Сигрид Унсет
Венецът (16)

1.

Кристин се прибра през най-хубавото пролетно време. Река Логен усърдно заобикаляше поля и дворове, а водите й искряха и блещукаха като сребърни между крехките листа на черната елша. Сякаш светлите искри имаха глас и пееха заедно с ромона на водата. С настъпването на вечерния мрак ромоленето ставаше по-приглушено. Ден и нощ шумът на реката изпълваше въздуха над „Йорун“ и на Кристин й се струваше, че дървените стени на къщите вибрират като кухата част на цитра.

По скалистите места ден след ден къпани в синя мъгла блещукаха бистри поточета. Над полята се носеше ухание на пролет, въздухът трептеше от топлината. От плодородната почва покълна жито, а тучните ливади лъщяха като коприна при всеки повей на вятъра. Горичките и склоновете дъхтяха на свежест, а след залез-слънце се разнасяше силен, разхладителен и възкисел мирис на земни сокове и добър урожай, сякаш майката земя въздъхваше продължително с облекчение, освежена от нощния хлад. Кристин си спомняше с трепет за ласките на своя любим. Всяка вечер си лягаше с болезнен копнеж за силните му ръце, а сутрин се събуждаше потна и морна от сънищата си.

Направо не проумяваше как така всички у дома избягваха да говорят за единственото, което занимаваше мислите й. Минаха седмици, без някой да спомене за разваления й годеж със Симон. Никой не я разпитваше какво й е на сърцето. След като попривършиха с полската работа, баща й постоянно ходеше из гората. Веднъж, за да нагледа как върви добивът на смола, друг път вземаше ястреба и кучетата и не се прибираше с дни. Когато биваше у дома, говореше дружелюбно с Кристин, както винаги, но като че ли нямаше какво толкова да й сподели. Вече не я канеше да се разхожда с него.

Преди да се прибере, Кристин се боеше от бурната реакция на майка си. Всъщност Рагнфрид я посрещна мълчаливо и това й се стори още по-лошо.

Всяка година в дома на Лавранс Бьоргюлфсьон отбелязваха с голямо пиршество Еньовден. Тогава стопанинът раздаваше на бедняците от селото всичката храна, останала неизядена през последната седмица на постите. Които живееха близо до „Йорун“, идваха да си вземат полагащата им се милостиня. Посрещаха ги радушно и ги гощаваха богато, а Лавранс и гостите му се смесваха с бедняците, за да послушат някои от старците, които знаеха много староскандинавски саги и рецитираха поезия. През деня седяха до огнището и убиваха времето с бира и приятелски разговори, а вечер танцуваха на двора.

Тази година Еньовден се случи студен и облачен, но хората не се разочароваха, защото в долината отдавна не бе валяло и цареше суша. От празника на свети Халвар през май не бе паднала и капка дъжд. И в планината нямаше много сняг, а хората не помнеха от тринайсет години да са виждали Логен толкова малка в разгара на лятото.

Лавранс и гостите му бяха в добро разположение на духа, когато слязоха да поздравят бедняците, дошли за милостиня. Те бяха насядали около масата, ядяха млечна каша и пиеха вкусна бира, а Кристин сновеше напред-назад и помагаше на възрастните и болните да се хранят.

Лавранс поздрави хората и ги попита доволни ли са от гощавката. После се приближи да приветства с добре дошъл старец на име Хокон, пристигнал същия ден в „Йорун“. Хокон бе участвал като войник в похода на стария крал Хокон в Шотландия. Старецът, останал без пукната пара, вече беше почти сляп. Добри люде му предлагаха да поостане в домовете им, но той предпочиташе да обикаля из именията — навсякъде го посрещаха като скъп гост заради богатия му житейски опит и многото му знания по редица въпроси.

Лавранс сложи ръка върху рамото на брат си Осмюн Бьоргюлфсьон, дошъл на гости в имението, и попита Хокон дали е доволен от гозбите.

