Стивън Кинг
Вихър през ключалката (17) (Тъмната кула)

16

През първите два часа на мразовея ка-тетът имаше сериозни съмнения, че каменната сграда на Градския събор ще издържи пред опустошителния напор на стихията. Вятърът пищеше и дърветата се чупеха с плющящи звуци, сякаш някой исполин размахваше грамаден камшик. По едно време някакво дърво рухна върху покрива, проби го и през дупката моментално нахлу мразовит въздух. Сузана и Еди се бяха вкопчили един в друг. Джейк засланяше с тялото си Ко, който лежеше по гръб, разперил късите си крачета в четирите посоки на компас, и като хипнотизиран се взираше във вихрушката от птичи курешки, описващи безумни траектории около пукнатините в тавана. Само Роланд спокойно подреждаше остатъците от храната, от които щеше да се състои скромната им вечеря.

— Какво мислиш? — попита го Еди.

— Ако сградата оцелее още един час, всичко ще бъде наред. Студът ще се усили, ала когато се смрачи, вятърът ще поутихни. Утре ще продължи да отслабва и времето даже ще се постопли. Е, няма да е като преди бурята, но пък всички знаем, че онази жега беше неестествена. — Той се поусмихна — нещо доста необичайно за човек, чието лице можеше да служи като еталон за мрачно спокойствие и невъзмутимо хладнокръвие. — Междувременно да се порадваме на хубавия огън, който си накладохме. Знам, че не може да загрее цялата зала, но пък е достатъчно топло, когато сме близко до него. Тъкмо ще си починем. Доста ни се насъбра, нали?

— Така си е — кимна Еди. — Дори твърде много.

— Имайте предвид, че тепърва ще се сблъскваме с нови изпитания. Опасности, премеждия, непосилни задачи, печал и мъка… Може би дори смърт… Затова сега ще поседим около огъня като едно време и ще си отдъхнем. — Погледът му се плъзна по лицата на всички, на устните му още танцуваше нетипичната усмивчица. Под светлината от пламъците лицето му изглеждаше странно: наполовина на млад мъж, наполовина на старец. — Ние сме ка-тет. Едно цяло от мнозина. При това сме и последните. Бъдете благодарни за топлината, покрива и другарството, които се опълчват на бурята. Други няма да имат същия късмет.

— Да се надяваме, че ще имат — въздъхна Сузана, мислейки за Бикс.

— Хайде — подкани ги Роланд. — Започвайте. Еди, Сузана, Джейк и Ко насядаха около своя дин, за да похапнат от храната, която им беше предоставил.