Нора Робъртс
Уиски Бийч (30)

30.

— Не я искаше.

— Не — съгласи се Илай. — Не я исках и още по-малко я исках, когато разбрах, че ме лъже, мами и използва. Тя знаеше ли защо започнахте връзката си? Знаеше ли, че се възползваш от нея, за да се добереш до информация за мен, за Блъф Хаус, за семейството и за съкровището?

— Обичах я.

— Може и да си я обичал, но не си започнал да спиш с нея от любов. Направил си го, за да ми окажеш натиск и да изцедиш от нея всичко, което евентуално съм й казал за Зестрата.

— Познавах я. Разбирах я. Ти дори не я знаеше коя е.

— Господи, прав си за това. Не споря. Не я познавах, не я исках, не я обичах. Не съм я убил.

— Влязъл си в оная къща и когато ти е казала да вървиш по дяволите, да се разкараш от мястото, където щяхме да живеем двамата с нея, да се оженим и да започнем живота си, ти си я убил.

— Доста трудно би било да се ожениш за нея, след като вече си имаш жена.

— Вече бях казал на Идън, че искам развод, и когато Линдзи те е уведомила, че двамата ще се съберем, не си се стърпял. Не си я искал, но и не си искал да бъде с друг.

— Мислех, че жена ти не е знаела за теб и Линдзи до убийството.

Съскайнд сви юмруци върху масата.

— Не знаеше за Линдзи.

— Ти просто каза на съпругата си, на майката на двете ви деца, че искаш развод, а тя не ти зададе никакви въпроси?

— Не е твоя работа какво става между мен и Идън.

— Забавно. Двамата с Линдзи определено не бяхме толкова цивилизовани и разумни, когато тръгнахме да се развеждаме. Имахме много спорове, обвинения и кавги. Предполагам, че съпругата ти е по-добър човек. От онези, дето не застават на пътя ти и те оставят да вземеш това, което искаш. Къде смятахте да ходите с Линдзи в нощта, когато беше убита? Хайде, Джъстин, тя си стягаше багажа, преди това се скарахме грозно на публично място и беше разстроена. Бил си влюбен в нея и вече си бил поискал развод от жена си. Линдзи не би напуснала града без теб.

— Не е твоя работа къде сме щели да ходим.

— Но когато си дошъл да я вземеш…

— Беше твърде късно! Ти я беше убил. Полицията вече беше там.

Когато се изправи и наведе напред, Вини пристъпи, сложи ръка на рамото му и го принуди да седне отново.

— Остани на стола.

— Махнете си ръцете от мен! Виновен сте колкото и той. Всеки от вас. Онази нощ дори не можах да спра, за да я видя. Можах само да помоля един от съседите, който стоеше навън в дъжда, да ми каже какво е станало. А той ми каза, че е имало проникване с взлом и жената, която живеела в къщата, е мъртва. Тя беше мъртва, а ти вече почти се беше измъкнал.

Без да каже нищо, Илай погледна Корбет и мълчаливо му прехвърли топката.

— Това, което казвате сега, не съвпада с предишните ви показания пред полицията относно убийството на Линдзи Ландън.

— Знам как става. За глупак ли ме вземате? Ако бях признал, че съм бил в близост до къщата, ченгетата щяха да се залепят за мен. Той я е убил. — Съскайнд посочи Илай с пръст. — Ти го знаеш и ме набута тук, защото вършех това, което е мое право. Свършете си работата. Арестувайте го.

— Ако ще си върша работата, трябва да изясня всичко. Трябват ми всички факти. По кое време отидохте до къщата на Ландън в Бек Бей?

— Към седем и петнайсет.

— А после?

— Прибрах се право у дома. Бях почти полудял, не можех да мисля. Идън приготвяше вечеря и ми каза, че току-що е чула по новините, че Линдзи е била убита. Бях сломен. Какво очаквахте? Обичах я. Не бях на себе си и Идън ми помогна да се успокоя, да обмисля всичко. Тревожеше се за мен, за децата, затова каза, че ще потвърди пред полицията, че съм бил у дома още от пет и половина и че трябва да избегнем скандали и напрежение заради нещо, което Ландън е направил.

— Излъгала е.

— Защитаваше мен и нашето семейство. Аз я подведох, но тя се застъпи за мен. Знаеше, че не съм убил Линдзи.

