Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лордът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Forbidden Lord, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 120 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2016)

Корица: Ralna

История

  1. — Добавяне

Глава 15

„Порок, тъй отвратителен си

и се опитвам да прогоня

всяко твое проявление

от своето обкръжение.

Дори да го изкореня

напълно бих могла,

ако съм сигурна, че след това

във гостната ми няма да останат

само празните кресла.“

Фани Бърни, английска новелистка, „Камила“

Спалнята на Джордан не бе такава, каквато Емили очакваше. Разбира се, имаше огромно легло с балдахин, което не можеше да бъде по-подходящо за прелъстяване. То бе с разкошни завеси от тъмносиня коприна, а махагоновите колони бяха украсени с красива дърворезба.

Но къде бяха похотливите картини и еротичните скулптури, които подхранваха похотта? За мъж, прекарващ нощите си с блудници и весели вдовици, спалнята му бе изключително скромна и оскъдно обзаведена. Освен леглото, имаше само една елегантна тоалетка с огледало и голямо бюро.

— Ето че пристигнахме. — Той пусна резето и металическия звук болезнено отекна в ушите й.

— Да.

Мили Боже! Тя наистина бе тук. В спалнята му. Насаме с него.

— Нека първо да се отървем от това. Нещо против?

Той мина зад нея и отмести косата й встрани, за да разкопчае роклята й. Емили почувства как платът се разтваря, и хладният въздух погъделичка гърба й. Момичето потръпна отчасти от студ, отчасти от страх. Когато я бе целувал до безпаметност, бе забравила чудовищността на постъпката, която възнамеряваше да направи. Но щом започна да я съблича, Емили се върна в реалността на ситуацията, която вече не можеше да пренебрегва. Завинаги и безвъзвратно щеше да загуби девствеността си.

И то от мъж, който по-скоро щеше да се съгласи да яде пирони, отколкото да се ожени.

Не че тя искаше да се омъжи за него. Днешното посещение я бе накарало да види огромната пропаст, която ги разделяше. Дори само тази спалня бе два пъти по-голяма от всички стаи в пасторския дом взети заедно, а това бе само градската му къща. Вероятно имаше още няколко имота. Неговата съпруга трябваше да е отлична домакиня и да знае и умее такива неща, каквито Емили дори не бе и сънувала.

Жена, като нея, можеше да бъде само любовница. Макар че може да не я биваше и за това. Начинът по който той умело развърза панделките на роклята й и разкопча всички кукички и копчета, доказваха, че го бе правил много пъти. А тя нямаше никакъв опит.

Никога досега не бе била с мъж. Щеше да е цяло чудо, ако успееше да премине това изпитание, преди той да забележи пълната й липса на опит.

Разбира се, когато я обладаеше, истината щеше да се разбере. Бяха й казали, че загубата на девствеността е придружена с кръв и болка, а това трудно щеше да прикрие. Но тогава нямаше да има значение. Единствената причина той да избягва девствениците бе неприязънта му към неопитните жени… и страхът, че ще го заставят да се ожени насила. А тя щеше да го убеди, че няма защо да се бои от последното.

Но първото…

Явно се бе напрегнала и несъзнателно бе направила някакво рязко движение, което издаде страха й, защото той спря да я разкопчава.

— Нещо не е наред ли?

— Какво искаш да кажеш? В-всичко е наред.

Той я обърна към себе си и изучаващо погледна лицето й.

— Гледам те и бих могъл да си помисля, че никога досега не те е събличал мъж.

Емили преглътна.

— Не говори глупости — изкикоти се тя. — Как бих могла да придобия опит в любовните дела облечена? Аз просто… се безпокоя, че няма да ти харесам. Все пак си виждал много жени, поне така казват.

Като огнен лъч погледът му пробяга по разтворената й рокля.

— Никоя не може да се сравнява с теб, Емили. Повярвай ми, абсолютно невъзможно е да не те харесам.

След това се озова в обятията му, Джордан я целуна, и тя забрави за всичко на света. Топлината на устните му, с вкус на бренди, прогони всичките й страхове. Той издърпа роклята от раменете й и дрехата с леко шумолене се свлече на пода, оставяйки я само по дълга до коленете риза.

