Сюзън Елизабет Филипс
Бебето е мое (17)

15

Джейн използва малката отвертка, която винаги носеше в чантата си, за да извади автоматичната порта от строя. Сега не можеше да се отваря и й бе отнело само две минути, за да го направи. Когато стигна до къщата, паркира форда на алеята, нахлу вътре и с едно парче шнур завърза дръжките на двойната предна врата. След това използва няколко кухненски уреда, за да направи своеобразен лост, с който да застопори задния вход.

Тъкмо проверяваше резетата на френските прозорци, въвеждащи в дневната, когато домофонът забръмча. Без да му обръща внимание, тя се запъти към гаража, където с помощта на малка стълба изключи механизма, отварящ портата, от контакта му на тавана.

Върна се в кухнята, където я посрещна сърдитото жужене на домофона и се зае да дърпа всички пердета на първия етаж. След това изключи телефона от контакта, а когато приключи с него, грабна отвертката, отиде до домофона и натисна копчето.

— Кал?

— Да. Слушай, Джейн, нещо не е наред с портата.

— О, нещо наистина не е наред, но то няма нищо общо с портата!

С едно движение на китката, тя прекъсна жиците и домофонът утихна. След това се качи на горния етаж, пусна компютъра и се залови за работа.

Не мина много, преди да чуе как някой разтърсва вратата така, че тя задрънча, като в същото време блъскаше по нея с юмруци. Когато шумът стана толкова силен, че й пречеше да се съсредоточи, тя разкъса една салфетка и натъпка парчетата в ушите си.

Благословена тишина.

 

 

Ескорт! Кал се изтегли върху долната част на покрива, издадена над кабинета на първия етаж. Първо беше съсипала закуската му, а сега го беше изложила пред целия град, като се разкарваше в десетгодишен „Ескорт“! Не можеше да си обясни защо тези две неща му се струват толкова по-лоши от това, че бе успяла да го остави вън от собствената му къща. Може би защото се наслаждаваше на предизвикателството да проникне вътре, да не говорим пък, че вече предвкусваше кавгата, която им предстоеше, когато го направи.

Придвижваше се по покрива с възможно най-лека стъпка, защото не искаше къщата да протече следващия път, когато завали. Хвърли поглед към мрачните облаци, които се събираха на притъмняващото небе и си каза, че това може да стане съвсем скоро.

Достигна ръба на покрива, там, където той се срещаше с балкона, минаващ по предната страна на къщата, и за миг усети разочарование, че разстоянието не е по-широко, та и предизвикателството пред него да е по-голямо. Все пак, декоративната решетка на парапета беше прекалено нестабилна, за да издържи теглото му, което правеше нещата малко по-интересни.

Като се залови за долната част на балкона, се прехвърли от другата страна и с висящи във въздуха крака се придвижи до другия му край, докато не достигна ъгловата колона. Изведнъж отекна гръм и заплющя дъжд, от който ризата залепна за гърба му. Обви крака около колоната за опора, а след това се залови с една ръка за нестабилната решетка, покатери се по хлъзгавата повърхност и се прехвърли през парапета.

Ключалката на френските прозорци, които водеха в спалнята му, не струваше и той се подразни, че госпожа Голям мозък не се беше погрижила за нея. Вероятно смяташе, че е прекалено стар, за да стигне дотук! Това, че устната и ребрата го боляха, а рамото му туптеше убийствено, допълнително подклаждаше раздразнението му и докато насилваше френските прозорци, гневът му отново лумна. Можеше поне да прояви достатъчно уважение към него като сложи един стол под бравата!

Прекоси тъмната си спалня, излезе в коридора и тръгна към светлината, струяща от нейната стая. Бе седнала с гръб към вратата, съсредоточила всички усилия на забележителния си ум върху колоните от неразбираеми данни, които течаха върху монитора й. От двете й уши стърчаха крайчетата на синя салфетка и й придаваха вид на зайче от анимационен филм. Кал си помисли дали да не мине зад нея и да й изкара акъла като издърпа парчетата салфетка от ушите й. Точно това заслужаваше, но бременността й налагаше промяна в плана му. Не че вярваше в страховитите предупреждения на Ани за белязани бебета и усукани пъпни върви, ала все пак нямаше намерение да рискува.

