Хаим Оливер
Гол от засада (33)

6.
Съдбоносни мерки за спасяване на кварталния футбол

Заседанието на Кварталния комитет на демократичните жени за закрила на местния футбол се провеждаше в клуба на ОФ. Присъствуваха още старшина Марко, другарят Антон Антонов, полковник о.з. Храбров и други обожатели на ННФК РЕДУТ. Отсъствуваше само доктор Веса, която полагаше медицински грижи за пострадалите в братоубийствената война редутабли…

— … И тъй, другарки и другари — завършваше своя тричасов доклад леля Гица, — правейки равносметка на събитията, можем да кажем следното: Влади Ракетата няма да играе поради предстояща операция от апандисит, Митко Пеле спи, Бобо Черното око замина за Пловдив, Иво Кръстничето се връща към тежката атлетика, Ухуру Неандерталска е на изследване в психиатрията, а Тото Тотото е изчезнал безследно. В отбора остават само петима дееспособни играчи: Льонка Пантерата, Йогата Гошо, проф. Кънчо, Дани Берлински и Сисулу Софийски. Те също не са в най-добрата си форма, но доктор Веса ни уверява, че ще ги върне утре на терена здрави и читави.

Но, другарки и другари, питам аз, можем ли да победим МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ с петима играчи? Аз отговарям: едва ли!

И питам още: ще се оставим ли да ни бият? Не и сто пъти не!

Ето защо аз поставям въпроса на въпросите: какво да се прави? Или, както се казва в един приключенски роман, „что делать?“

Въпросът на въпросите прокънтя в претъпканата зала, но остана без отговор.

— Другарки и другари! — подхвана енергично леля Гица, след като набързо се подкрепи с една толумбичка от бюфета. — Отговорът е само един: ние трябва да се борим! Да се борим и само да се борим! Не случайно нашият квартал се казва „Редут“! Аз предлагам да съставим една ИКСЧР, сиреч Извънредна комисия за спасяване честта на РЕДУТ. На тази ИКСЧР да се възложат следните задачи:

Първо. До седемнайсет часа местно време да привлече в ННФК РЕДУТ шестима нови пълноценни играчи.

Второ. До осемнайсет часа местно време да влезе във връзка със съдията Сашо Фадиезов и го убеди, че като наш съкварталец той е длъжен да прояви повече дружелюбие към РЕДУТ.

Трето. До двайсет часа местно време да установи контакт с МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ и им заяви, че на утрешния мач всяка съпротива от тяхна страна ще бъде посрещната с недобро око от кварталната общественост. Да им се обещаят всякакви компенсации от наша страна…

Откъм дъното на залата прогърмя басовият глас на о.з. Храбров:

— Искам да зная къде ще намерим до седемнайсет часа шестима нови играчи?

— Много лесно — отвърна леля Гица. — Отлични играчи има сред отборите-васали. Ние сме готови да им осигурим всичко, от което се нуждаят: екипи, шоколад, моторетки…

— Тъй, тъй… — изръмжа полковникът о.з. — И как смятате да убедите съдията да бъде по-дружелюбен към нашия отбор?

— Със същите средства. Ние разполагаме с големи количества шоколадови бонбони, билети за архивното кино, фанелки, пластилин и други предмети, останали ни от вечеринката. А на Сашо Фадиезов можем да подарим и акордеон, нали е композитор.

— Срам и позор! — извика о.з. Храбров.

Залата зашумя. Полковникът о.з. отново извиси глас:

— Завчера РЕДУТ отбеляза гол от засада. Това бе низост. Но след всичко, което става напоследък в квартала, то трябваше да се очаква. Около РЕДУТ положение на засада съществува от седмици! Ние му устроихме тази засада, ние самите съсипваме нашия отбор! А сега с тия ваши предложения вие искате да го умъртвите! Както се умъртвява един отбор, когато му се вкарва гол от засада в последната секунда на мача!

Виковете на жените заглушиха последните му думи и той спокойно се отправи към изхода.

— Ааа! Бяга! — обадиха се гласове. — Страх го е да не го оженим за леля Гица!

За моя изненада другарят Антон Антонов и старшина Марко последваха полковника… И още — моят кумец, научните консултанти, директорът на Института по кибернетика и даже журналистът Пампонов. Бяха много разстроени.

Десет минути по-късно полковникът о.з. беше при мен и яростно боботеше:

— Хукнали са да купуват играчи, да дават рушвети на съдията, да сплашват противника!

— А нима предпочитате редутаблите да паднат? — попитах аз.

— А нима вие предпочитате да победят с помощта на тия недостойни похвати — учуди се той. — Нека паднат! И то така, че да запомнят поражението си цял живот! Само тогава те ще станат истински спортисти. Зная го от собствен опит. От фронта. За да усетиш сладостта на победата, трябва да си тупан поне веднъж. Искате ли да предприемем нещо, за да спрем тия пощурели жени?

