Чарлз Ингрид
Поздравът на чуждоземеца (30)

29.

Огромният милосец пусна Джек на подиума и отстъпи назад, като козирува отривисто. Миризмата, която се носеше около него, се оказа истинска, а не рожба на въображението на Джек, както си бе помислил преди малко.

Зад гърба му аудиторията вече бе избухнала в ръкопляскания. Овациите му се сториха като подигравка — колко време бе изминало от момента, когато така бяха поздравявали него?

Зад К’рок стоеше генерал Гатхул и достойнството, което бе изписано на маската му, вероятно напълно съвпадаше с представите на драките за този тържествен момент. Имаше и други драки, един от тях, ако се съдеше по имплантантите в гърлото, бе преводачът.

Джек премести поглед към дракската кралица. Досега не бе виждал отблизо кралица, нито дори женска, макар че вероятно имаше много, тъй като драките бяха изключително плодовити.

Всъщност знаеше ли някой от тях каква е средната продължителност на живота на драките?

Тя стоеше, ослепителна, с кобалтовосини криле, прилепнали към гърба, и крушовидно тяло, предназначено за разплод. Маската й бе разноцветна, но Джек не можеше да определи дали това са естествени разцветки, или дело на някаква чуждоземна козметика. Беше по-висока от Гатхул, всъщност бе най-едра от всички влезли драки.

От нея лъхаше странна, женствена миризма и Джек изведнъж почувства, че тя му въздейства. Кралицата бе извърнала към него фасетните си очи. Тя промърмори нещо и преводачът отвори уста.

— Моята кралица каза, че вие сте достоен противник, и тя се надява сега да бъдете също толкова полезен съюзник.

Джек едва забележимо наклони глава. Ако наистина е бил такъв страховит противник, как изобщо драките се бяха съгласили на този съюз? Стисна устни, твърдо решен да не им говоря. В края на краищата от всички присъстващи той бе предаденият! К’рок сложи ръка на рамото му и го обърна към залата. Сетне се наведе и му прошепна в ухото:

— Съжалявам, Джек. Това наистина лош начин да се победи един противник.

Джек се изправи в бронята. Усмихна се, малко пресилено, и отвърна също толкова тихо:

— Още не съм приключил с боя.

 

 

Ласадей плъзна ръка по голото си теме.

— Само от седмица сме съюзници, сър, и тези проклети насекоми още малко ще ми се напъхат в леглото. Пепус и Конгресът им предоставиха повече сведения, отколкото щяха да получат, ако ни бяха тъпкали с ботуши!

Джек не отделяше поглед от плаца, заслушан в оплакванията на заместника си. Но Ласадей беше прав. Драките не само бяха възстановили прекъснатите търговски линии, те бяха вкарали свои представители във флота, а сега предстоеше техен елитен батальон да се присъедини към Рицарите. Внедряваха се навсякъде с далеч по-голям успех, отколкото ако бяха победили.

Положението никак не му харесваше, нито на Ласадей. На всичко отгоре им бяха забранили да съобщават каквото и да било на обществеността. Амбър усещаше, че нещо го тревожи, но не знаеше какво. Пепус и Конгресът възнамеряваха да направят официално изявление чак идната седмица, след като приключи първият етап от „съюзяването“.

Но Джек беше силно обезпокоен. Нито един негов колега от флота не бе поканен на борда на дракски кораб въпреки прокламациите за „размяна на информация“. Обяснението бе, че драките се адаптирали по-бързо.

Джек не знаеше да има техен представител и в укрепените скривалища на Лигата. Вместо това очакваше две дузини драки, подбрани лично от самия Гатхул, да пристигнат след по-малко от четирийсет и осем часа. Щяха да им предоставят преоборудвани костюми, с които да започнат подготовката си. Дори само тази мисъл му се струваше кощунствена.

— Сър? Сър? — повика го Ласадей.

— Съжалявам, сержант, не те чух. Какво има?

— Казах, че сме изолирали тази част от казармите, както ни наредихте.

Джек се усмихна. С огромни усилия Амбър им бе осигурила заглушители. Драките нямаше да могат да изпращат информация, освен когато използват официалните канали. Тях не можеше да контролира, но той познаваше Пепус. Императорът може да се беше продал, но не възнамеряваше да си оголи напълно задника пред противника. Със сигурност бе наредил да се подслушват официалните канали. Джек кимна.

— Може да имаме гости, но никой не ни задължава да ги караме да се чувстват добре дошли.

— Не съм чул това — захили се Ласадей.

— Действай, сержант!