Миризмата на бира се беше просмукала в него като цигарен дим, докато слизаше по стълбите. Беше мокър, бесен и цялото тяло го болеше… и всичко това — по нейна вина! Кръвта му бучеше в нетърпеливо очакване. Когато стигна във фоайето, отметна глава назад и изрева името й.

— Джейн Дарлингтън Бонър! Веднага слизай тук!

Джейн вдигна рязко глава. Крясъкът му проникна през самоделните й тапи за уши. Значи все пак беше открил начин да влезе. Докато вадеше парченцата салфетка и ги изхвърляше в кошчето, се зачуди как ли го бе направил. Без съмнение с помощта на някоя забележителна проява на самонадеяна храброст, тъй като на великия куотърбек и през ум не би му минало да се унижи с нещо толкова очевидно, като това да строши някой прозорец. Въпреки засегнатото си честолюбие, тя почувства мъничко гордост.

Докато ставаше от стола и си сваляше очилата, се опита да си отговори защо нямаше желание да се заключи в стаята си. Не обичаше конфликтите и никога не я беше бивало в тях… какво по-добро доказателство от ужасните й дрязги с Джери Майлс? Може би не искаше да избегне тази битка, защото щеше да бъде с Кал. През целия си живот беше толкова любезна и сдържана, вечно внимаваща да не засегне някого. Ала Бомбардировача не си губеше времето с празни любезности, не се впечатляваше от достойното държание и бе неуязвим за обиди. С него не беше нужно да внимава какво говори и как се държи. Можеше просто да бъде себе си. Докато прекосяваше стаята, пулсът й се ускори, а умът й работеше на пълна пара. Чувстваше се напълно и прекрасно жива.

От фоайето на долния етаж Кал я гледаше как се приближава до най-горното стъпало. Стегнатото й малко дупе, обуто в панталон, се полюшваше лекичко, а плетената зелена блуза подчертаваше чифт гърди толкова невнушителни по размер, че и сам не можеше да си обясни защо така силно жадува да ги види. Косата й, прибрана назад с помощта на фиби, като на някоя ученичка от богаташко семейство, се развяваше напред-назад, също толкова непокорна, колкото и устата й.

Тя сведе поглед към него, ала вместо да е уплашена, както би трябвало, беше готов да се обзаложи, че в очите й вижда палава искрица.

— Някой ми се струва ядосан — провлече тя, дръзко и почти безочливо.

— Ти… — Кал сложи ръце на хълбоците си. — … ще ми платиш за това.

— И какво ще направиш, здравеняко? Ще ме напляскаш ли?

И просто така, изведнъж, той се втвърди. По дяволите! Как успяваше да му причинява това? И що за приказки от устата на една уважавана университетска преподавателка?

Неканеният образ на това сладко малко дупе, изпълнило дланта му, изплува в съзнанието му. Той стисна зъби, присви очи и й отправи толкова гаден поглед, че направо го беше срам от себе си, задето го насочва към една беззащитна бременна жена.

— Може би имаш нужда именно да те нашляпат по голото дупе.

— Нима? — Вместо да припадне от страх, както би сторила всяка разумна жена, тя придоби преценяващо изражение. — Може и да се окаже забавно. Ще помисля върху това.

След тези думи тя се врътна и се прибра в стаята си, оставяйки го да стои в подножието на стълбите. Кал беше поразен. Как бе успяла да размени ролите им? И какво имаше предвид с това, че щяла да си помисли?

А после си напомни, че изпотрошеният й форд стои на алеята, където би трябвало да се намира неговият страхотен джип, и се втурна по стълбите след нея. Изобщо не беше приключил с тази битка!

Джейн го чу да се приближава и се засрами от приятния трепет, с който я изпълни тежкият тропот на краката му. Едва през последните няколко седмици беше осъзнала колко много й бе тежало на плещите задължението непрестанно да запазва достойнство. Ала за Бонър достойнството беше от полза, колкото за едно куче — чорапогащник.

Нахълта в стаята й и посочи с пръст към челото й.

— От този миг нататък трябва да уточним някои неща между нас. Аз съм главата на това домакинство и очаквам уважение! Да не съм чул още една дързост от теб! Ясен ли съм?

