Сюзън Елизабет Филипс
Бебето е мое (25)

23

— Кълна се, Джейн, това е най-щурото нещо, което някога си ме убеждавала да направя. Не знам защо изобщо те послушах.

Стори го, защото през последния месец бе готов на всичко в желанието си да й угоди, докато тя ставаше по-голяма от мечка и също толкова свадлива. Въпреки това, имаше желание го цапардоса по главата, ей така, заради принципа. Само че го обичаше твърде много. Така че вместо това се сгуши в силните му ръце.

Бяха на задната седалка на черна лимузина, която се носеше към планината Хартейк. Дърветата от двете страни на пътя бяха прошарени в октомврийски цветове: жълто, оранжево и червено. Това щеше да бъде първата й есен в планината и Джейн до болка копнееше да види както хълмовете, така и приятелите, които бе намерила тук, преди да им се наложи да си тръгнат от Салвейшън. Кал и семейството му я бяха водили на всички важни събития и много скоро неприязънта на местните към нея се беше изпарила.

Докато наближаваха Салвейшън, нетърпението й се усили. Кал беше поръчал колата, защото травмата на подколенното сухожилие, която го беше извадила от отбора за следващите няколко седмици, не му позволяваше да шофира, а той нямаше да я пусне зад волана, преди бебето им да се е родило. И така май беше най-добре. Кръстът я болеше ужасно от онези отвратителни самолетни седалки, а и се чувстваше прекалено гадно, за да се съсредоточи върху планинските пътища. От няколко седмици имаше контракции на Бракстън Хикс, онези подготвителни контракции, които предхождаха истинските, но този следобед бяха по-тежки от обикновено.

Кал я целуна по върха на главата. Тя въздъхна и се сгуши още по-плътно в него. Ако й бяха необходими и други доказателства за любовта на Кал, последните няколко седмици й ги бяха дали. С навлизането в последната седмица на бременността си, бе станала взискателна, мрачна и свадлива. В отговор той беше безкрайно нежен и отвратително добър. На няколко пъти се бе опитала да го накара да избухне, ей така, като предизвикателство, ала вместо да се улови на въдицата, се бе разсмял.

Лесно му беше на него да е толкова радостен, помисли си тя кисело. Не мъкнеше със себе си половин тон бъдещ олимпийски спортист и нобелов лауреат. Не беше принуден да облича приличаща на палатка рокля с якичка като на ученическа униформа; да търпи мъчителна болка в кръста и дразнещи, фалшиви контракции. А тя, горката, от седмици насам не можеше види стъпалата си! От друга страна, той беше извън отбора за следващите няколко мача, така че едва ли беше на седмото небе от щастие. Все пак, именно контузията му беше причината да долетят в Салвейшън по средата на сезона.

Джейн се пресегна и разтърка бедрото му. Не беше подколенното му сухожилие, но беше най-близкото, което тя можеше да приласкае. Очите й се изпълниха със сълзи — както непрекъснато напоследък — при спомена за жестоката му болка в неделя, когато онзи кретен от „Беърс“ го беше съборил брутално. Дотогава играта на Кал вървеше забележително добре и ако бе докопала онзи неандерталец, щеше да го разкъса на парченца.

Кевин си беше придал съчувствен вид, докато изнасяха Бомбардировача от игрището, ала Джейн не можеше да бъде заблудена толкова лесно. Тъкър се наслаждаваше на всеки миг, в който беше на терена, а не на резервната скамейка, и тя бе наясно, че ще се възползва максимално от следващите две седмици, в които Бонър щеше да отсъства. Ако не беше толкова подразнена от него, би била горда от напредъка му през този сезон. Дори мъжът й се гордееше с хлапака, макар че никога не би го признал.

Понякога Джейн имаше чувството, че Кевин прекарва повече време у тях, отколкото у дома си. Бяха продали къщата й в Глен Елин и живееха в мезонета на Кал, докато решаха къде ще се установят за постоянно. По някаква причина съпругът й настояваше да участва във вземането на всяко решение, касаещо избор на боя или покупка на мебели, дори ако ставаше дума за най-малката възглавничка. Двамата с Тъкър бяха сглобили кошчето за бебето и бяха сложили яркожълти капаци на прозорците в слънчевата спалня на втория етаж, където щеше да бъде детската стая.

