Стивън Кинг
Вихър през ключалката (12) (Тъмната кула)

11

Вътрешността на сградата се оказа доста неприветлива, но с изключение на птиците, гнездящи на тавана — нюйоркчаните биха ги нарекли лястовици, а Стрелеца — бързолети, — други обитатели нямаше. Щом Ко се озова на закрито, веднага забрави за въртенето в кръг и взирането на северозапад. Любопитството му се завърна и той хукна по паянтовото стълбище към пърхащите обитатели на горния етаж. Пронизителното му джавкане заехтя сред просторното помещение и скоро членовете на тета забелязаха как бързолетите скоропостижно се отправиха към някое по-тихо и спокойно кътче на Средния свят. Джейк си помисли, че ако Роланд е прав, птиците, летящи към река Що, съвсем скоро ще се превърнат в ледени висулки.

На първия етаж имаше само една голяма зала. Край стените бяха наредени маси и скамейки. Роланд, Еди и Джейк грабнаха няколко и с тях закриха прозорците без стъкла, които за щастие бяха съвсем малки. Онези на североизточната стена барикадираха отвън, та бурният вятър от тази посока да не ги измести, а да ги притиска към рамките.

Докато мъжете се занимаваха с прозорците, Сузана избута количката си до камината, хвана ръждясалата халка и рязко я дръпна надолу. Разнесе се противен скърцащ звук… сетне всичко утихна… после черен облак от сажди се посипа отгоре й. Реакцията й беше толкова светкавична, а ругатните й толкова цветисти, че сякаш Дета Уокър се беше върнала.

— О, цуни ме отзад и да пукнеш дано! — изкрещя. — Мамичката ти мръсна, да ти еба лайняната мръсотия, да ти еба! — Без да спира да кашля и да размахва ръце пред лицето си, Сузана побърза да избута инвалидния си стол назад. Колелата му оставяха мазни следи по пода. Щом забеляза голямата купчина сажди на скута си, тя моментално я избута с няколко резки движения, които по-скоро приличаха на юмручни удари. — Гнусна шибана дупка! Мръсен путкински тунел! Да се таковам в простата маймуна… — Обърна се и видя, че Джейк и гледа — беше зяпнал от удивление и стреснато се кокореше. Зад него Ко беше застанал на стълбището и правеше същите гримаси. — Извинявай, миличък — въздъхна тя. — Май малко прекалих. Бясна съм на себе си. Израснала съм сред пещи и камини, така че би трябвало по-добре да знам какво ще стане.

— Абе, ти псуваш по-яко от баща ми! — възкликна Джейк. Тонът му преливаше от благоговейно възхищение. — Не съм и предполагал, че някой може да го надмине!

Еди се приближи до Сузана и се зае да почисти лицето и шията й, ала тя отблъсна ръцете му.

— Само го разпиляваш по мен. Хайде да видим дали ще можем да намерим този гук или както там се наричаше оная простотия. Току-виж там все още има вода…

— Ще има, ако такава е волята Божия — отбеляза замислено Роланд.

Сузана се обърна, присви очи и го изгледа:

— На умник ли ми се правиш, Роланд? Харесва ли ти да остроумничиш на мой гръб, а?

— Не, сай, не съм си го и помислял даже — отвърна Стрелеца, но устните му се извиха в игрива усмивчица. — Еди, виж дали ще можеш да намериш малко вода, че Сузана да се почисти. Ние с Джейк ще посъберем малко дърва за огрев. Не се мотай, ела да ни помогнеш. Дано нашият приятел Бикс вече е стигал до другия бряг, защото ни остава по-малко време, отколкото той предполагаше…