Е. Л. Джеймс
Петдесет нюанса по-тъмно (23)

21.

Крисчън спря пред стаята с играчките.

— Сигурна ли си? — попита ме за пореден път с възбуден, но и тревожен поглед.

— Да — промълвих и му се усмихнах плахо.

Очите му омекнаха.

— Нещо, което не искаш да правиш?

Неочакваният му въпрос ме изненада. Хрумна ми нещо.

— Не искам да ме снимаш.

Крисчън се вцепени и изражението му стана строго. Той наклони глава настрани и ме погледна замислено.

„Уф, мамка му.“ Мислех, че ще ме попита защо, но за щастие не го направи.

— Добре. — Крисчън се намръщи, докато отключваше вратата, после застана отстрани и ме въведе вътре. Усещах очите му върху себе си, докато влизаше след мен и затваряше вратата.

Остави кутията с подаръка ми върху скрина, извади айпода, включи го и махна към музикалния център на стената. Опушените стъклени врати беззвучно се отвориха. Крисчън натисна няколко бутона и в стаята отекна шум на мотриса в метро. После намали звука и последвалият бавен, хипнотичен електронен ритъм ни обгърна. Запя певица. Не знаех коя е, но имаше мек и в същото време дрезгав глас. Ритъмът беше отмерен, бавен… еротичен. „О, божичко!“ Музика, на която да се любиш.

Крисчън се обърна към мен. Аз стоях в средата на стаята, сърцето ми биеше бясно, кръвта пееше във вените ми и пулсираше — или поне така ми се струваше — в такт със съблазнителния ритъм на песента. Той бавно и небрежно се приближи към мен и подръпна брадичката ми, за да не хапя долната си устна.

— Какво ти се прави, Анастейжа? — измърмори Крисчън и леко ме целуна по ъгълчето на устата, без да пуска брадичката ми.

— Ти имаш рожден ден. Прави каквото ти се иска — прошепнах.

Той прокара палеца си по долната ми устна и челото му отново се смръщи.

— Да не би да си тук, защото смяташ, че на мен ми се иска да съм тук? — Думите му бяха изречени меко, ала погледът му ме пронизваше напрегнато.

— Не. И на мен ми се иска да съм тук.

Очите му потъмняха и станаха по-дръзки, докато преценяваше отговора ми. И сякаш мина цяла вечност, докато отново отвори уста.

— О, има ужасно много възможности, госпожице Стийл. — Гласът му беше нисък, възбуден. — Но да започнем с това да останете гола. — Той дръпна колана на пеньоара ми, който се разтвори и разкри копринената ми нощница, после се отдръпна и спокойно седна на страничната облегалка на кожения диван.

— Съблечи се. Бавно. — И ме изгледа чувствено, предизвикателно.

Конвулсивно преглътнах и стиснах бедрата си. Вече бях мокра между краката. Богинята в мен беше чисто гола и чакаше на опашка, умоляваше ме да побързам. Свлякох пеньоара от раменете си, без да откъсвам погледа си от неговия, и го оставих да се свлече на пода. Неговите хипнотизиращи сиви очи започваха да пламтят и той прокара показалец по устните си.

Смъкнах тънките презрамки на нощницата си, погледах го малко, после ги пуснах. Тя се изхлузи, безшумно се плъзна по тялото ми и се събра на вълнички в краката ми. Бях гола, задъхана и напълно готова.

Крисчън не реагира веднага и аз се удивих на откровено похотливото одобрение, което се изписа на лицето му. Той се изправи, отиде при скрина и взе сребристосивата си вратовръзка — любимата ми. Докато се обръщаше и небрежно се приближаваше към мен, я опъваше в ръцете си и на устните му играеше усмивка. Когато застана пред мен, очаквах да поиска да протегна ръце, ала Крисчън не го направи.

— Струва ми се, че сте облечена прекалено леко, госпожице Стийл — прошепна той, постави вратовръзката на шията ми и бавно, но сръчно я завърза на идеален уиндзорски възел. Докато го стягаше, пръстите му се отъркаха в основата на гърлото ми и по тялото ми пробяга електричество, което ме накара да ахна. Крисчън остави широкия край на вратовръзката достатъчно дълъг, за да покрие космите между краката ми.

— Сега изглеждате много яко, госпожице Стийл — каза той, наведе се и нежно ме целуна по устните. Целувката беше съвсем лека — исках още, в тялото ми напираше буйно желание.

— Какво да правим сега с теб? — попита Крисчън. После хвана вратовръзката и рязко я дръпна, принуждавайки ме да политна в ръцете му. Пръстите на едната му ръка се заровиха в косата ми, отметнаха главата ми назад и Крисчън ме целуна истински, силно, с безмилостен, упорит език. Другата му ръка се плъзна надолу по гърба ми и ме стисна за дупето. Когато ме пусна, той също се задъхваше и ме гледаше със сиви очи от течен огън. Аз дишах тежко, напълно загубила самообладание. Бях сигурна, че след тази чувствена агресия устните ми ще се подуят.

— Обърни се — заповяда Крисчън и аз се подчиних. Той освободи косата ми от вратовръзката, бързо я сплете и я завърза. После дръпна плитката и ме принуди да отметна глава назад.

— Имаш красива коса, Анастейжа — прошепна Крисчън и ме целуна по гърлото, целувка, която прати тръпки по гръбнака ми.

— Само трябва да кажеш „стига“. Знаеш го, нали?

Кимнах, без да отварям очи, наслаждавах се на устните му по кожата ми. Той пак ме завъртя и вдигна края на вратовръзката.

— Ела. — И ме поведе към скрина, където лежеше останалата част от съдържанието на кутията.

— Тези неща, Анастейжа. — Крисчън повдигна аналния разширител. — Този е прекалено голям номер за теб. Като анална девственица, не бива да започваш с него. Ще започнем ето с това. — Изпъна кутрето си и аз изумено ахнах. С пръсти… там? Крисчън ми се подсмихна и ми хрумна неприятната мисъл за аналния фистинг, за който се споменаваше в договора.

— Само с пръст — и то един — тихо каза той с онази своя свръхестествена способност да чете мислите ми. Очите ми се стрелнаха към неговите. Как го правеше?

— Тези щипки са болезнени. — Крисчън заоглежда щипките за зърна. — Ще използваме тези тук. — И сложи друг чифт върху скрина. Приличаха на грамадни черни фиби с висулки от черни камъни. — Тези могат да се регулират — поясни Крисчън с глас, който издаваше искрена загриженост.

