Хаим Оливер
Гол от засада (16)

8.
Фантастично попълнение. Мачовете могат да почнат!

Преките резултати от метафизическата демонстрация на Гошо Йогата бяха плачевни. Яйцата отидоха на вятъра, събраните стотинки не стигаха за четвърт обувка, а леля Гица заяви, че ще се оплаче на Съвета за сигурност при Организацията на обединените нации.

Затова пък косвеният резултат — откриването на Сисулу и Ухуру — беше толкова богат, че напълно компенсира материалните щети.

За някакви си девет секунди се изясни, че Сисулу (виж рис. 9)^[1] е най-великото ляво крило на всички времена и след още три секунди бе приет за член на РЕДУТ. Малко по-късно се разкри нещо още по-фантастично: Ухуру също играеше футбол, и то на ВСИЧКИ постове, и значително по-добре от ВСИЧКИ останали играчи, включително Тото!

Достатъчно бе например някой да й подаде топката и голът беше сигурен. Тя грабваше топката било с крака, било с опашка и се понасяше на ръце към противниковото поле, провираше се като живак между бранителите, скачаше над главите им, търкаляше се по тревата и преди още вратарят да съобрази какво се е случило, изстрелваше се в мрежата.

А застанеше ли на вратата, никакъв гол не бе възможен. Тя ловеше всички топки, като се катереше светкавично по гредите или пък се премяташе до ъглите.

Единственият футболен недостатък на Ухуру бе нежеланието й да се вслушва в съдийската свирка, но редутаблите бяха уверени, че за няколко дни тя ще усвои десетината елементарни правила на играта и тогава ще стане най-най-най-най и прочие велик футболист на всички времена и прочие. Тя беше приета за редовен член на РЕДУТ и обявена за универсална резерва без всякакви спорове.

Ухуру се оказа по-интелигентна от най-развитите маймуни. Извън умението й да кара летни кънки, тя знаеше български и негърски и очевидно разбираше немски и френски, защото когато Дани й даде шоколад, тя му каза „Данке!“ и „Мерси!“.

Ухуру беше много любвеобилна. Обичаше себеподобните си хора, милваше ги с лапички, целуваше ги с муцунката си. Не обичаше само един човек — Тото Тотото. Още от самото начало помежду им се породиха лоши отношения. Те се зъбеха един на друг, дращеха се, щипеха се, а при тренировки никога не си подаваха. Предполагам, че причината на тази враждебност се коренеше в завистта на Тото към Ухуру. Тя не само че играеше по-добре от него, но и макар далече от африканската си родина, имаше си семейство, докато Тото беше лишен от майчина ласка и живееше в сутерена при оня пияница на улица „Малина“.

След като узнаха всичко за новите си съотборници, редутаблите нарекоха негърчето Сисулу Софийски, а на Ухуру дадоха прозвището Неандерталска в чест на оня праисторически човек; който пръв се изправи на крака и започна да се труди с ръце.

Когато вечерта след тренировките направиха кратко съвещание, в ННФК РЕДУТ се очерта следната картина:

Състав на отбора:

№1 — вратар — Льонка Пантерата

№2 — десен защитник — проф. Кънчо (капитан)

№3 — ляв защитник — Гошо Йогата

№4 — десен полузащитник — няма

№5 — ляв полузащитник — няма

№6 — централен полузащитник — половин-защитникът Митко Пеле.

№7 — дясна свръзка — Дани Берлински

№8 — лява свръзка — Тото Тотото

№9 — централен нападател — Влади Моторетката

№10 — дясно крило — няма

№11 — ляво крило — Сисулу Софийски

№111 — резерва за всички постове — Ухуру Неандерталска

Санитар — Андреа

Физическото състояние на отбора бе отлично. Изключение правеше Митко Пеле, който напоследък се чувствуваше нещо сънен, но нищо.

След такава блестяща равносметка повече от ясно беше, че РЕДУТ е готов да се хвърли във футболните битки.

— Но ние сме само осем играчи! — рече предпазливо проф. Кънчо.

— Ще бием и с осем играчи! — завикаха отвсякъде.

— Нямаме обувки!

— Ще играем без обувки!

— Нямаме кърпи за бърсане на пот…

— Няма да се бършем!

— Добре тогава, заклевате ли се, че ще се борите до последна капка кръв?

— Заклеваме се!

— Мерси! — изпищя Ухуру и изръкопляска, след което одраска Тото, а Тото я плесна по червения задник.

Моментът беше много възвишен.

— Хайде сега да съчиним циркулярно писмо! — каза проф. Кънчо.

С големи мъки и с общи усилия, включително и с помощта на Ухуру Неандерталска, която даваше съвети, бе съчинено следното

ЦИРКУЛЯРНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО

До отбора ………………………………………

в квартал „Редут“, тук.

 

Уважаеми другари,

Това сърдечно предизвикателство ви праща свръхтайният досега и явен отсега нататък Непобедим Национален Футболен Клуб РЕДУТ, бъдещ световен шампион в Мюнхен. ННФК РЕДУТ милее за спортното бъдеще на родината и няма да пожали сили да ви победи с най-малко седем на нула!

Ние се надяваме, че и вие, като верни синове на нашия народ, който е дал на света Митко Палаузов и пионерския симфоничен оркестър, също искате да се окичите със злато и сте готови да премерите сили с нас. Ето защо ние учтиво ви хвърляме ръкавицата и ви каним на футболен двубой на живот и смърт по системата на елиминирането: който победи, продължава борбата, който загуби, става васал. Не поемете ли ръкавицата, значи сте бъзливци.

С футболен поздрав: Хип-хип! Ура!

ННФК РЕДУТ

 

Забележка. Срещите ще се състоят в стадиона „Океан на бурите“. Час по споразумение. Вход свободен за граждани от 6 до 12 години.

Деца не се допускат.

Наш адрес: Бункера под санитарния комбинат.

Два часа след изпращането на циркулярното предизвикателство в Бункера се получиха 27 отговора. Всички до един изразяваха съгласие да играят с ННФК РЕДУТ по всяко време на деня и нощта — най-късно до 8 часа вечерта — за славата на родината. Поеха ръкавицата такива видни отбори като НЕСЪКРУШИМИТЕ, РАКЕТА, МАРС, КОХОРТА, КОСМОС, ЩИТ И МЕЧ, ХАЙДУТИ, КАПИТАН КЛОС, НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР и др.

Двайсет и седмият отговор бе донесен от онова маляче с белите коленца, което редутаблите бяха изгонили така позорно, след като му прикачиха обидния прякор Млечния зъб. Без да каже думица, то предаде писмото на проф. Кънчо и си отиде. Отговорът гласеше:

С вас ще играем само на финала и ще ви направим на пух и прах. Долу РЕДУТ!

Хип-хип! Ура!

ФК Млечните зъби

Разбира се, писмото предизвика само подигравателен смях и без да се занимават повече с него, редутаблите се заеха да съставят план-график на бъдещите мачове.

За първи противник избраха ГРЪМ И МЪЛНИЯ, който се ползуваше със славата на некоронован първенец на квартала. За съдия поканиха уважавания от всички млад квартален музикален гений Сашо Фадиезов. Той беше чужд на спортните бури и следователно — безпристрастен.

Великите битки можеха да почнат!