Методите му на конфронтация несъмнено действаха страхотно с други мъже, но тя усети как я жегва съчувствие към нещастните момичета, които бе избирал за свои партньорки в миналото. Вероятно направо бе съсипвал тези истински дечица.

Ала по някаква причина представата как той крещи на една беззащитна двайсетгодишна кралица на красотата отказваше да се оформи в ума й и на Джейн не й отне много време, за да се досети защо. Той никога не би го направил. Кал беше неспособен да отприщи цялата сила на гнева си срещу някой, когото смяташе за по-слаб от себе си. Тази мисъл я изпълни с дълбоко чувство на гордост.

— Отново ти тече кръв от устната — каза тя. — Да отидем в банята и аз ще се погрижа за теб.

— Никъде няма да ходя, докато не уредим това.

— Най-сърдечно те моля. Открай време си мечтая да се грижа за ранен воин.

Това го накара да замълчи за миг и от опасното му изражение и присвитите очи коленете й омекнаха мъничко. Той беше деветдесет килограма динамит, готов да се взриви, защо тогава не се боеше от него?

Кал пъхна палец в джоба на дънките си.

— Ще те оставя да ме закърпиш при едно условие.

— Какво?

— Като приключиш, ще си седиш тихичко, имам предвид ще си държиш устата затворена, докато те правя на пух и прах.

— Дадено.

— Дадено? — Ревът му едва не проби тъпанчетата й. — Това ли е всичко? Май не ти е ясно какво ти казах, защото иначе не би стояла насреща ми, пробутвайки ми някакво си „Дадено“!

Тя се усмихна, защото знаеше, че така още повече ще го подразни.

— Вярвам, че прямото общуване е много важно за един брак.

— Не говорим за прямо общуване, а че ще те разкъсам на парченца. — Кал поспря и вирна брадичка. — Ще нашаря с голи ръце дупето ти.

— Все едно. — Джейн махна нехайно с ръка, докато отиваше към банята.

Почти й беше жал за него. Той беше мъж на действието и физическата сила, спъван от стриктен морален кодекс и съвест, което правеше една наистина удовлетворителна караница с някоя жена изключително трудна. Най-сетне й стана ясно защо толкова обича футбола със силните му удари и цял куп правила. За него комбинацията от груб физически контакт и незабавна справедливост вероятно бе най-добрият възможен свят.

Това обаче представляваше сериозен проблем във връзките с другия пол.

Тя прекоси подобната на крипта баня, отвори шкафчето над мивката и се зае да преглежда съдържанието му.

— Надявам се, че имаш нещо, което здравата щипе.

Когато не й отговори, Джейн се обърна и преглътна с усилие, виждайки го да изхлузва ризата през главата си. Докато се протягаше, ожулените му ребра изпъкнаха, а пъпът му образува тесен овал. Видя копринените косъмчета под мишниците му и белега на рамото.

— Какво правиш?

Той метна ризата настрани и разкопча копчето на дънките си.

— Ти как мислиш? Смятам да си взема душ. Или забрави, че изля цяла кана с бира върху главата ми, а после ме заключи вън от собствената ми къща посред свирепа буря? А, да — ако не искаш да си имаш сериозни неприятности, погрижи се портата, която саботира, да работи без проблем утре сутринта. — Кал си свали ципа.

Джейн се извърна, като внимаваше да го стори колкото се може по-нехайно. За щастие, в банята имаше много огледала, та като наклони глава, можа да види всичко. За съжаление, „всичко“ в този случай беше гърбът му. Все пак и тази гледка бе достатъчно великолепна. Широки плещи, тесни бедра и стегнато, плоско дупе. От едната страна на гръбнака му имаше червено петно от сбиването с Кевин. Тя се намръщи при вида на различните белези, стари и нови, и се замисли за всичко, което тялото на този остаряващ боец беше понесло.

Той отвори вратата на цилиндричната душкабина, която изглеждаше като извадена от космическия кораб „Ентърпрайз“^[1], и пристъпи вътре. За съжаление, долната половина на вратата беше матирана и й пречеше да види повече.

— Преувеличаваш за свирепата буря — повиши глас тя, за да надвика шума на водата. — Току-що започна да вали.

— Не е току-що, а преди да се покатеря през балкона.

— О, така ли влезе? — Впечатлена, Джейн се обърна към душа.

— Само защото ти нямаше достатъчно вяра в мен, за да залостиш вратите на горния етаж.