— Да, знаела е — тихо каза Илай. — Знаела е, че ти не си убил Линдзи. Знаела е и че не аз съм убил Линдзи. Дала ти е алиби, Джъстин, а полицията е повярвала. И ти си й дал алиби, така че да е вкъщи с теб, като добра съпруга. Пили сте заедно маргарити, тя е готвила за двама ви, когато всъщност е отишла да се разправя с Линдзи, а тя я е пуснала да влезе.

— Това е лъжа! Нелепа и користна лъжа.

— А Линдзи вероятно й е казала нещо подобно на това, което ми наговори последния път, когато се видяхме. Че съжалява, но така стоят нещата. Че те обича и ви е съдено да бъдете щастливи заедно. И Идън грабва ръжена и я убива.

— Не би могла да го направи.

— Ти по-добре знаеш. Нападнала е, защото жената, която е мислела за приятелка, я е направила на глупачка. Жената, която е мислела за приятелка, е заплашила всичко, което й е било скъпо. Съпругът, с когото е живяла, на когото се е доверявала, на когото е вярвала, я е предал и е щял да разбие брака им с нечия друга съпруга.

— Не само ти е казала, че ще ти даде развод — вмъкна Корбет. — Скарали сте се, тя е била настоятелна и ти си й казал, че си влюбен в друга. Казал си й в кого.

— Това няма значение.

— Кога? Кога й каза за Линдзи?

— В нощта преди убийството. Няма значение. Идън ме предпази и единственото, за което помоли в замяна, беше да дам на брака ни още един шанс, още един опит, още няколко месеца. Направи го за мен.

— Направила го е за себе си. — Илай се изправи. — И двамата сте мислели само за себе си и по дяволите всички останали. Можеше да я имаш, Джъстин. Поисках единствено пръстена на баба си, но Идън е търсела повече от това и те е използвала, за да го получи. Трудно е да бъде винена.

Излезе и отиде при Абра. Тя седеше и го чакаше на пейката. Изправи се, когато ръцете му я обгърнаха и той притисна чело към нейното.

— Беше трудно — спокойно каза тя.

— По-трудно, отколкото си мислех.

— Разкажи ми.

— Ще го направя. Всичко. Да се прибираме, а? Нека се махнем оттук и да си отидем у дома.

— Илай. — Вини бързо излезе от стаята за разпит. — Изчакай малко.

Млъкна и огледа внимателно лицето му.

— Как си?

— Всъщност добре. Хубаво е, че нещата се изясниха. Вече мога да се надявам, че всичко ще приключи.

— Радвам се да го чуя. Корбет иска да ти кажа, че когато приключи със Съскайнд, ще се обади директно на Улф. Ще вземат Идън Съскайнд и ще говорят с нея. Корбет, ако искаш мнението ми, ще иде в Бостън да се включи.

— Да се оправят. Аз съм вън. Нищо от това вече не е част от живота ми. Благодаря ти за помощта, Вини.

— Вършех си работата, но някой път можеш да ме черпиш бира.

— Ще те черпя с колкото бира поискаш.

Абра пристъпи напред, хвана лицето на Вини и леко го целуна по устните.

— Той ще те черпи бира, но това е от мен.

— Май е по-добре от бира.

— Да се прибираме у дома — повтори Илай. — Вече е свършено.

Но не беше, не и за него. Все още не.

На следващата сутрин, с Абра до себе си, Илай седеше срещу Идън Съскайнд.

Макар и пребледняла, погледът й беше суров, а гласът — абсолютно спокоен.

— Оценявам, че дойдохте двамата в Бостън така. Знам, че представлява неудобство.

— Имате нещо да ми… да ни кажете — поправи се Илай.

— Да. Когато дойдохте в дома ми, видях, че между вас двамата има нещо силно. Винаги съм вярвала в това, във връзката и в обещанията, които идват от нея. Построих съзнателния си живот върху това убеждение само за да бъде разрушен. Затова пожелах да разговарям с вас двамата. Снощи говорих с полицията, в присъствието на адвоката си, разбира се.

— Разумно от ваша страна.

— Джъстин не го е направил, но той винаги е бил импулсивен, винаги е действал малко прибързано. Уравновесявах това, опитвах се да премислям нещата, да претеглям възможностите. Дълго време бяхме добър екип. Разбирате какво имам предвид за равновесието — обърна се към Абра.

