Хаим Оливер
Гол от засада (18)

1.
Победа! Победа! Победа!

В този исторически неделен ден пръв се събуди Тото Тотото. Стресна го един локомотив, който маневрираше зад „Океана на бурите“.

Той замаяно се огледа, учуден, че се намира тук. После видя дърветата и разбра. Изправи се, обу се. Спомни си указанието, че преди мача трябва да вземе топъл душ, отиде до чешмата и плисна лицето си със студена вода. Спомни си още, че трябва да изпие чаша какао, и стомахът му се сви. Наоколо нямаше жива душа, павильонът за закуски беше затворен, пък и да беше отворен, какво от това… Върна се в стадиона, захлупи лице на колене и горчиво заплака.

Когато в осем и половина се появиха проф. Кънчо и Митко Пеле, той не плачеше, а правеше гимнастически упражнения.

— Хип-хип! — поздравиха новодошлите.

— Ура-ура! — отвърна Тото и изтърси боровите иглички от панталоните си.

Пристигнаха Сисулу Софийски и Ухуру Неандерталска. Маймунката мигновено се нахвърли върху Тото с некрасивото намерение да го одраска, Тото не й остана длъжен и така я перна, че тя се търкулна върху сгурията. Едва ги разтърваха.

С трясъка на летните си кънки в стадиона се втурна Влади Моторетката, обявявайки, че прави сутрешно зареждане с енергия.

Дойде Андреа, мъничка и тиха, празнично облечена, с черна плитка над едното рамо и торба на другото. Като я запитаха какво носи, тя само се усмихна загадъчно.

Появи се Йогата с магическата пръчка в ръка. Веднага го наобиколиха:

— Какво казаха звездите?

— Ще бием! — отвърна той.

— С колко?

— Между 1:0 и 10:0. Не можах да прочета точно, беше облачно.

В осем и петдесет влезе, премятайки се през глава, Льонка Пантерата.

— Ура-ура! — извика той и се засмя.

Последен дойде Дани Берлински, елегантен, с жълтите пантофи и кожените панталони.

Както виждате, въпреки всички премеждия редутаблите бяха тук на уречения час, построени в централния кръг на стадиона. На десния фланг стърчеше Влади, на левия стоеше Ухуру, зад редицата се криеше Андреа.

Капитан проф. Кънчо пристъпи напред и произнесе следното слово:

— Другари редутабли, след един час ние ще се хвърлим в една от многото славни битки, които ще ни отведат до Мюнхен, където ще отмъстим за поруганата спортна чест на родината и ще се прочуем за вечни времена. Питам ви: преизпълнени ли сте с решимост да разгромим противника?

— Преизпълнени сме! — отвърнаха редутаблите като един.

— Спахте ли девет часа?

— Спахме! — извикаха всички, включително Тото Тотото.

— Погълнахте ли хиляда калории?

— Погълнахме! — извикаха всички, включително Тото Тотото.

— Погълнахме! — добави и Ухуру.

— Питам ви готови ли сте да се борите до последна капка кръв?

Тото вдигна ръка:

— Какво има? — попита капитанът.

— Искам сладолед! И кифла!

— Не може ли след мача? — ядоса се проф. Кънчо, виждайки как един мизерен сладолед нарушава тържествеността на момента.

— Искам сега! — Тото нахално изкриви устни. — Иначе няма да играя!

Възмутен, Влади се нахвърли върху нарушителя на дисциплината, но проф. Кънчо го изпревари:

— Стой! — Той бръкна в джоба и извади няколко монети. — Андреа! Иди до павильона и купи сладолед и кифла!

Мълчаливо изчакаха Тото да погълне закуската си. Проф. Кънчо броеше с пръсти останалите в джоба пари и се чудеше откъде ще набави похарчените. И само Ухуру не сдържаше нервите си и непрекъснато се заканваше на Тото с юмручета.

Свършил да яде, Тото облиза пръсти и облекчено въздъхна:

— Е, сега съм готов!