— Моя — дрезгаво прошепна младият мъж като човек, умиращ от глад за коричка хляб, паднала от каруца на пекар. — Цялата си моя!

Последвалата страстна целувка потвърди думите му.

„Негова“. Тя много искаше да му принадлежи, дори само за една нощ. От мига, в който бе стъпил в онази карета с нея, той бе породил странно безпокойство у нея, което се спотайваше досега. Целувката му я бе освободила за цял живот, бе я накарала да се рее без посока из бурно, непознато море от неразгадани изкушения. Сега не би се върнала назад за нищо на света. Сигурно щеше да получи само това от него, но и то щеше да е напълно достатъчно. Една-единствена възхитителна нощ, която цял живот щеше да пази в сърцето си.

Джордан завладя устните й и Емили го прегърна, като пъхна ръце под ризата му и се притисна към топлото му голо тяло. Кожата му бе много по-различна от нейната, по-груба заради косъмчетата, покриващи твърдите мускули. Под дланите й те играеха и се огъваха като въжета.

Той изпъшка и се откъсна от устните й. Дръпна връзките на ризата й и я свлече надолу докато тя не падна на пода върху пурпурната рокля като камелия, заобиколена от рози. Емили остана напълно гола.

Без да знае как да прикрие смущението си, тя опита да се притисне в него, но той не й позволи.

— Искам да те погледам. Позволи ми да те видя.

Девойката се изчерви от главата до петите. Никой, дори собствената й прислужница, никога не я бе виждал напълно гола. Винаги я бяха учили, че е грешно да показва тялото си. Бе допустимо само за кратко, докато се мие или облича. Родителите й често й цитираха откъси от Библията, където Ной проклел най-младия си син, защото го видял гол.

И въпреки това, когато Джордан продължи да я гледа с нямо възхищение, всички канони и заповеди, всички страхове от неспазването им изчезнаха без следа.

— Ти си съвършена — каза той с глас, дрезгав от желание. — Ако знаеш само колко често съм си те представял в мечтите си. Само дето въображението ми се оказа много по-бледо от действителността.

Отвърна му лейди Ема, защото Емили очевидно не притежаваше достатъчно дързост.

— Може да проверим дали и моето въображение ще се окаже по-бледо от действителността — подразни го тя, сваляйки ризата от раменете му.

Самата тя остана поразена от смелостта си. Бе удивително до каква степен възхищението от някой мъж можеше да накара жената да забрави притеснението си и да я подтикне към безсрамно поведение. Но съдейки по всичко Джордан нямаше нищо против. Той любезно се съблече и остана напълно гол като нея.

Гол. И безсрамен. Младата жена въздъхна конвулсивно, а той се ухили.

— Е? Заслужавам ли одобрението ти?

Нима би могла да не хареса нещо? Графът имаше широк гръден кош, покрит с червеникави косъмчета, които го правеха да изглежда като бронзова антична статуя. Талията му не показваше никакви признаци на пълнота, а между мускулестите му бедра…

Тя рязко премести погледа си отново на лицето му, като с всички сили се постара да прикрие тревогата си.

— Ще свършиш работа.

„Ще свършиш работа?“ — помисли си Емили. Той вероятно щеше да я разцепи на две с тази… с тази мъжка принадлежност. Явно досега не бе имала никаква представа за цялата сложност на съвкуплението. Разбира се, жените не бяха в състояние да приемат подобно нещо. Може би, Бог бе направил грешка, когато бе създавал половите органи на Джордан.

Защо въобще се бе притеснявала, че ще загуби своята чест — той просто щеше да я убие.

Но беше твърде късно за бягство, твърде късно и да признае за пълната си липса на опит. Той вече я бе сграбчил в обятията си и я носеше към леглото с много ясни намерения, а неговата мъжественост се опираше в бедрото й.

— Значи ти мислиш, че ще свърша работа? Скоро ще видим, скъпа Емили. Когато приключа с теб…

„Аз вече ще бъда мъртва“ — ужасено си помисли тя, в момента в който той я постави на леглото, разтвори краката й и застана между тях.