Подсмихна се, като усети наранените нотки в гласа му.

— Съжалявам. Не помислих за това.

— Очевидно. — Кал показа глава изпод струята. — Искаш ли да се присъединиш към мен?

Копнееше да каже „да“, ала в гласа му се долавяше изкусителна копринена нотка, която й напомняше за змия, пълзяща по Дървото на познанието, затова се престори, че не го е чула. Докато го чакаше да се изкъпе, се зае да рови из чекмеджетата, търсейки някакъв антисептичен мехлем.

Откри тубичка паста зъби, надлежно изстискана от дъното нагоре, както и прилежно затворен сух дезодорант. Черният му гребен беше забележително чист и не бе изпочупен. Имаше още конец за почистване на зъби, лъскава сребриста нокторезачка, крем за бръснене и няколко ножчета, както и Тайленол и голяма туба с Бен-Гей^[2]. Както и презервативи. Цяла кутия. При мисълта, че той ги използва с друга, я прониза нетърпима болка.

Пропъди неканените образи и коленичи, за да погледне под мивката, където откри още Бен-Гей, три опаковки соли за баня и тубичка с антибиотично мазило. Водата спря и секунди по-късно вратата на душкабината се отвори.

— Тъкър те използва — каза Кал. — Ясно ти е, нали?

— Не е вярно. — Джейн се обърна тъкмо навреме, за да го види как увива дебела черна хавлия около кръста си. Гърдите му все още бяха влажни, а косата — прилепнала към главата му.

— Напротив. Използва те, за да засегне мен.

Той очевидно не вярваше, че младежът би могъл да я намира за привлекателна и това я жегна достатъчно, за да я накара да си отмъсти.

— Може и така да е, но между мен и Кевин има и леко сексуално привличане.

Кал тъкмо бе посегнал към една кърпа за ръце, за да си избърше косата, ала при тези думи ръката му увисна във въздуха.

— За какво говориш? Какво сексуално привличане?

— Седни, за да се погрижа за устната ти. Отново кърви.

Капчици вода се разхвърчаха от косата му, когато той пристъпи рязко напред.

— Няма да сядам! Искам да знам какво имаш предвид.

— По-възрастна жена, много привлекателен млад мъж. Случва се откакто свят светува. Но не се тревожи. Той не се забърква с омъжени жени.

При описанието й Кал присви злобно очи, докато заприличаха на две цепнатинки.

— И от това се очаква да се успокоя?

— Само ако мисълта за мен и Кевин те притеснява.

Грабна хавлията, към която беше посегнал, и яростно си затърка косата.

— Знаеш, че проявява интерес към теб, само защото носиш моя пръстен. Ако не беше така, изобщо нямаше да ти обърне внимание.

Беше открил най-уязвимото й място и само за миг играта престана да бъде забавна. Празните му заплахи за насилие не я бяха разтревожили ни най-малко, но това, че според него друг мъж не би могъл да я сметне за привлекателна, я жегна право в сърцето.

— Не, не го знам.

С тези думи тя се отправи към спалнята си.

— Къде отиваш? — извика той след нея. — Мислех, че искаш да се погрижиш за раните ми.

— Антибиотикът е на тоалетката. Сам го направи.

Последва я в стаята й, като спря точно до вратата.

— Кевин… означава ли нещо за теб? — попита и метна кърпата за ръце на пода. — Как, по дяволите, би могла да изпитваш нещо към него? Та ти дори не го познаваш.

— Разговорът ни приключи.

— Мислех, че си поддръжница на прямото общуване.

Загледана през прозореца, Джейн не каза нищо, мечтаейки си той да се махне.

Кал се приближи зад нея и когато проговори, гласът му беше странно дрезгав.

— Засегнах чувствата ти, нали?

Тя кимна бавно.

— Не беше нарочно. Просто… Не искам да бъдеш наранена, това е всичко. Нямаш много опит със спортисти. Те могат да бъдат… ами, не знам… безчувствени към жените, предполагам.

— Знам. — Джейн се обърна към него тъкмо навреме, за да види как тънка струйка вода се плъзна по едно от плоските тъмни зърна на гърдите му. — Мисля, че ми стига толкова драма за днес. По-добре си върви.