Появиха се първите зрители и капитанът направи последен преглед на играчите. Двама бяха със сандали, четирима с гуменки, Дани с лачените си пантофи, футболни обувки имаше само Тото! Какво да се прави, съдбата бе лишила РЕДУТ от злато!… В този момент обаче стана нещо интересно: без да каже дума, Андреа отвори торбата и извади девет бели фанелки. Разгърна една и я показа. На предната й страна бе извезана емблемата на отбора: страхотно озъбено лице и отгоре с внушителни букви: РЕДУТ.

Няколко дълги секунди всички стояха като втрещени, после деветогласен вик разтърси гората:

— Урааа! Да живее Андреа! Да живее РЕДУТ!

Грабнаха санитарката и я запремятаха във въздуха. И не забелязаха как Ухуру се приближава до фанелките, разглежда страшното лице на емблемата, което като че приличаше на Тото, грабва ги и побягва по стадиона.

Започна гоненица. Ухуру, смятайки навярно, че мачът е започнал, се провираше със светкавичен слалом през краката на играчите и вкарваше фанелките във вратата… Докато изстреля всичките девет фанелки и отбеляза девет гола.

Миряса след последния гол и едва тогава редутаблите прибраха фанелките и се облякоха. Облякоха и нея. С една специално пригодена за нея фанелчица. Ухуру се хареса, взе да кокетничи пред публиката и за да я видят колко е красива, замаха приветливо с опашка.

Безкрайно щастливи, редутаблите се наредиха за снимка. Проф. Кънчо нагласи фотоапарата, зареди самоснимачката, изтича при другите и щрак! — ННФК РЕДУТ остана за вечни времена на кадро (виж корицата)^[1].

Скоро трибуните на „Океана на бурите“ се напълниха до последното място. Очевидно тук бяха всички граждани на квартал „Редут“ между 6 и 12 години, развълнувани, шумни и любопитни. Насядали по тухлите, на тревата или прави пред плета, те чоплеха семки, смучеха бонбони, лижеха сладолед и гадаеха с колко ГРЪМ И МЪЛНИЯ ще пердаши този неизвестен и самохвален РЕДУТ.

И ето през главния вход в колона по един влязоха играчите на ГРЪМ И МЪЛНИЯ, застанаха в центъра и поздравиха с възгласа:

— Бум-тряс! Бум-тряс!

Публиката отвърна с бурни ръкопляскания.

Проф. Кънчо преброи противника: бяха 11! Всички с червени гащета, червени фанелки и разкошни футболни обувки. И бяха големи, майчице, колко големи! Сред тях нямаше нито един като Митко Пеле или Дани Берлински. Но капитанът на РЕДУТ стисна юмруци: жребият е хвърлен, връщане назад няма! Пък нали на времето Давид повалил Голиат само с един камък от прашката си?

В десет и една минута дойде съдията, развявайки лъвска композиторска грива. Сашо Фадиезов беше много поласкан от поканата да ръководи такава отговорна среща и снощи цели двайсет минути бе разпитвал сестричето си за правилата на футболната игра, така че сега се чувствуваше напълно подготвен. За свирене си донесе камертона.

Пристъпиха към предварителните ритуали. Хвърлиха жребий за вратите, определиха времетраенето на мача. Само Фадиезов попита защо РЕДУТ е с осем играчи и проф. Кънчо отговори, че отборът му не се нуждае от повече хора. А на въпроса, кой е резервата, проф. Кънчо посочи Ухуру.

— Но това е маймуна! — удиви се съдията.

— Не, това е маймуноподобен човек! — отвърна проф. Кънчо. — И е редовен член на нашия отбор.

Съдията повдигна рамене, но не каза нищо.

Двата отбора заеха местата си. ГРЪМ И МЪЛНИЯ се разположи по класическата схема 2-4-4, а редутаблите съгласно снощното решение в 1–7, тоест на вратата остана Льонка, а другите минаха в центъра.

Сашо Фадиезов пъхна камертонната свирка в устата, погледна часовника си, вдигна десница. Публиката замря.