Примигах и се ококорих. Крисчън, моят учител по секс. Той знаеше много повече от мен за всичко това. Никога нямаше да го настигна. Намръщих се. Той знаеше повече от мен за повечето неща… освен за готвенето.

— Ясно? — попита Крисчън.

— Да — прошепнах с пресъхнала уста. — Ще ми кажеш ли какво възнамеряваш да правиш?

— Не. Ще го правя в движение. Това не е сцена, Ана.

— Как да се държа?

Той се намръщи.

— Както искаш.

„О!“

— Моя двойник ли очакваше, Анастейжа? — попита Крисчън, едновременно малко подигравателно и озадачено. Отново примигах.

— Ами, да. Той ми харесва — отговорих.

Крисчън се усмихна, протегна ръка и прокара палец по бузата ми.

— Виж ти. — Палецът му се плъзна по долната ми устна. — Аз съм ти любовник, Анастейжа, не съм твой господар. Обичам да слушам смеха и момичешкото ти кискане. Харесвам те отпусната и щастлива, каквато си на портретите на Хосе. Това е момичето, което попадна в моя кабинет. Това е момичето, в което се влюбих.

Зяпнах го с отворена уста и в сърцето ми разцъфна желана топлота. Радост — стопроцентова радост.

— Но след като казах всичко това, също бих искал да правя груби неща с вас, госпожице Стийл, и моят двойник знае някой и друг номер. Тъй че правете каквото ви се казва и се обърнете. — Очите му заблещукаха дяволито и радостта рязко се премести надолу и сви и напрегна всеки мускул под кръста ми. Подчиних се. Зад мен той изтегли едно от чекмеджетата и след малко отново се изправи пред мен.

— Ела — заповяда ми и като хвана края на вратовръзката, ме поведе към масата. Докато минавахме покрай дивана, забелязах, че всички камшици са изчезнали. Това ме разсея. Дали бяха там при предишното ми влизане в стаята? Не си спомнях. Крисчън ли ги беше преместил? Госпожа Джоунс? Крисчън прекъсна размислите ми.

— Искам да коленичиш тук горе — каза, когато стигнахме до масата.

О! Какво беше намислил? Богинята в мен нямаше търпение да узнае — тя вече беше скочила върху масата и гледаше Крисчън с обожание.

Той внимателно ме повдигна и аз застанах на колене пред него, изненадана от собствената си грациозност. Сега очите ни бяха на едно равнище. Крисчън плъзна длани по бедрата ми, хвана ме за коленете, разкрачи ме и застана точно пред мен. Изглеждаше много сериозен, очите му бяха потъмнели, премрежени… похотливи.

— Ръцете зад гърба. Ще ти сложа белезници.

Извади кожени белезници от задния си джоб и се пресегна зад мен. Къде щеше да ме отведе този път?

Близостта му ме опияняваше. Този мъж щеше да стане мой съпруг. Можеше ли една жена да желае мъжа си толкова страстно? Не си спомнях да съм чела за такова нещо. Не бях в състояние да му устоя и прокарах разтворените си устни по челюстта му, усетих наболата му четина, шеметна комбинация от дращене и мекота под езика ми. Крисчън се вцепени и затвори очи. Дишането му стана неравномерно и той се отдръпна.

— Престани. Иначе ще свършим много по-бързо, отколкото ни се иска и на двамата. — В първия момент ми се стори, че ще се ядоса, но той се усмихна и разгорещените му очи весело проблеснаха.

— Ти си неустоим. — Нацупих се.

— Така ли? — иронично възкликна той.

Кимнах.

— Е, не ме разсейвай, иначе ще ти запуша устата.

— Обичам да те разсейвам — прошепнах и го изгледах упорито. Той повдигна вежди.

— Или пък ще те напляскам.

О! Опитах се да скрия усмивката си. До не много отдавна тази заплаха щеше да ме усмири. Изобщо нямаше да имам смелост да го целуна по собствена инициатива, докато се намираше в тази стая. Сега съзнавах, че вече не ме е страх от него. Какво откритие само! Ухилих се дяволито и Крисчън ми се подсмихна.

— Дръж се прилично — изръмжа и отстъпи назад, като ме гледаше и пляскаше с кожените белезници по дланта си. Действията му бяха безмълвно предупреждение и аз се опитах да си придам разкаян вид. Струва ми се, че успях. Крисчън отново се приближи до мен.

— Така е по-добре — каза и отново се наведе с белезниците. Устоях да не го докосна, но вдишах разкошното му Крисчъново ухание, все още свежо от снощния душ. „Хмм…“ Трябваше да го бутилирам.

Очаквах да ми окове китките, но Крисчън постави белезниците над лактите ми. Това ме накара да извия гръб и да изпъча гърдите си напред, въпреки че лактите ми в никакъв случай не бяха долепени един към друг. Когато свърши, той се отдръпна, за да ми се полюбува.

— Добре ли се чувстваш?

Не бях в най-удобната поза, обаче изпитвах такава възбуда от очакването да видя докъде ще доведе това, че кимнах, премаляла от желание.

— Чудесно. — Той измъкна маската от задния си джоб.

— Струва ми се, че вече видя достатъчно — измърмори и нахлузи маската върху очите ми. Дишането ми се ускори. „Леле!“ Защо фактът, че не виждам, беше толкова еротичен? Бях коленичила на масата и чаках — сладостно очакване, възбуждащо и тежко дълбоко под лъжичката ми. Обаче можех да чувам и мелодичният ритъм на песента продължаваше да отеква в тялото ми. Досега не й бях обърнала внимание. Сигурно беше включена на повторение.

Крисчън се отдръпна. Какво правеше? Чух, че отиде при скрина и издърпа едно чекмедже, после го затвори. След миг се върна и го усетих пред себе си. Във въздуха се разнесе остър, богат мускусен аромат. Разкошен — почти ми потекоха слюнки.

— Не искам да развалям любимата си вратовръзка — прошепна Крисчън и бавно я развърза.

Рязко си поех дъх, когато краят й се плъзна по тялото ми и ме погъделичка. Да развали вратовръзката си ли? Наострих уши, за да определя какво се готви да прави. Потриваше ръце една в друга. Кокалчетата на пръстите му изведнъж се спуснаха по линията на челюстта ми.

Тялото ми се изпъна от полазилите ме възхитителни тръпки, пратени от неговото докосване. Дланта му се сви върху шията ми, мазна от сладостно ухаещото масло, гладко се плъзна надолу по гърлото ми, по ключицата ми и нагоре по рамото ми. Пръстите му нежно размачкваха плътта ми. О, ще ме масажират. Не го очаквах.

