Е. Л. Джеймс
Петдесет нюанса по-тъмно (22)

20.

— Ще се омъжиш за мен, така ли? — Той явно не вярваше на очите си.

Кимнах нервно, изчервена, тревожна и не съвсем наясно с реакцията му — на мъжа, когото си мислех, че съм изгубила. Как не разбираше колко много го обичам?

— Кажи го — тихо заповяда Крисчън, вперил в мен напрегнат, възбуден поглед.

— Да, ще се омъжа за теб.

Той рязко си пое дъх и изведнъж ме грабна и ме завъртя по абсолютно неприсъщ за моя Петдесет нюанса начин. Смееше се, млад и безгрижен, излъчващ радостно въодушевление. Вкопчих се в раменете му, усещах мускулите му под пръстите си, и заразният му смях ме понесе на крилете си — шеметна и объркана, момиче, тотално обладано от мъжа на живота си. Крисчън ме пусна да стъпя на пода и ме целуна. Силно. Дланите му бяха от двете страни на лицето ми, езикът му беше настойчив, убедителен… възбуждащ.

— О, Ана — прошепна той до устните ми и ликуването му ме зашемети. Обичаше ме, нямаше съмнение в това, и аз се насладих на вкуса на този разкошен мъж, мъжа, когото си мислех, че повече няма да видя. Радостта му личеше ясно — по блесналите му очи и младежката му усмивка — и облекчението му беше осезаемо.

— Мислех, че съм те изгубила — промълвих, все още замаяна и задъхана от целувката му.

— Бебчо, някаква си повредена сто трийсет и петица не може да ме раздели от теб.

— Каква сто трийсет и петица?

— Чарли Танго. Официално се казва Юрокоптер ЕС135, най-безопасният в своя клас. — На лицето му се изписа някаква непонятна, но мрачна емоция и привлече вниманието ми. Какво криеше от мен? Преди да успея да го попитам, той се вцепени, погледна ме намръщено и за миг ми се стори, че ще ми каже. Примигах, взряна в замислените му сиви очи.

— Чакай малко! Ти ми го подари преди да се срещнем с Флин. — Крисчън повдигна ключодържателя. Изглеждаше почти ужасен.

О, божичко, накъде клонеше? Кимнах, като се опитвах да запазя хладнокръвие.

Той зяпна.

Извинително свих рамене.

— Исках да знаеш, че каквото и да каже Флин, за мен няма да промени нищо.

Крисчън примига смаяно.

— Значи снощи цяла вечер съм те молил за отговор, а вече съм го бил получил?! — изуми се той.

Отново кимнах. Отчаяно се опитвах да преценя реакцията му. Крисчън ме гледаше изумен, но после присви очи и устните му се извиха иронично.

— Толкова тревоги за нищо — каза заплашително. Ухилих му се и пак свих рамене. — А, я не ми се правете на много печена, госпожице Стийл. В момента искам… — Прокара пръсти през косата си, после поклати глава и смени подхода.

— Не мога да повярвам, че ме остави да се измъчвам — прошепна удивено и лицето му едва забележимо се промени. Очите му заблестяха дяволито, устните му се извиха в похотлива усмивка.

Мама му стара. Полазиха ме тръпки. Какво беше намислил?

— Струва ми се, че заслужавате някакво наказание, госпожице Стийл — тихо каза Крисчън.

„Наказание ли? Уф, мамка му!“ Знаех, че се преструва, но въпреки това предпазливо отстъпих назад.

Той се ухили.

— Такава ли била играта? Защото ще те хвана. — И в очите му затанцуваха игриви пламъчета. — И си хапеш долната устна — прибави заплашително.

Всичките ми вътрешности изведнъж се свиха. „О, божичко!“ Бъдещият ми съпруг искаше да си играем. Направих още една стъпка назад и се обърнах да побягна — ала напразно. Крисчън с един скок ме сграбчи и аз изпищях от радост, изненада и шок. Той ме метна на рамото си и ме понесе по коридора.

— Крисчън — прошепнах като си мислех за Хосе на втория етаж, макар че едва ли можеше да ни чуе. Хванах се за кръста му, после в пристъп на смелост го плеснах по дупето. И той ми отговори със същото.

