Карлос Руис Сафон
Затворникът на рая (30)

16

По заповед на господин директора един тъмничар застана на пост пред килията на Мартин, докато доктор Санауха го лекуваше. Тъмничарят беше младеж на двайсетина години, който досега не бе застъпвал на тази смяна. Предполагаше се, че Бебо трябва да поема нощните дежурства, но на негово място съвсем необяснимо се появи този неопитен новак, който изглеждаше негоден да се справи дори с връзката ключове и беше по-нервен от затворниците. Към девет часа вечерта докторът, видимо изморен, се приближи до решетките и се обърна към него.

— Нуждая се от още чисти марли и перхидрол.

— Не мога да изоставя поста си.

— Аз също не мога да изоставя пациент. Моля ви. Марли и перхидрол.

Тъмничарят се размърда неспокойно.

— На господин директора му е неприятно инструкциите му да не се изпълняват дословно.

— Още по-неприятно ще му бъде, ако нещо се случи с Мартин, защото вие сте пренебрегнали молбата ми.

Младият тъмничар претегли ситуацията.

— Хайде, шефе, няма опасност да минем през стените или да прегризем железните решетки… — изтъкна докторът.

Младокът изруга и хукна към стаята с аптечката. Докато той се отдалечаваше, Санауха зачака пред решетките на килията си. Салгадо бе заспал преди два часа и дишаше с мъка. Фермин се промъкна крадешком до предната част на килията си и размени поглед с доктора. Тогава Санауха му подхвърли един пакет, не по-голям от тесте карти, увит в парче плат и завързан с връв. Фермин го хвана във въздуха и бързо се оттегли в сенките в дъното на килията. Когато се върна с материалите, поискани от Санауха, тъмничарят надникна през решетките и огледа прострения на койката Салгадо.

— Вече бере душа — каза Фермин. — Не вярвам да изкара до сутринта.

— Ти гледай да го поддържаш жив до шест часа. Не искам тая свиня да ме прецака. Нека пукне в някоя друга смяна.

— Ще направя всичко, което е в човешките възможности — отвърна Фермин.