Той постави другата си длан върху другото ми рамо и се отправи на поредното бавно възбуждащо пътешествие по ключицата ми. Тихо простенах, докато се спускаше към копнеещите ми за неговите ласки гърди. Какво сладостно мъчение! Още повече извих гръб под сръчните му ръце, ала дланите му се плъзнаха към страните ми, бавно, отмерено, в такт с музиката, и усърдно избягваха гърдите ми. Отново изпъшках, ала не знаех дали от удоволствие, или от разочарование.

— Невероятно си красива, Ана — промълви Крисчън с нисък дрезгав глас, доближил устни до ухото ми. Носът му проследи линията на челюстта ми, докато той продължаваше да ме масажира — под гърдите, по корема, надолу… Бегло ме целуна по устните, после прокара носа си надолу по шията ми, по гърлото. „Мамка му, цялата горя…“ От близостта му, ръцете му, думите му.

— И скоро ще станеш моя жена, за която ще се грижа — прошепна той.

„О, божичко!“

— Която ще обичам и уважавам.

„Господи!“

— И която ще боготворя с тялото си.

Отметнах глава и простенах. Пръстите му пробягаха през космите между краката ми, по вулвата ми и той започна да трие клитора ми с длан.

— Госпожа Грей — прошепна Крисчън, докато дланта му се притискаше към плътта ми.

Изпъшках.

— Да — каза той, като продължаваше да ме възбужда с ръка. — Отвори си устата.

Задъхвах се, тъй че устата ми вече беше отворена. Отворих я още повече и той пъхна между устните ми голям студен метален предмет. Имаше форма на прекалено голям бебешки биберон с малки жлебове или вдлъбнатини и нещо като верижка на края.

— Смучи — тихо заповяда Крисчън. — Ще пъхна това нещо в теб.

„В мен ли? Къде в мен?“ Сърцето ми се качи в гърлото.

— Смучи — повтори той и спря да ме милва.

„Недей, не спирай!“ — исках да извикам, но устата ми беше пълна. Хлъзгавите му длани се понесоха обратно нагоре по тялото ми и накрая обхванаха пренебрегнатите ми гърди.

— Не спирай да смучеш.

Крисчън леко претърколи зърната ми между палците и показалците си и те се втвърдиха и удължиха под ловките му ласки, пращайки синапсни вълни на удоволствие чак до слабините ми.

— Имаш невероятно красиви гърди, Ана — прошепна той и в отговор зърната ми се втвърдиха още повече. Крисчън измърмори одобрително и аз простенах. Устните му се плъзнаха от шията ми към едната ми гърда, като леко я хапеха и смучеха, надолу към зърното ми, и изведнъж усетих ужилването на щипката.

— Ох! — изпъшках през предмета в устата ми. Усещането беше невероятно, възбуждащо, болезнено, приятно… о, тази щипка! Крисчън леко я облиза и в същото време ми постави втората. Нейното ухапване беше също толкова остро… и също толкова възхитително. Простенах високо.

— Усети ги — промълви той.

„О, усещам ги. Усещам ги. Усещам ги!“

— Дай ми това нещо. — Крисчън леко подръпна металния биберон в устата ми и аз го пуснах. Дланите му отново се спуснаха по тялото ми и заобиколиха към гърба ми.

Ахнах. Какво щеше да прави? Коленете ми се напрегнаха, когато плъзна пръсти в цепката на дупето ми.

— Шшт, спокойно — произнесе той до ухото ми и ме целуна по шията, докато пръстите му ме милваха и дразнеха.

„Какво ще прави?“

Другата му ръка се насочи по корема ми към вулвата ми и Крисчън пак започна да ме търка с дланта си. Пръстите му потънаха в мен и аз високо простенах.

— Ще пъхна това нещо в теб — прошепна той. — Не тук. — Пръстите му се плъзнаха в цепката на дупето ми, размазвайки маслото. — Ето тук. — Пръстите му обикаляха, влизаха и излизаха, докосваха предната стена на влагалището ми. Аз стенех и защипаните ми зърна се подуваха.

— Оох!

— Тихо, тихо. — Крисчън отдръпна пръстите си и вкара предмета в мен. После обхвана лицето ми в шепи и ме целуна, устата му завладя моята и чух съвсем слабо изщракване. Разширителят в мен завибрира — там долу! Ахнах. Усещането беше изключително — никога не бях изпитвала такова нещо.

— О!

— Спокойно. — Той заглуши стоновете ми с устата си. Дланите му се спуснаха и съвсем лекичко подръпнаха щипките. Нададох силен вик.

— Моля те, Крисчън!

— Шшт, бебчо. Потърпи.

Това ми идваше прекалено — цялото това стимулиране… навсякъде. Ритъмът на тялото ми започваше да се ускорява и както бях на колене, не бях в състояние да го контролирам. „О, божичко…“ Щях ли да изтърпя?

— Добро момиче — успокоително произнесе той.

— Крисчън — изпъшках аз и гласът ми прозвуча отчаяно дори в собствените ми уши.

— Шшт, усещам го, Ана. Не се бой. — Сега ръцете му бяха на кръста ми, но не можех да се съсредоточа върху тях, а само върху предмета, който беше в мен, и върху щипките. Ритъмът ми се ускоряваше, наближаваше експлозията — с непрекъснатите вибрации и сладостното, невероятно сладостно изтезание с щипките. Скоро щеше да стане непоносимо. Дланите му се спуснаха надолу и отпред, мазни и хлъзгави, докосваха, опипваха, мачкаха кожата ми — мачкаха дупето ми.

— Невероятно си красива — промълви той и изведнъж леко пъхна мазния си пръст в мен… там! В задника ми! Ужас! Усещането беше чуждо, забранено… ала, ооо… страшно… приятно. И Крисчън започна бавно да го движи, навътре и навън, докато зъбите му драскаха вдигнатата ми нагоре брадичка.

— Невероятно си красива, Ана.

Бях се издигнала високо — много високо над адски широка клисура — и се носех във въздуха, и в същото време шеметно падах, спусках се стремглаво към земята. Вече не можех да издържам и закрещях, когато тялото ми конвулсивно се сви и свърши от непоносимото стимулиране. И когато изригна, се превърнах в чисто усещане — навсякъде. Крисчън свали първо едната, а после и другата щипка и в резултат зърната ми започнаха да парят от прилива на сладостно-мъчително усещане, ала беше невъобразимо приятно и оргазмът ми, същият оргазъм, продължаваше ли продължаваше. Пръстът му си остана на мястото, хлъзгаше се навътре и навън.

