Е. Л. Джеймс
Петдесет нюанса по-тъмно (6)

4.

Когато лудостта ме напусна, отворих очи и погледнах лицето на мъжа, когото обичах. Изражението му беше меко, нежно. Той потърка носа си в моя, надигна се на лакти, стисна ръцете ми отстрани на главата ми. Тъжно си помислих, че го прави, за да не го докосвам. Крисчън леко ме целуна по устните и се надигна от мен…

— Това ми липсваше…

— И на мен — прошепнах.

Крисчън ме хвана за брадичката и ме целуна. Страстна, настойчива целувка, умоляваща за… какво? Не знам. Бях без дъх.

— Не ме напускай повече. — Взираше се в очите ми. Лицето му бе ужасно сериозно.

— Няма — отвърнах тихо и му се усмихнах. Усмивката, която получих в отговор, беше ослепителна — облекчение, възторг и детинска радост, слети в един пленителен поглед, който може да разтопи и най-студеното сърце. — Благодаря ти за айпода.

— Няма защо, Анастейжа.

— Коя е любимата ти песен от компилацията?

— Виж, това ще ме издаде. — Крисчън се ухили. — Я ставай да ми сготвиш нещо за ядене, моме. Умирам от глад. — И рязко се надигна и ме дръпна.

— „Моме“ ли? — изкисках се.

— Моме. Ядене. Моля.

— Щом толкова любезно ме молите, ваше величество, веднага се заемам.

Докато изпълзявах от леглото, разместих възглавницата си и отдолу се показа спадналият балон. Крисчън посегна към него и ме погледна озадачено.

— Балонът си е мой. — Чувствах се собственически, докато взимах халата си и го обличах. „Божичко… защо трябваше да го намира?“

— В леглото ти? — измърмори той.

— Да. — Изчервих се. — Правеше ми компания.

— Щастливец е този „Чарли Танго“ — изненадано каза Крисчън.

„Да, сантиментална съм, Грей, защото те обичам.“

— Мой си е балонът — повторих, врътнах се и отидох в кухнята, като го оставих ухилен до уши.

 

 

Седяхме на персийския килим на Кейт, ядяхме с клечки сготвеното в китайския тиган пиле с нудълси от бели порцеланови паници и пиехме охладено пино гриджо. Крисчън бе облегнал на дивана разрошената си от скорошното чукане коса, дългите му крака бяха изпънати напред. Беше обул дънките си и бе облякъл ризата си. От айпода му тихо звучеше Буена Виста Соушъл Клъб.

— Така е добре — одобрително каза той и лапна късче пиле.

Седях по турски до него, ядях лакомо, обзета от невероятен глад, и се възхищавах на босите му крака.

— Обикновено готвя аз. Кейт не я бива много.

— Майка ти ли те е научила?

— Не точно. — Свъсих вежди. — Докато проявя интерес да се уча, майка ми вече живееше с третия си мъж в Мансфийлд, Тексас. А Рей… Е, ако не бях аз, щеше да я кара на препечен стар хляб и готова храна.

— Защо не остана при майка си в Тексас?

— С мъжа й Стив… не се спогаждахме. И ми липсваше Рей. Бракът й със Стив не трая дълго. Освести се, струва ми се. Тя никога не говори за него — прибавих тихо. — Мисля, че това е мрачна част от живота й, за която изобщо не сме приказвали.

— И ти остана при втория си баща във Вашингтон?

— За кратко живях в Тексас. После се върнах при Рей.

— Оставам с впечатлението, че ти си се грижила за него — тихо отбеляза Крисчън.

— Така излиза. — Свих рамене.

— Свикнала си да се грижиш за хората.

Напрегнатият му глас привлече вниманието ми и аз го погледнах.

— Какво има? — попитах сепната от странното му изражение.

— Искам да се грижа за теб. — Очите му сияеха от някаква неизвестна емоция.

Сърдечният ми ритъм се ускори.

— Забелязах — прошепнах. — Просто го правиш странно.

На челото му се събраха бръчки.

— Не знам как по друг начин.

— Още съм ти сърдита, че си купил СИП.

Той се усмихна.

— Знам. Но това, че си ми сърдита, бебчо, няма да ме спре.

— Какво ще кажа на колегите си, на Джак?

Крисчън присви очи.

— Онзи скапаняк по-добре да внимава.

— Крисчън! — сгълчах го. — Той ми е шеф.

Крисчън силно стисна устни. Приличаше на непослушен хлапак. После каза:

— Не им казвай.

— Какво да не им казвам?

— Че издателството е мое. Подписахме предварителния договор вчера. Това ще остане в тайна четири седмици, докато ръководството не направи някои промени в СИП.

— О?… Ще ме уволнят ли?

— Искрено се съмнявам — иронично отговори Крисчън.

Намръщих се.

— Ако напусна и си намеря нова работа, и другата компания ли ще купиш?

— Нали не мислиш да напускаш? — Изражението му се промени, отново стана предпазливо.

— Възможно е. Не съм сигурна, че ми оставяш голям избор.

— Да, ще купя и другата компания — категорично отвърна той.

Отново му се намръщих. Бях в пълна безизходица.

— Не ти ли се струва, че мъничко прекаляваш с покровителството си?

— Да. Напълно съзнавам, че изглежда така.

— Да се обърнем към доктор Флин — измърморих.

Той остави празната си паница и ме погледна безизразно. Въздъхнах. Не исках да се караме. Станах и посегнах да взема паницата му.