Устремил огнен поглед в лицето й, той хвана ръцете й и ги притисна към леглото от двете страни на главата й. Никога в живота си не се бе чувствала толкова уязвима и безпомощна. Паниката й нарасна, когато той наклони глава към гърдите й. Изпита остро желание да го отблъсне… но то веднага изчезна, когато пое зърното й в уста и започна да го гали докато не я накара да затрепери. Тя буквално се разтопи под ласките му. О, сили небесни! Когато той направи това, Емили почти повярва, че няма да я убие. Или поне не и с болка.

Не, неговото оръжие бе удоволствието, и той знаеше как да го използва. Навсякъде, където се докосваха устните му, избухваше пожар, възбуда и тайнствена наслада. А устните му бродеха къде ли не… галеха гърдите й, докато тя не изви гърба си в дъга, а после се спуснаха надолу, достигайки пъпа й. Бузите му покрити с еднодневна брада драскаха леко кожата й, което само я възбуждаше и й припомняше, че той бе мъж, а тя истинска жена.

Пръстите им се сплетоха и Джордан зацелува корема й, като умело използваше устните и езика си. Накара я да почувства осезаемо тялото си, без да пренебрегва нито една падинка или извивка, обсипваше я с ласки и я караше да се извива и стене. Не бе и предполагала, че устните на един мъж могат да доставят такова неописуемо удоволствие.

И такова мъчение. Той я бе накарал да желае нещо, което дори не знаеше как да назове, и да изпитва сладка болка на места, които досега не бе забелязвала. Очевидно Джордан също страдаше, защото от устните му се изтръгна не един стон, а по лицето му бе видно, че едва се сдържа.

Емили не знаеше от какво се въздържа. Но ако това бе само началото на съблазняването, тя едва ли щеше да оцелее до края.

След това той съвсем я изненада, запечатвайки с целувка малкия златист остров между краката й. Тя почти скочи от леглото. И докато го гледаше изумено, той пусна ръцете й и за да разтвори със своите копринените й къдрици и нежните гънки на плътта й за следващата още по-интимна целувка.

Нещо в нея се сви на стегнат възел — настоятелно и със сигурност порочно.

— К-какво правиш? — прошепна тя, преди да се усети и да замълчи.

Той се усмихна загадъчно.

— Нима никой мъж не го е правил?

Какво би могла да отвърне? Дали всички мъже се държаха така в леглото? В своите кратки обяснения за правенето на любов, майка й не й бе споменавала нищо подобно. За щастие, той сам отговори на въпроса си.

— Очевидно не.

Отново започна да я гали с устни и език, този път бавно и дълго, и тя изведнъж се почувства така, сякаш в себе си има пружина, която се стягаше все повече и повече при всеки допир на езика му към чувствителната плът. Тя Вкопчи пръстите си в коприненото покривало, за да успее да се задържи и да не го придърпа към себе си, за да не разбере, колко бе порочна.

Но не бе в състояние да удържи тихите възгласи на удоволствие, които неволно се изтръгваха от устните й.

— Да… О, Боже мой… Джордан… Джордан…

— Харесва ли ти? Доволна ли си, скъпа моя Емили? Или да спра?

— Не! — обхвана я силен срам при явното доказателство за нейната порочност, но бедрата й сякаш по собствена воля се задвижиха към устните му. — Исках да кажа… аз не знам… моля те, Джордан… моля те…

Той не спря. Езикът му проникна в нея и я погали… навитата пружина ставаше все по-напрегната, докато накрая вече почти не можеше да го понесе. Това напрежение… бе твърде много… Емили нямаше да оцелее…

Изведнъж пружината се скъса, и изпрати вълни от наслада към всяка клетка от тялото й, във всяка вена, всеки мускул. Животински вик се изтръгна от гърдите й и тя изви гърба си в арка. Срина се на леглото, и се сви сред вихъра на облекчението.

Когато дойде на себе си го видя да я наблюдава самодоволно, а на лицето му бе изписана чисто мъжка усмивка. Младата жена също се усмихна, не можа да се сдържи. Усещаше в цялото си тяло някаква лека умора и слабост… и огромно удоволствие.