— Ааах! — извиках аз и той ме обгърна със собственото си тяло, докато вътрешностите ми продължаваха безмилостно да пулсират.

— Не! — простенах умолително и този път Крисчън измъкна вибратора от мен, както и пръста си. Конвулсиите на тялото ми не преставаха.

Той освободи едната гривна на белезниците и ръцете ми паднаха напред. Главата ми се люшна на рамото му и аз изчезнах, изчезнах за цялото това непреодолимо усещане. Превърнах се в кълбо от накъсано дишане, изчерпано желание и сладостна, желана забрава.

Смътно осъзнах, че Крисчън ме вдига. Пренесе ме на леглото и ме остави върху хладния сатенен чаршаф. След малко все още мазните му длани нежно заразтриваха задната страна на бедрата, коленете, прасците и раменете ми. Усетих, че леглото хлътва, когато се изтегна до мен.

Крисчън ми свали маската, но нямах сили да отворя очи. Той намери плитката ми, развърза я, наведе се и леко ме целуна по устните. Единствено моето неравномерно дишане нарушаваше тишината в стаята и постепенно се успокояваше, докато бавно се спусках на земята. Музиката беше утихнала.

— Невероятно си красива — отново каза Крисчън.

Когато убедих клепачите си да се вдигнат, той ме гледаше и леко се усмихваше.

— Здрасти — каза тихо. Успях да изсумтя нещо в отговор и усмивката му стана още по-широка. — Достатъчно груб ли бях?

Кимнах и неохотно му се ухилих. Божичко, още малко по-груб — и щеше да се наложи да напляскам и двама ни.

— Май се опитваше да ме убиеш — измърморих.

— Смърт от оргазъм. — Той се засмя. — Има и по-лоши неща. — Но после явно му хрумна неприятна мисъл, защото едва забележимо се намръщи. Това ме натъжи. Протегнах ръка и го погалих по лицето.

— Съгласна съм да ме убиваш така когато пожелаеш — прошепнах. Забелязах, че е гол и готов за действие. Когато повдигна дланта ми към устните си и целуна кокалчетата на пръстите ми, се наведох, обхванах лицето му в шепи и притеглих устата му към своята. Крисчън леко ме целуна, после спря.

— Ето какво искам да правя — измърмори и се пресегна под възглавницата си за дистанционното на музикалния център. Натисна един от бутоните и в стаята отекнаха тихи акорди на китара.

— Искам да те любя — каза Крисчън и ме погледна. В сивите му очи пламтеше искрена обич. Един познат глас тихо запя в далечината „Когато за пръв път видях лицето ти“. И устните му намериха моите.

 

 

Когато мускулите ми се свиха около него и отново свърших, Крисчън се разпадна на части в прегръдките ми и отметнал глава, извика името ми. После силно ме притисна към себе си и останахме седнали в средата на грамадното му легло. И в този момент — този миг на радост с този мъж на тази музика — силата на моето преживяване тази сутрин тук с него и всичко случило се през последната седмица отново ме връхлетяха, не само физически, но и емоционално. Всички тези чувства ме завладяха напълно. Бях ужасно влюбена в него. За пръв път започвах да разбирам как Крисчън възприема моята безопасност.

Спомних си вчерашната злополука с вертолета, потръпнах и очите ми се насълзиха. Ако нещо се случеше с него… обичах го невероятно много. Сълзите потекоха по бузите ми. Крисчън имаше страшно много страни — неговата мила и нежна страна, неговата груба страна на доминант („Мога да правя каквото ми скимне с теб!“), всичките му петдесет нюанса. И всички бяха изумителни. Всички бяха мои. Бях наясно с това, че не се познаваме достатъчно и че имаме да преодоляваме цяла планина от проблеми, ала бях убедена, че ще го направим един заради друг, а и имахме цял живот да се справим.

— Ей — прошепна той, обхвана главата ми в шепи и ме погледна. Членът му още беше в мен. — Защо плачеш? — Гласът му бе загрижен.

— Защото невероятно много те обичам — отговорих.

Крисчън притвори очи като дрогиран, поглъщайки думите ми.

Когато отново ги отвори, в тях пламтеше любовта му.

— И аз те обичам, Ана. Ти ме правиш… цял. — И ме целуна нежно, докато Роберта Флак довършваше песента си.

 

 

Разговаряхме сякаш цяла вечност, седнали на леглото в стаята с играчките, аз в скута му, с преплетени крака. Червените сатенени завивки ни обгръщаха като кралски пашкул и нямах представа колко време е минало. Крисчън избухна в смях, когато имитирах Кейт по време на фотосеанса в „Хийтман“.

— Само като си помисля, че можеше да дойде да ме интервюира тя! Бог да благослови настинката! — И ме целуна по носа.

— Май беше пипнала грип, Крисчън — поправих го, като разсеяно прокарвах пръсти през космите на гърдите му и се удивлявах, че го понася толкова спокойно. После прибавих: — Всички камшици са изчезнали.

Той отметна косата зад ухото ми за кой ли път.

— Реших, че никога няма да преминеш тази граница.

— Да, и аз така мисля — отвърнах, после хвърлих поглед към бичовете, палките и нагайките на отсрещната стена. Крисчън проследи погледа ми и попита весело, но искрено:

— И тях ли искаш да изхвърля?

— Без нагайката… кафявата. И онзи велурен камшик. — Изчервих се.

Крисчън ми се усмихна.

— Добре, нагайката и камшикът. Госпожице Стийл, вие не преставате да ме изненадвате.

— Както и вие, господин Грей. Това е едно от нещата, които обичам във вас. — Нежно го целунах в ъгълчето на устата.

— Какво друго в мен обичаш? — попита той и очите му се разшириха.

Разбирах, че за него е адски трудно да зададе този въпрос. Това ме изпълни с уважение и примигах. Обичах всичко в него — дори неговите петдесет нюанса. Знаех, че животът с Крисчън никога няма да е скучен.

— Ето това. — Погалих с показалец устните му. — Обичам това тук и всичко, което излиза от него, и онова, което правиш с него. И онова, което е вътре. — Помилвах го по слепоочието. — Ти си невероятно интелигентен, остроумен и начетен, компетентен си в ужасно много области. Но най-много обичам това, което е тук вътре. — Нежно притиснах длан към гърдите му и усетих равномерното биене на сърцето му. — Ти си най-състрадателният човек, когото познавам. Нещата, които правиш, работата ти, внушават благоговение.