Дори Кевин не знаеше, че в края на този сезон Кал щеше да обяви оттеглянето си от футбола. Бомбардировача не бе съвсем доволен от това, тъй като все още не беше измислил какво ще прави от тук нататък, но беше уморен да се бори с травмите си. Пък и както твърдеше, бе научил, че в живота има и по-важни неща от футбола.

— Жените не би трябвало да летят, когато са бременни в деветия месец — изръмжа той. — Истинско чудо е, че не ме арестуваха, задето те качих на борда.

— Не биха се осмелили. На вас, звездите, всичко ви се разминава. — И тя нацупи устнички, от което с огромно удоволствие се почувства като някоя празноглава глезла. — Вчера си дадох сметка, че не мога да понеса мисълта детето ни да се роди в Чикаго. Исках да бъде близо до семейството.

Той не беше в състояние да устои на сладката муцунка и я целуна набързо, преди да продължи да се оплаква:

— Можеше да го решиш преди месец и щях да те изпратя тук, докато все още беше още безопасно да пътуваш.

— Но тогава щеше да се наложи да се разделим, а никой от нас не би го понесъл.

Вярно беше. Нуждаеха се един от друг много повече, отколкото бяха предполагали, че е възможно. Заедно бяха открили не само страст, но и удовлетворение, както и енергия, която бе преляла и в работата им. Кал беше на път да счупи рекорда си по пасове, а нейната работа никога не беше вървяла по-добре.

Малко след като се бяха върнали в Чикаго, Джейн беше удостоена с наградата „Коутс“ за физика, за една дисертация, която бе написала върху дуалността. Без да знае, слухове за наградата се бяха носили в продължение на седмици, правейки враждебното държание на Джери Майлс към нея да изглежда страшно глупаво. През август го бяха освободили, заменяйки го с един от най-уважаваните физици в страната, който я бе убедил да приеме постоянно назначение в „Прийз“. Дори бе стигнал толкова далеч, че да я подкупи с няколко млади, жадни да се докажат физици, които да й помагат.

Само че в този миг съпругът й не мислеше за процъфтяващата й кариера, а за физическото й състояние, и тя се опита да го успокои.

— Помисли логично, Кал. Тази сутрин говорих с доктор Воуглър. Тя познава медицинската ми история и е напълно способна да изроди това бебе.

— И все още твърдя, че трябваше да го решиш много по-отдавна.

Желанието й да роди бебето си тук се бе усилвало с напредването на бременността, но и през ум не й беше минало да остави мъжа си в Чикаго. Контузията му този уикенд й беше предоставила възможността, от която се нуждаеше.

Бебето се размърда и Джейн изпита чувството, че около гръбнака й се беше сключил гигантски юмрук. Кал щеше да откачи, ако разбере колко много я боли и тя с усилие се сдържа да не изохка.

Постепенно започна да си дава сметка, че той има право и че да се качи на онзи самолет беше глупаво. Все пак, първото раждане винаги отнемаше доста време, а Джим и Лин щяха да я чакат. Свекърът й щеше да каже дали според него трябва да се обадят на Воуглър.

За щастие, вниманието на Кал беше отвлечено от друго и не забеляза, че нещо не е наред.

— Какво е това от вътрешната страна на китката ти? — попита той, повдигайки ръката й.

Джейн едва успя да потисне охването си.

— Ъъъ… нищо. — Опита се да издърпа ръката си от неговата, но Кал я държеше здраво. — Мастило. Трябва да съм се надраскала с химикалка, без да искам.

— Колко странно! Ужасно прилича на уравнение, а не на случайна драскулка.

— Тъкмо щяхме да кацаме — подсмръкна тя — и нямаше как да извадя тетрадката си. — Дъхът й секна, когато бебето направи троен аксел и двоен тулуп^[1], които несъмнено заслужаваха оценка поне 9,7. Този път болката в гръбнака се сля със свирепа контракция, която сякаш продължи вечно, ала все още можеше да е просто контракция на Бракстън Хикс. Джейн преглътна един стон, който щеше истински да го разстрои и се разсея от страданието като се опита да започне кавга.

— Вече изобщо не се караме.

— Не е вярно, миличка. Правим го от мига, в който ми каза, че трябва да пътуваме насам.

— Спорим, не се караме. Нито веднъж не си креснал. Вече изобщо не викаш.

— Съжалявам, но изобщо не мога да ти се ядосам.

— И защо не? Даже аз не мога да се понасям.

— Шантава работа, нали? И аз не мога да го обясня.

Тя го изгледа свирепо.

— Отново го правиш.