Докато се спускаше от контролната кула, Ласадей се размина с Амбър и Колин. Още щом ги видя, Джек почувства, че се задават неприятности, и се премести в кабината на кулата.

— На какво дължа това посещение? — посрещна ги той. — Роулинс ли те пусна пак?

Излишно беше да повдига въпроса, че с появата си тук Колин отново бе нарушил разпоредбите за охрана на участъка. Но проповедникът явно имаше свои верни хора навсякъде. Амбър се отпусна уморено до него. Под яркосиньото расо на Колин се виждаше миньорски комбинезон. При вида му кой знае защо Джек си спомни за Лазертаун. Беше изминало много време от отвличането и откарването му на тази далечна миньорска луна, където бе прекарал няколко месеца. Още вчера с появата си К’рок бе пробудил тези спомени. Драките бяха нападнали луната, за да превземат норцитовата мина, а също и разкопките на Скиталците. Това, което той, Колин и К’рок бяха зърнали на мястото на разкопките малко преди да бъде разрушена луната, надминаваше и най-смелото въображение. Колин седеше мълчаливо, сякаш почувствал, че Джек е завладян от спомени. Изчака още няколко минути, преди да заговори.

— Джек, двамата с теб сме преживели доста неща.

Джек се подсмихна.

— Виждам, че изпитваш затруднения как да подхванеш този разговор.

Колин също се засмя и с това изведнъж придоби младежки вид.

— Все трябваше да започна отнякъде.

— Защо не с това, което те безпокои? Времето ми е ограничено.

— Какво става? Базата е затворена, градът — също. Помощниците ми докладваха, че е почти невъзможно да се добереш до космопорта. Да не би да сме загубили войната и никой да не ни го е съобщил?

— Той няма да ти каже — намеси се неочаквано Амбър. — Щом не казва на мен, няма да каже и на теб.

Джек се зачуди за миг защо не бе използвала парапсихичните си способности, за да изтръгне истината от него. Сетне се обърна към Колин:

— Не, но със същия успех можеше да е и това.

— Така и предполагах. Подочух, че си изгубил почти половината от Рицарите.

Амбър се ококори. Не сваляше поглед от Джек, който дори не отрече думите на Колин.

— И какво можеш да ми кажеш по въпроса?

— Попитай стария си приятел Пепус.

Колин изсумтя.

— Пепус ми е колкото приятел, толкова и враг. Надявам се никога да не кажа същото и за теб!

— Официално — отвърна Джек, — не мога да ти съобщя нищо. — Едва доловимо извърна глава, Амбър разбра жеста.

Стана и провери мониторите за подслушвателни устройства. Той изчака да му кимне и продължи.

— Не са ни победили във войната. Вярно, изгубихме една битка. Загубите бяха сериозни. Но не са ни разбивали. Продадоха ни.

— Какво?

— Изглежда му стана навик на Пепус — изтъкна огорчено Джек. — Във всеки случай попарихме драките достатъчно силно, за да се обърнат към него с предложение за съюз.

— За съюз?

— Срещу непознат агресор.

Амбър нададе радостен вик, но Колин потъна назад в креслото. Беше скръстил съкрушено ръце.

— Трябваше да се досетя — едва промълви проповедникът. После се изправи и закрачи напред-назад. — Трябваше да се досетя.

— Не би могъл. Аз самият научих чак когато ми го съобщиха в лицето. — И Джек им разказа за неуспешния десант на Клактут и завърши с появата на дракските представители пред доминионския Конгрес.

Амбър бе пребледняла. Колин спря да крачи и втренчи поглед в него.

— Не съм вярвал, че Пепус може да е толкова нагъл кучи син.

— Вероятно не е имал друг избор. Одеве каза, че двамата с теб сме преживели доста неща. Същото важи за мен и К’рок в Лазертаун.

— Той превзе мините — заговори с разтреперан глас Амбър. — Използваше милоски берсеркер, за да накара хората да работят.

— И нещо повече. Проявяваше голям интерес към разкопките на Скиталците. Веднъж ми разказа, че докато бил офицер след завладяването на Милос, стигнал до извода, че Пясъчните войни започнали, защото по-голям и по-страшен противник прогонил драките от родната им земя. Че причината да завладяват един след друг световете ни е защото бягали от противник, когото не можели да победят. Смяташе, че на луната може да се открие предмет, принадлежал на онзи неизвестен противник.

— Нищо не открихме — заяви Колин. — Освен трупа на онова чудовище.