— Благоговение ли? — озадачи се той, но в гласа му се долавяха весели нотки. После лицето му се преобрази и той се усмихна срамежливо. Прииска ми се да му се нахвърля. И го направих.

 

 

Дремех, завита със сатен и Грей. Крисчън ме събуди, като зарови нос в косата ми.

— Гладна ли си?

— Хмм, умирам от глад.

— И аз.

Понадигнах се и го погледнах. Беше се изтегнал на леглото.

— Днес имате рожден ден, господин Грей. Ще ви сготвя нещо. Какво ви се яде?

— Направи ми изненада. — Крисчън прокара длан по гърба ми и нежно ме погали. — Трябва да проверя блакберито си за съобщенията, които съм пропуснал вчера. — Въздъхна, стана от леглото и разбрах, че нашите специални мигове са свършили… засега.

— Хайде да вземем душ — предложи Крисчън.

Коя бях аз, че да откажа на рожденика?

 

 

Крисчън разговаряше по телефона в кабинета си. Тейлър беше при него. Изглеждаше сериозен, но носеше неофициално облекло — дънки и тясна черна тениска. Аз готвех обяда в кухнята. Бях открила в хладилника пържоли от сьомга и ги задушавах с лимон, правех салата и варях бейби картофки. Чувствах се невероятно отпусната и доволна, на седмото небе — буквално. Обърнах се към големия прозорец и погледнах разкошното синьо небе. „Всички тези разговори… целият този секс… хмм.“ Спокойно можех да свикна с това.

Тейлър се появи от кабинета и ме откъсна от размислите ми. Намалих айпода си и извадих едната слушалка от ухото си.

— Здрасти, Тейлър.

— Здравейте, Ана.

— Добре ли е дъщеря ти?

— Да, благодаря. Бившата ми жена реши, че има апендицит, но както обикновено, просто всяваше паника. — Тейлър ме изненада, като извъртя очи към тавана. — Софи е добре, макар че има някаква гадна стомашно-чревна инфекция.

— Съжалявам.

Той се усмихна.

— Открихте ли Чарли Танго?

— Да. Спасителният екип пътува натам. Би трябвало да го докарат на летище „Боинг Фийлд“ късно вечерта.

— А, чудесно.

Тейлър ми се усмихна напрегнато.

— Това ли е всичко, мадам?

— Да, да, разбира се. — Изчервих се… дали някога щях да свикна с това Тейлър да ме нарича „мадам“? Караше ме да се чувствам адски стара, най-малко на трийсет.

Той ми кимна и излезе от дневната. Крисчън още разговаряше по телефона. Докато чаках картофите да заврат, ми хрумна нещо. Взех си чантата и извадих блакберито си. Имах есемес от Кейт.

„Ще се видим довечера.

Искам хууубавичко да си побъбрим!“

Отговорих й.

„Подобно.“

Щеше да ми е приятно да си поприказвам с Кейт.

Отворих имейл програмата и написах кратко съобщение на Крисчън.

Подател: Анастейжа Стийл

Относно: Обяд

Дата: 18 юни 2011, 13:12

До: Крисчън Грей

„Уважаеми господин Грей,

Пиша Ви, за да Ви съобщя, че Вашият обяд е почти готов.

И че по-рано днес преживях умопомрачително перверзно чукане.

Умопомрачителното перверзно чукане е препоръчително за рожден ден.

И още нещо: обичам Ви.“

А. х

(Ваша годеница)

 

Подател: Крисчън Грей

Относно: Перверзно чукане

Дата: 18 юни 2011, 13:15

До: Анастейжа Стийл

„Кой момент ти се видя най-умопомрачителен?

Водя си записки.“

Крисчън Грей

Освирепял от глад и изпосталял след сутрешните усилия Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

PS: Подписът ти ми харесва.

PPS: Къде остана изкуството да водиш разговор?

 

Подател: Анастейжа Стийл

Относно: Освирепял от глад?

Дата: 18 юни 2011, 13:18

До: Крисчън Грей

„Уважаеми господин Грей,

Позволявам си да привлека Вашето внимание към първия ред от предишния ми имейл, с който Ви информирах, че обядът Ви наистина е почти готов… тъй че да ги нямаме тия глупости, че сте били освирепял от глад и изпосталял. Що се отнася до най-умопомрачителните моменти от перверзното чукане… честно казано — всички. С интерес бих прочела Вашите записки. И аз си харесвам подписа в скобите.“

А. х

(Ваша годеница)

PS: Откога си толкова словоохотлив? И разговаряш по телефона!

Изпратих имейла и вдигнах поглед. Крисчън стоеше пред мен и се подсмихваше. Преди да успея да кажа каквото и да е, той тичешком заобиколи кухненския остров, грабна ме в ръцете си и силно ме целуна.

— Това е всичко, госпожице Стийл — каза Крисчън и ме пусна, след което се върна — по дънки, бос, с незапасана бяла риза — в кабинета си, оставяйки ме без дъх.

 

 

Направих сметанов сос с кресон и силантро към сьомгата и сервирах всичко на бара. Не обичах да го прекъсвам, когато работи, но сега застанах на прага на кабинета му. Крисчън пак разговаряше по телефона, целият рошава коса, все едно току-що се е чукал, и ясни сиви очи — истински празник за очите. Когато ме усети, вдигна поглед и не откъсна очите си от мен. Леко се намръщи — нямах представа дали на мен, или заради разговора.

— Просто ги пусни вътре и ги остави на мира. Разбра ли, Мия? — изсъска Крисчън. — Хубаво.

Имитирах ядене и той се ухили и кимна.

— До скоро. — Крисчън затвори. — Още един разговор?

— Естествено.

— Тази рокля е много къса — прибави той.

— Харесва ли ти? — Завъртях се. Беше една от покупките на Керълайн Актън. Меко тюркоазна рокля с презрамки, навярно по-подходяща за плажа, но днес беше прекрасен ден — в много отношения. Крисчън се навъси и усмивката ми се стопи.

— Изглеждаш фантастично с нея, Ана. Просто не искам никой друг да те вижда така.

— О! — Намръщих му се. — Ние сме си вкъщи, Крисчън. Наоколо е само персоналът.

Той сви устни — или се опитваше да сподави смеха си, или наистина смяташе, че не е смешно. Но накрая кимна успокоен. Поклатих глава. Сериозно ли говореше? Обърнах се и влязох в кухнята.

След пет минути Крисчън се появи и ми подаде телефона.