— Бирата си я бива, Лавранс — подхвана Хокон, — но кашата я е правила някоя пишман домакиня. Хората са го казали: вкуси манджата и ще разбереш каква е готвачката. Е, тазвечерната каша е позагоряла.

— Лоша работа — съгласи се Лавранс. — Ще прощавате за загорялата каша. Дано тази стара приказка да не е винаги вярна, понеже дъщеря ми я вари.

Лавранс се засмя и подкани Кристин и Турдис да побързат и да поднесат паниците с кисело мляко.

Кристин се втурна към готварницата като попарена. Сърцето й заблъска в гърдите. Забеляза изражението на баща си, когато той чу думите на Хокон за готвачката и манджата.

Късно вечерта баща й и чичо й дълго обикаляха напред-назад из двора и си приказваха. Обзе я вцепеняващ страх. На следващия ден баща й изглеждаше мълчалив и недоволен. Това засили тревогата й. Лавранс обаче не отрони дума.

Баща й продължи да мълчи и след отпътуването на Осмюн Бьоргюлфсьон. За ужас на Кристин Лавранс започна да се държи по-студено към Хокон и не му предложи да поостане, а посрещна заминаването му за поредното имение с облекчение.

Иначе през това лято имаше достатъчно причини за лошото настроение на Лавранс. В селото се очертаваше слаба реколта и селяните свикаха тинг, за да обсъдят как да се подготвят за идващата зима. Още в края на лятото повечето стопани оставиха напразните надежди и осъзнаха, че са принудени да заколят или да продадат на юг значителна част от добитъка и да купят зърно, за да има какво да ядат през зимата. Предната година също не случиха на добра реколта и запасите от жито бяха по-оскъдни от всякога.

През една есенна утрин Рагнфрид заведе дъщерите си да огледат платно, простряно за избелване. Кристин похвали изкусната тъкан на майка си. После погали Рамборг по главата и рече:

— Това ще го сложим в чеиза ти, мъниче.

— Майко — обади се Юлвхил, — а аз няма ли да имам чеиз за манастира?

— И за теб ще приготвим, както и за сестрите ти — успокои я Рагнфрид. — Просто в обителта ще ти трябват други неща. Нали знаеш, че само да поискаш, можеш да останеш при нас, докато сме живи.

— А когато постъпиш в манастира, Юлвхил — колебливо се намеси Кристин, защото се двоумеше как да се изрази, — може би аз вече отдавна ще съм станала монахиня.

Кристин хвърли плах поглед към майка си, но Рагнфрид не каза нищо.

— Ако можех да се омъжа, за нищо на света нямаше да отблъсна Симон. Той беше толкова мил и изглеждаше много тъжен, когато се сбогува с нас.

— Юлвхил, забрави ли, че баща ти ни предупреди да не говорим за това? — напомни Рагнфрид.

— Е, Симон май е съжалявал повече за раздялата си с вас, отколкото за мен — предизвикателно рече Кристин.

Майка й се сопна:

— Проявил е гордост, като не ти е показал колко скърби. Симон Андресьон не заслужаваше да го нараниш така, дъще, но той специално ни помоли да не те заплашваме или проклинаме.

— Защото се е погрижил да ме прокълне така, че да не се налага друг да ми казва колко ниско съм паднала. Но не забелязвах Симон да го е грижа мен, преди да обикна другиго.

— Прибирайте се вкъщи — обърна се майката към другите две момичета.

Рагнфрид седна на един пън и даде знак на Кристин да се приближи.

— Сигурно си чувала, че не се смята за особено благопристойно и почтително мъж да говори на годеницата си за плътска любов, да остава често насаме с нея или да й показва нетърпението си.

— Тогава се чудя дали истински влюбените млади никога не забравят тези препоръки? Винаги ли се придържат към старите повели за благочестие?

— Внимавай, Кристин, ти да не ги забравиш — предупреди я майка й. — Доколкото разбирам, баща ти се бои, че си избрала жених, комуто не е склонен да те даде.

