Е. Л. Джеймс
Петдесет нюанса по-тъмно (18)

16.

Сините очи на Джак бяха потъмнели. Той плъзна похотлив поглед по тялото ми.

Задави ме страх. Какво ставаше? Какво искаше от мен? Въпреки пресъхналата си уста някъде дълбоко в себе си намерих решителността и смелостта да произнеса няколко думи. Мантрата със самоотбраната ми от типа на „Карай ги да говорят“ обикаляше в ума ми като безплътен страж.

— Сега май не е моментът за това, Джак. Таксито ти ще дойде след десет минути и трябва да ти дам всички документи. — Говорех тихо, но дрезгаво, и гласът ми ме издаваше.

Той ми отправи деспотична цинична усмивка, която най-после се отрази и в очите му и те заблестяха на строгата флуоресцентна светлина в сивата стая без прозорци. Джак пристъпи към мен, без да откъсва погледа си от моя. Зениците му се разширяваха пред очите ми — черното ставаше по-голямо от синьото. О, не! Страхът ми се усили.

— Знаеш, че трябваше да се боря с Елизабет, за да ти дам тази работа… — Гласът му секна и той отново пристъпи към мен. Отдръпнах се назад до мръсните стенни шкафове. „Карай го да говори, карай го да говори, карай го да говори.“

— Какъв ти е проблемът, Джак? Ако искаш да се оплачеш, може би трябва да го направиш в присъствието на някой от личен състав. Може да се срещнем с Елизабет в по-официална обстановка.

Къде бяха тези от охраната? Още ли бяха в сградата?

— Нямаме нужда от личен състав, за да се оправим с това, Ана — ухили се той. — Когато те назначих, мислех, че ще си по-усърдна. Мислех, че имаш потенциал. Но сега се съмнявам. Започна да се разсейваш и стана немарлива. И се чудех… дали не ти пречи твоето гадже. — Джак произнесе последната дума с ледено презрение. — Реших да прегледам кореспонденцията ти, за да потърся някакви податки. И знаеш ли какво открих, Ана? Каква нередност установих? Единствените лични имейли в твоя акаунт бяха до нафуканото ти гадже. — Замълча за миг, за да прецени реакцията ми. — И тогава се замислих… къде са имейлите от него? Няма ги. Нищо. Нищичко. Та какво става, Ана? Как така неговите имейли до теб ги няма в нашата система? Да не си някаква шпионка на компанията на Грей? Такава ли е работата?

Мама му стара, имейлите. „О, не!“

— Какви ги говориш, Джак? — Опитах да се престоря на озадачена и го направих доста убедително. Разговорът не вървеше както бях очаквала и му нямах ни най-малко доверие. От него се излъчваше някакъв феромон, който ме държеше нащрек. Този човек беше ядосан, нестабилен и напълно непредсказуем. Опитах се да се разбера с него.

— Нали току-що каза, че е трябвало да убеждаваш Елизабет да ме назначи. Тогава как може да съм шпионка? Помисли, Джак.

— Обаче Грей е прецакал нюйоркската командировка, нали?

„Уф, мамка му!“

— Как е успял, Ана? Как го е направило това твое богато гадже?

И малкото останала в лицето ми кръв се оттече и ми се стори, че ще припадна.

— Не знам за какво говориш, Джак. Таксито ти трябва да пристигне всеки момент. Да ти донеса ли нещата? — „О, моля те, престани.“

Но Джак продължи, наслаждавайки се на неудобството ми.

— И той си мисли, че ще те свалям, а? — Захили се и очите му запламтяха. — Е, искам да си помислиш по един въпрос, докато съм в Ню Йорк. Аз ти дадох тази работа и очаквам да проявиш известна благодарност към мен. Всъщност имам право на това. Трябваше да се боря, за да те назнача. Елизабет искаше по-квалифициран човек, но аз — аз видях нещо в теб. Та затова ти предлагам да сключим сделка. Трябва да направиш така, че да съм доволен. Разбираш ли какво ти говоря, Ана?

„Еба си!“

— Приеми го като допълнение към трудовата ти характеристика, ако щеш. И ако правиш така, че да съм доволен, повече няма да ровя в това как гаджето ти дърпа конците, използва връзките си или си връща услуга, която е направил на някой мазник от онези, с които е учил в тежкарския си университет.

Зяпнах го. „Той ме изнудва! За секс!“ А какво можех да отговоря? Новината за това, че Крисчън е купил издателството, трябваше да остане в тайна още три седмици. Направо не вярвах на ушите си. Секс — с мен?!

Джак се приближи и застана точно пред мен, вторачен в очите ми. Острият му одеколон задръсти ноздрите ми и ми се пригади от него. Ако не грешах, дъхът му миришеше на алкохол. „Мамка му, той е пил… кога?“

— Ти си задръстена кокотка, знаеш ли, Ана? — процеди той през стиснати зъби.

„Какво?! Кокотка… Аз?“

— Нямам представа за какво говориш, Джак — промълвих. Усещах прилива на адреналин в тялото си. Той пристъпи още по-близо. Чаках момента да направя своя ход. Рей щеше да се гордее. Рей ме беше научил какво да правя. Рей владееше техниките за самоотбрана. Ако Джак ме докоснеше — дори само ако се приближеше прекалено — щях да го поваля. Дишах плитко. „Не припадай, само не припадай!“

— Я се виж. — Той ме огледа похотливо. — Страшно си възбудена, виждам. Всъщност ти ме окуражаваше. Дълбоко в себе си го искаш. Сигурен съм.

Мама му стара! Този човек беше тотален маниак. Страхът ми достигна максимално равнище и заплашваше да ме парализира.

— Не, Джак. Никога не съм те окуражавала.

— Окуражаваше ме, кокотка такава! Аз да не съм сляп! — Той протегна ръка и леко ме погали надолу към брадичката с опакото на дланта си. Показалецът му се плъзна по гърлото ми и сърцето ми се качи там. Овладях желанието си да повърна. Джак посегна към разкопчаното най-горно копче на черната ми риза и притисна длан към гърдите ми.

— Ти ме желаеш. Признай го, Ана.

Без да откъсвам очи от неговите, се съсредоточих върху онова, което трябваше да направя — а не върху растящите ми отвращение и ужас — и леко поставих дланта си върху неговата. Джак се усмихна триумфално. Сграбчих кутрето му, извих го назад и рязко го натиснах надолу.

Той изквича от болка и изненада и когато изгуби равновесие, аз бързо и силно вдигнах коляното си към слабините му и осъществих идеален контакт с целта си. После сръчно отскочих наляво. Коленете му се подвиха и той със стон се строполи на кухненския под, като се държеше за чатала.