— Да, разбирам.

— Знаех си, че ще разберете. Сега, когато Джъстин призна, и то толкова много. Сега, когато знам какво е направил, мога и ще продължа напред. Не мога да го защитя, не мога да го успокоя, да се надявам, че ще си върне разума и ще постави семейството ни на първо място. Това никога няма да стане. Позицията вярва, че е убил хладнокръвно човек.

— Да.

— И е причина за сериозното състояние на баба ви.

— Да.

— Това му е мания. Не е извинение, а просто факт. Преди около три години прачичо му почина и Джъстин намери писма и дневник, които свързваха семейството му с вашето и с онова съкровище.

— Информация за Виолета Ландън и Натаниъл Брум?

— Да. Не знам много, защото той започна да трупа всичко в себе си и да крие от мен. От онзи момент всичко започна да се променя — той продължи да се рови, да търси, да харчи много пари. Няма да ви отегчавам с проблемите на Джъстин в миналото, способността и нуждата му да обвинява другите за собствените си провали, грешки или недостатъци. Но ще споделя, че колкото повече научаваше за произхода си, толкова повече винеше вашето семейство за всичко, което е искал, но не е получил. И още нещо. Когато разбра, че всъщност познавам съпругата ви и понякога работя с нея, възприе това като знак. Кой знае? Може и така да е било.

— Той я е преследвал.

— Да. Не знам до каква степен. Самоубеждаваше се, че я обича, защото беше ваша. Искаше онова, което е ваше, и го виждаше като свое право. Не знаех за имота в Уиски Бийч, за детектива и за проникванията му в къщата. В месеците преди смъртта на Линдзи знаех единствено, че съпругът ми се изплъзва, отдалечава се от мен и ме лъже. Мисля, че разбираме тези неща, нали така? — обърна се Идън към Абра.

— Да, вероятно е така.

— Опитах всичко и накрая спрях да се карам с него и се насилих просто да изчакам. И преди се бе вманиачавал и отдръпвал, но после отново улягаше.

Помълча, премести кичур от косата си зад ухото.

— Този път беше различно. Каза ми, че иска развод. Ей така, сякаш беше просто формалност. Вече не искаше нашия живот, повече не можеше да се прави, че ме обича. И отново няма да ви отегчавам, но той ме съсипа. Развика се, крещеше ужасни неща, каза ми, че е с Линдзи, че тя била духовната му половинка — такава изтъркана фраза — и че възнамеряват да останат заедно.

— Това трябва да е било ужасно болезнено — каза Абра, когато Идън замълча.

— Ужасно беше. Най-лошият миг в живота ми. Всичко, което обичах и в което вярвах, се изплъзваше между пръстите ми. Обяви, че трябва да кажем на децата през уикенда, за да имат достатъчно време да свикнат, а междувременно щял да спи в стаята за гости и сме щели да се държим цивилизовано пред хората. Заклевам се, че слушах как думите на Линдзи се леят от устата му, по нейния начин, с нейния глас. Разбирате ли ме? — обърна се Идън към Илай.

— Да, разбирам.

Тя изправи рамене и кимна.

— Сега, в отсъствието на адвоката ми и на полицията, ще ви кажа нещо, което чувствам, че заслужавате да чуете.

— Знам, че вие сте я убили.

— Не сте ли любопитен да разберете какво се случи онази вечер? Да разберете защо и как?

Преди Илай да отговори, Абра сложи ръка върху нейната.

— Аз съм любопитна. Искам да науча.

— Отново виждам уравновесяване. Вие искате да си тръгнете, защото сте гневен, а тя ще ви помогне да останете, защото знанието ще ви позволи най-сетне да затворите вратата зад всичко това.

— Отишли сте да се разправяте с нея — започна Абра.

— А вие не бихте ли го направили? Той ми се обади да ми каже, че е променил решението си и трябва да отложим разговора с децата за няколко дни. Линдзи била разстроена, защото се била скарала с вас, Илай, и имала нужда да се махне за малко. А той имал нужда да бъде с нея. Тя имала нужда, той имал нужда. Нищо за нуждите на семейството му. Мисля, че взаимно успяха да извадят на светло най-лошите си черти — тихо каза Идън. — Най-егоистичното в себе си.