— Рей се обажда.

Дъхът ми секна. Взех слушалката и затиснах микрофона с длан.

— Казал си му! — изсумтях. Крисчън кимна и очите му се разшириха от негодуващия ми вид.

„Мамка му!“ Дълбоко си поех дъх.

— Здрасти, татко.

— Крисчън току-що ми поиска ръката ти — каза Рей.

Тишината помежду ни се проточи, докато отчаяно се опитвах да измисля какво да му отговоря. Както обикновено, Рей мълчеше и не ми подсказваше какво е отношението му към новината.

— Ти какво му каза? — успях най-сетне да кажа аз.

— Че искам да се чуя с теб. Доста е внезапно, не смяташ ли, Ани? Не го познаваш достатъчно отдавна. Тъй де, той е симпатяга, разбира от риболов… ама толкова скоро? — Гласът му бе спокоен — не, всъщност успокояващ.

— Да. Внезапно е… Един момент. — Припряно се отдалечих от кухненския остров и от тревожния поглед на Крисчън и се насочих към огромния прозорец. Балконските врати бяха отворени и излязох под слънчевите лъчи. Не можех да отида чак до парапета, беше ми прекалено високо.

— Знам, че е внезапно и така нататък, но… е, обичам го. И той ме обича. Иска да се ожени за мен и в сърцето ми никога няма да има друг. — Изчервих се, като си помислих, че никога не съм водила толкова интимен разговор с втория си баща.

Рей мълчеше. После попита:

— Каза ли на майка си?

— Не.

— Ани… Знам, че той е страшно богат и добра партия, ама чак пък брак? Това е адски сериозна стъпка. Сигурна ли си?

— Той е мъжът, с когото ще прекарам остатъка от живота си — прошепнах.

Рей помълча, после въздъхна.

— Той е всичко за мен — продължих.

— Ани, Ани, Ани! Ти си голям инат. Моля се на Господ да осъзнаваш какво вършиш. Дай ми го пак, ако обичаш.

— Добре, татко. Ще ме предадеш ли на Крисчън на сватбата?

— О, миличка. — Гласът му секна от вълнение и очите ми бликнаха сълзи. — Нищо няма да ми достави по-голяма радост — отвърна Рей накрая.

„О, Рей! Страшно те обичам…“ Преглътнах конвулсивно, за да овладея сълзите си.

— Благодаря, татко. Ей сега ще ти дам Крисчън. Бъди любезен с него. Обичам го — прошепнах аз.

Струва ми се, че Рей се усмихна от отсрещния край на връзката, но не бях сигурна. С него човек никога не може да е сигурен.

— Естествено, Ани. И ела да навестиш своя старец и да ми доведеш тоя Крисчън.

Върнах се в дневната — бясна, че Крисчън не ме е предупредил — и му подадох телефона, като демонстрирах с изражението си, че съм му страшно сърдита. Той весело взе слушалката и тръгна към кабинета си.

След две минути се появи пак.

— Получих доста неохотната благословия на втория ти баща — съобщи ми гордо. Всъщност толкова гордо, че ме накара да се изкикотя, и той също ми се ухили. Държеше се така, сякаш току-що е договорил ново голямо сливане или придобиване, както, струва ми се, в известен смисъл си и беше.

 

 

— По дяволите, ти си отлична готвачка, жено. — Крисчън преглътна последната си хапка и повдигна чашата си бяло вино към мен. Похвалата му ме накара да се изчервя и ми хрумна, че ще мога да му готвя само през уикендите. Намръщих се. Обичам да готвя. Може би трябваше да му направя торта за рождения ден. Погледнах си часовника. Още имаше време.

— Ана? — откъсна ме от мислите ми той. — Защо ме помоли да не те снимам? — Въпросът му ме сепна още повече, защото гласът му звучеше измамно меко.

„Уф… мамка му.“ Снимките. Вторачих се в празната си чиния и закърших пръсти в скута си. Какво можех да отговоря? Бях си обещала да не споменавам, че съм открила неговата версия на плеймейтките на „Плейбой“.

— Ана — изсумтя Крисчън. — Какво има? — Гласът му ме стресна и ми заповяда да го погледна. Кога си бях помислила, че не ме е страх от него?

— Намерих твоите снимки — прошепнах аз.

Той се облещи и попита невярващо:

— Сейфа ли си отваряла?

— Сейф ли? Не. Не знаех, че имаш сейф.

Той се намръщи.

— Не разбирам.

— В твоя скрин. Кутията. Търсех вратовръзката ти и кутията беше под дънките… онези, които обикновено носиш в стаята с играчките. Освен днес. — Изчервих се.

Крисчън ме зяпна ужасен и нервно прокара пръсти през косата си. Потънал в размисъл, поглади брадичката си, но не успя да скрие изписалото се на лицето му озадачено раздразнение. Внезапно поклати глава нетърпеливо — но и развеселено — и в ъгълчето на устата му разцъфтя възхитена усмивка. Той долепи върховете на пръстите си пред себе си и отново насочи вниманието си към мен.

— Не е онова, което си мислиш. Съвсем бях забравил за тях. Онази кутия е преместена. Мястото на снимките е в сейфа ми.

— Кой я е преместил? — попитах едва чуто.

Той преглътна с усилие.

— Само един човек може да го направи.

— О! Кой? И какво искаш да кажеш, че не е онова, което си мисля?

Крисчън въздъхна. Стори ми се засрамен. „Така и трябва!“ — изръмжа подсъзнанието ми.

— Ще ти прозвучи цинично, но те са застраховка — каза той и зачака реакцията ми.

— Застраховка ли?

— Срещу изобличаване.

Просветна ми така, че чак главата ми закънтя.

— О! — промълвих, защото не се сещах какво друго да кажа. Затворих очи. Това беше. Чиста проба петдесет нюанса извратеност. — Да. Прав си. Наистина звучи цинично. — Станах да вдигна чиниите. Не исках да знам повече.

— Ана.

— Те знаеха ли? Момичетата… подчинените?

Крисчън се намръщи.

— Разбира се, че знаеха.

Уф, добре, и това беше нещо. Той се пресегна, хвана ме и ме притегли към себе си.

— Снимките трябва да са в сейфа. Не са за развлечение. — Замълча за миг. — Може и да бяха, когато ги направих. Но… — Отново замълча и ме погледна умолително. — Вече не означават нищо.

— Кой ги е сложил в скрина ти?

— Може да е била само Лийла.

— Тя знае ли комбинацията на сейфа ти?

Крисчън сви рамене.