Вместо това той се приближи още малко и когато проговори, в гласа му имаше учудващо нежна нотка.

— Дори не стигнахме до пляскането на голо дупе.

— Може би някой друг път.

— Ами ако направим само частта с голото дупе?

— Не е добра идея да оголваме каквото и да било един пред друг за известно време.

— И защо не?

— Защото само усложнява всичко.

— Миналата нощ нямаше нищо сложно. Поне докато ти не взе да се надуваш.

— Аз? — Джейн вирна глава. — През целия си живот никога не съм се надувала!

— Така ли? — Явно бе очаквал именно възобновения й боен дух, защото в очите му начаса припламнаха дръзки искри. — Е, аз най-случайно бях с теб в онова автокино снощи и повярвай ми, ти се надуваше.

— Кога?

— Много добре знаеш.

— Не знам.

— Онова как било „много приятно“.

— Не знам какво… О, това ли! — Тя го погледна изпитателно. — Да не би думите ми да са те засегнали?

— По дяволите, ясно е, че не са ме засегнали. Мислиш ли, че не знам колко ме бива? А ако ти не го осъзнаваш, е, проблемът си е твой.

Имаше нацупено изражение и тя осъзна, че миналата нощ бе наранила чувствата му. Тази мисъл я трогна. Въпреки привидно безграничната си самонадеяност, той също изпитваше неувереност и съмнения.

— Беше повече от приятно — призна Джейн.

— И още как.

— Бих казала, че беше… беше… — Погледна го с крайчеца на окото си. — Каква е думата, която търся?

— Защо не започнеш с „направо страхотно“?

Духът й направи квантов скок нагоре.

— Страхотно? Да, това е добро като за начало. Определено беше страхотно. Освен това беше… — Тя зачака.

— Вълнуващо и адски секси.

— Това също, но…

— Дразнещо.

— Дразнещо?

— Да. — Той вирна войнствено брадичка. — Искам да те видя гола.

— Нима? И защо?

— Защото така.

— Това нещо типично мъжко ли е?

Войнствеността му се изпари и едното ъгълче на устните му — здравото — се изви.

— Би могло да се каже.

— Е, вярвай ми, не изпускаш кой знае какво.

— Вероятно мога да преценя по-добре от теб.

— О, сигурна съм, че не е така. Нали знаеш безкрайно дългите крака на моделите? Онези, които стигат чак до подмишниците им?

— Аха.

— Моите не са такива.

— Нима?

— Краката ми не са къси, но не са и изключително дълги. Средна хубост. А що се отнася до гърдите ми… Би ли казал, че си от мъжете, които си падат по гърди?

— Не е като да не привличат вниманието ми.

— Е, моите няма да го направят. Виж, ханшът ми е друга история. Той е огромен.

— Не е.

— Приличам на круша.

— Не приличаш.

— Благодаря за подкрепата, но тъй като не си ме виждал гола, не може да се каже, че си особено сведущ по въпроса.

— Още сега може да се погрижим за това.

Едва ли би могъл да изглежда по-съблазнително, отколкото в този момент: сивите му очи блещукаха, неочакваната трапчинка отново се беше появила точно под скулата му, беше забавен, топъл, секси. А тя едва ли би могла да бъде по-уязвима. И в този миг я осени прозрение, което едва не я събори — беше влюбена в него. Дълбоко и завинаги. Обичаше мъжествеността му, интелигентността му, сложната му личност. Обожаваше чувството му за хумор и лоялността към семейството му, както и старовремския му морален кодекс, който повеляваше, че трябва да се погрижи за детето си. Дори да не го искаше.

Нямаше нито време да мисли за това, нито къде да избяга, за да се опита да обмисли щателно случилото се. Забеляза го да вдига ръка и усети как той проследи линията на челюстта й с палец.

— Харесвам те, Роузбъд. И то много.

— Наистина ли?

Кал кимна.

Джейн забеляза, че бе казал „харесвам те“, а не „обичам те“ и преглътна буцата в гърлото си.

— Казваш го просто, за да ме накараш да се съблека.

Развеселените бръчици около очите му станаха още по-дълбоки.

— Идеята е примамлива, но това е нещо твърде важно, за да лъжа.

— Мислех, че ме мразиш.

— Така беше. Но е трудно да те мразя наистина… и с основание.