— Ох! — изскимтях аз.

— Време за душ — триумфално заяви Крисчън.

— Остави ме! — Неуспешно опитах да си придам неодобрителен вид. Съпротивата ми се оказа напразна — ръката му здраво обгръщаше бедрата ми и кой знае защо не можех да престана да се кикотя.

— Много ли си харесваш тези обувки? — весело попита той, когато отвори вратата на банята си.

— Предпочитам да са на пода, а не във въздуха — помъчих се да му изръмжа, но не се получи много добре, понеже не успях да овладея смеха си.

— Вашето желание е заповед за мен, госпожице Стийл. — И без да ме свали долу, Крисчън ми събу обувките и ги пусна на плочките. Спря до тоалетната масичка и изпразни джобовете си — неработещото блакбери, ключове, портфейл, ключодържателя. От този ъгъл можех само да си представя как изглеждам в огледалото. Когато свърши, Крисчън продължи направо към огромната душ кабина.

— Крисчън! — смъмрих го. Намеренията му бяха очевидни.

Той пусна водата на максимум. „Божичко!“ Върху гърба ми шурнаха ледени струи и аз изпищях — после млъкнах, понеже пак се сетих за Хосе. Беше студено и аз бях напълно облечена. Вледеняващата вода напои роклята, бикините и сутиена ми. Бях подгизнала и въпреки това не можех да престана да се кикотя.

— Недей! — изписках. — Пусни ме! — Пак го плеснах, този път по-силно, и Крисчън ме пусна — остави ме да се хлъзна по мокрото му тяло. Бялата риза лепнеше върху гърдите му, панталоните му бяха подгизнали. И аз бях мокра, зачервена, замаяна и задъхана, и той ми се усмихваше, изглеждаше адски… невероятно секси.

После изражението му стана сериозно, очите му заблестяха и Крисчън отново обхвана лицето ми в шепи и притегли устните ми съм своите. Целуна ме нежно и това тотално привлече вниманието ми. Вече не ме интересуваше, че съм облечена и абсолютно мокра под душа. Бяхме просто ние двамата под обливащата ни вода. Той се беше върнал, жив и здрав. Беше мой.

Ръцете ми неволно се насочиха към ризата му, прилепнала към всяка извивка, към всеки мускул на гърдите му, космите му бяха сплескани под мократа й белота. Измъкнах я от панталона му и той простена до устата ми, ала устните му не се отделиха от моите. Когато започнах да го разкопчавам, се пресегна към ципа ми и бавно го смъкна. Устните му ставаха все по-настойчиви, по-предизвикателни, езикът му проучваше устата ми — и в тялото ми изригна желание. Рязко дръпнах ризата му и я разкъсах. Копчетата се разхвърчаха, отскачаха от плочките и потъваха в канала. Докато смъквах мократа риза от раменете и ръцете му, го притиснах към стената и предотвратих опитите му да ме съблече.

— Бутонелите — промълви той и вдигна китките си, на които висеше подгизналата му риза.

С трескави пръсти откопчах първо единия, а след това и втория златен бутонел и небрежно ги оставих да паднат на плочките. Ризата ги последва. Очите му търсеха моите под заливащата ни вода, погледът му пламтеше, горящ от желание. Протегнах ръце към колана на панталона му, но той поклати глава, хвана ме за раменете и ме завъртя с гръб към себе си. Свали докрай ципа на роклята ми, отметна мократа коса от тила ми и прокара език нагоре по врата ми, а после обратно, като ме целуваше и смучеше.

Изстенах и Крисчън бавно свлече роклята от раменете ми, после надолу под гърдите ми, целуваше ме по шията под ухото. Разкопча ми сутиена и го свали, обхвана гърдите ми с шепи и прошепна в ухото ми:

— Невероятно си красива.

Ръцете ми бяха обездвижени от сутиена и роклята, която висеше разкопчана под гърдите ми. Дланите ми обаче бяха свободни. Наклоних глава, за да му дам по-свободен достъп до шията си, и изпъчих гърдите си към неговите вълшебни пръсти. Пресегнах се зад гърба си и се насладих на рязкото му поемане на дъх, когато търсещите ми длани докоснаха еректиралия му пенис. Крисчън тласна таза си към моите очакващи го длани. По дяволите, защо не ми беше позволил да му събуя панталона?