— Да не си ме пипнал повече! — изръмжах му. — Програмата ти и брошурите са опаковани на бюрото ми. Аз си отивам вкъщи. Приятно пътуване. И в бъдеще сам си прави кафе, по дяволите!

— Тъпа кучка! — наполовина извика, наполовина изпъшка той, но аз вече бях навън.

Изтичах до бюрото си, взех си якето и чантата и се втурнах към рецепцията, без да обръщам внимание на стоновете и ругатните на копелето, което продължаваше да се търкаля на пода в кухнята. Изскочих от сградата и спрях за миг. Хладният въздух погали лицето ми. Дълбоко си поех дъх и се овладях. Ала не бях яла цял ден и когато абсолютно нежеланият преди малко адреналин се оттече от вените ми, краката ми поддадоха и се свлякох на земята.

Безпристрастно наблюдавах като на забавен кадър сцената, която се разигра пред очите ми. Крисчън и Тейлър — с тъмни костюми и с бели ризи — изскочиха от чакащата кола и се затичаха към мен. Не можех да си мисля за нищо друго: „Той е тук. Моят любим е тук“.

— Ана, Ана! Какво се е случило? — Той клекна, грабна ме в скута си и ме заопипва за евентуални травми. После впери ужасените си сиви очи в моите. Лежах отпусната в прегръдката му, внезапно залята от облекчение и изнемога. О, обятията на Крисчън! Не исках да съм никъде другаде.

— Ана. — Той леко ме разтърси. — Какво стана? Зле ли ти е?

Поклатих глава; осъзнавах, че трябва да започна да реагирам.

— Джак — промълвих и не толкова видях, колкото усетих бързия поглед на Крисчън към Тейлър, който светкавично изчезна в сградата.

— Мамка му! — Крисчън ме притисна към себе си. — Какво ти направи онзи скапаняк?

И тогава от гърлото ми се откърти почти безумен кикот. Спомних си абсолютния шок на Джак, когато го сграбчих за кутрето.

— Въпросът е аз какво му направих. — Не можех да спра да се кикотя.

— Ана! — Крисчън пак ме разтърси и пристъпът ми отмина. — Той докосна ли те?

— Само веднъж.

Мускулите му се напрегнаха от обзелия го гняв и той рязко и могъщо се изправи — абсолютно стабилно — с мен на ръце. Беше бесен. „Не!“

— Къде е тоя капут?

От вътрешността на сградата се разнесоха приглушени викове. Крисчън ме пусна да стъпя на крака.

— Можеш ли да стоиш?

Кимнах.

— Не влизай. Недей, Крисчън. — Страхът ми изведнъж се върна, страх от онова, което Крисчън можеше да направи с Джак.

— Качи се в колата — нареди ми той.

— Недей, Крисчън. — Хванах го за ръката.

— Качи се в проклетата кола, Ана! — Крисчън се отскубна от мен.

— Недей! Моля те! Не ме оставяй сама — използвах последното си оръжие аз.

Кипнал, Крисчън прокара пръсти през косата си и ме погледна, явно разкъсван от колебания. Виковете вътре се усилваха, после внезапно утихнаха.

„О, не. Какво е направил Тейлър?“

Крисчън извади блакберито си.

— Крисчън, той има моите имейли.

— Моля?

— Моите имейли до теб. Искаше да знае къде са твоите съобщения до мен. Опитваше се да ме изнудва.

На лицето му се изписа убийствено изражение.

„Уф, мамка му!“

— По дяволите! — изруга той и ме погледна с присвити очи. После набра някакъв номер на джиесема си.

О, не. Загазих. На кого се обаждаше?

— Барни, Грей се обажда. Искам да влезеш в главния сървър на СИП и да изтриеш всички имейли на Анастейжа Стийл до мен. После провери личните файлове на Джак Хайд и виж дали не са записани и там. Ако са, изтрий ги… Да, всички. Веднага. Съобщи ми, когато свършиш.

Той бясно натисна клавиша за прекъсване на връзката и набра друг номер.

— Роч, Грей съм. Хайд — искам да го уволниш. Веднага. На мига. Обади се на охраната. Да го накарат незабавно да освободи бюрото си, иначе утре сутрин ще закрия компанията. Вече имаш всички основания да го уволниш. Разбра ли ме? — Изслуша отговора и затвори, видимо удовлетворен.

— Блакберито — изсъска ми през зъби.

— Моля ти се, не ми се ядосвай — запримигвах му аз.

— В момента съм ти ужасно ядосан — изръмжа Крисчън и отново прокара ръка през косата си. — Качи се в колата.

— Крисчън, моля те…

— Качвай се в шибаната кола, Анастейжа, иначе сам ще те кача — заплаши ме той. Очите му пламтяха от ярост.

„Уф, мамка му.“

— Не прави глупости, моля те.

— Глупости!? — избухна Крисчън. — Казах ти да използваш шибаното си блакбери. Не ми говори за глупости. Качвай се в шибаната кола, Анастейжа! Веднага! — изръмжа той и ме побиха тръпки от страх. Крисчън беше наистина адски гневен. Никога не го бях виждала толкова ядосан. Едва се владееше.

— Добре — измърморих. — Но внимавай, моля те.

Крисчън стисна устни и гневно ми посочи колата.

„Божичко, добре, разбрах!“

— Внимавай, моля те. Не искам да ти се случи нещо. Това ще ме убие — примолих се.

Той бързо примигна и се вцепени, после дълбоко си пое дъх.

— Ще внимавам. — Погледът му омекна. О, слава богу. Очите му се впиха в мен. Отидох при колата, отворих предната дясна врата и се качих. Щом се увери, че съм на сигурно място в аудито, той изчезна в сградата и сърцето ми отново се качи в гърлото. Какво възнамеряваше да прави?

Седях и чаках. И чаках. И чаках. Пет безкрайни минути. Таксито на Джак спря пред аудито. Десет минути. Петнайсет. Божичко, какво правеха вътре? Чакането бе мъчително.

След двайсет и пет минути Джак излезе. Носеше кашон. Зад него вървеше един от охраната. Къде беше по-рано? След тях излязоха Крисчън и Тейлър. Джак изглеждаше зле. Тръгна направо към таксито — добре че не можеше да ме види през затъмнените прозорци на джипа. В момента, в който Крисчън и Тейлър стигнаха до аудито, таксито потегли, най-вероятно не към летището.

Крисчън отвори предната лява врата и ловко се вмъкна зад волана, сигурно защото аз седях отпред. Тейлър се настани зад мен. И двамата мълчаха. Крисчън потегли. Рискувах да хвърля бърз поглед към него. Устните му бяха здраво стиснати, но изглеждаше разсеян. Телефонът в колата иззвъня.