… А там, в централния сектор на трибуната, седеше Бобо Черното око и не вярваше на очите си: на терена той виждаше не кого да е, а тъкмо ония, които го бяха пленили в Бункера: РЕДУТ, който той търсеше под дърво и камък, РЕДУТ — кандидата за световен първенец! Бобо се преизпълни с противоположни чувства: гняв към тия осем момчета, че са го излъгали, и радост, че ги е открил най-после. И не знаеше в чия полза да вика.

Още по-назад, под зеления плет, се бе сгушил Млечния зъб. Положил бележник на белите си коленца, той внимателно наблюдаваше редутаблите, готов да си записва всичко, отнасящо се до тяхната игра.

Изведнъж просторът се огласи от приятен звук ла, сякаш се даваше тон на симфоничен оркестър за настройване на инструментите. В първия миг никой не разбра, че това е съдийската свирка, но когато видя как Тото Тотото се понася напред, публиката скочи на крака.

Мачът започна.

И завърши.

С резултат 8:0.

За ННФК РЕДУТ. Както бяха предсказали звездите на Йогата.

Съмнявахте ли се в победата? Аз не. Бях на този мач и без да преувелича, мога да кажа, че това беше един примерен урок по футбол, който редутаблите даваха на света, една демонстрация по спортно майсторство, издръжливост, бързина, твърдост, ловкост, колективност и интелигентност.

Не зная кого най-напред да похваля! Дали Льонка Пантерата, който безстрашно плонжираше пред вратата и не допускаше никаква топка в своята мрежа? Или Йогата, който като непреодолим бент възпираше всички опити за противников пробив? Или Сисулу Софийски, който така летеше в зоната на лявото крило, че беше невъзможно да бъде стигнат? Или проф. Кънчо, който умно се пласираше навсякъде, като истински командир разпределяше топките и създаде сума ти голови положения?

И все пак най-добър беше Тото Тотото. Той беше просто феноменален! За него нямаше технически прийоми, които да не владее: дрибъл, ножица, слалом, удари с глава, с крака, с корем, с бедра, и когато се озоваваше пред противниковата врата, голът беше неспасяем. Той отбеляза седем гола. Два не му признаха, че уж били вкарани с ръце, ама нищо. Последния гол заби със задник!

Какво да кажа за половин-защитника №6? Не че игра лошо, не, но Митко Пеле тичаше по терена някак си неуверено, сякаш бе пиян, и от време на време се прозяваше като гладен лъв.

Що се отнася до Дани Берлински, то една негова постъпка предизвика всеобщо удивление. Към края на второто полувреме той вдигна ръка и на своя българо-немско-френски език заяви на съдията, че трябва да бъде изгонен от игра, защото е спънал неволно противников играч. Сашо Фадиезов дълго мига, докато схване смисъла на казаното, а като го разбра, мига още по-дълго. В края на краищата той отстрани Дани. В игра влезе универсалната резерва №111.

Ухуру се яви на терена много възбудена. Цял час вече седеше на скамейката в нетърпеливо очакване да вкара гол. И сега тя като пуснато от верига бясно куче се втурна не към противников играч, а към Тото и се опита да му отнеме топката. Тото не я даде. Тя пак се гмурна в краката му, той пак я отблъсна. Тогава, ядосана, човекоподобната решително свали фанелката си, понесе се като стрела към противниковата врата, бухна се в мрежата и закачи фанелката си в горния ляв ъгъл. Естествено, съдията не призна гола. В правилника на футболната игра никъде не се споменава, че фанелка може да замени топката.

Накрая, трябва да отбележа, че ГРЪМ И МЪЛНИЯ игра добре, еднакво стабилен в отбрана и нападение, с великолепни единици. Той обаче не можа да устои на основното оръжие на РЕДУТ — волята за победа. Защото редутаблите играха с безкрайно благородната цел: да отмъстят за поруганата спортна чест на родината и да прославят РЕДУТ по цялата планета Земя.

Има ли в спорта по-кристално чиста цел от тази?

Съдията Сашо Фадиезов свири безпристрастно и авторитетно.