— Може би сте права. — Илай протегна ръка, за да прегърне Абра, и почувства какъв щастливец е.

— Така че, да, отидох да се разправям с нея, да опитам да се разберем, дори да й се моля. Беше ядосана, много ядосана заради караницата си с вас, заради това, което сте й казали. И да ви кажа, май изглеждаше малко виновна. Но не достатъчно. Пусна ме да вляза, заведе ме в библиотеката, защото искаше да приключи, да се освободи, така че двамата с Джъстин да продължат. Нищо от това, което й казах, нямаше значение за нея. Приятелството ни не означаваше нищо, децата ми не означаваха нищо, нито бракът ми или болката, която двамата причиняваха. Умолявах я да не ми отнема съпруга, да не отнема бащата на децата ми, а тя ми каза да порасна. Ето така беше, така стана. Каза ми ужасни неща, жестоки думи, порочни, и ми обърна гръб. Отпрати ме с болката ми, все едно бях нищо.

След като помълча, Идън сгъна ръцете си на масата.

— Останалото ми се губи. Сякаш гледах някой друг, който грабва ръжена и замахва. Загубих си ума.

— Това може да свърши работа — спокойно каза Илай. — Стига адвокатът ви да е добър колкото вас.

— Той е много добър, но все пак не отидох в дома ви с намерението да я нараня, а да я моля. А щом дойдох на себе си, беше твърде късно, помислих за семейството си, за децата си и какво може да им струва това. Нямаше как да променя стореното в миг на лудост, можех единствено да опитам да защитя семейството си. Така че се прибрах. Съблякох дрехите, с които бях облечена, и ги нарязах. Натъпках парчетата в един сак, сложих тежести и го хвърлих в реката. След това се върнах у дома и започнах да приготвям вечерята. Когато Джъстин си дойде, беше в истерия и си дадох сметка, че можем да се защитим взаимно, както и би трябвало да бъде, че можем да опитаме да оставим всичко зад гърба си и да възстановим брака си. Усетих, че се нуждае от мен. Линдзи бе способна да го сломи. Всъщност беше го постигнала. И ми беше оставила мъж, когото не можех да закрепя, не можех да спася. Оставих го да си върви и направих каквото трябваше, за да защитя себе си.

— Но оставихте стореното от вас да разруши живота на Илай.

— Не можех да спра това, нито да го променя, макар да съжалявах искрено, че някой, който е бил предаден като мен, губи толкова много. Но в края на краищата, не аз разруших живота му. Направи го Линдзи. Тя разруши и моя живот, и този на Джъстин. Дори и мъртва, погуби всички ни. Сега децата ми ще бъдат ужасени.

Гласът й леко потрепери, но после отново се стегна.

— Дори когато адвокатът ми сключи сделка с прокурора, както съм убедена, че ще стане, те пак ще са ужасени. Вие си имате кой да ви уравновесява, имате бъдеще. А аз трябва да се разправям с две деца, които ще бъдат съсипани заради това, което баща им е сторил от егоистични подбуди, от това, което майка им е направила от отчаяние. Вие сте свободни, а аз, дори да не бъда наказана така, както смятате за редно, никога няма да съм свободна.

Илай се наведе напред.

— Каквото и да е извършила или е планирала да извърши, Линдзи не заслужаваше да умре.

— Вие сте по-добър от мен. Но можем да проследим всичко това до корена му. Ваш предшественик е извършил убийство, воден от алчност. Прокудил е собствената си сестра по същата причина. Ако не беше това, сега нямаше да сме тук. Аз съм просто едно парченце от цялото.

— Вярата в това сигурно ще ви помогне да преминете през следващите няколко седмици.

Илай се изправи. Абра отново постави ръка върху неговата и също стана.

— Заради децата ви се надявам адвокатът ви наистина да е добър.

— Благодаря ви. Искрено ви желая всичко най-хубаво.

Илай искаше да излезе, трябваше да излезе.

— Господи — успя да каже само, когато Абра стисна дланите му.

— Съзнанието на някои хора е усукано по такъв начин, че отвън не си личи какви са. По такъв начин, че те самите не го виждат и не го разбират. Може би обстоятелствата са я превърнали в такъв човек, Илай, но тя не може да го осъзнае.