— Грей слуша — изсумтя Крисчън.

— Господин Грей, обажда се Барни.

— Барни, в момента се чуваш по тонколоните и в колата има други хора — предупреди го Крисчън.

— Всичко е готово, господин Грей. Но трябва да поговоря с вас за другите неща, които открих в компютъра на господин Хайд.

— Ще ти се обадя, когато се прибера, Барни. Благодаря ти.

— Няма за какво, господин Грей.

Барни затвори. Гласът му звучеше много по-младежки, отколкото очаквах.

„Какво друго има в компютъра на Джак?“

— Не искаш да говориш с мен, така ли? — попитах тихо.

Крисчън ме стрелна с поглед, после отново впери очи напред и видях, че още е бесен.

— Не искам — измърмори намусено.

А, ето пак… детинска работа. Обгърнах се с ръце и отправих невиждащ поглед през прозореца. Може би трябваше просто да го помоля да ме остави при квартирата. Тогава щеше да продължи да „не ми говори“ от своята крепост в „Ескала“ и така и двамата щяхме да си спестим неизбежната кавга. Но още докато си го помислях, знаех, че не искам да го оставя на мрачните му настроения, не и след снощи.

Накрая спряхме пред неговия блок и Крисчън слезе от аудито, заобиколи с грациозна лекота от моята страна и ми отвори вратата.

— Хайде — нареди ми, докато Тейлър заемаше неговото място. Поех подадената ми ръка и го последвах през фоайето към асансьора.

— Защо си ми толкова ядосан, Крисчън? — прошепнах, докато чакахме.

— Знаеш защо — изсумтя той, докато се качвахме и въвеждаше кода за своя етаж. — Господи, ако ти се беше случило нещо, той вече щеше да е мъртъв. — Гласът му ме вледени до мозъка на костите. Вратата се затвори.

— Сега обаче ще му съсипя кариерата, за да не може повече да се възползва от млади асистентки, нещастникът му с нещастник. — Крисчън поклати глава. — Господи, Ана! — И неочаквано ме хвана и ме приклещи в ъгъла на кабината.

Пръстите му се заровиха в косата ми, той притегли лицето ми към своето и устата му покри моята в страстна, отчаяна целувка. Кой знае защо, това ме изненада. Усетих облекчението му, желанието му и остатъците от гнева му, докато езикът му обладаваше устата ми. Крисчън спря, впери очи в мен и ме притисна, тъй че не можех да помръдна. Остави ме задъхана, вкопчена в него за опора, вторачена в красивото лице, на което се изписваше решителност и нямаше нито следа от веселост.

— Ако ти се беше случило нещо… Ако ти беше направил нещо… — Усетих тръпките, които полазиха тялото му. — Блакберито — тихо заповяда той. — Отсега нататък. Ясно?

Кимнах и преглътнах конвулсивно, неспособна да откъсна поглед от хипнотизиращите му очи.

Асансьорът спря и Крисчън ме пусна.

— Каза, че си го ритнала в ташаците. — Гласът му прозвуча по-спокойно и долових нотки на възхищение. Явно ми беше простил.

— Да — прошепнах, все още замаяна от силата на целувката му и страстната му заповед.

— Добре.

— Рей е бил войник. Той ме научи.

— Радвам се, че го е направил. — Свъси вежди и прибави: — Ще трябва да го запомня. — Хвана ме за ръка и ме изведе от асансьора. Последвах го с облекчение. Настроението му едва ли можеше да стане по-лошо от преди малко.

— Трябва да се обадя на Барни. Няма да се бавя. — И отиде в кабинета си.

Госпожа Джоунс поставяше довършителните щрихи на нашата вечеря. Установих, че умирам от глад, но трябваше да си намеря някакво занимание.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — попитах.

Тя се засмя.

— Не, Ана. Искате ли нещо за пиене? Изглеждате капнала.

— Бих изпила чаша вино.

— Бяло ли?

— Да, благодаря.

Седнах на бара и тя ми поднесе чаша охладено вино. Не знаех какво е, но имаше превъзходен вкус и се хлъзгаше леко в гърлото, успокоявайки опънатите ми нерви. За какво си бях мислила по-рано? Колко жизнерадостна се чувствам, откакто се запознах с Крисчън. Колко вълнуващ е станал животът ми. Божичко, не можеше ли да изживея поне няколко скучни дни?!

А ако с Крисчън изобщо не се бяхме срещнали? Щях да се завра в квартирата си, тотално изкрейзила от сблъсъка с Джак и от ужаса, че в петък пак ще трябва да се изправя пред този скапаняк. А сега имаше огромна вероятност никога повече да не го видя. Но кой щеше да ми стане шеф? Намръщих се. Не се бях сещала за това. Мамка му, дали изобщо още имах работа?

— Добър вечер, Гейл — поздрави влезлият в дневната Крисчън и ме откъсна от размишленията ми. Отиде при хладилника и си наля вино.

— Добър вечер, господин Грей. Вечерята в десет, нали?

— Да, благодаря.

Той вдигна чашата си.

— За бившите военни, които добре са подготвили своите дъщери. — Очите му омекнаха.

— Наздраве — казах и отговорих на тоста му.

— Какво има? — попита Крисчън.

— Не знам дали още съм на работа.

Той наклони глава настрани.

— А искаш ли?

— Разбира се.

— Значи още си на работа.

Колко просто. Той беше господарят на моята вселена. Извъртях очи към тавана и Крисчън се усмихна.

 

 

Госпожа Джоунс готвеше страхотен пирог с пиле. Беше ни оставила да се насладим на резултата от усилията й и се чувствах много по-добре, след като бях похапнала. Седяхме на бара и въпреки опитите ми да го придумам, Крисчън не искаше да ми каже какво е открил Барни в компютъра на Джак. Смених темата и реших да разчепкам мъчния въпрос за предстоящото гостуване на Хосе.

— Обади се Хосе — осведомих го нехайно.

— Така ли?

— Иска да ти донесете фотографиите в петък.

— Лична доставка. Много любезно от негова страна.

— Иска да излезе. На чашка. С мен.

— Ясно.

— Кейт и Елиът също би трябвало да се върнат — побързах да прибавя.

Крисчън остави вилицата си и се навъси.

— За какво точно ме молиш?

Наежих се.

— Не те моля за нищо. Информирам те за плановете си за петък. Виж сега, искам да се видя с Хосе и той трябва да пренощува някъде. Или тук, или в моя апартамент, но ако е в квартирата, и аз трябва да съм там.

Крисчън се ококори. Изглеждаше слисан.

— Той се опита да те сваля!