Той леко започна да подръпва зърната ми и те се втвърдиха и удължиха под ловките му докосвания. Всичките ми мисли за панталона му изчезнаха и в корема ми напъпиха шиповете на удоволствието. Отметнах глава назад към него и простенах.

— Да — промълви Крисчън, завъртя ме към себе си, потърси устата ми със своята и смъкна сутиена, роклята и бикините ми, които се присъединиха към неговата риза в мокра купчина на пода.

Взех душ гела от етажерката до нас. Крисчън се вцепени, когато разбра какво се каня да направя. Втренчена в очите му, аз изстисках малко сладко ухаещ гел в шепата си и вдигнах ръка към гърдите му в очакване на неговия отговор на неизречения ми въпрос. Очите му се разшириха и той едва забележимо ми кимна.

Леко поставих длан в средата на гърдите му и започнах да втривам гела в кожата му. Крисчън рязко си пое дъх, но продължи да стои абсолютно неподвижно. След малко ме хвана за хълбоците, но не ме отблъсна. През цялото време ме наблюдаваше предпазливо, по-скоро напрегнато, отколкото уплашено, ала устните му се разтвориха и дишането му се ускори.

— Така добре ли е? — прошепнах.

— Да. — Лаконичният му отговор прозвуча почти като ахване. Помислих си за многото пъти, когато сме били заедно под душа, включително горчивия спомен от „Олимпик“. Е, вече можех да го докосвам. Миех го с нежни кръгове, къпех мъжа на живота си, насочвах се към подмишниците му, гръдния му кош, надолу по плоския му твърд корем, към пътечката от косми под пъпа му и към пояса на панталона му.

— Сега е мой ред — промълви Крисчън и посегна към шампоана, като ни избута от водните струи и изцеди малко върху темето ми.

Реших, че ми дава знак да престана да го мия, затова пъхнах пръсти под пояса му. Той се зае да сапунисва косата ми и дългите му силни пръсти замасажираха скалпа ми. Изпъшках одобрително, затворих очи и се оставих на божественото усещане. След тазвечерния стрес имах нужда тъкмо от такова нещо.

Крисчън се засмя и аз отворих едното си око. Усмихваше ми се.

— Харесва ли ти?

— Ммм…

Той се ухили.

— И на мен. — Наведе се, целуна ме по челото и властно заповяда: — Обърни се. — Подчиних се и пръстите му сладостно продължиха да разтриват скалпа ми, миеха, отпускаха, любеха. О, какво блаженство! Той се пресегна за още шампоан и грижливо насапуниса дългите къдрици по гърба ми. Когато свърши, отново ме притегли под душа.

— Наведи си главата назад — нареди ми тихо, после грижливо изми пяната. След като приключи, отново се обърнах към него и се насочих направо към панталона му.

— Искам да те изкъпя целия — прошепнах. Той ми отправи онази крива усмивка и вдигна ръце в жест, с който казваше: „Цял съм твой, бебчо“. Ухилих се — това беше моят Крисчън. Бързо му свалих ципа и скоро панталоните и боксерките му лежаха при останалите ни дрехи. Изправих се и се пресегнах за душ гела и гъбата.

— Май се радваш, че ме виждаш — измърморих иронично.

— Винаги се радвам да ви видя, госпожице Стийл — засмя се той.

Насапунисах гъбата и поднових пътешествието си по гърдите му. Изглеждаше по-отпуснат — може би защото всъщност не го докосвах. Насочих се надолу по корема му, по пътечката от косми под пъпа му, през триъгълника от косми между краката му и накрая към еректиралия му член.

Вдигнах очи към него и той ми отвърна с премрежен, изпълнен с чувствено желание поглед. „Хмм… Този поглед ми харесва.“ Пуснах гъбата и продължих с ръце, като го хванах здраво. Крисчън стисна клепачи, отметна глава и простена, изтласквайки хълбоците си към мен.

О, да! Адски беше възбуждащо. Богинята в мен се освести, след като цяла вечер се бе олюляла и ревала в ъгъла, и сега беше с курвенско червено червило.

Пламтящите му очи изведнъж се впиха в моите. Беше си спомнил нещо.