В гърдите й се надигна надежда.

— Значи ми прощаваш?

Той се поколеба.

— Не съвсем. Това е нещо много голямо за прошка.

За кой ли път тя почувства как я залива чувство за вина.

— Знаеш, че съжалявам, нали?

— Наистина ли?

— Аз… не се извинявам за бебето, но се чувствам виновна за начина, по който те използвах. Не мислех за теб като за истинско човешко същество, а като за някакъв предмет, който щеше да ми даде желаното. Ако някой се отнесе с мен така, никога не бих проявила снизхождение и ако това е утеха за теб, искам да знаеш, че самата аз никога няма да си простя.

— Може би трябва да направиш като мен и да разделиш греха от грешника.

Джейн се взря в очите му, мъчейки се да надзърне в сърцето му.

— Наистина ли вече не ме мразиш?

— Вече ти казах, че те харесвам.

— Не разбирам как би могъл.

— Предполагам, че просто така се случи.

— Кога?

— Кога реших, че те харесвам ли? Онзи ден у Ани, когато откри, че съм умен.

— А ти откри, че съм стара.

— Не ми напомняй. Още не съм се съвзел от това. Вероятно бихме могли да кажем, че от службата за издаване на документи са направили грешка с шофьорската ти книжка.

Джейн не обърна внимание на обнадеждения блясък в очите му.

— Как би могъл да решиш, че ме харесваш в онзи ден? Тогава се скарахме жестоко.

— И аз не знам. Просто ей така.

Тя се замисли за онова, което й разкриваше. Нищо не би могло да прилича по-малко на обяснение в любов, ала думите му все пак показваха, че изпитва топло чувство към нея.

— Ще трябва да си помисля за това.

— За кое?

— Дали ще се съблека, или не.

— Добре.

Ето още нещо, което харесваше у него. При цялото му перчене и празни заплахи, той можеше да различи важното от несъщественото и очевидно разбираше, че за това не бива да я притиска.

— Трябва да уредим още нещо.

Тя го погледна предпазливо и въздъхна.

— Харесвам колата си. Тя има характер.

— Същото важи и за много психопати, но не означава, че искаш някой от тях в къщата си. Ето какво ще направим…

— Кал, моля те, не се хаби да ми изнасяш една от властните си лекции, защото единственото, което ще постигнеш, е да ме накараш отново да те заключа навън. Помолих те да ми помогнеш да си намеря кола, ти отказа и аз го сторих сама. Колата остава. И изобщо няма да навреди на репутацията ти. Помисли малко. Когато хората ме видят да я карам, ще го сметнат за още едно доказателство, че съм недостойна да бъда твоя съпруга.

— Май си права. Всички, които ме познават, са наясно, че не бих останал за дълго с жена, която кара такава трошка.

— Ще се въздържа да изкоментирам какво говори това за ценностната ти система.

Всъщност съпругът й имаше прекрасна ценностна система. Само вкусът му за жени се нуждаеше от основен ремонт.

Той се ухили, ала Джейн не допусна това да й повлияе. Нямаше да бъде спечелена толкова лесно.

— Искам да ми обещаеш, че няма да докосваш колата ми. Няма да я откараш или да наредиш да я изтеглят кой знае къде, когато ме няма. Тя си е моя и остава. И за да сме наясно, отсега ти казвам, че пипнеш ли я и с пръст, никога вече няма да се насладиш дори и на една кутия „Лъки Чармс“ в тази къща.

— Пак ли ще ме оставиш без маршмелоус?

— Никога не се повтарям. Мислех си за миша отрова.

— Ти си най-кръвожадната жена, която познавам.

— Това е равносилно на бавна и мъчителна смърт. Не ти я препоръчвам.

Той се засмя и се върна в банята, където затвори вратата, само за да покаже глава миг по-късно.

— Всичките тези разправии ми отвориха апетит. Какво ще кажеш да измислим нещо за хапване, щом се облека?

— Става.

Навън дъждът продължаваше да се излива, а в уютната кухня те хапнаха супа, салата и сандвичи, с гарнитура от тако чипс. Докато вечеряха Джейн успя да изкопчи още малко подробности за работата му с тийнейджърите и откри, че от години посвещава част от времето си на деца в неравностойно положение. Беше помагал финансово на центрове за извънучилищни занимания, изнасял бе речи, за да набира доброволци, които да дават допълнителни уроци на онези, които се нуждаеха от тях, бе основал футболни лиги за деца и беше лобирал пред щатските власти за подобряване на програмите им за сексуално и антидрога обучение.