— Искаш ли десерт?

— Страхотна идея! — Ухили ми се сладострастно.

— Аз ли? — „Защо пък да не съм аз?“ Богинята в мен се сепна от дрямката си и се надигна, наострила слух. — Имаме сладолед. Ванилов. — Изкисках се.

— Наистина ли? — Крисчън се ухили още по-широко. — Бихме могли да направим нещо с него.

„Какво нещо?“

— Може ли да остана? — попита Крисчън, докато се изправяше грациозно.

— Предполагах, че имаш точно това намерение.

— Позна. Къде е сладоледът?

— Във фурната. — Усмихнах му се мило.

Той килна глава настрани и въздъхна.

— Сарказмът е най-нисшата форма на остроумие, госпожице Стийл. — Очите му искряха.

„Уф, мамка му. Какво е намислил?“

— Може пак да те преметна на коляното си.

Оставих паниците в мивката.

— Носиш ли онези сребърни топчета?

Крисчън опипа джобовете на ризата и на дънките си.

— Колкото и да е странно, не. В службата няма голямо търсене.

— Много се радвам да го чуя, господин Грей. Струва ми се, казахте, че сарказмът е най-нисшата форма на остроумие.

— Е, Анастейжа, новият ми девиз е: „Ако не можеш да ги победиш, предай се и мини към тях“.

Зяпнах го. Не можех да повярвам. Той ми се ухили с отвратително самодоволство, отвори фризера и извади голямата кутия ванилов сладолед „Бен & Джери“.

— Ще свърши идеална работа. — Погледна ме с потъмнели очи. — Бен, Джери и Ана. — Изговаряше всяко име бавно, натъртено.

Леле-мале! Ченето ми май беше увиснало до пода. Крисчън отвори чекмеджето с приборите и извади една лъжица. Погледна ме. Очите му бяха премрежени. Езикът му се плъзна по горните му зъби. О, този език!

Усещах, че се задушавам. Във вените ми бушуваше страст — тъмна и необуздана. Значи ще се позабавляваме с храна.

— Надявам се, че ти е топло — прошепна той. — Ще те разхладя ето с това. Ела. — Протегна ръка и аз му подадох моята.

В спалнята той остави сладоледа на нощното шкафче, смъкна покривката от леглото, вдигна възглавниците и струпа всичко на пода.

— Нали имаш чисти завивки?

Кимнах. Наблюдавах го като хипнотизирана. Той взе хеликоптера.

— Не си играй с моя балон — предупредих го.

Ъгълчетата на устните му се извиха в полуусмивка.

— Не бих си и помислил да го направя, бебчо, но много ми се иска да си поиграя с теб и тези завивки.

Едва овладях конвулсиите на тялото си.

— Искам да те завържа.

„О!“

— Добре — промълвих.

— Само ръцете ти. За леглото. Искам да си неподвижна.

— Добре — повторих. Не бях способна на нищо повече.

Крисчън се приближи, без да откъсва очи от моите.

— Ще използваме ето това. — Хвана колана на халата ми, с възхитително възбуждащи бавни движения развърза възела и го изтегли.

Халатът ми се разтвори. Стоях парализирана под жаркия му поглед. След миг Крисчън го смъкна от раменете ми. Халатът се свлече в краката ми.

Бях съвсем гола пред него. Той погали лицето ми и докосването му отекна в дълбините на слабините ми.

— Легни на леглото, по гръб — прошепна той. Очите му бяха потъмнели и прогаряха дупки в моите.

Подчиних се. Стаята бе забулена в сумрак, нарушаван само от меката светлина на нощната лампа.

По принцип не понасям енергоспестяващи крушки, адски са мъждиви, но сега бях гола с Крисчън и се радвах на приглушената светлина. Той стоеше до леглото, вперил очи в мен.

— Мога да те гледам цял ден и цяла нощ, Анастейжа — каза Крисчън и с тези думи се качи на леглото и ме възседна.

— Вдигни си ръцете над главата — заповяда.

Изпълних заповедта и той завърза колана за лявата ми китка, после го прокара през металните решетки на таблата. Опъна го силно и лявата ми ръка се изпъна над мен. След това завърза и дясната ми китка и здраво стегна колана.

Когато свърши, видимо се отпусна. Искаше ме обездвижена. Така не можех да го докосвам. Хрумна ми, че не го е докосвала и никоя от неговите подчинени — нещо повече, че те изобщо не са имали такава възможност. Че той винаги е контролирал нещата. От разстояние. И че затова харесва своите правила.

Крисчън се наведе и ме целуна бързо по устните. После се изправи и изхлузи ризата през главата си. Събу си дънките и ги пусна на пода.

Остана божествено гол. Богинята в мен направи троен аксел и устата ми изведнъж пресъхна. Тялото му притежаваше класическа красота: широки мускулести плещи, тесен ханш — обърнат триъгълник. Очевидно тренираше. Можех да го съзерцавам цял ден и цяла нощ. Крисчън ме хвана за глезените и бързо и рязко ме дръпна надолу. Ръцете ми се изпънаха и не бях в състояние да се движа.

— Така е по-добре — прошепна той.

После взе кутията сладолед, качи се на леглото и отново ме възседна. Много бавно отвори капака и заби лъжицата в сладоледа.