— Значи „ще свърша работа“, така ли? — промърмори Джордан, докато се надвесваше отново над нея и постави ръце до раменете й. Над потното му чело, бяха паднали червеникави кичури, а лицето му гореше от неприкрито желание. — „Сега да видим, дали ти ще свършиш работа, скъпа.“

Приятната й отпадналост незабавно изчезна, когато почувства между краката си мъжествеността му и усети как бавно навлиза в нея.

О, Господи, какво трябваше да прави сега? Нямаше никаква представа. Какво очакваше той от нея?

— Мили Боже, толкова си тясна… — прошепна той със затворени от удоволствие очи, като проникваше все по-дълбоко.

„Тясна“ — не бе правилната дума. Изпълни я толкова плътно, че тя не можеше да мисли за нищо друго. За нейна изненада тялото й бе способно да се нагоди и да го приеме. Въпреки това определено имаше напрежение… и то доста осезателно. Започна да се чувства неприятно и тревожно.

Със сигурност не можеше да приеме повече. Той не би успял да навлезе по-дълбоко в нея. Но Джордан продължи, плъзгаше се все повече и повече, и накрая си помисли, че ще я разцепи на две половини. Започна да се движи под него, като опитваше да спре неговата… неговата… настойчивост.

Внезапно Джордан рязко навлезе в нея и момичето почувства как нещо в нея се разкъса. От гърлото й неволно се изплъзна пронизителен вик. Мъжът замря, разтвори широко очи, и зашеметено се втренчи в нея.

— Сили небесни! Емили, какво…

Той млъкна, защото се натъкна на виновния й поглед.

Всеки мускул в тялото му се напрегна.

— Значи си ме излъгала! По дяволите! Излъгала си ме!

Младата жена кимна с чувство на огромно облекчение, защото вече не се налагаше да се преструва.

— Прости ми — прошепна тя.

— Мисля, че вредата… вече е нанесена. Но мога да спра…

— Не! — Ако той спреше, можеше да откаже да изпълни своята част от сделката. В отчаянието си Емили сграбчи бедрата му и го притисна към себе си. — Моля те, довърши започнатото. Ти обеща!

Очите му светеха с укор.

— Но аз ти причиних болка. Трябваше да бъда по-внимателен.

— Първия път винаги боли.

— Така казват — горчиво отвърна той.

Тя размърда ханша си и с удивление забеляза, че вече е много по-лесно.

— В действителност, не е толкова страшно.

Джордан затвори очи, сякаш от болка.

— Ако не престанеш да се движиш, кълна се, че наистина ще свърша!

— Това е добре.

Когато младият мъж отвори изненадано очи и я изгледа с мъка и все още с гняв, тя отново размърда бедрата си и прошепна:

— Искам те Джордан! Девствена или не, аз те искам… толкова силно… моля те…

Явно целият гняв го бе напуснал.

— Тогава се дръж, скъпа. Ще се опитам да не ти причинявам болка.

Вместо отговор тя страстно го целуна. Той й отвърна със стон и езикът му проникна дълбоко в устата й и продължи да се движи.

Вече не я болеше, дори чувството на дискомфорт отслабна. Вътре в нея нарасна сладко напрежение, подобно на това, което бе почувствала, когато я бе галил с устни. Бе изпълнена с непреодолимо желание да движи бедрата си, за да го посрещне.

Когато тя се впусна срещу него, той със стон се откъсна от устните й и прошепна:

— Мили Боже! Емили… толкова невинна… и така страстна! Ти си… невероятна.

— Ти също.

Невероятна и прекрасна! Чувствата, които тя изпитваше докато осъзнаваше, че Джордан я обладава, невероятно я шокираха. И беше радостна, наистина беше радостна, че му се отдаде.

Погледът му я изгори, властен и арогантен.

— Сега наистина си моя — прошепна дрезгаво той. — Моя! Цялата моя.

— Да.

Винаги щеше да му принадлежи, независимо какво щеше да се случи след тази нощ. Никога повече нямаше да бъде с друг.

Емили се държеше здраво за него, като се стараеше да запази в паметта си спомена за усещането на гладката му кожа, присъщия му мускусен аромат, невероятното удоволствие от допира до тялото му, сливащо се с нейното в едно.