— Бих могъл да я отърва. Бих могъл да я отърва с пет години, от които да излежи само две.

— В такъв случай се радвам, че вече не си защитник.

— Аз също.

Ръката му се стегна в нейната, когато Улф се появи от дъното на коридора.

— Ландън.

— Детектив.

— Грешах, но вие изглеждахте така, сякаш сте виновен.

Улф ги подмина, но Илай се обърна.

— Това ли е? Само това ли ще кажете?

Детективът го погледна.

— Да, това е.

— Неудобно му е — отбеляза Абра и само се усмихна, когато Илай я изгледа объркано. — Той си е задник, но му е неудобно. Прости му и помни, че кармата си знае работата.

— За кармата не знам, но ще започна да работя над опрощаването му.

— Добре. Сега да купим цветя за Хестър и да идем да споделим със семейството ти тези прекрасни новини. После ще се приберем и ще видим какво ще правим.

Илай имаше някои идеи за това.

 

 

Изчака няколко дни и остави нещата да улегнат и за двамата. Беше си върнал живота и нямаше нужда от репортажите за ареста на Идън Съскайнд заради убийството на Линдзи, нито пък от задържането на Джъстин Съскайнд заради Дънкан, за да го разбере.

Беше си върнал живота, но това не беше животът, който някога бе водил, и това го правеше щастлив.

Направи си планове, някои с Абра — щяха да дадат голям прием в Блъф Хаус за Четвърти юли. Показа й предварителните планове за инсталиране на асансьор, така че баба му да може да се прибере и да живее удобно.

А имаше и планове, които не беше споделил с нея… все още.

Така че чакаше, разхождаше кучето, прекарваше много време с жената, която обича, и започваше да вижда Блъф Хаус в напълно различна светлина.

Избра една вечер с нежен бриз и обещание за хубав залез, с очакване за пълнолуние. Подреждаше чиниите за вечеря, а Абра седеше на кухненския плот и работеше над графика си за идната седмица.

— Мисля да направя някои малки промени. През есента ще добавя и зумба. Популярна е, а мога да получа сертификат.

— Обзалагам се, че можеш.

— Йогата винаги ще е основното, но ми се ще да добавя и други възможности, да поддържам интереса.

Изправи се и забоде новия си график на дъската.

— Като си говорим за поддържане на интереса, искам да ти покажа нещо на третия етаж.

— В коридора? Да не си мислиш за пирата и девицата?

— Може би, но преди това има нещо друго.

— Знаеш, че е много жалко, дето не можем да отворим този етаж за голямото празненство през юли. Твърде сложно е и в момента е задръстено с доста неща, но се басирам, че можем да го направим разтърсващо.

— Може би някой ден.

— Винаги съм харесвала този ден.

— Забавно, защото осъзнах, че и аз го харесвам. Остана малко.

Отведе я в старите слугински помещения, където в купа се изстудяваше бутилка шампанско.

— Празнуваме ли?

— Силно се надявам да е така.

— Винаги съм обичала да празнувам. Тук имаш някакви планове. — Отиде до масата и ги огледа. — Илай! Започнал си да правиш планове за кабинета си. О, това е страхотно. Ще се получи невероятно. Добавяш външен вход към терасата? Идеята е великолепна. Ще можеш да влизаш и да излизаш ей оттам, да седиш и да съзерцаваш. Не си ми казал!

Обърна се към него.

— Това са само предварителни скици. Исках някои от тях да са завършени и да видя кое може да стане, преди да ти ги покажа.

— Е, предварителни или не, това си е добра причина да гръмнем шампанското.

— Не това е причината.

— Имаш и други?

— Да, още много. Виж, архитектът остави това място без име. Тук, където седим, банята там. Помолих го да ги нахвърли в общи линии и да го остави така.

— Още планове. — Абра се завъртя, а после пак. — Толкова много можеш да направиш с тези помещения.

— Не, всъщност не, но ти можеш.

— Мога ли?

— Можеш да си направиш студиото.

— Олеле… Илай, това е толкова мило от твоя страна, толкова сладко, обаче…

— Изслушай ме. Твоите клиенти… или курсисти… все едно, могат да влизат оттук, откъм терасата. На третия етаж е, обаче какво пък, ще се упражняват по стълбите. Ако ще организираш йога за възрастни или нещо такова, ето го и асансьора. А после и това пространство тук. Можеш да си направиш стая за масажи и за терапия. Аз ще работя тук, в северното крило, така че няма да ми пречиш. Питах баба какво мисли и тя каза, че е страхотно, така че имаш одобрението й да се захващаш за работа.