— Хмм… още е доста твърд. — Повдигна вежди. Загреба лъжица сладолед и го лапна. — Разкошен е. — Облиза устните си. — Направо е изумително колко е вкусен обикновеният стар ванилов сладолед. — Погледна ме и ме подразни: — Искаш ли?

Беше толкова невероятно възбуждащ, млад и безгрижен, както седеше върху мен и ядеше сладолед, с блестящи очи и грейнало лице. О, какво ще прави с мен, по дяволите? Като че ли не знаех. Кимнах срамежливо…

Крисчън загреба втора лъжица и ми я поднесе. Отворих уста, но той бързо лапна сладоледа.

— Прекалено е вкусен, за да го деля с друг. — Усмихна се дяволито.

— Хей — понечих да протестирам.

— Какво, госпожице Стийл, да не би да обичате сладолед?

— Да — отговорих по-агресивно, отколкото искам, и напразно се опитах да го отхвърля от себе си.

Той се засмя.

— Ставаме сприхави, а? Ако бях на твое място, щях да се въздържа.

— Сладолед — умолявах аз.

— Е, понеже днес ми доставихте такова удоволствие, госпожице Стийл… — Крисчън се смили и ми подаде друга лъжица. Този път ми позволи да я изям.

Прииска ми се да се изкикотя. Той наистина се забавлява и доброто му настроение е заразно. Крисчън загреба още една лъжица сладолед и ми я поднесе, след това пак. „Добре, стига.“

— Хмм, така поне съм сигурен, че ядеш — като те храня насила. Може и да свикна с това.

Подаде ми нова лъжица. Този път останах със затворена уста и поклатих глава. Крисчън държеше лъжицата над мен и разтопеният сладолед капеше по гърлото ми, по гърдите ми. Той се наведе и съвсем бавно го изблиза. Тялото ми се възпламени от копнеж.

— Ммм. От вас е още по-вкусно, госпожице Стийл.

Опъвах колана на халата си и леглото зловещо проскърца, но не ми пукаше — изгарях от желание, то ме поглъщаше. Крисчън гребна нова лъжица сладолед и го остави да капе по гърдите ми. После го размаза с опакото на лъжицата по гърдите и зърната ми.

„О… студено!“ Зърната ми щръкваха и се втвърдиха под ваниловия мраз.

— Студено ли е? — тихо пита Крисчън и се наведе да оближе и изсмуче целия сладолед от мен. Устните му бяха горещи в сравнение с хладната сладост.

Това е изтезание. Сладоледът започна да се топи и стича на вадички по леглото. Устните му продължиха бавното си мъчение, смучеха силно, потриваха се нежно в кожата ми… „О, моля те!…“ Задъхах се.

— Искаш ли още? — И преди да успея да приема или отхвърля предложението му, езикът му се озовава в устата ми, студен и ловък, с вкус на Крисчън и ванилия. Великолепно.

И тъкмо започнах да свиквам с усещането, той отново се надигна и прокара лъжица сладолед по корема и в пъпа ми, където остави голяма бучка. „О, тук е още по-ледено, но колкото и да е странно, пари.“

— Виж сега, и преди си го правила. — Очите му блестяха. — Ще трябва да си съвсем неподвижна, иначе цялото легло ще стане в сладолед. — Целуна гърдите ми и силно засмука зърната ми, после проследи сладоледовата вадичка надолу по тялото ми, смучеше ме и ме ближеше.

И аз се опитвах, опитвах се да лежа неподвижно, въпреки шеметната комбинация от студ и неговото възпламеняващо докосване. Ала хълбоците ми неволно започнаха да се движат, въртеливо се поклащаха под свой собствен ритъм, попаднали под неговата ледена ванилова магия. Той се спусна по-ниско и изяде сладоледа от корема ми, въртеше езика си в и около пъпа ми.

Изстенах. „Мамка му!“ Студено е, горещо е, мъчително е, но Крисчън не спря. Продължи надолу по тялото ми, в срамните ми косми, по клитора ми. Извиках високо.

— Шшт, сега — прошепна Крисчън и докато вълшебният му език облизваше ванилията, аз тихичко пъшках.

— О… моля те… Крисчън.

— Знам, бебчо, знам — промълви той и езикът му не преставаше да прави вълшебства. Не спря, просто не спря, и тялото ми се издигаше — все по-високо и по-високо. Крисчън плъзна пръст в мен, после втори, и мъчително бавно ги вкарваше и изкарваше.

— Ето тук — произнесе той и ритмично галеше предната стена на вагината ми, без да спира разкошното си безмилостно близане и смучене.

Неочаквано изригвах в умопомрачителен оргазъм, който изключи всичките ми сетива и заличи случващото се извън тялото ми. Гърчех се и стенех. „Майка му стара. Адски бързо беше.“

Смътно съзнавах, че Крисчън е престанал с игрите си. Надвесил се е над мен, нахлузва си презерватив и прониква в мен, силно и бързо.

— О, да! — изпъшка, когато се блъсна в мен. Лепкав е — остатъците от стопения сладолед са се размазали и по двама ни. Усещането е странно разсейващо, но не можеш да се съсредоточа върху него за повече от няколко секунди, тъй като Крисчън внезапно се измъкна от мен и ме преобърна.