— Може би. А може би не. К’рок изчезна при разрушаването на находището. Не знаем какво друго би могло да лежи там. Тогава си помислих, че е загинал. Драките наричат своя противник Аш-фарел.

— Значи К’рок е бил прав.

— Така изглежда. Назначиха го за мой заместник.

— Можеш ли да му вярваш? — попита замислено Колин.

— Не съм си и помислял. Ще се отърва от него при първа възможност. Откакто се обединихме с драките, те очакват от нас да следваме принципа „врагът на моя приятел е и мой враг“.

— Много удобно — промърмори Амбър.

— За тях да. Струва ми се, че тъкмо в това се крие смисълът на този съюз. Както и във възможността да се внедрят в защитните ни системи, нещо, което не им се бе удавало досега.

— Толкова ли е зле?

— Дори по-зле.

— Значи съм дошъл при когото трябва. Помниш ли доклада, който ти показвах?

— Смътно.

— Пратих Денаро на онази планета да започне разкопки. Преди това обсъдихме всичко внимателно, включително и моите опасения за провал на операцията. Може и да сме се съюзили с драките, Джек, но те не го показват с нищо в периферните райони. Не само ни притискат, но и са открито враждебни към нас. Дойдох да те помоля да пратиш там един отряд да ги охранява, преди да е станало нещо по-сериозно.

Джек разпери безпомощно ръце.

— Преди две седмици сигурно щях да ти помогна. Но сега генерал Гатхул е главнокомандващ. Не мога да прокарам нито една заповед без неговото и на Баадластър разрешение. Откога са последните сведения? Може би обстановката вече се е успокоила.

— О, Джек — въздъхна Амбър.

— Снощи говорих с Денаро — отвърна Колин. — Драките се държат все така грубо и агресивно.

— Казах ти вече — безпомощен съм.

Амбър стана и тръгна към вратата.

— Онзи Джек Сторм, когото познавах, не би позволил нищо да го спре.

Той я погледна. На лицето й бе изписано презрение. Какво очакваше от него — да се опита да убие Трикатада или Гатхул?

— Амбър, не си запозната с цялостната картина.

— Познавам теб, Джек — тросна се тя. — И зная, че ако имаш някакви съмнения за Аш-фарел и драките, те не са лишени от основание. Никога не си се колебал да направиш каквото смяташ за правилно, независимо от обстоятелствата. Досега.

Колин я улови за лакътя.

— Амбър, скъпа…

Тя рязко се освободи.

— Не ми се умилквай! Вече не съм ти малкото момиче от улицата! Аз съм жена. Спя с този човек и го обичам, дявол го взел! А сега дори не смея да го погледна в очите! Не ми казвай какво да правя. Кажи на него!

Колин се обърна към Джек.

— Тя не искаше да каже точно това.

Рицарят преглътна. Беше му трудно да заговори.

— Мисля, че точно това искаше да каже. И е абсолютно права. Нямам много време, защото днес следобед очаквам пристигането на драките. Те ще се подготвят редом с моите Рицари. Искат от мен да им дам бойни костюми, за Бога!

— Не го знаех.

— Никой не го знае. Още не съм намерил сили да го кажа на хората си. Някои от тях щяха да загинат на Клактут. Виждали са неща, които никога няма да забравят. А сега трябва да им съобщя, че нашия враг е новият ни съюзник. — Джек млъкна задъхан. Не беше обличал костюма, откакто се бе върнал. Не можеше да понесе мисълта, че ще трябва да се изправи срещу Фантом. Да му признае, че са предали без бой Колумбия. — По дяволите, Колин, не ме гледай по този начин!

Проповедникът поклати глава.

— Амбър е права — рече и се отправи към вратата.

— Мога да пратя само десет — произнесе неочаквано Джек. — Ще потеглят още тази нощ. Нито думичка, никакво предупреждение.

Колин се засмя.

— Аз мога да управлявам корсар.

— Какво?

— Аз съм човек със скрити таланти.

Джек се замисли. Корсар бе кораб, далеч по-бърз от бойните крайцери. Трийсет души екипаж — десет, ако са с броня.

— Пък и — продължи Колин — официално все още не зная за съюза.

— Така е — потвърди Джек и на свой ред се усмихна. — Не знаеш. В противен случай как да обясня, че съм ти дал войници.

— Всъщност — рече Скиталецът, — ти също можеш да дойдеш. Уж с дипломатическа цел.

Джек кимна.

— Намери корсар, останалото е уредено.

— Добре. — Колин отвори вратата. Амбър се ухили.

— Кога потегляме?