— Кое?

— Това, което ме дразни.

— Че се усмихвам?

— Да. Точно това.

— Съжалявам. — Той сложи ръка върху опънатия й като барабан корем. — Толкова съм щастлив, че не мога да се сдържам.

— Поне опитай.

Тя потисна собствената си усмивка. Кой да предположи, че воин като Кал Бонър е в състояние да изтърпи толкова много глупости? Но той като че ли нямаше нищо против. Може би разбираше колко чудесно бе да се държиш абсурдно и въпреки това в отговор да виждаш единствено любов в насрещния поглед. Как бе могла да се съмнява в чувствата му към нея? Когато Кал Бонър решеше, че е влюбен, той не се отмяташе.

Кал бе успял да прогони страха й да има брилянтно дете, като я накара да разбере, че по-голямата част от нещастието в собственото й детство се дължеше не на ума й, а на това, че бе отгледана от отчужден, безчувствен родител. Нещо, за което тяхното дете никога нямаше да се тревожи.

Той се приведе напред и надникна през прозореца.

— По дяволите!

— Какво има?

— Не виждаш ли? Започва да вали! — В гласа му се промъкнаха тревожни нотки. — А ако докато сме горе в планината, започнеш да раждаш, а пътят се наводни и не можем да слезем? Какво ще правим тогава?

— Случва се само в книгите.

— Какво ме прихвана, та се оставих да ме убедиш да направим това?

— Трябваше да дойдем. Нали ти казах — искам бебето да се роди тук. И сънувах, че Ани е на смъртно легло.

— Обади й се, още щом се събуди. Знаеш, че е добре.

— Звучеше уморена.

— Навярно е будувала цяла нощ, измисляйки някое ново престъпление от омраза против баща ни.

Джейн се усмихна. Сега постоянно го правеше. Говореше за баща си и майка си така, сякаш бяха и нейни родители. Беше й дал не само любовта си, но и семейството си.

Чувства, които не бе в състояние да сдържа, се надигнаха у нея. Усмивката й помръкна и тя заплака.

— Ти си най-прекрасният съпруг на света и аз не те заслужавам.

Стори й се, че чува изстрадала въздишка, но може да беше и съскането на гумите по мокрия паваж.

— Ще се почувстваш ли по-добре, ако ти кажа, че си записвам всички смахнати неща, които си направила този месец, и ще те накарам да ми платиш за всяко едно от тях, веднага щом си станеш нормална?

Джейн кимна.

Той се засмя и отново я целуна, докато лимузината започна да се изкачва в планината Хартейк.

— Обичам те, Джейни Бонър. Наистина те обичам. Нощта, в която се появи в дома ми с онази розова панделка около врата, беше най-щастливата в живота ми.

— И в моя — изхлипа тя.

Всички лампи в къщата на Ани бяха запалени, а червеният шевролет на Джим бе паркиран отпред. Джейн беше видяла свекъра и свекърва си само две седмици по-рано, когато бяха дошли в Чикаго за един от мачовете на Кал, и през цялото време се бяха държали като младоженци. Онази нощ Кал си беше затиснал главата с една възглавница и бе заявил, че ще купят ново легло за стаята за гости. Легло, което да не скърца!

Джейн нямаше търпение да види Джим и Лин и дори не изчака шофьорът да й отвори вратата.

— Джейн, стой! Вали и…

Тя вече се клатушкаше към верандата. Въпреки че накуцваше с превързания си крак, Кал я улови за лакътя, преди да беше достигнала стъпалата и я подкрепи. Вратата се отвори рязко и Лин изхвърча навън.

— Кал, полудя ли! Как можа да я оставиш да направи такова нещо!

Джейн избухна в сълзи.

— Исках бебето ми да се роди тук!

Лин и Кал се спогледаха над главата й.

— Колкото са по-умни — промърмори той, — толкова по-силно ги удрят хормоните.

Джим се появи зад Лин и прегърна снаха си, издърпвайки я вътре. Връхлетя я нов спазъм. Тя простена и се облегна тежко върху него.

Той я улови за раменете и я отдръпна лекичко от себе си, за да я погледне.

— Контракции ли имаш?

— Малко болки в кръста. Няколко контракции на Бракстън Хикс.

Ани се обади от люлеещия се стол до телевизора. Джейн се приближи с тежка стъпка. Възнамеряваше да я прегърне, но установи, че не е в състояние да се наведе толкова. Вместо това Ани стисна ръката й.