„Любов моя“ — помисли си тя, осъзнала с горчивина, че бе истина. Тя го обичаше. Винаги го бе обичала. И утре, когато всичко свършеше, пак щеше да го обича.

Но не можеше да му каже. Той не искаше любов или „подобни глупости“. Вместо това, тя му показа, като откликваше на горещите му тласъци, наслаждаваше се на усещанията, с които я отвеждаше към сладостна забрава.

— Скъпа — прошепна той и трескаво се вряза в нея. — Да… да… Емили…

След това навлезе толкова дълбоко, че сякаш проникна до центъра на душата й. В този момент напрежението, нарастващо в нея, избухна като светкавица, и остави след себе си неизказано облекчение. Тя се изви към него, забивайки пръсти в гърба му и той изкрещя името й и изля горещото си семе в утробата й.

В този миг светът престана да съществува. Останаха само те двамата, слети в едно, потънали в сладко единение. После той се отпусна изтощен върху нея. И когато Емили бавно се върна на земята, доволна и удовлетворена, почти не на себе си от удоволствие, изведнъж осъзна, че всичко бе свършило. Завинаги. Никога повече нямаше да бъде с него.

Именно тогава тя се обърна настрани и тихо заплака.

В началото Джордан осъзнаваше само най-невероятното чувство на удовлетворение, което някога бе изпитвал. Емили изцяло му принадлежеше. Въпреки опасенията му, тя му се бе отдала с истински ентусиазъм. Бе убеден, че се е представил на висота. А тя… Бог му бе свидетел, какво удоволствие му бе доставила.

Той притисна лице към изящната й шия, отново поразен от фината й деликатност и съвършенството на кожата й. И тогава чу риданието.

Тя плачеше! Джордан се отдръпна тревожно от нея. Мили Боже, беше я наранил повече, отколкото бе предположил. Изпънат до нея на леглото, той протегна трепереща ръка и я погали по бузата.

— Опитах се да не те нараня, скъпа. Прости ми, прости ми, наистина съжалявам.

Тя бурно поклати глава, като се опитваше да си поеме дъх между неудържимите хлипания.

— Ти не… не ми причини болка.

Напрежението в гърдите му малко се отпусна.

— Тогава защо плачеш?

Като изтри с ръка сълзите си, тя го погледна със зачервени очи.

— Защото… всичко беше толкова прекрасно. И никога повече няма да го изпитам.

Смях се изтръгна от устните му преди той да успее да го възпре.

— Дори и аз не мога да променя това. Страхувам се, че жената може да се лиши от своята девственост само веднъж в живота си.

Собствените му думи го накараха да осъзнае: само веднъж в живота. Бе направил немислимото — беше отнел женска невинност. Очакваше, че ще го обхване ярост заради предателството, заради факта, че бе успяла да го надхитри, нещо, което не се бе удавало на нито една жена досега. Но всичко, което изпитваше бе само голяма радост, че беше само той и никой друг.

— Аз… аз не говорех за загубата на девствеността — колебливо промърмори тя. — Имах предвид, че повече никога няма да правя любов с теб.

— Не виждам причина за това. — Той погали златните й коси. Странно спокойствие го обхвана, веднага щом го осени единственото възможно решение. Винаги бе знаел как се очаква да постъпи, ако съблазни жена като Емили. Но не бе мислел, че ще му е толкова приятно. — Разбира се, ще ни се наложи да бъдем дискретни, докато не се оженим, но след това…

— Да се оженим! — Емили седна в леглото и прикри с ръце гърдите си, в напразен опит да запази благоприличие. — Няма да се жениш за мен, Джордан! Не можеш!

Реакцията й го изненада.

— Разбира се, че мога! И непременно ще го направя, та аз те лиших от девствеността ти. Не съм такъв звяр, че да съблазня една жена, и след това да я изпратя в дома й с: „довиждане и щастлив път“!

— Тогава ми пожелай щастлив път. Но не трябва да се жениш за мен — казах ти го в самото начало. Това беше сделка, нищо повече. Единственият начин да те накарам да мълчиш, за който успях да се сетя.