— Така — прошепна и отново влезе в мен, ала не започна веднага обичайния си груб ритъм. Наведе се напред, развърза ръцете ми и ме изправи, тъй че почти седнах отгоре му. Дланите му се плъзнаха към гърдите ми и той ги обгърна, лекичко подръпваше зърната ми. Простенах и отметнах глава към рамото му. Крисчън зарови лице в шията ми и започна да ме хапе, докато свиваше хълбоци, възхитително бавно, и ме изпълваше отново. И отново.

— Знаеш ли колко много означаваш за мен? — промълви в ухото ми.

— Не — изпъшках аз.

Крисчън се усмихна, долепил устни до шията ми, пръстите му обгърнаха брадичката и гърлото ми и стиснаха силно за миг.

— Знаеш, разбира се. Няма да те пусна.

Простенах, когато увеличи бързината.

— Ти си моя, Анастейжа.

— Да, твоя съм — задъхах се аз.

— Аз се грижа за това, което е мое — изсъска той и ме ухапа по ухото.

Извиках.

— Точно така, бебчо, искам да те чувам. — Едната му ръка се плъзна около кръста ми, а другата ме хвана за задника, и Крисчън проникна в мен по-силно, което ме кара отново да извикам. И грубият ритъм започна. Дишането му стана все по-дрезгаво, неравномерно, също като моето. Усещах познатото ускоряване в себе си. Пак!

Аз съм само усещане. Ето какво прави с мен той — взима тялото ми и го обладава толкова цялостно, че не мисля за нищо друго, освен за него. Вълшебството му е могъщо, опияняващо. Аз съм пеперуда, попаднала в мрежата му, неспособна и нежелаеща да избяга. „Аз съм негова… напълно негова.“

— Хайде, бебчо — изръмжа Крисчън през зъби и по даден знак, като неопитна магьосница, каквато съм, свърших едновременно с него.

 

 

Лежах свита на кълбо в прегръдките му върху лепкавите чаршафи. Гърдите му бяха притиснати към гърба ми, носът му — заровен в косата ми.

— Това, което изпитвам към теб, ме плаши — прошепнах аз.

Той се вцепени, после тихо отвърна:

— И мен, бебчо.

— А ако ме напуснеш? — Тази мисъл е ужасяваща.

— Никъде няма да ходя. Струва ми се, че никога няма да ти се наситя, Анастейжа.

Обърнах се и го погледнах. Изражението му беше сериозно, искрено. Целунах го нежно. Той се усмихна и протегна ръка да отметне косата ми зад ухото.

— Никога не съм се чувствал така, както когато си тръгна, Анастейжа. Ще направя всичко, за да не изпитам пак същото. — Думите му прозвучаха страшно тъжно, дори смаяно.

Отново го целунах. Исках някак си да разведря атмосферата, ала Крисчън го направи вместо мен.

— Ще ме придружиш ли утре на летния бал на баща ми? С благотворителна цел е, организира го всяка година. Обещах да отида.

Усмихнам се и изведнъж изпитах свенливост.

— Ще дойда, разбира се. — Уф, мамка му. Нямам какво да облека.

— Какво има?

— Нищо.

— Кажи ми — настоя той.

— Нямам какво да облека.

Крисчън за миг изглеждаше неловко.

— Не се сърди, обаче всички онези дрехи за теб още са вкъщи. Сигурен съм, че все ще има някоя подходяща рокля.

Свих устни.

— Виж ти, наистина ли? — казах сардонично. Тази вечер не исках да се караме. Трябва да взема душ.

 

 

Момичето, което приличаше на мен, стоеше пред СИП. Я чакай — това съм аз. Бледа и немита, с прекалено големи дрехи. Вторачих се в нея и установих, че носи мои дрехи — доволна, здрава.

— Какво повече имаш от мен? — питах я.

— Коя сте вие?

— Никоя… А ти коя си? И ти ли си никоя?…

— Значи сме две — тихо, гонят ни, нали знаете… — Тя ми се усмихна, бавна, зла гримаса, приличаше на маска, и е толкова вледеняваща, че започнах да пищя.

 

 

— Господи, Ана! — Крисчън ме разтърси и ме събуди.

Бях объркана. „У дома съм… в мрака… в леглото с Крисчън.“ Разтърсих глава в опит да проясня ума си.

— Добре ли си, бебчо? Сънуваше кошмар.

— О!

Той включи лампата и тя ни окъпа в мъждивата си светлина. Гледаше ме загрижено.

— Момичето — прошепнах.

— Какво момиче?

— Когато днес си тръгвах, пред СИП имаше едно момиче. Приличаше на мен… но не съвсем.

Крисчън се вцепени. Лицето му пребледня.

— Кога беше това? — смаяно прошепна той. Надигна се, седна на леглото и се взря в мен.

— Когато си тръгвах днес следобед — повторих. — Познаваш ли я?

— Да. — Той прокара пръсти през косата си.

— Коя е?

Крисчън стисна устни и не отговори.

— Коя е? — настоях.

— Лийла.

Преглътнах мъчително. Бившата подчинена! Крисчън ми разказваше за нея преди да летим с безмоторния самолет. Усетих, че се напрягам. Какво му ставаше?

— Момичето, което е качило „Токсичен“ на айпода ти ли?

Той ме погледна тревожно.

— Да. Каза ли ти нещо?

— Каза: „Какво повече имате от мен?“ и когато я попитах коя е, отговори: „Никоя“.

Крисчън затвори очи, сякаш изпитваше болка. Какво се беше случило? Какво означаваше за него тя?