— Крайно време беше да дойдеш да ме видиш.

— Колко често имаш болки в кръста? — попита Джим зад нея.

— Мисля, че през около две минути. — Тя изохка и сложи ръка на кръста си. — Мамка му!

Кал прекоси стаята с куцукане.

— Да не искаш да ми кажеш, че раждането е започнало?

— Не бих се учудил. — Баща му я поведе към дивана и я сложи да седне, след което сложи ръка на корема й и си погледна часовника.

Кал го зяпна с широко отворени очи.

— Окръжната болница е на поне десет километра оттук! Десет километра по тези пътища ще ни отнемат поне двайсет минути! Защо не каза нищо, миличка? Защо не ми каза, че имаш контракции?

— Защото щеше да ме откараш право в болницата, а те щяха да ме изпратят обратно вкъщи. Бездруго по-голямата част от болката е заради самолетната седалка. Аууу!

Джим си погледна часовника. Лицето на сина му придоби обезумяло изражение.

— Татко, трябва да я махнем от планината, преди дъждът да е отнесъл пътя!

— Само ръми, Кал — изтъкна майка му. — А пътят не е бил наводняван от десет години насам. Освен това първите бебета винаги се бавят.

Без да й обърне никакво внимание, той се втурна към вратата.

— Лимузината си е тръгнала! Ще я сложим в шевролета. Ти ще караш, татко, а аз ще съм на задната седалка заедно с нея.

— Не! Искам да родя бебето си тук! — нададе вой Джейн.

Кал я погледна ужасено.

— Тук!

Тя подсмръкна и кимна.

— Я чакай малко! — Гласът му стана опасно тих и мъничък пристъп на удоволствие за миг надви болката й. — Когато ми повтаряше, че искаш да родиш детето ни тук, мислех, че имаш предвид това място като цяло и по-точно — окръжната болница!

— Не! Имах предвид тук! Къщата на Ани. — Всъщност, до този миг нямаше нищо такова наум, ала сега разбра, че никога не би могла да открие по-подходящо място, където да роди.

В очите на Кал се четеше причудлива смесица от ярост и страх, докато се обръщаше рязко към баща си.

— Господи! На път е да стане най-прочутата физичка в страната, а е тъпа като галош! Няма да раждаш в тази къща! Бебето ще се роди в окръжната болница!

— Добре. — Тя се усмихна през сълзи. — Крещиш ми.

Кал простена.

Джим я потупа по ръката.

— Просто за да сме сигурни, защо не ме оставиш да те прегледам, миличка? Имаш ли нещо против? Какво ще кажеш да отидем в спалнята, за да видя докъде са стигнали нещата?

— Може ли и Кал да дойде?

— Разбира се.

— И Лин? Искам и Лин да е там.

— И тя ще дойде.

— И Ани.

Джим въздъхна.

— Е, да вървим всички.

Кал сложи ръка около кръста й и я поведе към някогашната стая на Лин. Докато прекрачваха прага, я връхлетя нов спазъм, толкова силен, че изохка и се улови за касата на вратата. Този сякаш продължи цяла вечност и едва след като отмина, тя забеляза какво друго се беше случило.

— Кал?

— Какво, миличка?

— Погледни надолу. Краката ми мокри ли са?

— Краката ти? Дали краката ти… — От устните му се откъсна странен задавен звук. — Водите ти са изтекли. Татко! Водите на Джейн изтекоха!

Джим беше влязъл в банята, за да се измие, ала викът на сина му беше толкова силен, че той го чу съвсем ясно.

— Всичко е наред, Кал. Ей сега идвам. Убеден съм, че ще има предостатъчно време, за да я откараме в болницата.

— Ако си толкова дяволски убеден, защо искаш първо да я прегледаш?

— За да сме напълно сигурни. Контракциите са доста начесто.

Мускулите на Кал се напрегнаха. Той я поведе към двойното легло, докато Лин донесе наръч кърпи, а Ани отметна покривката. Джейн отказа да седне, преди свекърва й да се е погрижила за леглото, така че Кал бръкна под роклята й и свали подгизналия чорапогащник за бременни, в който й беше помогнал да се напъха тази сутрин. Докато се справи с него, с обувките и с бельото й, Лин вече беше застлала леглото с найлонов чаршаф и няколко хавлии. Кал й помогна да се отпусне върху него.