Тя се измъкна от леглото и забързано облече долната си риза. Джордан се взря в червеното петно, което бе останало след нея. Сделка, нищо повече. Ужасните думи заблъскаха в главата му. Наистина ли за нея нещата стояха по този начин?

Е, нямаше никакво значение какво означава за нея, помисли си уморено той. Това не променяше нищо. Изправи се и му се прииска Емили да не бе напускала леглото толкова бързо.

— Емили, бъди практична. Трябва да се оженим. Това е единственият начин да спасим репутацията ти.

— Никой не знае за това. И няма нужда да влияе на живота ни.

— Твърде късно е. — Той изскочи от леглото и се приближи към нея. Взе я в обятията си и макар да стоеше неподвижна, му позволи да я задържи. — Сега няма да ти позволя да си отидеш. Какво ще стане, ако носиш детето ми? — Повдигна брадичката й и се вгледа в развълнуваното й лице. — Възнамеряваш да лишиш детето от баща?

— Не, но… това е малко вероятно, нали? Ние току-що… Искам да кажа, само веднъж…

— Повярвай ми — каза той горчиво, мислейки за своите родители. — Веднъж е напълно достатъчно.

Лицето й се покри с мъртвешка бледност.

— Ще се справя с този проблем, ако се случи. Но не мога да ти позволя да се ожениш за мен. Знам, че сигурно си мислиш, че съм планирала всичко, но наистина не дойдох тук, с намерението да те принудя да сключим брак.

— Знам това.

— Аз… аз мислех, че ще си доволен да ме получиш без всякакви задължения. Нищо друго не съм очаквала. Наистина. И нямам намерение да те принуждавам да се ожениш за мен.

Той дори не знаеше дали го радва или обижда силното й желание да го убеди.

— Вярвам ти, скъпа — прегърна я силно. — Предлагам ти да се оженим, защото това е мой избор. Аз искам да се оженя за теб.

— Не, това не е истина. Хиляди пъти си повтарял, че не искаш девственица.

— Знам какво съм говорил. Ако обстоятелствата бяха различни, никога не бих потърсил такава. Но вече съблазних девица, така че честта изисква от мен да се оженя за нея.

Емили се отдръпна от него, а лицето й се изкриви от болка.

— Чест? Значи, за това искаш да се ожениш за мен? За да запазиш честта си?

— Хайде, Емили… — Той се опита да я прегърне. Тя избута ръцете му, сграбчи роклята си и я притисна до гърдите си като щит.

— Не ти искам благородството!

С гневно изражение, той намери панталона си и го нахлузи. Това се превръщаше в дълга дискусия, която точно сега въобще не му се нравеше. Искаше пак да я отведе в леглото и отново да прави любов с нея.

Но бе съвършено ясно, че нищо подобно не й е нужно. Очевидно, тя желаеше да й се закълне като глупак в любовта си. Но точно това нямаше да получи от него. Бе достатъчно, че бе толкова обсебен от нея, че само при мисълта да се оженят, кръвта му започваше да тече по-бързо във вените, а ръцете го сърбяха да я прегърне отново. Това бе цялата власт, която щеше да й даде над себе си.

— Ние непременно ще се оженим, Емили — настойчиво каза той, като се надвеси над нея. — Това е единственият начин, за да уредим проблема.

— Няма нищо за уреждане.

— Така ли? Достатъчно, Емили. Ти толкова отчаяно се стремеше да запазиш мълчанието ми, че заради това разруши бъдещето си. Бих казал, че има много неща за уреждане и нашата женитба ще разреши всички проблеми. Тогава Несфилд няма да посмее да те докосне.

Обзета от страх, тя започна да навлича роклята си.

— Не разбираш! Трябва да продължа с този маскарад и ти не бива да ме спираш! Няма да ти позволя да ми попречиш!

— Защо? — Хвана раменете й, като не й позволи да закопчее роклята. — Защо този маскарад е толкова важен, че те накара да стигнеш толкова далеч в опита си да продължиш.

За миг той си помисли, че наистина ще му признае. Имаше такъв вид, сякаш много й се искаше да му разкаже. Но после лицето й застина, и погледът й се прикова във вратата зад него.