— Добре си го обмислил.

— Така е и всичко е за теб. За нас. За Блъф Хаус. За… ами… за някой ден. Какво мислиш?

— Илай.

Объркана, Абра тръгна из салона, за да го разгледа, просто да го разгледа.

— Предлагаш ми една от мечтите ми, но…

— Можеш да се реваншираш, като осъществиш една моя мечта.

Илай пъхна ръка в джоба си и извади пръстен.

— Не е този, който дадох на Линдзи. Не исках да ти давам онзи пръстен, така че попитах баба дали мога да взема друг. Стар е и й е особено любим. Можех да купя и нов, но исках да ти дам нещо, което е предавано от поколение на поколение. Символ. А ти много си падаш по символите.

— О, боже. О, боже мой. — Абра само стоеше и гледаше идеално оформения като квадрат изумруд.

— Не исках да ти подарявам диамант. Прекалено шаблонно е. А това ми напомня на теб. На очите ти.

— Илай. — Тя сложи ръка на сърцето си, за да се успокои. — Аз само… Не съм стигала дотук. Не съм мислила за това.

— Ами помисли сега.

— Мислех си, че ще говорим за преместването ми тук, да заживеем заедно официално. Да предприемем следващата стъпка.

— Можем да го направим. Ако само това мога да получа в момента, нека го направим. Знам, че е внезапно, и съзнавам, че двамата сме допускали големи грешки. Но те са зад нас. Искам да се оженя за теб, Абра. Искам да започна истински живот с теб, да направя семейство с теб, да споделям дома си с теб.

Би могъл да се закълне, че може да понесе всичко, но не и да усеща как пръстенът изгаря ръката му като огън, като живот.

— Гледам те и виждам бъдещите дни и всички възможности, които ни носят. Не искам да чакам, за да започнем, но ще го направя. Ще изчакам, но трябва да знаеш, че ти не само ми помогна да се върна, да видя истински живота, който исках и който бих могъл да имам. Трябва да знаеш, че ти си животът, който наистина желая.

Сърцето й блъскаше в гърдите. Тя погледна Илай — от прозорците зад него се изливаше златнорозовата светлина на залязващото слънце. И си помисли, че това е любовта. Такава е. Трябваше да приеме дара.

— Обичам те, Илай. Вярвам на сърцето си — научих се да го правя. Мисля, че любовта е най-могъщата и най-важна сила във вселената, а ти имаш моята. Искам твоята. Можем да изградим живота, който и двамата желаем. Вярвам в това. Можем да го изградим заедно.

— Но нали искаш да изчакаме?

— Как пък не! — разсмя се Абра и се притисна към него. — Боже мой! Ето те къде си. Любовта на живота ми.

С ръце, обвити около раменете му, притисна устни в неговите и се остави да потъне дълбоко, много дълбоко в първата целувка на новото обещание.

Илай се залюля с нея, но се задържа.

— Чакането щеше да ме убие.

— Добре че не ти се наложи. — Абра протегна ръка. — Направи го официално.

Когато Илай постави пръстена на пръста й, тя отново го прегърна и вдигна ръка към слънцето.

— Прекрасен е… и е топъл.

— Като теб.

— Харесва ми, че е старинен, че е бил предаван в семейството ви. Харесва ми, че съм твоето семейство. Кога попита Хестър за пръстена?

— Когато й занесохме цветята, след като бяхме при Идън Съскайнд. Не можех да ти предложа тогава, не исках да ти предложа, докато това не приключи. Сега всичко е ново и за двама ни. Вземи това място, Абра, вземи мен, просто вземи всичко.

— И двамата вземаме всичко. — Абра отново притисна устни в неговите в мека, дълга и любяща целувка. — А после ще имаме дори повече.

Пръстенът на ръката й улови слънчевите лъчи и заблестя, както го беше правил на ръцете на поколения жени от семейство Ландън.

После постепенно заблещука по-спокойно — досущ като обкования в желязо сандък, който някога бе изплувал на брега на Уиски Бийч от разбития „Калипсо“ заедно с опитния му капитан.