— Крисчън, оттогава минаха седмици. Той беше пиян, аз бях пияна, ти ме спаси — повече няма да се повтори. Той не е Джак, за бога!

— Итън е там. Може да му прави компания.

— Той иска да се види с мен, не с Итън.

Крисчън ми се намръщи.

— Той ми е просто приятел — подчертах.

— Това не ми харесва.

„Е, и?!“ Божичко, понякога можеше да изкара човек от кожата му. Дълбоко си поех дъх.

— Той ми е приятел, Крисчън. Не съм го виждала от изложбата. А и тогава беше за кратко. Знам, че ти нямаш приятели, освен онази ужасна жена, обаче да си ме чул да мърморя, че се срещаш с нея? — изсумтях и Крисчън изумено примига. — Искам да се видя с него. Проявих се като лоша приятелка. — Подсъзнанието ми се разтревожи. „С крак ли му тропаш? Я внимавай, момиче!“

Сивите му очи се впиха в мен.

— Наистина ли мислиш така?

— За какво?

— За Елена. Предпочиташ да не се виждам с нея ли?

— Абсолютно. Предпочитам да не се виждаш с нея.

— Защо не си ми казала?

— Защото не е моя работа. Ти я смяташ за своя единствена приятелка. — Свих ядосано рамене. Крисчън наистина не разбираше. Как стана така, че пак разговаряхме за нея? Не исках даже да мисля за госпожа Робинсън. Опитах се да върна разговора към Хосе. — Както не е твоя работа да определяш дали мога да се виждам с Хосе. Не разбираш ли?

Той ме гледаше озадачено. „О, какво му минава през ума?“

— Може да пренощува тук — каза Крисчън. — Така поне ще го държа под око.

„Слава богу!“

— Благодаря! Знаеш ли, ако ще живея тук… — Спрях. Крисчън кимна. Знаеше какво се опитвам да му кажа. — Не че нямаш достатъчно място — добавих.

Ъгълчетата на устните му бавно се извиха нагоре.

— Подсмихвате ли ми се, госпожице Стийл?

— Определено, господин Грей. — Скочих на крака, в случай че ръцете започнат да го сърбят, събрах чиниите и ги заредих в съдомиялната.

— Това е работа на Гейл.

— Вече я свърших. — Изправих се и го погледнах. Наблюдаваше ме напрегнато.

— Имам малко работа — каза той извинително.

— Добре, ще намеря с какво да се занимавам.

— Ела тук — заповяда ми Крисчън, но гласът му беше мек и съблазнителен, очите му блестяха. Без колебание се хвърлих в обятията му и го прегърнах през врата. Той просто ме притисна към себе си, без да прави нищо друго.

— Добре ли си? — прошепна в косата ми.

— Дали съм добре ли?

— След случилото се с онзи капут? След случилото се снощи? — тихо прибави той.

Вгледах се в тъмните му сериозни очи. „Добре ли съм?“

— Да — прошепнах.

Крисчън ме прегърна още по-силно. Почувствах се едновременно в пълна безопасност, обичана и обект на нежни грижи. Какво блаженство! Затворих очи и се насладих на усещането, че съм в ръцете му. Обичах този мъж. Обичах опияняващия му аромат, силата му, непостоянството му — обичах моя Петдесет нюанса.

— Не искам да се караме — промълви той, целуна ме по косата и дълбоко си пое дъх. — Както обикновено, ухаеш божествено, Ана.

— И ти. — Целунах го по шията.

За мое съжаление Крисчън скоро ме пусна.

— Няма да се бавя повече от два часа.

 

 

Вяло се размотавах из апартамента. Крисчън още работеше. Бях взела душ и носех долнище на анцуг и тениска. Скучаех. Не ми се четеше. Щом седнех някъде, си спомнях Джак и пръстите му върху мен.

Отбих се в предишната си спалня, стаята за подчинените. Хосе можеше да спи там — гледката щеше да му хареса. Наближаваше осем и петнайсет и слънцето залязваше. Светлините на града блещукаха под мен. Беше великолепно. Да, на Хосе щеше да му хареса тук. Разсеяно се зачудих къде ще закачи портретите ми Крисчън. Предпочитах да не го прави. Не изгарях от желание да гледам собствената си физиономия.

Слязох в коридора, стигнах пред стаята с играчките и без да се замисля, натиснах бравата. Крисчън обикновено я държеше заключена, но за моя изненада вратата се отвори. Странно. Чувствайки се като дете, което се е чупило от училище и е отишло в забранената гора, влязох в тъмната стая. Натиснах електрическия ключ и лампите под корниза осветиха мрака с мекото си сияние. Точно такава си я спомнях. Тук човек се чувстваше като в утроба.

Пред очите ми проблеснаха спомени от предишното ми идване тук. Коланът… Потреперих. Сега невинно висеше при другите на закачалката до вратата. Колебливо прокарах пръсти по коланите, камшиците, палките и бичовете. Божичко. Ето какво трябваше да изясня с доктор Флин. Можеше ли човек с такъв начин на живот да престане просто ей така? Струваше ми се абсолютно невероятно. Отидох до леглото, седнах на мекия червен сатенен чаршаф и обходих с поглед всички уреди.

До мен се намираше пейката, над нея — бастуните. „Адски са много! Не стига ли и един?“ Е, колкото по-малко мислех за това, толкова по-добре. И голямата маса. Така и не я бяхме опитвали, каквото и да се правеше върху нея. Очите ми попаднаха върху кожения диван и аз отидох и седнах на него. Беше просто диван, нищо необичайно — нямаше ремъци, с които да се стяга нещо, или поне аз не виждах такива. Обърнах към „музейния“ скрин. Обзе ме любопитство. Какво държеше в него Крисчън?

Докато изтеглях горното чекмедже, усетих, че кръвта бучи в ушите ми. Защо бях толкова нервна? Това ми се струваше ужасно нередно, все едно бях влязла на чуждо място, както, разбира се, си и беше. Но щом той искаше да се ожени за мен, е…

Мама му стара, какви бяха всички тези неща? В различните отделения на чекмеджето грижливо бяха подредени инструменти и странни прибори — нямах си понятие какво представляват и за какво служат. Извадих един. Имаше форма на куршум и нещо като дръжка. „Ъъъ… какво правиш с това, по дяволите?“ Не ми хрумваше абсолютно нищо. Имаше четири различни големини!

Усетих нещо и се обърнах.

Крисчън стоеше на прага и ме наблюдаваше с непроницаемо изражение. Откога беше там? Почувствах се като дете, спипано с ръка в буркана с бисквитки.

— Здрасти. — Усмихнах се нервно. Знаех, че съм пребледняла.