Настръхнах. „Ами ако тя означава много за него? Може би му липсва? Знам толкова малко за предишните му… хм, връзки.“ Тя сигурно бе имала договор и беше правила каквото иска той, давала му беше доброволно от каквото се нуждае.

„О, не — а аз не мога!“ От тази мисъл започна да ми се гади.

Крисчън се измъкна от леглото, нахлузи дънките си и отиде в дневната. Хвърлих поглед към будилника и установих, че е пет сутринта. Изтърколих се от кревата, облякох си бялата риза и го последвах.

Мамка му, говореше по телефона.

— Да, пред СИП, вчера… привечер — каза тихо. Обърна се към мен, докато отивах към кухнята, и ме попита: — Кога точно?

— Към шест без десет — измънках. На кого се обаждаше по това време? Какво беше направила Лийла? Крисчън предаде информацията, без да откъсва очи от мен. Изражението му бе мрачно и сериозно.

— Разбери как… Да… Едва ли, но пък аз не бих си и помислил, че може да го е направила. — Затвори очи, сякаш изпитваше болка. — Не знам какво ще стане… Да, ще разговарям с нея… Да… Знам… Провери и ми съобщи. Просто я открий, Уелч — тя е в беда. Открий я. — И затвори.

— Искаш ли чай? — попитах. Чай, отговорът на Рей за всякаква криза и единственото нещо, с което той се справяше в кухнята. Напълних чайника.

— Всъщност предпочитам да си легна пак. — Погледът му ми показа, че няма намерение да спи.

— Е, аз пък имам нужда от чай. Ще изпиеш ли една чаша с мен? — Исках да знам какво става. Нямаше да се оставя да отклонят вниманието ми със секс.

Той нервно прокара пръсти през косата си.

— Да — отговори Крисчън, но виждах, че е ядосан.

Сложих вода на печката и приготвих чашите и чайника. Тревогата ми бе достигнала опасно равнище. Дали щеше да ми каже какъв е проблемът? Или трябваше да се разровя сама?

Усещах очите му върху себе си — усещах неувереността и гнева му. Погледнах го и видях в очите му страх.

— Какво има? — попитах тихо.

Той поклати глава.

— Няма ли да ми кажеш?

Крисчън въздъхна и затвори очи.

— Не.

— Защо?

— Защото не би трябвало да те засяга. Не искам да се замесваш в това.

— Не би трябвало, само че ме засяга. Тя ме е намерила и ме заговори пред службата. Откъде знае за мен? Откъде знае къде работя? Смятам, че имам право да знам какво става.

Той отново прокара пръсти през косата си. Излъчваше раздразнение, сякаш водеше някаква вътрешна борба.

— Моля те — казах тихо.

— Добре — примирено отвърна той. — Нямам представа как те е намерила. Може да е по снимката ни от Портланд, не знам. — Отново въздъхна и усетих, че раздразнението му е насочено към самия него.

Чаках търпеливо. И налях кипналата вода в чайника. Крисчън крачеше нервно. След малко продължи:

— Докато бяхме с теб в Джорджия, Лийла се появила вкъщи без предупреждение и направила сцена на Гейл.

— Коя е Гейл?

— Госпожа Джоунс.

— Какво искаш да кажеш с това, че е „направила сцена“?

Той се вторачи в мен преценяващо.

— Кажи ми. Ти криеш нещо. — Говорех по-настъпателно, отколкото бих искала.

Крисчън примигна.

— Ана, аз… — И млъкна.

— Моля те.

Той въздъхна примирено.

— Направила опит да си пререже вените.

— О, не! — Това обясняваше бинта на китката й.

— Гейл я завела в болницата. Но Лийла напуснала преди да успея да отида там.

Мамка му. Какво означаваше това? Самоубийство? Защо?

— Психологът, който се срещнал с нея, го определи като типичен зов за помощ. Смята, че не я заплашва сериозна опасност — „на една крачка от суицидната идеация“, така се изрази. Обаче аз не съм убеден. Оттогава се опитвам да я намеря и да й осигуря нужната помощ.

— Казала ли е нещо на госпожа Джоунс?

Крисчън ме погледна. Изглеждаше адски неловко.

— Нищо особено — отговори, но знаех, че не ми казва всичко.

Започнах да наливам чая. Значи Лийла иска да се завърне в живота на Крисчън и решава да привлече вниманието му с опит за самоубийство. „Леле… страшничко.“ Но ефикасно. Крисчън си тръгва от Джорджия, за да е до нея, но тя изчезва преди неговото пристигане? Адски странно.

— И не можеш да я намериш, така ли? А роднините й?

— Те не знаят къде е. Мъжът й също.

— Мъжът й ли?

— Да, тя е омъжена от две години — разсеяно отвърна той.

„Какво?!“

— И е била с теб въпреки че е омъжена?! — „Мама му стара!“ Крисчън наистина не знаеше граници.

— Не! Мили боже, не! Тя беше с мен преди почти три години. После ме напусна и скоро след това се омъжи.

„Аха.“

— Тогава защо сега се опитва да привлече вниманието ти?

Крисчън тъжно поклати глава.

— Не знам. Успяхме да установим само, че преди четири месеца е избягала от мъжа си.

— Да се доизясним. Тя не е твоя подчинена от три години, така ли?

— От около две и половина.

— И е искала повече.

— Да.

— Но ти не си искал.

— Да.

— Затова те е напуснала.

— Да.

— Тогава защо сега идва при теб?