— Не бих се изненадал. Комбинацията е много дълга и я използвам рядко. Това е единственият номер, който съм си записал и оттогава не се е променял. — Поклати глава. — Чудя се какво друго знае тя и дали е вадила още нещо оттам. — Навъси се, после отново насочи вниманието си към мен. — Виж, ще унищожа снимките. Ако искаш, още сега.

— Те са си твои, Крисчън. Прави с тях каквото решиш.

— Не се дръж така. — Той впери очи в моите. — Не искам онзи живот. Искам нашия живот — заедно.

Мама му стара. Откъде знаеше, че зад ужаса ми от онези снимки всъщност се крие моята параноя?

— Мислех, че сутринта сме прогонили всички стари призраци, Ана. Поне така се чувствах. А ти?

Примигах, като си спомних нашата изключително приятна, романтична и направо мръсна сутрин в стаята с играчките.

— Да. — Усмихнах се. — Да, и аз се чувствах така.

— Добре. — Крисчън се наведе и ме целуна, притисна ме към себе си. — Ще ги унищожа. И след това се налага да поработя. Извинявай, бебчо, но имам адски много работа следобед.

— Няма нищо. Трябва да се обадя на майка ми. — Направих физиономия. — А после ще изляза на пазар и ще ти направя торта.

Той се ухили и очите му грейнаха като на момченце.

— Торта ли?

Кимнах.

— Шоколадова?

— Шоколадова ли искаш? — Усмивката му ми подейства заразно.

Той кимна.

— Ще видя какво мога да направя, господин Грей.

Той пак ме целуна.

 

 

Карла мълчеше изумено.

— Кажи нещо, мамо.

— Не си бременна, нали, Ана? — ужасено прошепна тя.

— Не, не, не, нищо подобно. — Сърцето ми се сви от разочарование и ми домъчня, че мисли така за мен. После обаче си спомних, че е била бременна с мен, когато се е омъжила за баща ми.

— Съжалявам, скъпа. Просто е толкова внезапно. Тъй де, Крисчън е страхотна партия, но ти си много млада и трябва да си поживееш повечко.

— Мамо, не можеш ли просто да се зарадваш за мен? Обичам го.

— Просто трябва да свикна с тази мисъл, скъпа. Смаяна съм. Още в Джорджия виждах, че между вас двамата има нещо много специално, но чак брак?…

В Джорджия той искаше да съм му подчинена, само че нямаше да й го кажа.

— Определихте ли дата?

— Не.

— Ще ми се баща ти да беше жив — прошепна тя. О, не… не и това. Не сега.

— Знам, мамо. И аз бих искала да го познавам.

— Той те държа само веднъж на ръце и беше адски горд. Смяташе, че си най-красивото момиче на света. — За кой ли път разказваше тази позната история… Сега щеше да се разплаче.

— Знам, мамо.

— И после умря. — Тя подсмръкна. Това винаги я разстройваше.

— Мамо — казах тихо. Искаше ми се да протегна ръка по телефона и да я прегърна.

— Аз съм една глупава старица — измърмори Карла и пак подсмръкна. — Разбира се, че се радвам за теб, скъпа. Рей знае ли? — прибави и ми се стори, че е възвърнала равновесието си.

— Крисчън току-що ми поиска ръката от него.

— О, много мило! Чудесно. — Гласът й звучеше меланхолично, но пък все пак полагаше усилия.

— Да, така е — успях да кажа.

— Ана, скъпа, много те обичам. Наистина се радвам за теб. Трябва да ми дойдете на гости.

— Добре, мамо. И аз те обичам.

— Боб ме вика, трябва да затварям. Нека аз да запазя дата. Трябва да подготвим… голяма сватба ли ще правите?

Голяма сватба, глупости. Изобщо не бях мислила за това. Голяма сватба ли? Не. Не исках голяма сватба.

— Още не знам. Ще ти се обадя веднага щом имам яснота.

— Добре. Грижи се за себе си и се пази. Сега двамата трябва да се забавлявате… по-късно ще имате много време за деца.

Деца! „Хмм…“ Ето го пак — не много добре завоалирания намек, че ме е родила прекалено рано.

— Мамо, аз не съм ти съсипала живота, нали?

Тя ахна.

— О, не, Ана, не си и помисляй такова нещо! Ти беше най-хубавото нещо, което ни се е случвало с баща ти. Просто ми се ще той да беше тук, за да те види пораснала, булка. — Отново ставаше тъжна и сълзливо-сантиментална.

— И на мен ми се иска. — Поклатих глава, като си мислех за своя митологичен баща. — Трябва да затварям, мамо. Ще ти се обадя пак.

— Обичам те, скъпа.

— И аз, мамо. Дочуване.

 

 

Истинско удоволствие беше да готвиш в кухнята на Крисчън. За мъж, който не разбира от готвене, той сякаш имаше всичко. Предполагах, че и госпожа Джоунс обича да готви. Трябваше ми само малко качествен шоколад за глазурата. Оставих двата блата на тортата да изстиват, взех си чантата и надникнах в кабинета на Крисчън. Той съсредоточено се взираше в компютърния екран, но вдигна глава и ми се усмихна.

— Само ще отскоча до магазина да взема някои продукти.

— Добре. — Крисчън се навъси.

— Какво има?

— Ще си обуеш ли дънки или нещо друго?

О, я стига.

— Това са само крака, Крисчън.

Той сериозно впери очи в мен. Щяхме да се скараме. А имаше рожден ден. Нацупих се. Чувствах се като непослушна тийнейджърка.

— А ако бяхме на плажа? — опитах по друг начин.

— Не сме на плажа.

— Щеше ли да възразяваш, ако бяхме?

Крисчън се замисли за миг, после каза:

— Не.

Ухилих му се.

— Е, просто си представи, че сме там. Чао. — Обърнах се и хукнах към фоайето. Добрах се до асансьора, преди да успее да ме настигне. Докато вратата се затваряше, му махнах, мило ухилена, а той безпомощно — но за щастие развеселено — ме наблюдаваше с присвити очи. Поклати глава и след миг изчезна от погледа ми.

О, това беше възбуждащо. Адреналинът пулсираше във вените ми и сърцето ми сякаш се опитваше да изскочи от гърдите ми. Но със спускането на кабината намаляваше и въодушевлението ми. Мамка му, какво бях направила?