— Какво правиш? — меко попита той, но в гласа му долових особени нотки.

Уф, мамка му! Ядосан ли беше? Изчервих се.

— Ъъъ… Беше ми скучно и изгарях от любопитство — измънках, засрамена, че ме е сварил тук. „Нали каза, че ще се забави два часа?!“

— Това е изключително опасна комбинация. — Крисчън замислено прокара показалец по долната си устна, без да откъсва очи от мен. Преглътнах мъчително и усетих, че устата ми е пресъхнала.

Той бавно влезе и тихо затвори вратата. Очите му бяха течен сив огън. „О, божичко!“ Крисчън небрежно се облегна на скрина, но предполагах, че позата му е измамна. Богинята в мен не знаеше какво да прави.

— Е, точно какво ви е любопитно, госпожице Стийл? Може би ще съм в състояние да ви осветля.

— Вратата беше отворена… и аз… — Затаих дъх и запримигвах. Както обикновено, нямах представа как ще реагира и какво да кажа. Очите му бяха тъмни. Струваше ми се развеселен, ала не бях сигурна. Той опря лакти върху скрина и отпусна брадичката си върху сключените си пръсти.

— Днес идвах тук, чудех се какво да правя с всичко това. Сигурно съм забравил да заключа. — За миг се навъси, сякаш пропускът да заключи вратата бе ужасно провинение. Намръщих се — небрежността не му беше присъща.

— О?

— Но ето, че ти си тук, любопитна, както винаги. — Говореше меко, озадачено.

— Не ми ли се сърдиш? — прошепнах, като използвах и малкото останал в гърдите ми въздух.

Той наклони глава настрани и устните му весело потръпнаха.

— Защо да ти се сърдя?

— Почувствах се като натрапница… а и ти постоянно ми се сърдиш — отвърнах тихо, макар че бях облекчена.

Челото на Крисчън пак се покри с бръчки.

— Да, влязла си без разрешение, но не ти се сърдя. Надявам се един ден да живееш с мен тук и всичко това… — той посочи стаята с ръка — да е и твое.

Стаята с играчките да е и моя?… Зяпнах го — идваше ми прекалено много.

— Затова бях тук днес. Опитвах се да реша какво да правя. — Крисчън потупа устните си с показалец. — Постоянно ли ти се сърдя? Сутринта не ти бях сърдит.

О, вярно. Усмихнах се, като си го спомних когато се бяхме събудили, и това отвлече вниманието ми от мисълта какво ще се случи със стаята с играчките. Сутринта беше адски забавен!

— Беше в закачливо настроение. Обичам закачливия Крисчън.

— Така ли? — Той повдигна вежди и прелестната му уста се усмихна срамежливо. Леле-мале!

— Какво е това? — Протегнах към него сребърния куршумовиден предмет.

— Винаги жадна за информация, а, госпожице Стийл? Това е анален разширител.

— О…

— Купен за теб.

„Моля?!“

— За мен ли?

Крисчън бавно кимна. Лицето му отново беше станало сериозно и предпазливо.

Намръщих се.

— За всяка подчинена ли купуваш нови… ъъъ… играчки?

— Някои неща. Да.

— Анални разширители?

— Да.

Добре… Преглътнах конвулсивно. Анален разширител. Изработен от плътен метал — това нещо не можеше да не е неудобно. Спомних си разговора ни за секс играчките и твърдите граници след моето завършване. Май бях казала, че бих опитала. Сега, след като вече бях видяла такова нещо, не знаех дали искам да го правя. Разгледах го още веднъж и го върнах в чекмеджето.

— А това? — Извадих дълъг черен гумен предмет, който се състоеше от смаляващи се топчета — първото голямо, последното много по-малко. Общо осем.

— Анална броеница. — Крисчън продължаваше да ме наблюдава внимателно.

„О!“ Разгледах я с хипнотичен ужас. Всичко това… в мен… там! Нямах представа.

— Ако я изтеглиш по време на оргазъм, има страхотен ефект — делово прибави той.

— И това ли е за мен? — прошепнах.

— Да, за теб е.

— Това аналното чекмедже ли е?

Той се подсмихна.

— Щом казваш.

Бързо го затворих. Усещах, че се изчервявам като червен светофар.

— Не ти ли харесва аналното чекмедже? — невинно попита Крисчън, видимо развеселен. Погледнах го и свих рамене в опит да скрия изумлението си.

— Не е на първо място в списъка ми с коледни подаръци — измърморих нехайно и колебливо изтеглих второто чекмедже. Той се ухили.

— В това има колекция от вибратори.

Бързо го затворих.

— А в следващото?

— О, там е по-интересно.

„О!“ Издърпах неуверено чекмеджето, без да откъсвам очи от красивото му, но доста самодоволно лице. Вътре имаше различни метални предмети и някакви щипки. Щипки! Извадих една голяма.

— Щипка за срамни устни — поясни Крисчън, небрежно заобиколи скрина и дойде при мен. Веднага я върнах обратно и избрах нещо по-деликатно — две малки щипки на верижка.

— Някои от тези неща са за причиняване на болка, но повечето са за удоволствие — тихо каза Крисчън.

— Какво е това?

— Щипки за гърди — тази е и за двете.

— За двете зърна ли?

Той ми се подсмихна.

— Е, щипките са две, бебчо. Да, за двете зърна, обаче имах предвид друго. Тези са и за удоволствие, и за причиняване на болка.

Аха.

Крисчън ги взе от ръката ми.

— Изпъни си кутрето.

Подчиних се и той защипа едната щипка на върха на пръста ми. Не беше много болезнено.

— Усещането е изключително силно, но когато ги сваляш, са най-болезнени и приятни. — Махнах щипката от кутрето си. Хмм, това можеше да се окаже интересно. Тази мисъл ме накара да се разшавам.

— Харесва ми как изглеждат — промърморих и Крисчън се усмихна.

— Така ли, госпожице Стийл? Струва ми се, че и сам виждам.

Кимнах срамежливо и прибрах щипките в чекмеджето. Крисчън се наведе и извади още две.

— Тези се регулират. — И ми ги подаде да ги разгледам.

— Как се регулират?

— Можеш да ги носиш много стегнати… или пък хлабави. В зависимост от настроението си.

Как успяваше да го накара да звучи толкова еротично? Преглътнах с усилие и за да отклоня вниманието му, извадих инструмент, който приличаше на нож за тесто с шипчета.

— А това? — Намръщих се. Едва ли печеше сладкиши в стаята с играчките.

— Това е зъбчато колело.

— За какво е?

Крисчън се пресегна и го взе.

— Дай ми ръката си. С дланта нагоре.