Той отхвърли небрежно забележката й, че не всички известни личности биха отделили толкова време, без да получат нещо в замяна, като изръмжа: „Е, просто го правя“.

Часовникът в коридора отбеляза полунощ. Постепенно разговорът им замря и между тях се възцари неловкост, която липсваше преди. Джейн си играеше с една недоядена коричка. Кал се раздвижи върху кухненския стол. През цялата вечер й беше толкова приятно и спокойно, ала сега изведнъж се смути и се почувства неудобно.

— Късно е — каза най-сетне. — Мисля, че ще си лягам.

Изправи се и вдигна чинията си от масата.

Той също стана и взе чинията от ръката й.

— Ти сготви, аз ще разтребя.

Но вместо да отиде на мивката, остана на мястото си, вперил жаден поглед в нея. Тя можеше да чуе неизречения му въпрос: „Тази вечер, Роузбъд? Готова ли си да захвърлим всички преструвки и да направим това, което и двамата желаем?“.

Ако бе протегнал ръка към нея, щеше да бъде изгубена, но той не го стори и Джейн разбра, че този път първият ход трябва да е неин. Веждите му се повдигнаха в безмълвно предизвикателство.

В гърдите й пропълзя паника. Съвсем наскорошното осъзнаване, че е влюбена в него, променяше всичко. Искаше сексът между тях да означава нещо.

Забележителният ум, който я бе водил през целия й живот, сега отказваше да действа. Обзе я объркване. Имаше чувството, че се е вкаменила и единственото, което успя да изтръгне от себе си, беше любезна усмивка.

— Беше ми приятно тази вечер, Кал. Утре сутринта ще поправя портата.

Той не каза нищо — просто я гледаше.

Джейн се опита да измисли някаква небрежна забележка, която да разсее напрежението, но нищо не й идваше наум. А той все така си стоеше там и я гледаше. Сигурна бе, че е наясно колко неловко се чувства тя, но същото не можеше да се каже и за него. И защо да му е неудобно, когато не споделяше чувствата й? За разлика от нея, не беше влюбен.

Извърна се, обгърната от усещане за загуба. Докато излизаше от кухнята, мозъкът й я уверяваше, че постъпва правилно, но сърцето й нашепваше, че е страхливка.

Кал я гледаше как го оставя сам, обзет от разочарование. Тя бягаше, а той не беше сигурен защо. Тази вечер се опита да не я притиска. Остави й достатъчно лично пространство, внимаваше разговорът да се води на безопасни теми. Всъщност, на самия него му беше толкова приятно, че почти забрави мисълта за секс. Почти, но не напълно. Желанието бе твърде силно, за да може изцяло да го прогони от ума си. На нея й хареса да се любят предишната вечер… сигурен беше в това… но тогава защо лишаваше и двамата от една от основните наслади на живота?

Отнесе съдовете от вечерята в умивалника и ги изплакна. Разочарованието му се превърна в раздразнение. Защо й позволяваше да го разстройва толкова много?

Отвратен от себе си, той се качи на горния етаж, но когато влезе в стаята си, сякаш извадена от някой бордей, настроението му съвсем се скапа. Мощен гръм накара прозорците да задрънчат и той си даде сметка, че бурята се е усилила. Чудесно! Тъкмо беше в унисон с душевното му състояние. Приседна на ръба на леглото и събу едната си обувка.

— Кал?

Вдигна глава и видя вратата на банята да се отваря, ала тъкмо в този миг една ослепителна светкавица разтърси стените и къщата потъна в мрак.

Минаха няколко секунди, а после до ушите му долетя тихо кискане.

Той свали и другата си обувка.

— Току-що останахме без ток. Ще ми кажеш ли какво му е толкова смешното?

— Не е точно смешно. По-скоро е от онези ситуации с една добра и една лоша новина.

— В такъв случай, първо ми кажи добрата.

— Ами те всъщност са слети в едно.

— Не усуквай!

— Добре. Не се ядосвай, обаче… — Разнесе се приглушен смях. — Кал… аз съм гола.