— Не знам. — Но гласът му ми подсказа, че поне има предположение.

— Обаче подозираш…

Очите му се присвиха от гняв.

— Подозирам, че има нещо общо с теб.

С мен ли? Какво можеше да иска от мен? „Какво повече имате от мен?“

Взрях се в него, разкошно гол от кръста нагоре. Имах го — той беше мой. Ето какво имах… и все пак тя приличаше на мен — същата тъмна коса и светла кожа. Тази мисъл ме накара да се намръщя. „Да… какво повече имам аз?“

— Защо не ми каза вчера? — тихо попита Крисчън.

— Забравих. — Свих рамене извинително. — Нали се сещаш, в бара след работа в края на първата ми работна седмица. Твоето появяване там и вашият… тестостеронов двубой с Джак, и после, когато дойдохме тук. Изплъзна ми се от ума. Имаш навика да ме караш да забравям разни неща.

— Тестостеронов двубой ли? — Устните му потрепнаха.

— Да. Меренето на ония работи.

— Ще ти дам аз един тестостеронов двубой.

— Не предпочиташ ли чаша чай?

— Не, Анастейжа. Не предпочитам.

Очите му ме изгаряха, изпепеляваха ме с онзи негов поглед, който казваше: „Искам те, и то веднага“. „Мамка му… адски е възбуждащо.“

— Забрави за нея. Ела. — Той ми протегна ръка.

Хванах я и богинята в мен направи тройно задно салто.

 

 

Събудих се, защото ми беше топло. Бях се обвила около голия Крисчън Грей. Въпреки че спеше дълбоко, той ме притискаше към себе си. През завесите се процеждаше мека утринна светлина. Главата ми беше върху гърдите му, кракът ми бе преплетен с неговия, ръката ми лежеше върху корема му.

Надигнах глава, уплашена, че може да го събудя. Изглеждаше млад и спокоен в съня — и беше мой.

„Хмм…“ Протегнах ръка и колебливо погалих гърдите му, прокарах върховете на пръстите си през космите му и той не се размърда. Не можех да повярвам напълно. Той беше мой — за още няколко безценни мига. Нежно целунах един от белезите му. Крисчън тихо простена, но не се събуди, и аз се усмихнах. Целунах друг и очите му се отвориха.

— Привет. — Ухилих му се гузно.

— Привет — предпазливо отвърна той. — Какво правиш?

— Гледам те. — Плъзнах пръсти по тясната ивица косъмчета, която се разширяваше към срамните му косми. Той хвана ръката ми, присви очи, после ми отправи сияйната усмивка на спокойния Крисчън и аз се отпуснах. Тайното ми докосване си оставаше тайно.

„О… защо не ми даваш да те докосвам?“

Той внезапно се качи отгоре ми, прикова ме към матрака, дланите му бяха върху моите — предупреждаваше ме. Потърка нос в моя.

— Струва ми се, че вършите нещо нередно, госпожице Стийл — обвини ме, но усмивката му не изчезна.

— Обичам да върша нередни неща с теб.

— Наистина ли? — попита той и леко ме целуна по устните. — Секс или закуска? — Очите му бяха тъмни, палави. Еректиралият му член се спусна към мен и аз повдигнах таз, за да го посрещна.

— Добър избор — прошепна Крисчън до гърлото ми, докато оставяше диря от целувки към гърдите ми.

 

 

Стоях пред скрина, взирах се в огледалото и се опитвах да убедя косата си да приеме някакво подобие на прическа — всъщност тя просто беше прекалено дълга. Бях по дънки и тениска. Току-що взелият душ Крисчън се обличаше зад мен. Лакомо гледах тялото му.

— Колко често тренираш? — попитах.

— Всеки работен ден. — Той почна да си закопчава дънките.

— Какво правиш?

— Тичане, тежести, кикбокс. — Крисчън сви рамене.

— Кикбокс ли?

— Да, имам личен треньор, бивш претендент за олимпийски медал. Казва се Клод. Много е добър. Ще ти хареса.

Обърнах се да го погледна. Той започна да закопчава бялата си риза.

— Какво искаш да кажеш с това, че ще ми хареса?

— Ще ти хареса като треньор.

— Защо ми е личен треньор? Ти ще ме поддържаш във форма.

Той бавно се приближи и ме прегърна. Потъмняващите му очи срещнаха моите в огледалото.

— За онова, което съм намислил, бебчо, те искам във форма. Трябва да наваксаш.

Изчервих се, когато в ума ми нахлуха спомени от залата за игри. Да… Червената стая на болката е изтощителна. Ще ме пусне ли пак там? Искам ли пак там?

„Естествено, че искаш!“ — изкрещя богинята в мен.

Взирах се в неговите непроницаеми, хипнотизиращо сиви очи.

— Знаеш, че искаш — прошепна ми той.

Изчервих се и в ума ми оскърбително и неканено се вмъкна нежеланата мисъл за Лийла. Стиснах устни и Крисчън ми се намръщи.

— Какво има?

— Нищо. — Поклатих глава. — Добре, ще се срещна с Клод.

— Наистина ли? — Лицето му грейна. Изражението му ме накара да се усмихна. Приличаше на току-що спечелил от лотарията, въпреки че сигурно никога не си беше купувал билет — нямаше нужда.

— Да, божичко — щом това те прави щастлив — присмях му се аз.

Той ме стисна в прегръдката си и ме целуна по бузата.