Протегнах лявата си ръка и той внимателно я пое, плъзгайки палец по кокалчетата на пръстите ми. Полазиха ме тръпки. Допирът на неговата кожа до моята винаги ме възбуждаше. Крисчън прокара колелото по дланта ми.

— Ох! — Шиповете се забиха в кожата ми — резултатът не беше точно болка, а по-скоро гъделичкане.

— Представи си го по гърдите си — похотливо прошепна Крисчън.

„О!“ Изчервих се и рязко дръпнах ръката си. Дишането и сърдечният ми ритъм се бяха ускорили.

— Между удоволствието и болката има тънка граница, Анастейжа — меко произнесе той, докато оставяше уреда в чекмеджето.

— А щипките? — прошепнах.

— Можеш да направиш много неща с една щипка. — Очите му горяха.

Натиснах чекмеджето и то се затвори.

— Това ли е всичко? — весело попита Крисчън.

— Не… — Изтеглих четвъртото чекмедже и се озовах пред купчина кожа и ремъци. Дръпнах един ремък… и той се оказа свързан с топка.

— Топка за уста. За да мълчиш — развеселено ме осведоми той.

— Неясни граници — отвърнах.

— Спомням си — отвърна Крисчън. — Но пак можеш да дишаш. Зъбите ти захапват топката. — Той я взе от ръката ми и ми показа с пръсти как я захапват челюстите.

— Носил ли си такова нещо? — попитах.

Крисчън се вцепени и ме погледна.

— Да.

— За да сподавяш виковете си ли?

Той затвори очи — изкаран от търпение, струва ми се.

— Не, предназначението й не е такова.

„О?“

— Става въпрос за степента на контрол, Анастейжа. Ако си завързана и не можеш да говориш, ще си съвсем безпомощна. И трябва да ми имаш пълно доверие, като знаеш, че ще имам толкова голяма власт над теб, че ще трябва да чета по тялото и реакциите ти, вместо да слушам думите ти. Това те прави по-зависима, дава ми абсолютен контрол.

Преглътнах с усилие.

— Говориш така, сякаш ти липсва.

— Говоря за нещо, което знам — тихо каза Крисчън. Очите му бяха сериозни. Атмосферата между нас се беше променила, сякаш той се изповядваше пред свещеник.

— Ти имаш власт над мен. Знаеш го — прошепнах.

— Така ли? Караш ме да се чувствам… безпомощен.

— Не! — „О, Крисчън…“ — Защо?

— Защото си единственият човек, който наистина може да ми причини болка. — Той протегна ръка и отметна косата ми зад ухото.

— О, Крисчън… същото се отнася и за теб. Ако не ме желаеше… — Потреперих и забих поглед в сплетените си пръсти. В това се състоеше другото ми мрачно съмнение за нашето бъдеще. Ако той не беше толкова… пречупен, щеше ли да ме желае? Поклатих глава. Трябваше да се опитам да не мисля за това.

— Най-малко искам да ти причиня болка. Обичам те — промълвих аз, протегнах ръце и нежно го погалих по бузите. Той се наведе към мен, пусна топчето обратно в чекмеджето, постави ръце на кръста ми, притегли ме към себе си и попита с тих, съблазнителен глас:

— Приключихме ли с образователната част?

Дланта му се плъзна нагоре към тила ми.

— Защо? Какво ще правиш?

Той ме целуна нежно. И аз започнах да се топя.

— Днес за малко не те нападнаха, Ана — тихо, но предпазливо каза Крисчън.

— И какво от това? — Наслаждавах се на усещането на дланта му върху гърба ми, на близостта му. Той отдръпна глава и ми се намръщи.

— Как така: „И какво от това“?

Смаяно погледнах прелестното му навъсено лице.

— Крисчън, нищо ми няма.

Той ме прегърна и ме притисна към себе си.

— Само като си помисля какво е можело да се случи… — Зарови лицето си в косата ми.

— Кога ще проумееш, че съм по-силна, отколкото изглеждам? — успокоително прошепнах в шията му, вдишвайки разкошното му ухание. На света нямаше нищо по-хубаво от прегръдката на Крисчън.

— Знам, че си силна — тихо каза той и ме целуна по косата, но после за мое огромно разочарование ме пусна. „О?“

Наведох се и извадих друг предмет от отвореното чекмедже. Белезници, прикрепени към прът. Повдигнах го.

Очите на Крисчън потъмняха.

— Това е удължител с окови за глезени и китки.

— Как действа? — Бях искрено заинтригувана.

— Искаш да ти покажа ли? — Той за миг стисна клепачи.

Примигах. Когато ги отвори, очите му пламтяха.

— Да, искам да ми демонстрираш. Обичам да ме връзват — прошепнах. Богинята в мен направи овчарски скок от бункера върху шезлонга си.

— О, Ана — промълви Крисчън и на лицето му изведнъж се изписа мъка.

— Какво има?

— Не тук.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам те в леглото си, не тук. Ела. — Взе удължителя, хвана ме за ръка и бързо ме изведе от стаята.

Защо излизахме? Погледнах през рамо.

— Защо не тук?

Крисчън спря на стълбището и ме погледна.

— Ти може да си готова да се върнеш там, Ана, обаче аз не съм. Предишния път, когато бяхме там, ти ме напусна. Постоянно ти го повтарям — кога ще го проумееш? — Намръщи се и ме пусна, за да може да жестикулира.

— В резултат се промени цялото ми отношение. Радикално се преобрази целият ми мироглед. Казах ти го. Не ти казах, че… — Млъкна и прокара пръсти през косата си, търсеше подходящите думи. — Аз съм като възстановяващ се алкохолик, разбираш ли? Не намирам друго сравнение. Желанието го няма, но не искам да се изкушавам. Не искам да ти причинявам болка.

Изглеждаше разкъсван от угризения. Прободе ме остра болка. Какво бях направила с този човек? Бях ли направила живота му по-хубав? „Той е бил щастлив преди да се срещнем, нали?“

— Не мога да ти причиня болка, защото те обичам — прибави Крисчън. Гледаше ме с абсолютната искреност на момченце, което казва някаква съвсем простичка истина.

Пълната му откровеност ме накара да се задъхам. Обожавах го повече от всичко на света. Наистина обичах този мъж безусловно.

Нахвърлих му се толкова ненадейно, че трябваше да пусне удължителя, за да ме хване. Притиснах го към стената, обгърнах лицето му в шепите си, притеглих устните му към своите и опитах вкуса на изненадата му, вкарвайки езика си в устата му. Бях застанала едно стъпало над него, тъй че бяхме еднакво високи. Обзета от еуфория, го зацелувах страстно, заровила пръсти в косата му. Искаше ми се да го докосвам навсякъде, но се сдържах, защото бях наясно със страха му. Въпреки това желанието ми се усилваше, разцъфваше дълбоко в мен. Крисчън изпъшка, хвана ме за раменете и ме отблъсна от себе си.