— Днес е събота — възкликна той, очите му похотливо заблестяха и той ме хвана за кръста, притегли ме към себе си и бясно ме зацелува.

„Ха! Смяна на ритъма!“

Едната му длан се плъзна надолу по гладкото ми мокро тяло, към вулвата ми, пръстите му търсеха и дразнеха, устните му бяха безмилостни и ме оставяха без дъх. Другата му ръка беше заровена в косата ми и ме придържаше, докато понасях цялата тежест на развихрената му страст. Пръстите му се хлъзнаха в мен.

— Ааах! — простенах в устата му.

— Да — прошепна Крисчън и ме повдигна с длани под дупето.

— Обвий краката си около мен, бебчо. — Краката ми се подчиниха и аз се вкопчих в шията му като пиявица. Той ме опря в стената на кабината и остана неподвижен, вторачен в мен.

— Не си затваряй очите — промълви. — Искам да те виждам.

Примигах. Сърцето ми биеше бясно, кръвта кипеше във вените ми, разкъсваше ме желание, могъщо и неистово. И тогава той проникна в мен, о, мъчително бавно, изпълни ме, облада ме, кожа, притисната в кожа. Тласнах хълбоците си към него и високо простенах. Щом влезе в мен докрай, Крисчън отново спря. Лицето му беше напрегнато, съвсем сериозно.

— Ти си моя, Анастейжа — прошепна той.

— Завинаги.

Крисчън се усмихна победоносно и се раздвижи, а аз запъшках.

— И вече можем да съобщим на всички, защото ти каза „да“. — Гласът му звучеше благоговейно и той се наведе, покри устата ми със своята и започна да се движи… бавно и сладостно. Затворих очи и отметнах глава назад, извих гръб, подчинявайки волята си на неговата, робиня на неговия опияняващо бавен ритъм.

Зъбите му одраскаха челюстта ми, брадичката ми и се спуснаха по шията ми, докато ритъмът се ускоряваше и ме тласкаше напред и нагоре — далеч от земната повърхност, от душа, от вледеняващия ужас, който бях преживяла тази вечер. Бяхме само аз и мъжът на моя живот и се движехме в унисон, движехме се като един, всеки напълно погълнат от другия. Пъшкането и сумтенето ни се сливаха. Наслаждавах се на изключителното усещане от неговото обладаване, докато тялото ми разцъфваше около него.

„Можех да го изгубя… обичам го…“ Обичах го невероятно много. Изведнъж бях завладяна от безкрайността на любовта си, от дълбочината на чувствата ми към него. Щях да прекарам остатъка от живота си, обичайки този мъж, и с тази благоговейна мисъл изригнах около него в изцеляващ, пречистващ оргазъм, като виках името му и по бузите ми се стичаха сълзи.

Той свърши и се изпразни в мен. После, заровил лице в шията ми, се свлече на пода, като ме притискаше към себе си, целуваше лицето ми и пиеше сълзите ми, докато топлата вода ни обливаше и миеше телата ни.

 

 

— Пръстите ми са гъбясали — измърморих отмаляла и задоволена, отпуснала глава на гърдите му. Той вдигна пръстите ми към устните си и ги целуна един по един.

— Наистина трябва вече да излизаме от душа.

— Тук ми е удобно. — Седях между краката му и Крисчън ме притискаше към себе си. Не ми се мърдаше.

Той измърмори в знак на съгласие, но аз изведнъж се почувствах уморена до смърт. През последната седмица се бяха случили страшно много неща — достатъчно за безкрайна сапунена опера — а сега щях и да се омъжвам. От устните ми се изтръгна невярващ кикот.

— Какво ви е толкова смешно, госпожице Стийл? — нежно ме попита Крисчън.

— Тази седмица беше доста натоварена.

Той се ухили.

— Така си е.

— Слава богу, че се завърнахте жив и здрав, господин Грей — казах и отрезвях от мисълта какво е можело да се случи. Той се напрегна. Моментално съжалих, че съм му напомнила.

— Беше ме страх — за моя огромна изненада призна Крисчън.

— Преди ли?

Той кимна сериозно.

„Мама му стара.“

— Значи го представи откъм смешната му страна, за да успокоиш семейството си, така ли?