Ани си избра един боядисан в бяло дървен стол малко встрани и се настани в него, за да наблюдава какво се случва. Когато Джим се появи в стаята, Джейн най-сетне асимилира факта, че се кани да й направи гинекологичен преглед, и й стана неудобно. Може и да беше лекар, но освен това й бе свекър.

Преди да успее да си помисли още нещо, я връхлетя нова контракция, този път — двойно по-мощна от предишната. От устните й се откъсна писък и през раздиращата болка й хрумна, че нещо не изглежда наред. Не би трябвало да се случва по този начин.

Джим даде няколко тихи нареждания на сина си. Кал държеше коленете й разтворени по време на прегледа. Лин стискаше ръката й и тананикаше „Маги Мей“^[2].

— По дяволите, виждам крак — каза Джим. — Ще е седалищно.

Джейн изсъска разтревожено, а после я заля нова вълна на болка.

— Кал, мини под нея — нареди Джим. — Вземи я в скута си и дръж краката й отворени; ще се намокриш. Джейн, не напъвай! Лин, изтичай да ми донесеш чантата от колата.

Завладяха я болка и страх. Не разбираше. Какво искаше да каже Джим с това, че виждал крак? Какво общо имаше кракът й?

— Какво става? Не може вече да раждам. Прекалено е рано. Нещо не е наред, нали?

— Бебето е със седалищно предлежание — отвърна той.

От гърдите й се откъсна дълбок стон, последван от вик на болка. Седалищните предлежания бяха високорискови и бебетата биваха израждани с цезарово сечение в добре оборудвани операционни зали, а не в планински хижи. Защо не беше настояла да отидат направо в болницата? Идвайки първо тук, бе изложила скъпоценното си бебе на опасност.

— Беше с главата надолу, когато Джейн отиде на лекар в сряда — обади се Кал и без да обръща внимание на контузения си крак, мина зад нея.

— Понякога се обръщат — отвърна Джим. — Случва се, макар и рядко.

Съпругът й я взе в скута си. Гърбът й се притисна в гърдите му, краката му я обкрачиха, ръцете му задържаха коленете й разтворени.

Бебето й беше в беда и всякакви мисли за свян се изпариха от главата й. Седнала в скута му, обгърната от силното му воинско тяло, Джейн знаеше, че той би се преборил с целия свят, само и само да опази детето им.

Джим стисна лекичко коляното й.

— Ще стане много бързо, миличка. Изобщо няма да е както си очаквала. Сега ще издърпам и другото краче и не бива да напъваш. Кал, в тази позиция трябва да внимаваме с пъпната връв. Не й позволявай да напъва.

— Дишай, мила. Дишай! Точно така. Както се упражнявахме. Справяш се чудесно.

Раздираше я болка, имаше чувството, че я разкъсва хищно животно, ала той я накара да диша заедно с него като през цялото време й шепнеше думи на обич и насърчение. Забавни думи. Нежни думи.

Желанието да напъва се усили, невъзможно й беше да му устои и от гърлото й се откъснаха ужасяващи звуци. Трябваше да напъва!

Ала Кал, който сякаш беше роден, за да предвожда, нямаше да й позволи да се предаде. Той заплашваше и я увещаваше и тя правеше, каквото й каже, защото нямаше друг избор. Пъшкаше, както й нареждаше, а после издишаше големи струи въздух, които завършиха с писък, докато се съпротивляваше на естествените инстинкти на тялото си.

— Готово! — възкликна Джим. — Това беше, миличка! Справяш се чудесно.

Джейн вече не беше в състояние да различава една болка от друга. Изобщо не беше като филмите за раждане, които беше изгледала, където двойките играеха карти или се разхождаха в коридора и където между контракциите минаваше време.

Минутите течаха, а нейният свят беше сведен до гъста мъгла от болка и гласа на Кал. Тя го следваше сляпо.

— Дишай! Точно така! Браво, миличка! Справяш се чудесно! Струваше й се, че усеща как силата му прелива в тялото й и черпеше от нея с пълни шепи. Гласът му започна да преграква.

— Не спирай да дишаш, миличка. И отвори очи, за да видиш какво се случва.

Тя сведе очи надолу и видя как Джим помага на бебето да излезе през родовия й канал с краката напред. Двамата с Кал извикаха едновременно, когато се показа и главичката. Екстаз се разля по тялото й, усещане за пълно блаженство я изпълни при вида на детето й в силните, умели ръце на дядо си. Джим побърза да прочисти устата и носа му със спринцовката, която Лин му подаде, а после нежно постави бебето върху корема на Джейн.

