няма акцент?

— Това няма как да се случи с майка англичанка, като лейди Дънди. Графинята сигурно се е занимавала с нея дълги години, за да го предотврати.

— Не е толкова лесно да се избегне акцент. Все щеше да се усеща по някакъв начин.

Йън въздъхна.

— Дори лейди Дънди да е имала глупостта да позволи на Бог знае кого да се представи за дъщеря й, лорд Несфилд също твърди, че тя е негова племенница.

— Тогава защо племенницата му и дъщерята на неговия свещеник толкова много си приличат? — „С изключение на опита им по отношение на мъжете“. — Странно съвпадение, не мислиш ли?

— Може би. А как всъщност успя да се срещнеш с дъщерята на свещеника?

— Беше на бала с маски у Драйдън в Дарбишър преди няколко месеца.

— Била е с костюм онази вечер, носила е маска, или нещо подобно?

Джордан се почувства в капан.

— Да, но аз я видях без маска.

— И за колко време?

С мрачна усмивка графът се обърна към танцуващите. Можеше да си представи какво ще си помисли Йън, ако му признае, че бе видял лицето й само за няколко минути, и то на лунна светлина.

— По мълчанието ти разбирам, че е било само бегъл поглед.

— Беше напълно достатъчен.

Сега проклетницата танцуваше с Полък. Почувства ревност, граничеща с идиотизъм, щом си спомни клетвата му да си намери съпруга по любов. „Е, няма да е тя, Полък“ — помисли си Джордан. Полък не беше за нея. Никой от тях не беше. Ако някой можеше да я получи, това щеше да е той, въпреки че нямаше никакво намерение да се включва в измамния й коварен флирт.

За нещастие, тялото му бе на друго мнение. Всичко, от което се нуждаеше в момента, бе отново да я измъкне навън и да предяви претенциите си като някой обезумял жребец.

— Боже мой — измърмори Йън, — сигурно тази пасторска дъщеря ти е направила много силно впечатление, за да я помниш толкова дълго след кратката ви среща.

Графът отвърна на предположението на приятеля си с ледено мълчание. Как би могъл да обясни начина, по който Емили му бе въздействала през онази нощ? Самият той не разбираше.

— Достатъчно, за да съм почти сигурен, че тази жена не е лейди Ема, а Емили Феърчайлд, въвлечена в някоя от конспирациите на Несфилд.

— Този човек е най-тесногръдото и самомнително същество в цяла Англия. Защо би се впуснал в нещо толкова опасно за репутацията му?

— Не знам. Но знам, че тя е жената, с която се срещнах, и мога да се закълна в това.

— Е, надявам се да грешиш.

— Защо?

Внезапно го прониза една ужасна мисъл. Йън в момента наблюдаваше лейди Ема, и при вида на изучаващия му поглед Блекмор бе обхванат от нов нелеп пристъп на ревност.

— Да не би да имаш намерение да я ухажваш вместо Софи?

Йън го изгледа косо.

— Може би. Решил съм да приключа с търсенето на съпруга.

Удивителна ярост завладя Джордан и той почувства, че иска да разкъса най-добрия си приятел на парчета.

— Макар че, съдейки по убийственото ти изражение — продължи Сейнт Клер с видимо развеселен тон, — ще е по-добре да не опитвам. Аз не съм от тези, които се сражават за жени.

Дяволите да го вземат! Той просто е искал да види реакцията му.

— Все ми е едно дали ще я ухажваш — изгърмя гласът на Джордан, като напразно се опитваше да си възвърне предишната позиция. — Но не очаквай от мен да ти помагам, когато се окажа прав.

Приятелят му се разсмя.

— Сега, като се замисля, май лейди Ема не е съвсем подходяща за мен. Разбрах това след два танца с нея. Лейди Софи много повече отговаря на изискванията ми. Нужна ми е скромна съпруга, а не флиртуваща, непокорна шотландка. Нямам намерение да обяздвам диви кобилки.

Блекмор не би възразил да опитоми именно тази кобилка. Съдейки по целувката им в градината, лейди Ема би могла да застави и най-благочестивия монах да наруши обета си за целомъдрие. А той съвсем не беше монах.

Но дори и това да беше Емили, графът не трябваше да се отказва от опитите си да я съблазни — тъй като това би значело, че тя е просто една интригантка и лъжкиня, а не невинната девойка, за която я мислеше. По непонятна причина тази възможност го накара да изпадне в ярост. Той харесваше Емили Феърчайлд именно такава, каквато беше.

— Само я погледни — язвително каза Джордан. Сега танцуваше с нов партньор, с онзи идиот Уилкинсън. — Тя е невероятна актриса. Но възнамерявам да разкрия малката й игра, каквато и да е тя.

— Защо? Какво ти влиза в работата?

Йън не можеше да го разбере. Блекмор се държеше все едно еднорогът, на когото се бе възхищавал заради вълшебната му сила, се бе оказал обикновен кон с привързан рог на челото. Искаше му се да изтръгне рога и да срита коня.

— Ако тя е самозванка, хората трябва да го знаят — промърмори графът.

— Каква глупост! Изобщо не правиш това за благото на обществото. Искаш я, и то безумно. Изгубил си си ума, и то по такъв тип жена, какъвто винаги си избягвал. — Самодоволната усмивка на Сейнт Клер стана още по-широка. — Какво сладко отмъщение за всички представителки на нежния пол, които излизаха от кожата си заради теб и в отговор не получиха нищо, освен студения ти поглед.

— Не говори глупости. Не съм си загубил ума. Аз никога не го губя.

— Значи това е изключение. Внимавай, приятелю, казват, че е много трудно да се избегне любовта. — И шеговито добави: — Пази сърцето си, ако можеш.

— Няма нужда — отвърна Джордан. — Както Полък обича да повтаря, сърцето ми е от камък. И никой, най-малкото красива женичка, която не крои нищо добро, няма да успее да го промени.