Стивън Кинг
Вихър през ключалката (15) (Тъмната кула)

14

Без да мисли и без да обръща внимание на пироните, стърчащи от последния товар на Еди, Джейк прескочи камарата от дъски, препречила вратата, и изблъска стоящия на пътя му Еди, който залитна назад и тупна по задник на земята. Джейк се приземи на едно коляно, но бързо се изправи; беше се ококорил, силният вятър развяваше сплъстената му дълга коса.

— Джейк, недей!

Еди се опита да го задържи, като го хвана за ръкава. Ризата беше изтъняла от многобройните изпирания в различни поточета и реки и ръкавът се откъсна.

Роланд изтича до вратата и започна да хвърля разпилените по пода дъски вляво и вдясно, без да обръща внимание на гвоздеите. Избута навътре инвалидната количка и изръмжа на Еди:

— Влизай! Веднага!

— Ама Джейк…

— Той или ще се справи, или няма — отсече Стрелеца, хвана го за ръката и му помогна да се изправи на крака. Старите им дънки плющяха като картечници под напора на фучащия вихър. — Никой не го е карал да излиза. Хайде, влизай.

— Не! Майната ти!

Роланд не започна да спори, а го блъсна с всички сили; Еди полетя през вратата и се просна на пода. Сузана, която беше коленичила пред огъня, загрижено го изгледа. По лицето й се стичаха вадички пот, ризата й от еленова кожа бе подгизнала.

Роланд остана на прага, навъси се и се загледа в Джейк, който тичаше към своя приятел.