— Момиченце!

То издаде мяукащ звук. Те посегнаха, за да докоснат влажното, треперещо, изцапано с кръв новородено. Джим сряза пъпната връв.

— Кал!

— Нашата дъщеря, миличка!

— О, Кал…

— Господи… красива е. Ти си красива. Обичам те.

— Обичам те! О, обичам те!

Те мълвяха безсмислици, целуваха се и плачеха. Сълзи се стичаха и по лицето на Лин, докато вдигаше бебето и го повиваше в една хавлия. Джейн бе така погълната от детето и съпруга си, че почти не забеляза, че Джим беше извадил и плацентата, нито пък широката усмивка на лицето му.

Лин се смееше и мълвеше свои собствени брътвежи, докато използваше мека, влажна кърпа, за да избърше бебето, така че и Ани да вижда.

Ани Глайд гледаше правнучката си със задоволство.

— Тя ще бъде екстра качество. Само почакайте. Кръвта на Глайд е силна.

Лин се засмя през сълзи и подаде детето на Джейн, ала умелите, тренирани ръце на Кал първи я поеха.

— Ела тук, миличка. Нека те видим както трябва.

И той задържа бебето пред Джейн, така че заедно да видят мъничкото й, сбръчкано личице, преди да долепи устни до малкото челце.

— Добре дошла на света, сладката ми. Толкова се радваме, че си тук.

Замаяна и изпълнена с невероятен покой, Джейн гледаше как баща и дъщеря се запознават. Спомни си онзи миг преди толкова много време, когато беше изкрещяла в лицето на Кал: „Бебето е мое! Единствено мое и на никой друг!“. Очите й се спряха последователно върху една баба и един дядо, които изглеждаха така, сякаш някой току-що им беше подарил звездите, своенравна прабаба и баща, който вече отдаваше сърцето си на малкото дете в ръцете си, и осъзна колко дълбоко бе грешала.

И разбра, че най-сетне я беше открила. Истинската Теория на всичко.

Кал вдигна глава.

— Вече знам! — Гръмкият му смях стресна новородената му дъщеричка и тя отвори очи, но не проплака, защото той вече й беше ясен. Голям, шумен, мекосърдечен. Някой, който можеше да върти на пръста си.

— Джейн! Мамо! Татко! Знам какво ще правя с живота си!

Съпругата му го зяпна.

— Какво? Кажи ми.

— Не мога да повярвам! — възкликна той. — Толкова се тревожих, а отговорът е бил пред очите ми през цялото време.

— Защо не ми каза, че си се тревожил, Калвин? — долетя недоволен глас откъм ъгъла. — Можех да ти кажа туй, дето трябва да знаеш, още преди години.

Всички се обърнаха, за да погледнат Ани.

Тя се смръщи насреща им.

— Че то всеки с поне малко мозък в главата ще се досети, че Калвин е предопределен за планински доктор, точно като баща му и дядо му преди него. Кръвта на Бонър е силна.

— Лекар? — Джейн завъртя глава и го зяпна изумено. — Права ли е? Ще станеш лекар?

Кал изгледа баба си свирепо.

— Не можа ли да ми го кажеш по-рано?

Тя подсмръкна.

— Никой не ме е питал.

Джейн се засмя.

— Ще станеш лекар? Прекрасно!

— Докато приключа, ще бъда стар лекар. Мислиш ли, че можеш да се справиш с това мъжът ти отново да тръгне на училище?

— Не мога да се сетя за нищо, което да ми достави по-голямо удоволствие.

В този момент Роузи Дарлингтън Бонър реши, че достатъчно дълго са я пренебрегвали. Това беше нейният миг, да му се не види, и тя искаше внимание! В крайна сметка, предстояха й толкова много неща. Досадни по-малки братя, които трябваше да приветства на белия свят, приятелства, които да завърже, дървета, по които да се катери, родители, които да укротява и най-вече — страхотни романи, които да напише.

Имаше и много тестове по математика, на които да я скъсат, да не говорим пък за един злощастен инцидент в химическата лаборатория с учител, който просто не оценяваше добрата литература. Ала може би беше по-добре двамата възрастни, които я съзерцаваха с глупашки изражения на лицата, засега да не знаят за химическата лаборатория.

Роузи Дарлингтън Бонър отвори уста и нададе рев: Аз идвам, свят! Независимо дали си готов, или не!