— Да. Бях прекалено ниско, за да кацна нормално. Обаче някак си успях.

По дяволите. Очите ми се стрелнаха към неговите. Той се беше намръщил. Водата продължаваше да се лее върху нас.

— Имаше ли голяма вероятност да не успееш?

Крисчън ме погледна.

— Огромна. — Замълча за миг. — За няколко ужасни секунди си мислех, че повече няма да те видя.

Прегърнах го силно.

— Не мога да си представя живота без теб, Крисчън. Обичам те толкова много, че чак се страхувам.

— И аз — промълви той. — Животът ми ще е празен без теб. Обичам те невероятно много. — Ръцете му се стегнаха около мен и той зарови нос в косата ми. — Никога няма да те пусна да си отидеш.

— Не искам да си отида. Никога. — Целунах го по шията. Той се наведе и нежно ме целуна.

След малко обаче се размърда и каза:

— Хайде, да те изсушим и после в кревата. Уморен съм до смърт, а и ти изглеждаш като пребита.

Изборът му на думи ме накара да се отдръпна и да повдигна вежди. Той наклони глава настрани и ми се подсмихна.

— Имате нещо да кажете ли, госпожице Стийл?

Поклатих глава и колебливо се изправих.

 

 

Седях на леглото. Крисчън настоя да изсуши косата ми — много го биваше в това. Стана ми неприятно, когато се сетих как е събрал такъв опит, затова веднага пропъдих тази мисъл. Минаваше два през нощта и бях готова да заспя. Крисчън ме погледна, после отново разгледа ключодържателя, легна до мен и невярващо поклати глава.

— Адски е гот. Най-чудесният подарък за рожден ден, който съм получавал. — Погледна ме с меки, топли очи. — По-хубав е даже от плаката на Джузепе Денатале^[1] с автограф.

— Щях да ти кажа по-рано, но понеже наближаваше рожденият ти ден… Какво се подарява на човек, който има всичко? Реших да ти подаря… себе си.

Той остави ключодържателя на нощното шкафче и ме притегли към гърдите си.

— Съвършен е. Като теб.

Подсмихнах се, въпреки че не виждаше лицето ми.

— Аз изобщо не съм съвършена, Крисчън.

— Подхилвате ли ми се, госпожице Стийл?

Откъде знаеше?

— Възможно е. — Изкикотих се. — Може ли да те попитам нещо?

— Разбира се. — Той зарови лице в шията ми.

— Това, че не се обади на връщане от Портланд, заради Хосе ли беше всъщност? Тревожил си се, че съм тук сама с него, нали?

Крисчън не отговори. Обърнах се да го погледна. Очите му бяха напрегнати.

— Съзнаваш ли, че това е нелепо? Че така подложи семейството си и мен на ужасен стрес? Всички адски много те обичаме.

Той примига, после ми отправи срамежливата си усмивка.

— Нямах представа, че ще се разтревожите толкова.

Свих устни.

— Кога ще си го набиеш в дебелата глава, че те обичаме?

— Дебела глава ли? — Крисчън изненадано повдигна вежди.

Кимнах.

— Да. Дебела глава.

— Не знаех, че черепът ми е по-дебел от останалите кости в тялото ми.

— Говоря сериозно! Престани да се опитваш да ме разсмееш. Още съм ти сърдита, макар това донякъде да се компенсира от факта, че се прибра жив и здрав, докато аз си мислех… — Гласът ми секна, когато си спомних онези мъчителни няколко часа. — Е, знаеш какво си мислех.

Очите му омекнаха и той ме погали по лицето.

Извинявай. Права си.

— А и бедната ти майка. Беше много трогателно да те видя с нея.

Той се усмихна.

— Никога не я бях виждал в такова състояние. — Споменът го накара да примига. — Да, обикновено тя е изключително хладнокръвна. Направо ме изуми.

— Виждаш ли? Всички те обичат. — Усмихнах се. — Сега сигурно най-после ще повярваш. — Наведох се към него и нежно го целунах. — Честит рожден ден, Крисчън. Радвам се, че си тук, за да отбележиш този празник с мен. И още не знаеш какво съм ти приготвила за утре… ъъъ… за днес де.