— Нямаш си и представа колко — прошепна. — Е, какво ти се прави днес? — Зарови нос в косата ми и ме полазиха възхитителни тръпки.

— Искам да се подстрижа и… хм… Трябва да осребря един чек и да си купя кола.

— Аха — разбиращо каза Крисчън и прехапа долната си устна. После свали едната си ръка от мен, бръкна в джоба на дънките си и измъкна ключа за аудито.

— Тук е — каза тихо. Изражението му беше неуверено.

— Какво искаш да кажеш? — Майчице, въпросът ми прозвуча сърдито. Мамка му. Наистина бях сърдита. „Как е посмял?!“

— Тейлър я докара вчера.

Отворих уста, после я затворих и повторих процеса два пъти, но бях онемяла. Той ми връщаше колата. Защо не го бях предвидила? Е, тази игра може да се играе и от двама. Бръкнах в задния джоб на дънките си и извадих плика с неговия чек.

— Ето, това тук е твое.

Крисчън ме погледна въпросително, после позна плика, вдигна ръце и се отдръпва.

— А, не. Парите са си твои.

— Не са. Искам да купя колата от теб.

Изражението му рязко се промени. Лицето му се разкриви от ярост. Да, от ярост!

— Не, Анастейжа. И парите са твои, и колата — изсумтя той.

— Не, Крисчън. Парите са мои, колата е твоя. Ще я купя от теб.

— Подарих ти я за завършването на университета.

— Ако ми беше подарил писалка, щеше да е подходящ подарък за завършване. Ти ми подари ауди.

— Наистина ли искаш да се караме за това?

— Не.

— Добре, ето ключовете. — Той ги остави върху скрина.

— Нямах това предвид!

— Край на разговора, Анастейжа. Не прекалявай.

Намръщих му се, после ме осени вдъхновение. Взех плика, скъсах го на две, после пак, и пуснах парчетата в кошчето за смет. О, страхотно удоволствие!

Крисчън ме наблюдаваше безизразно, но знаех, че току-що съм запалила фитила и трябва да се отдалеча на безопасно разстояние. Той поглади брадичката си.

— Предизвикателна сте, както винаги, госпожице Стийл. — Думите му прозвучаха иронично. Крисчън се обърна и отиде в другата стая. Не очаквах такава реакция. Предполагах, че ще се развихри истински Армагедон. Погледнах се в огледалото, свих рамене и реших да завържа косата си на опашка.

Любопитството ми беше възбудено. Какво правеше там? Отидох и го видях да говори по телефона.

— Да, двайсет и четири хиляди долара. Директен превод.

Погледна ме безизразно.

— Добре… в понеделник ли? Отлично… Не, това е всичко, Андреа.

И рязко затвори.

— Депозирани в банковата ти сметка, в понеделник. Не си играй с мен. — Беше кипнал, обаче на мен не ми пукаше.

— Двайсет и четири хиляди долара!? — почти изкрещях. — И откъде знаеш номера на банковата ми сметка?

Гневът ми го изненада.

— Знам всичко за теб, Анастейжа.

— Не е възможно колата ми да е струвала двайсет и четири хиляди долара.

— Съгласен съм с теб, но човек трябва да познава пазара, зависи дали купуваш, или продаваш. Някакъв побъркан искал тази катафалка и бил готов да плати такава сума. Очевидно е класика. Питай Тейлър, ако не ми вярваш.

Озъбих му се и той ми се озъби в отговор: двама сърдити упорити глупаци, които се зъбят един на друг.

И усетих привличането, електричеството помежду ни, което осезаемо ни теглеше един към друг. Крисчън изведнъж ме грабна, блъсна ме във вратата, устата му бе върху моята, едната му ръка върху дупето ми ме притискаше към слабините му, другата му бе на тила ми. Пръстите ми се вплетоха в косата му, стискаха силно, държаха го при мен. Тялото му се сливаше с моето, превземаше ме, дишането му беше напрегнато. Чувствах го. Искаше ме и аз бях опиянена и замаяна от възбуда, че има нужда от мен.

— Защо, защо ме предизвикваш? — промълви Крисчън между две жарки целувки.

Кръвта ми кипеше. Винаги ли щеше да ми оказва такова въздействие? И аз на него?

— Защото мога. — Бях останала без дъх. По-скоро усещах, отколкото виждах усмивката му до шията ми. Той притисна чело към моето.

— Господи, искам да те взема сега, но презервативите ми свършиха. Не мога да ти се наситя! Ти си влудяваща, влудяваща жена.

— И ти ме влудяваш — прошепнах аз. — Във всяко отношение.

Крисчън поклати глава.

— Хайде да идем да закусваме някъде. И знам едно място, където можеш да се подстрижеш.

— Добре — съгласих се и скандалът приключи просто ей така.

 

 

— Аз ще платя. — Изпреварих го и взех сметката.

Той се намръщи.

— Тук човек трябва да е бърз, Грей.

— Права си — кисело призна той, макар да ми се стори, че ме иронизира.

— Не се ядосвай толкова. Сега съм с двайсет и четири хиляди долара по-богата, отколкото бях сутринта. Мога да си позволя… — погледнах сметката — двайсет и два долара и шейсет и седем цента за закуска.

— Благодаря — неохотно каза Крисчън. О, пак онзи намусен хлапак.

— А сега къде?

— Наистина ли искаш да се подстрижеш?

— Да, само ме виж.