— Не мога сега — рекох. — Много съм зает. Но каквото и да предприемете, аз съм с вас.

Той си излезе, явно недоволен от мен.

А аз наистина не можех да мръдна, защото на другия ден сутринта историята с редутаблите свършваше и аз бързах да допиша последните страници на тази книга…

И докато Извънредната комисия за спасяване честта на РЕДУТ тичаше да обещава планини от сладкиши, пластилин и акордеони, полковник о.з. Храбров тръгна да обикаля редутаблите.

Льонка Пантерата той завари между двамата му братя, които налагаха с компреси изцициненото му от битката чело.

— Льонка — попита той, — ще играеш ли утре?

— Да — отговори вратарят на РЕДУТ, — ще играя до смърт!

— Дори ако сте само петима?

— Ами да! — отговори той естествено.

— А ако дойдат от други отбори да ви помогнат?

— Не искаме други! — упорито отвърна Льонка и ненадейна усмивка разтегна устата му до ушите. — Ще ги бием и така!

Поокуражен от тия думи, о.з. Храбров отиде при Йогата в „Нострадамус“.

Йогата тъкмо опъваше мрежата на покрива, за да лови звезден прах. Едното стъкло на очилата му липсваше.

— Йога — попита о.з. Храбров, — готов ли си за утре?

— Ще ми пречи малко очилото — отвърна Гошо. — Ама нищо.

— Знаеш ли, че ККДЖЗЗМФ е тръгнал да подкупва съдията?

Окото зад счупеното стъкло изхвърли гневни мълнии:

— Само да смеят! — рече звездоброецът. — На маймуни ще ги превърна! Сега си имам нова вълшебна пръчка, много по-метафизична от предишната.

О.з. Храбров си отиде още по-обнадежден.

С Влади Ракетата не можа да говори, защото тъкмо да влезе в дома му, двама санитари го вкарваха в линейката. Дори в носилката Влади продължаваше да се движи, да рита и да крещи:

— Ако ми отрежат апандисита, ще им вкарам още три гола!

В дома на баба Зора полковникът о.з. завари една доста любопитна картина. Дани Берлински, съвършено гол, целият налепен с лейкопласт, стоеше върху малка теглилка и пиеше рициново масло. Наобиколилите го баби и дядовци, прабаби и прадядовци с напрежение следяха движението на стрелката…

— А! Ето ви и вас! — провикна се дядо Анжел и стисна ръката на госта. — Имам голяма новина! От вчера Дани е отслабнал с четирийсет и седем грама! Поим го с рициново и ако всичко върви добре, утре за мача ще е смъкнал поне още сто грама и сцени като завчерашната няма повече да се повтарят.

— Това е добре — каза о.з. Храбров, — но знаеш ли, Данчо, няма смисъл да отслабваш, защото вашата победа утре е вързана в кърпа. ККДЖЗЗМФ отиде да съобщи на МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ, че ако случайно окажат съпротива, лошо ги чака…

Дани беше толкова удивен от съобщението, че захвърли шишето с рициново и хукна към вратата.

— Къде отиваш, Данчо? — писна баба Зора. — След като човек е пил рициново, не бива да излиза на улицата гол!

— Нема значкание! — каза Дани. — Аз тръгва да предупреди ККДЖЗЗМФ, че ако по този некачестен почин плашат МЛЕЧНИ ЗЪБИ, ние ще накакаме всички наши обуватели да се откажат от нас!

Дани Берлински очевидно искаше да каже: „… ако по този нечестен начин плашат МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ, ние ще накараме всички наши обожатели да се откажат от нас“. Нека му простим тази последна езикова грешка и го оставим да излезе по гащета.

Полковник о.з. потърси и Сисулу, но негърчето бе излязло заедно с Льонка, къде, никой не знаеше.

Андреа беше сама в стаята си и не усети влизането на о.з. Храбров. Изплезила език, тя бавно изписваше някакви букви върху голям бял лист и шептеше:

— … ако — има — гол — от за-са-да, ние не би-ва да…

Полковникът о.з. тихо се измъкна и затвори вратата зад себе си.

Не можа да приказва и с Митко Пеле. Свит на кравай, половин-защитникът юнашки спеше и о.з. Храбров беше уверен, че Митко Пеле няма да се събуди дори ако над главата му загърми цяла ракетна батарея.

Второто легло беше празно. Проф. Кънчо го нямаше и в другите стаи. Полковник о.з. се позамисли и реши, че мисията му по същество е изпълнена. Отиде си в къщи, направи си боб чорба и си легна да спи.