— Още ли има? — смая се той и на лицето му се разля умопомрачителна усмивка.

— О, да, господин Грей, обаче ще трябва да изчакате.

 

 

Събудих се внезапно от сън или кошмар. Паникьосано се завъртях в леглото и за свое облекчение видях Крисчън да спи дълбоко до мен. И тъй като се бях размърдала, той се раздвижи, протегна ръка в съня си, прегърна ме, отпусна глава на рамото ми и тихо въздъхна.

В стаята нахлуваше светлина. Осем часът. Крисчън никога не спеше до толкова късно. Легнах по гръб и оставих силно разтуптяното си сърце да се успокои. Откъде тази тревога? Може би вследствие от снощи?

Обърнах се и го погледнах. Той беше тук. Жив и здрав. Дълбоко си поех дъх и вперих очи в прелестното му лице. Лице, което вече ми бе съвсем познато, с всичките му трапчинки и сенки, завинаги запечатано в ума ми.

В съня си изглеждаше много по-млад, но… усмихнах се: днес остаряваше с цяла година. Помислих си за подаръка си и сама се поздравих. Ооо… какво щеше да прави днес? Сигурно трябваше да започна, като му поднеса закуска в леглото. Пък и Хосе може още да беше тук.

Заварих го на бара, ядеше мюсли. Изчервих се, когато го видях. Той знаеше, че съм прекарала нощта с Крисчън. Защо изведнъж изпитах толкова силен срам? Нито бях гола, нито нещо друго. Бях по дългия си до пода копринен пеньоар.

— Добро утро, Хосе.

— Ей, Ана! — Лицето му грейна, беше искрено зарадван да ме види. В изражението му нямаше и следа от насмешка или укор.

— Добре ли спа? — попитах го.

— Да. Страхотна гледка се разкрива от горе.

— Да. Невероятно е. — Също като собственика на този апартамент. — Искаш ли истинска мъжка закуска? — подразних го.

— С удоволствие.

— Днес Крисчън има рожден ден — ще му поднеса закуска в леглото.

— Буден ли е?

— Не, мисля, че е капнал от снощи. — Бързо извърнах глава и се насочих към хладилника, за да не види, че съм се изчервила. „Божичко, та това е Хосе!“ Когато извадих яйцата и бекона от хладилника, той подметна:

— Наистина го харесваш, а?

Свих устни.

— Аз го обичам, Хосе.

Той се ококори за миг, после отново се усмихна.

— Как няма да го обичаш? — И махна с ръка към дневната.

Намръщих се.

— Много ти благодаря!

— Ей, Ана, майтап бе.

Хмм… винаги ли щяха да ме обвиняват в това? Че се омъжвам за Крисчън заради парите му?

— Сериозно, майтапя се. Ти никога не си била такова момиче.

— Искаш ли омлет? — попитах го, за да сменя темата. Не ми се караше с него.

— Естествено.

— И за мен — каза влезлият в дневната Крисчън. Мамка му, носеше само долнище на пижама, което му висеше адски секси на хълбоците. — Здрасти, Хосе.

— Здрасти, Крисчън — отвърна Хосе.

Крисчън се обърна към мен и се подсмихна на зяпването ми. Правеше го нарочно. Присвих очи, като отчаяно се опитвах да възвърна равновесието си. Изражението на Крисчън едва забележимо се промени. Знаеше, че знам какво е намислил, но не му пукаше.

— Канех се да ти донеса закуска в леглото.

Той се приближи, прегърна ме с една ръка, повдигна брадичката ми и шумно ме млясна по устните. Абсолютно неприсъщо за моя Петдесет нюанса!

— Добро утро, Анастейжа. — Искаше ми се да му се намръщя и да му кажа да се държи прилично — обаче все пак имаше рожден ден. Изчервих се. Защо защитаваше толкова безпощадно своята територия?

— Добро утро, Крисчън. Честит рожден ден — казах с усмивка.

— Нямам търпение да получа втория си подарък — отвърна Крисчън и с това се приключи. Изчервих се като Червената стая на болката и нервно се озърнах към Хосе, който изглеждаше така, все едно е глътнал нещо неприятно. Извърнах се и се заех с готвенето.

— Е, какви са плановете ти за днес, Хосе? — привидно небрежно попита Крисчън, докато сядаше на бара.