Дърпах тигъра за опашката. Когато се приберях, щеше да е бесен. Моето подсъзнание ми се мръщеше над половинките си очила с върбова пръчка в ръка. Мамка му. Замислих се за това, че нямам почти никакъв опит с мъжете. Никога не бях живяла с мъж, е, освен с Рей, но той не се броеше. Той ми беше баща… е, поне го смятах за свой баща.

А сега имах Крисчън. Той всъщност никога не беше живял с жена, струва ми се. Трябваше да го попитам — ако още ми говореше.

Но бях категорично на мнение, че трябва да нося каквото искам. Спомних си неговите правила. Да, сигурно не му беше лесно, обаче сега му бях тропнала с крак. И несъмнено щях да си понеса последствията. Разсеяно се зачудих какво ще направи, но първо имах нужда от пари.

 

 

Зяпнах разписката от банкомата: 51689,16 долара. Това правеше петдесет хиляди долара повече, отколкото трябваше! „Анастейжа, ако кажеш «да», ще трябва да се научиш и да си богата.“ И така се започна. Взех своите нищожни петдесет долара и тръгнах към магазина.

 

 

Когато се прибрах, отидох направо в кухнята. Не можех да се избавя от тревожното си чувство. Крисчън още беше в кабинета си. Божичко, беше стоял там почти целия следобед. Реших, че е най-добре да се изправя пред него и да видя каква поразия съм направила. Предпазливо надникнах през прага. Крисчън говореше по телефона и гледаше през прозореца.

— И специалистът по юрокоптери трябва да пристигне в понеделник следобед, така ли?… Добре. Само ме дръж в течение. Кажи им, че предварителното заключение ми трябва или в понеделник вечер, или във вторник сутрин. — Затвори и се завъртя на стола си, но спря, когато ме видя. Лицето му остана безизразно.

— Здрасти — прошепнах. Той не отговори и сърцето ми падна в стомаха. Предпазливо влязох в кабинета и заобиколих бюрото. Крисчън продължаваше да мълчи и очите му не се откъсваха от моите. Застанах пред него, като се чувствах петдесет нюанса глупаво.

— Върнах се. Сърдиш ли ми се?

Той въздъхна, пресегна се, хвана ме за ръката, притегли ме в скута си и ме прегърна, после зарови нос в косата ми.

— Да.

— Извинявай. Не знам какво ми стана. — Свих се в скута му и вдишах божественото му Крисчъново ухание. Чувствах се на сигурно място, независимо че ми се сърдеше.

— И на мен. Носи каквото искаш — измърмори той и прокара длан по голия ми крак към бедрото ми. — Пък и тази рокля си има предимствата. — Наведе се да ме целуне и когато устните ни се докоснаха, изведнъж ме изпълни страст, похот или дълбоко вкоренена потребност да поправя нещата и в кръвта ми потече желание. Обхванах главата му в шепи и зарових пръсти в косата му. Тялото му реагира и той изпъшка, жадно захапвайки долната ми устна, гърлото ми, ухото ми, езикът му нахлу в устата ми и още преди да се усетя той свали ципа на панталона си, разкрачи ме върху себе си и потъна в мен. Хванах се за облегалката на стола му, ходилата ми едва докосваха пода… и започнахме да се движим.

 

 

— Харесва ми как се извиняваш — прошепна той в косата ми.

— И на мен — как го правиш ти. — Изкисках се, сгушена до гърдите му. — Свърши ли?

— Господи, Ана, още ли искаш?

— Не! Имам предвид работата ти.

— Ще свърша след около половин час. Чух съобщението ти по гласовата ми поща.

— От вчера.

— Стори ми се разтревожена.

Силно го прегърнах.

— Така е. Не е в твой стил да не отговаряш.

Крисчън ме целуна по косата.

— Тортата ти би трябвало да е готова след половин час. — Усмихнах му се и се изхлузих от скута му.

— Нямам търпение. Докато я печеше, ухаеше страхотно, даже като че ли ми напомняше за нещо.

Отправих му срамежлива усмивка. Чувствах се малко неловко и неговото лице отразяваше моето. Божичко, наистина ли бяхме толкова различни? Може би се дължеше на ранните му спомени от печенето. Наведох се, леко го целунах по ъгълчето на устата и се върнах в кухнята.

 

 

Когато го чух да излиза от кабинета, бях напълно готова. Запалих единствената златна свещичка на тортата му. Докато се приближаваше към мен, той ми се ухили до ушите и аз тихо запях „Честит рожден ден“. Крисчън се наведе и духна свещичката със затворени очи.

— Намислих си желание — каза, когато отново ги отвори, и кой знае защо, погледът му ме накара да се изчервя.

— Глазурата още не се е втвърдила. Надявам се да ти хареса.

— Нямам търпение да я опитам, Анастейжа — промълви Крисчън и думите му прозвучаха адски секси.

Отрязах по едно парче и грабнахме виличките.

— Ммм — измуча той одобрително. — Точно затова искам да се оженя за теб.

И аз се засмях от облекчение… харесваше му.

 

 

— Готова ли си да се срещнеш със семейството ми? — Крисчън угаси двигателя на аудито. Бяхме паркирали на отбивката пред къщата на родителите му.

— Да. Ще им съобщиш ли?

— Разбира се. Нямам търпение да видя реакциите им. — Усмихна ми се дяволито и слезе от колата.

Минаваше седем и половина и макар през деня да беше топло, от залива подухваше прохладен ветрец. Носех смарагдовозелена официална рокля с широк зелен колан — бях я намерила сутринта, докато тършувах в дрешника. Крисчън ме хвана за ръка и ме поведе към входа. Карик широко отвори вратата още преди да почукаме.

— Здравей, Крисчън. Честит рожден ден, сине. — Пое протегнатата ръка на Крисчън и за негова изненада го притегли в кратка прегръдка.

— Ъъъ… благодаря, татко.

— Много се радвам да те видя пак, Ана. — Карик прегърна и мен и ние го последвахме вътре.

Преди да влезем в дневната, Кейт се втурна по коридора към нас. Изглеждаше бясна.

„О, не!“

— Вие двамата! Искам да говоря с вас — изръмжа тя с глас, който ни предупреждаваше да не се ебаваме с нея. Нервно погледнах Крисчън, който сви рамене и реши да приеме поведението й на шега, докато я следвахме към трапезарията. Озадаченият Карик остана на прага на дневната. Кейт затвори вратата и се обърна към мен.

— Какво е това?! — изсъска тя и размаха пред очите ми някакъв лист.

Тотално объркана, аз го взех и набързо го прегледах. Устата ми пресъхна.

Беше отговорът ми по имейла до Крисчън, когато обсъждахме договора.