— На мен ми изглеждаш великолепно. Винаги.

Изчервих се и погледнах сплетените си в скута пръсти.

— А и довечера трябва да ходим на бала на баща ти.

— Не забравяй, че облеклото е официално.

— Къде ще бъде?

— В дома на родителите ми. Вдигнали са шатра.

— Точно за каква благотворителност става дума?

Крисчън неловко потърка длани в бедрата си.

— Това е програма за възстановяване на наркозависими родители с малки деца, казва се „Да се справим заедно“.

— Благородна кауза — казах тихо.

— Хайде, да вървим. — Той стана и ми протегна ръка, слагайки край на разговора. Поех я и той стегна пръстите си около моите.

Странно. Толкова беше демонстративен в някои отношения и в същото време толкова затворен в други.

Утрото беше прекрасно, меко. Слънцето сияеше и във въздуха ухаеше на кафе и прясно изпечен хляб.

— Къде отиваме?

— Изненада.

Уф, добре. Всъщност не обичам изненади.

Извървяхме две преки. Магазините определено ставаха все по-скъпи. Още не бях имала възможност да ги обиколя, но тук бяхме на една крачка от моята квартира. Кейт щеше да е доволна. Имаше множество малки бутици, които щяха да удовлетворят модните й изисквания. Всъщност и аз трябваше да си купя някоя и друга клоширана пола за работа.

Крисчън спря пред голям лъскав козметичен салон и ми отвори вратата.

Казваше се „Есклава“. Вътре всичко бе в бяло и кожени мебели. На чисто бялата рецепция седеше русокосо момиче в чисто бяла униформа.

— Добро утро, господин Грей — весело поздрави момичето и бузите му поруменяха, докато му пърхаше с клепки. Ефектът на Грей. Но тя го познаваше! Откъде?

— Здравей, Грета.

И той я познаваше. Каква беше тази работа?

— Както обикновено ли, господине? — любезно попита тя. Сложила си бе съвсем малко розово червило.

— Не — побърза да отговори Крисчън и нервно се озърна към мен.

Както обикновено? Какво означаваше пък това?

„Мама му стара! Това е шестото правило, за проклетия козметичен салон. Всички онези глупости за обезкосмяването… пфу!“

Тук ли беше водил и другите си подчинени? И Лийла? Как трябваше да го разбирам, по дяволите?

— Госпожица Стийл ще ти каже какво иска.

Погледнах го гневно. Той въвеждаше Правилата тихомълком. Съгласих се с личния треньор — а сега и това?

— Защо тук? — изсъсках.

— Този салон е мой, наред с още три такива.

— Твой ли? — ахнах. Виж, това беше неочаквано.

— Да. Страничен бизнес. Както и да е, тук можеш да получиш каквото искаш, при това за сметка на заведението. Всякакви масажи: шведски, шиацу, горещи камъни, точкова терапия, бани с водорасли, масаж на лицето, всички онези неща, които обичат жените — тук се прави абсолютно всичко. — И махна пренебрежително с ръка.

— И обезкосмяване ли?

Той се засмя.

— Да, и обезкосмяване. На всякакви места — прошепна заговорнически, наслаждаваше се на смущението ми.

Изчервих се и погледнах Грета, която ме наблюдаваше въпросително.

— Искам да се подстрижа.

— Разбира се, госпожице Стийл.

И се взря в компютърния екран, цялата розово червило и енергична немска ефикасност.

— Франко ще се освободи след пет минути.

— Франко става — успокоително ми каза Крисчън. Опитах се да го проумея. Крисчън Грей, президент на холдинг, да е собственик на верига козметични салони.

Погледнах го и видях как пребледнява — вниманието му бе привлечено от нещо или от някого. Обърнах се да видя накъде гледа. В дъното на салона се беше появила лъскава платинена блондинка. Затвори вратата и заговори една от фризьорките.

Платинената блондинка беше висока, с хубав тен, прелестна, между трийсет и пет и четирийсет и няколко — трудно беше да се каже. Носеше същата униформа като Грета, но в черно. Изглеждаше зашеметяващо. Косата й сияеше като нимб, подстригана в стил боб. Обърна се, видя Крисчън и му се усмихна — ослепителна усмивка на топло приветствие.

— Извинявай — припряно измърмори Крисчън.

Бързо мина през салона, без да обръща внимание на фризьорите, всичките в бяло, и стажантите на мивките, и отиде при нея, прекалено далеч от мен, за да чуя разговора им. Платинената блондинка го поздрави с очевидна привързаност, целуна го по бузите, хвана го за ръце и двамата заговориха оживено.

— Госпожице Стийл?

Рецепционистката Грета се опитваше да привлече вниманието ми.

— Един момент. — Наблюдавах Крисчън като хипнотизирана.

Платинената блондинка се обърна, погледна ме и ми отправи ослепителна усмивка, като че ли ме познава. Любезно й отговорих със същото.

Крисчън изглеждаше разстроен. Убеждаваше я нещо и тя отстъпи, вдигна ръце и му се усмихна. Той също й се усмихна — явно се познаваха добре. Навярно работеха заедно отдавна. Може би тя беше управителката на салона — в края на краищата имаше авторитетен вид.

И тогава мисълта ме връхлетя като парен локомотив и разбрах дълбоко в себе си, интуитивно. Знаех коя е. „Зашеметяваща, по-възрастна, красива.“

Това беше госпожа Робинсън.