— Ще ходя да видя баща ми и Рей, таткото на Ана.

Крисчън се навъси.

— Те познават ли се?

— Служили са заедно. Бяха изгубили връзка, докато ние с Ана не постъпихме в колежа. Стана много гот, сега са първи приятели. Ще ходим за риба.

— За риба ли? — искрено се заинтригува Крисчън.

— Да, по онова крайбрежие има страхотен улов. Морската пъстърва става доста едра.

— Вярно е. С брат ми Елиът веднъж уловихме една петнайсеткилограмова.

За риболов ли си приказваха? Какво толкова има в риболова? Никога не съм го разбирала.

— Петнайсеткилограмова? Не е зле. Бащата на Ана обаче държи рекорда. Почти двайсет.

— Майтапиш се! Тя изобщо не ми е казвала.

— Честит рожден ден, между другото.

— Мерси. Е, къде ходиш на риба?

Изключих се. Нямаше нужда да ги слушам. И в същото време бях облекчена. Виждаш ли, Крисчън? Хосе не е чак толкова лош.

Когато Хосе реши да си тръгва, двамата се държаха много по-свободно един с друг. Крисчън бързо се облече по тениска и дънки и бос ни придружи с Хосе до фоайето.

— Благодаря за гостоприемството — каза му Хосе, докато се ръкуваха.

— Винаги си добре дошъл — отвърна Крисчън.

Хосе ме прегърна.

— Всичко хубаво, Ана.

— И на теб. Много се радвам, че се видяхме. Другия път ще излезем както трябва.

— Само да не забравиш. — Той ни махна от асансьора и си тръгна.

— Виждаш ли, не е толкова лош — казах на Крисчън.

— Само че още иска да ти свали гащите. Но не мога да го обвинявам.

— Крисчън, това не е вярно!

— Стига де, не се прави на скромна! — Той ми се захили. — Желае те. Много.

Намръщих се.

— Крисчън, той ми е само приятел, добър приятел. — И изведнъж осъзнах, че така твърдеше и самият Крисчън за госпожа Робинсън. Тази мисъл ме смути.

Той разпери помирително ръце.

— Не искам да се караме.

„О! Та ние не се караме… нали?“

— И аз.

— Не му ли каза, че ще се женим?

— Не. Мислех, че първо трябва да кажа на мама и Рей. — Уф! За пръв път мислех за това, откакто се бях съгласила. Божичко, какво щяха да кажат родителите ми?

— Да, права си. А аз… ъъъ… трябва да питам баща ти. Да го помоля за ръката ти.

Засмях се.

— О, Крисчън, да не живеем в осемнайсети век!

„Мама му стара. Какво ще каже Рей?“ Мисълта за този разговор ме изпълни с ужас.

— Такава е традицията. — Крисчън сви рамене.

— Хайде да го обсъдим по-късно. Искам да ти дам другия подарък. — Целях да отвлека вниманието му. Мисълта за подаръка направо прогаряше дупка в съзнанието ми. Трябваше да му го дам, за да видя как ще реагира.

Той ми отправи момчешката си усмивка и сърцето ми за миг спря. Никога нямаше да ми омръзне да гледам тази усмивка.

— Пак си хапеш устната.

Докосна брадичката ми и ме полазиха тръпки. Без да кажа нищо и докато все още имах малко смелост, го хванах за ръка и го поведох към спалнята. Заведох го до леглото и извадих двете кутии, които бях скрила под моята страна на кревата.

— Цели два подаръка! — изненада се той.

Дълбоко си поех дъх.

— Купих ги преди… ъъъ… вчерашния инцидент. Сега не съм сигурна. — Бързо му подадох едната кутия, преди да съм се отказала. Крисчън ме погледна озадачено, доловил колебанието ми.

— Сигурна ли си, че искаш да я отворя?

Кимнах нервно.

Крисчън разкъса опаковката и изненадано се вторачи в кутията.

— Чарли Танго — прошепнах.

Той се засмя. В кутията имаше дървено вертолетче с голям ротор, който се задвижваше със слънчева енергия.