— На стълбището ли искаш да те чукам? — промълви задъхано. — Защото в момента мога да го направя.

— Да — прошепнах и бях сигурна, че очите ми са потъмнели също като неговите.

Крисчън ми отправи премрежен поглед.

— Не. Искам те в леглото си. — И изведнъж ме преметна на рамото си, което ме накара да изпищя от изненада, и силно ме шляпна по дупето, в резултат на което изпищях пак. По пътя надолу по стълбището той спря да вдигне падналия удължител.

Докато минавахме по коридора, госпожа Джоунс тъкмо излизаше от сервизното помещение. Усмихна ни се и аз извинително й махнах с ръка. Крисчън май изобщо не я забеляза.

В спалнята ме пусна да стъпя на крака и остави удължителя на леглото.

— Знам, че няма да ми причиниш болка — казах задъхано.

— И аз знам, че няма да ти причиня болка. — И ме целуна дълго и силно, възпламенявайки и без това кипналата ми кръв.

— Желая те ужасно много — прошепна до устата ми. Дишаше тежко. — Сигурна ли си за това — след днес?

— Да, и аз те желая. Искам да те съблека. — Нямах търпение да го докосвам — направо ме сърбяха пръстите.

Очите му се разшириха и за миг Крисчън се поколеба, навярно обмисляше молбата ми.

— Добре — отвърна предпазливо.

Протегнах ръце към второто копче на ризата му и го чух да затаява дъх.

— Няма да те докосвам, ако не искаш — прошепнах.

— Не, докосвай ме — припряно каза Крисчън. — Няма проблем, добре съм.

Внимателно разкопчах копчето и пръстите ми се спуснаха към следващото. Очите му бяха разширени и блестяха, устните му бяха разтворени, дишането му ставаше все по-плитко. Беше невероятно красив дори в страха си… заради страха си. Разкопчах третото копче и погледнах меките косми по гърдите му.

— Искам да те целувам тук.

Той рязко си пое дъх.

— Да ме целуваш ли?

— Да.

Крисчън ахна, когато разкопчах следващото копче и съвсем бавно се наведох, за да направя намерението си очевидно. Той затаи дъх, но остана абсолютно неподвижен, докато нежно целувах меките косми на гърдите му. Разкопчах и последното копче и вдигнах лице към него. Крисчън ме наблюдаваше с изражение на удоволствие, спокойствие и… почуда.

— Става по-лесно, нали? — прошепнах.

Той кимна. Бавно отметнах ризата от раменете му и я оставих да падне на пода.

— Какво направи с мен, Ана? — промълви Крисчън. — Каквото и да е, не преставай. — И ме грабна в обятията си, зарови пръсти в косата ми и отметна главата ми назад, за да оголи гърлото ми.

Прокара устни нагоре към челюстта ми, като лекичко ме захапваше. Простенах. О, желаех този мъж. Пръстите ми трескаво разкопчаха копчето на панталона му и смъкнаха ципа.

— О, бебчо — изпъшка Крисчън, докато ме целуваше зад ухото. Усетих еректиралия му член, твърд и голям, притиснат към мен. Исках го — в устата си. Рязко се отдръпнах назад и коленичих.

Той ахна.

Бързо дръпнах панталона и боксерките му надолу и пенисът му щръкна. Преди да успее да ме спре, го поех в устата си и силно го засмуках, като се наслаждавах на шокираното му смайване. Крисчън изумено наблюдаваше всяко мое движение с невероятно тъмни, изпълнени с плътска наслада очи. О, божичко. Засмуках го още по-силно. Той стисна клепачи и се остави на блаженството. Знаех какво правя с него — нещо хедонистично, освобождаващо и адски секси. Усещането беше зашеметяващо. Аз не само бях силна — бях всемогъща.

— Мамка му — изпъшка Крисчън, нежно обхвана главата ми и тласна хълбоците си, навлизайки по-дълбоко в устата ми. О, да, исках го — завъртях език около него, силно засмуках… и пак… и пак.

— Ана. — Той се опита да се отдръпне.

„О, не, недей, Грей! Искам те.“ Здраво го хванах за хълбоците, удвоих усилия и виждах, че е близо.

— Моля те — изпъшка той. — Ще свърша, Ана.

Добре. Богинята в мен отметна глава назад в екстаз и той свърши шумно и бурно в устата ми.

След миг отвори ясните си сиви очи, погледна ме и аз му се усмихнах, като облизвах устните си. Той също ми се ухили — дяволито и похотливо.

— О, значи такава игра играем, госпожице Стийл? — Наведе се, пъхна ръце под мишниците ми и ме изправи. Устата му внезапно покри моята.

— Усещам вкуса си. Твоят е по-хубав — промълви до устните ми. Съблече ми тениската и небрежно я захвърли на пода, вдигна ме и ме метна на леглото. Хвана долнището на анцуга ми, рязко го дръпна и го смъкна с едно бързо движение. Отдолу бях гола. Отпуснах се на леглото и зачаках. Като ме изпиваше с очи, Крисчън бавно съблече останалите си дрехи.

— Ти си красива жена, Анастейжа — каза одобрително.

Хмм… Кокетно наклоних глава настрани и му се усмихнах сияйно.

Крисчън ми се ухили дяволито и вдигна удължителя. Хвана левия ми глезен, бързо го закопча и стегна каишката, но не прекалено, дори пъхна кутрето си между нея и глезена ми, за да провери колко разстояние остава. И през цялото време не откъсваше поглед от моя — нямаше нужда да гледа какво прави. Хмм… имаше богат опит.

— Ще трябва да видим какъв е пък вашият вкус. Доколкото си спомням, вие сте рядък, изтънчен деликатес, госпожице Стийл.

„О!“

Крисчън бързо и ефикасно закопча другия ми глезен и сега ходилата ми бяха на шейсетина сантиметра едно от друго.

— Хубавото на този удължител е, че е телескопичен — измърмори той, щракна нещо на пръта и го натисна, като ме разкрачи още повече. Хей, почти на метър! Зяпнах и дълбоко си поех дъх. Мамка му, възбуждащо беше! Вече изгарях от желание.

Крисчън облиза долната си устна.

— О, ще се позабавляваме с това тук, Ана. — Спусна ръка, хвана пръта и го завъртя така, че ме претърколи по корем, което ме свари неподготвена и ме изненада.

— Виждаш ли какво мога да правя с теб? — похотливо рече Крисчън и отново го завъртя. Пак се озовах по гръб и задъхано вперих очи в него.