— Позволи ми да си отида, Джордан. Ако не възнамеряваш да ме държиш тук насила, ще си тръгна. Веднага.

Графът впи пръсти в раменете й, сдържайки силното си желание да я разтърси с все сила.

— Какво трябва да направя, за да ти докажа, че те желая от цялото си сърце? Веднъж каза, че ми нямаш доверие, защото изпитвам към теб единствено страст. Но аз ти предложих да се омъжиш за мен. Ако това не доказва, че можеш да ми се довериш, какво тогава?

Тя внезапно притихна в ръцете му.

— Тук не става въпрос дали ти имам доверие. Ако… ти кажа, рискувам със сигурност да бъда съсипана и ще бъде много по-страшно от загубата на девствеността ми. Повече от това не мога да ти кажа.

— Дяволите да го вземат Несфилд! Няма да му позволя да ти навреди, чуваш ли?

— Нищо не би могъл да направиш.

Той я отблъсна и отиде до мястото, където дрехите му лежаха на пода.

— Ще видим това — измърмори Джордан докато се обличаше.

— Не! — Тя бързо пристегна роклята си и се спусна към него, хващайки го за ръката. — Не! Джордан! Трябва да го оставиш!

— Той използва за мръсните си цели невинна млада жена. Нямам намерение да го оставя да се измъкне.

— Но ти обеща! — извика Емили, вкопчена в ръката му. — Каза, че ако ме имаш, ще запазиш мълчание!

Той замръзна при вида на мъртвешки бледото й лице и паническия ужас в очите й. Разкопчаната й рокля, — проклетата алена рокля — беше смъкната толкова ниско, че се виждаше дантеленият ръб на ризата й, а под него заоблените й гърди.

— Аз изпълних своята част от сделката — каза тя с отчаяние. — Не смяташ ли да изпълниш твоята?

Да я вземат мътните. Не можеше да й откаже, след като знаеше колко много бе пожертвала, за да го накара да запази мълчание.

И все пак… Емили го бе помолила да не говори с Полък и Несфилд. Можеше само да предполага, че един негов разговор с лейди Дънди също ще се счита за нарушение на споразумението им.

Но имаше един човек, с когото би могъл да говори, и който щеше да я накара да осъзнае колко мъдро и благоразумно ще е от нейна страна да се омъжи за него.

— Добре. — Когато тя го изгледа със съмнение, той оправи роклята й така, че да прикрива по-добре гърдите й. — Няма да кажа нищо на Несфилд или на Полък, щом това искаш.

— Точно това искам.

— Що се отнася до нашата женитба…

Тя опря пръст до устните му.

— Нито дума за това. Не очаквам от теб да се жертваш само от чувство за благоприличие.

— Но това не е жертва — прошепна Джордан и наистина го мислеше.

— Няма значение, не е нужно да се жениш за мен. Моля те да не говорим повече за това. Искам просто да си тръгна, докато не са забелязали, че ме няма. Наетият екипаж ме чака…

— Няма да ти позволя да пътуваш из града с нает екипаж по това време — решително заяви той. — Ще те отведа обратно с каретата си.

— И какво ще стане, ако ни видят заедно и помислят…

— В три часа през нощта? Никой няма да ни види. И ако от това ще се почувстваш по-спокойна, ще спрем на известно разстояние от дома на Несфилд.

Стори му се, че тя изглежда облекчена.

— Благодаря. Да си кажа честно, и аз не си представях, как се връщам обратно с този… този ужасен кочияш. Мисля, че беше малко пиян.

— Не се съмнявам. Между другото, защо не си свалиш роклята и не се измиеш? — Той й показа купата с вода на тоалетната масичка. — Сигурен съм, че ще успея да намеря някоя рокля на сестра ми, която няма да ти стои толкова… предизвикателно.

Когато тя се изчерви, той едва не се усмихна. Някак дори и в падението си тя пак си оставаше чиста и невинна.

— Докато се обличаш — добави той, — аз ще се разбера с кочияша.

„И ще му наредя да се приготви за път, за доста дълъг път“. Защото без значение какво си мислеше тя тази нощ не бе приключила.