Хаим Оливер
Гол от засада (20)

3.
Какви юнаци ражда нашата майка юнашка!

По това време знаменитият капитан на РЕДУТ се прибираше в къщи, придружен от другия не по-малко знаменит половин-защитник. И носеха четири кесии, но, уви, не с четири кила захар, както им бе заръчано, а с три и половина. Едната половина бе унищожена от Тото Тотото във вид на сладолед и кифла…

И знаеха, че в къщи не ги чака нищо добро.

— Хайде през прозореца! — предложи Митко Пеле.

— Ами захарта? Кой ще я даде на мама?

— Вярно, бе!

Двамата се замислиха. Проф. Кънчо бе сигурен, че там, в хола, чака таткото с кой знае какво наказание, по-лошо може би от онзи концерт на софийските пенсионери в Парка на свободата.

— Да влезем! — каза той с тон на осъден, когото водят към гилотината.

Влязоха. В антрето нямаше никой. Беше тихо.

Надзърнаха в кухнята. Тя също беше празна. Само над печката бълбукаше гъста тъмночервена каша, която издаваше приятна кисело-сладка миризма. По-скоро кисела.

Най-после отчаяно отвориха вратата към хола.

И замряха.

В средата на хола блестеше празнична трапеза: бяла покривка, червени карамфили, кристален сервиз, бутилка вино, оранжади… Във вазата над карамфилите — флагче с емблемата на БЕНКОВСКИ-ОМУРТАГ. Пред масата в тържествени пози стояха доктор Веса в черната си копринена рокля и старшина Марко в парадната си униформа.

Кварталният милиционерски отговорник направи три крачки напред, взе кесиите със захар от ръцете на синовете, остави ги на стола и изкозирува:

— Поздравявам ви с победата! — израпортува той. — Аз и доктор Веса сме горди с вас. Нека нашата майка юнашка да ражда все такива юнаци като вас! — Той посочи трапезата. — По случай победата ние даваме официален банкет. Заповядайте!

Онемели, редутаблите заеха почетните места. Старшината напълни чашите на юначните родители с вино, на юначните синове с оранжада и се изправи:

— Другарки и другари! — започна той. — Позволете ми да вдигна тост в чест на младия и доблестен отбор РЕДУТ, за неговите бъдещи победи! И нека ви съобщя радостната новина, че първият отбор на България БЕНКОВСКИ-ОМУРТАГ отваря вратите за вас, за да влеете в него своята млада кръв и го превърнете и в първи отбор на Европа! Да живее БЕНКОВСКИ-ОМУРТАГ! Ура!

И обърна чашата си.

Проф. Кънчо не пи. Не пи и половин-защитникът №6. Макар че и двамата не възразиха нищо на таткото. Излишно бе да се спори със старшина Марко. Пък и бяха ужасно гладни.

Три часа по-късно всички редутабли седяха в Бункера на нов банкет. Наобиколили тавата с вишневото сладко — царствен дар от доктор Веса, те юнашки гребяха от гъстата като туткал каша и лапаха. Спряха чак когато копчетата на панталоните им започнаха да се късат…

Че сладкото бе прегоряло и кисело, не им направи никакво впечатление. Нещо повече, Митко Пеле даже не забеляза, че едно от млечните му зъбчета се изтръгна от венеца и биде погълнато заедно с лепкавата лава…