— Със слънчева батерия — измърмори той. — Леле! — И преди да съм се усетила, вече седеше на леглото и го сглобяваше. Приключи бързо и го постави върху дланта си. Син дървен хеликоптер. Крисчън ме погледна и ми отправи разкошната си момчешка усмивка, после го протегна към прозореца. Слънчевите лъчи окъпаха вертолетчето и роторът се завъртя.

— Виж само! — Той го заразглежда внимателно. — Какво можем да правим вече с тази технология! — Вдигна играчката пред очите си, втренчен във въртящия се ротор. Беше като хипнотизиран и аз също зяпах като хипнотизирана как се унася в размисъл, вторачен във вертолетчето. За какво мислеше?

— Харесва ли ти?

— Страхотно е, Ана. Благодаря. — Той ме прегърна и ме целуна, после продължи да наблюдава въртящия се ротор. — Ще го сложа при безмоторния самолет в кабинета си — каза разсеяно, без да откъсва очи от ротора. После отдръпна ръката си от слънчевата светлина и въртенето постепенно спря.

Неволно се ухилих до уши и мислено се поздравих. Харесваше му. Естествено, нали той си падаше по алтернативни технологии. Крисчън остави вертолетчето на скрина и се обърна към мен.

— Ще ми прави компания, докато поправим Чарли Танго.

— Може ли да се поправи?

— Не знам. Надявам се. Иначе ще ми липсва.

„Ще му липсва?“ Изумих се от пронизалата ме ревност към неодушевен предмет. Подсъзнанието ми избухна в презрителен смях. Не му обърнах внимание.

— Какво има в другата кутия? — попита Крисчън, ококорен от почти детинско вълнение.

„Мамка му!“

— Не съм сигурна дали този подарък е за теб, или за мен.

— Така ли?

Видях, че съм разпалила любопитството му. Нервно му подадох втората кутия. Той леко я разклати и се чу тежко изтракване. Крисчън ме погледна.

— Защо си толкова нервна? — попита озадачено.

Свих рамене, едновременно засрамена и възбудена, и се изчервих. Крисчън повдигна вежди.

— Заинтригувахте ме, госпожице Стийл. — Гласът му отекна в мен и породи желание и очакване под лъжичката ми. — Трябва да кажа, че реакцията ви ми доставя удоволствие. Какво сте намислили?

Стиснах устни и затаих дъх.

Той отвори кутията и извади картичка. Останалата част от съдържанието беше увита в мека хартия. Крисчън отвори картичката и очите му се стрелнаха към моите — ококорени от шок или изненада, не можех да определя.

— Да правя груби неща с теб ли?

Кимнах и преглътнах с усилие. Той предпазливо наклони глава, преценявайки реакцията ми, и се навъси. После отново насочи вниманието си към кутията. Разкъса бледосинята хартия и извади маска за очи, щипки за зърна, анален разширител, своя айпод, сребристосивата си вратовръзка — и накрая ключа за стаята с играчките.

Погледна ме със сериозно, непроницаемо изражение. „Уф, мамка му.“ Да не бях сбъркала?

— Искаш да си играем ли? — попита тихо.

— Да — прошепнах аз.

— За рождения ми ден ли?

— Да. — Гласът ми просто не можеше да е по-смирен.

На лицето му се изписаха безброй емоции, нито една от които не ми беше понятна, но накрая се установи на безпокойство. „Хмм…“ Не точно онази реакция, която очаквах.

— Сигурна ли си? — Гледаше ме втренчено.

— Без бичове и бой обаче.

— Това ми е ясно.

— Тогава да. Сигурна съм.

Той поклати глава и се взря в съдържанието на кутията.

— Полудяла за секс и ненаситна. Е, мисля, че ще мога да направя нещо с тези неща — измърмори все едно на себе си и прибра подаръците в кутията. Когато ме погледна отново, изражението му се беше променило напълно. Очите му пламтяха и устните му бавно се извиха в еротична усмивка. Протегна ми ръка.

— Хайде — каза и това не беше покана. Стомахът ми се сви, рязко и силно, дълбоко под лъжичката.

Подадох му покорно ръка.

— Тръгвай — заповяда той и аз го последвах. Сърцето ми се беше качило в гърлото. Желанието подпали кръвта ми и вътрешностите ми се свиха от жадно очакване. Най-после!