— Другите белезници са за китките ти. Ще си помисля за тях. Зависи дали си послушна.

— Кога не съм била послушна?

— Сещам се за няколко провинения — тихо отвърна той и прокара пръсти по петите ми. Гъделичкаше ме, но прътът не ми позволяваше да се движа, макар да се опитвах да се измъкна от ръцете му.

— За блакберито например.

Ахнах.

— Какво ще правиш?

— О, аз никога не разкривам плановете си. — Очите му блестяха палаво.

„Охо!“ Той беше умопомрачително секси, караше ме да се задъхвам. Изпълзя нагоре по леглото и застана на колене между краката ми, възхитително гол. Бях безпомощна.

— Хмм. Толкова сте разголена, госпожице Стийл. — Прокара пръстите на двете си ръце по вътрешните страни на бедрата ми, бавно, уверено, описваше малки кръгчета. Без да откъсва очи от моите.

— Всичко се свежда до очакването, Ана. Какво ще правя с теб? — Меките му думи проникнаха чак до най-дълбоката, най-мрачна част от мен. Опитах се да се извия и простенах. Пръстите му продължаваха бавно да се движат по бедрата ми, покрай сгъвките на коленете. Инстинктивно се опитах да стисна крака, ала не можех.

— Запомни: ако не искаш да правиш нещо, просто ми кажи да престана — прошепна Крисчън. Наведе се и започна да ме целува по корема, леки засмукващи целувки, докато дланите му продължаваха мъчителното си пътешествие нагоре по вътрешната страна на бедрата ми, докосваха ме и ме дразнеха.

— О, моля те, Крисчън — изпъшках.

— О, госпожице Стийл. Установих, че понякога сте безмилостна в любовните си атаки срещу мен. Мисля, че трябва да ви върна услугата.

Пръстите ми се вкопчиха в завивката и аз му се предадох. Устните му бавно се спускаха надолу, пръстите му се изкачваха нагоре, към уязвимия и разголен край на бедрата ми. Простенах, когато ги пъхна в мен, и повдигнах таза си, за да ги посрещна. Крисчън също изпъшка в отговор.

— Не преставаш да ме удивляваш, Ана. Толкова си влажна — прошепна той до границата между срамните ми косми и корема ми. Извих гръб, когато устните му ме докоснаха.

„О, божичко!“

Крисчън започна да описва бавни чувствени кръгове с език, докато пръстите му се движеха в мен. Тъй като не можех да затворя крака, нито да помръдна, усещането беше силно, изключително силно. Можех само да извивам гръб.

— О, Крисчън! — извиках.

— Знам, бебчо — произнесе той и за да ме облекчи, леко подухна към най-чувствителната част от тялото ми.

— Оох! Моля те!

— Кажи името ми — заповяда Крисчън.

— Крисчън! — извиках и едва познах собствения си глас, толкова беше писклив и пълен с нега.

— Пак — каза той.

— Крисчън, Крисчън, Крисчън Грей! — закрещях аз.

— Ти си моя. — Тихият му гласът звучеше категорично и с един последен негов кръг с език аз свърших с разтърсващ оргазъм, който продължаваше ли продължаваше, тъй като краката ми бяха разкрачени невероятно широко.

Смътно осъзнах, че Крисчън ме е претърколил по корем.

— Ще опитаме и това, бебчо. Ако не ти харесва или ако ти е неудобно, само ми кажи и ще престанем.

Какво? Бях прекалено потънала в приятната възбуденост след оргазма, за да имам съзнателни и логични мисли. Седях в скута на Крисчън. Как се беше случило това?

— Наведи се напред, бебчо — прошепна той в ухото ми. — С глава и гърди на леглото.

Замаяно се подчиних. Той изви ръцете ми назад и ги окова за пръта близо до глезените ми. „О…“ Коленете ми бяха изтеглени нагоре, задникът ми висеше във въздуха, абсолютно уязвим, напълно негов.

— Невероятно си красива, Ана! — В гласа му долових почуда. Чух разкъсване на станиол и Крисчън прокара пръсти от кръста към вагината ми, като спря точно над ануса ми.

— Когато си готова, ще искам и това тук. — Показалецът му увисна над мен. Изпъшках и усетих, че се напрягам под нежното му докосване. — Не днес, сладката ми Ана, но някой ден… Искам те по всички начини. Искам да обладая всеки сантиметър от теб. Ти си моя.

Помислих си за аналния разширител и всичко дълбоко в мен се сви. Думите му ме накараха да простена и пръстите му се насочиха надолу към по-познати територии.

След секунди той рязко проникна в мен.

— Оох! По-нежно! — извиках аз и Крисчън се вцепени.

— Добре ли си?

— По-нежно… изчакай да свикна.

Той бавно се изхлузи от мен и внимателно отново ме изпълни, разтегна ме, два пъти, три пъти… Бях безпомощна.

— Да, вече съм готова — прошепнах с наслада.

Крисчън простена и ускори ритъма си… постоянно движение… безспир… нагоре, навътре, изпълваше ме… и беше разкошно. В моята безпомощност имаше наслада, удоволствие от това, че му се предавам, в това да знам, че го задоволявам по начина, по който иска той. Можех да го направя. Крисчън ме отвеждаше на онези мрачни места, места, за чието съществуване дори не подозирах, и двамата заедно ги изпълвахме с ослепителна светлина. О, да… ярка, ослепителна светлина.

И аз свърших повторно, ликувайки от онова, което правеше за мен, и високо изкрещях името му. Крисчън се вцепени, изливайки сърцето и душата си в мен.

— Ана, бебчо — извика и се отпусна до мен.

Пръстите му сръчно разкопчаха каишките, после той разтри глезените и китките ми. Когато свърши и аз най-после бях свободна, ме привлече в прегръдката си и се унесох изтощена.

 

 

Когато се събудих, бях свита на кълбо до него и той ме гледаше. Нямах представа колко е часът.

— Цяла вечност мога да те гледам как спиш, Ана — прошепна Крисчън и ме целуна по челото.

Усмихнах се и безсилно се примъкнах към него.

— Не искам никога да те оставя да си идеш — тихо каза той и ме прегърна.

„Хмм.“

— И аз не искам да си отида. Никога не ме оставяй — измърморих сънено. Клепачите ми просто отказваха да се отворят.

— Имам нужда от теб — промълви Крисчън, но гласът му беше далечен, безплътна част от сънищата ми. Той имаше нужда от мен… имаше нужда от мен… и докато накрая потъвах в мрака, в ума ми плахо ми се усмихваше едно момченце със сиви очи и мръсна рошава коса с цвят на мед.