— Какво е казал чичо? — поинтересува се Кристин.

— Нищо особено. Само пояснил, че Ерлен от „Хюсабю“ е от добро потекло, но същото не може да се каже за името му. Помолил Осмюн да се застъпи за него пред баща ти. Лавранс се зарадва, когато чу това.

Лицето на Кристин грейна от радост. Ерлен е говорил с чичо й! А тя толкова се измъчваше, задето нямаше вест от него.

Майка й продължи:

— Осмюн имаше неблагоразумието да спомене за слуховете, които се носели из Осло. Говорело се, че Ерлен обикалял около манастира, а ти си излизала да го виждаш до оградите.

— Е, и?

— Както сама разбираш, чичо ти посъветва Лавранс да приемем Ерлен в семейството ни, но след чутото, баща ти се разгневи ужасно. Не съм го виждала по-ядосан. Каза, че жених, който се домогва до дъщеря му по нечестен начин, заслужава да го посрещне с меч в ръка. Достатъчно се изложихме пред Дюфрийите, но ако Ерлен те е подмамил да ходиш с него по нощите, и то докато си в манастир, баща ти го приема като знак, че за теб ще бъде най-добре да избегнеш съжителството с такъв мерзавец.

Кристин вкопчи ръцете си една в друга. Лицето й ту придобиваше болезнена бледност, ту се обагряше в гъста червенина. Майка й я прегърна през кръста, но тя се отскубна и изкрещя, извън кожата си от превъзбуда:

— Остави ме намира, майко! Да не искаш да провериш дали съм напълняла?

Само след миг разтъркваше пламналата си буза. Смутена, погледна майка си. От очите на Рагнфрид хвърчаха искри. Кристин не помнеше да са й удряли шамар от дете.

— Седни — подкани я Рагнфрид. — Седни — повтори тя и дъщеря й се подчини.

Майката поседя мълчаливо. Когато проговори, гласът й звучеше леко колебливо:

— Отлично виждам: не ме долюбваш много-много. Питала съм се дали студенината ти към мен не се дължи на съмненията ти, че не те обичам колкото те обича баща ти. Реших да не насилвам нещата, а да изчакам да станеш майка. Тогава ще ме разбереш, мислех си аз. Още докато те кърмех и Лавранс влизаше при нас, ти спираше да сучеш и протягаше ръчички към него, а млякото се стичаше от устата ти, докато се смееше. Лавранс се забавляваше, а — Господ ми е свидетел — и аз се радвах и за него, и за теб, задето имаш такъв баща. Постоянно си играеше с теб и ти се усмихваше. Съжалявах те, че имаш толкова скръбна майка като мен. Бедно създание, та аз се тревожех да не те изгубя, затова не си позволявах да ти се порадвам. Но Бог и Пресветата Дева знаят колко съм те обичала.

По бузите на Рагнфрид се стичаха сълзи, лицето и гласът й обаче останаха спокойни.

— Бог ми е свидетел: никога не затаих в сърцето си горчилка към него или към теб, задето между вас има такава силна връзка. Знаех колко малко радост съм доставяла на баща ти през съвместния ни живот и бях благодарна, че има теб. Ако моят баща Ивар се бе държал така с мен… Една майка трябва да научи дъщеря си да се пази от много неща, Кристин, но аз не смятах за необходимо да го правя, защото ти ходеше навсякъде с баща си и очаквах да си разбрала кое е почтено и кое — правилно. Онова, за което намекна преди малко… Не бих си и помислила, че ще причиниш такава болка на Лавранс. Исках само да ти кажа следното: от все сърце се надявам да имаш съпруг, когото да обичаш. Но е необходимо да се държиш по-разумно. Не позволявай Лавранс да допусне, че избраникът ти е нещастник и не уважава живота и честта на жената. Защото Лавранс няма да те даде на такъв мъж дори и ако това е единственият начин да спаси честта ти пред хората. По-скоро ще вземе нещата в свои ръце и ще въздаде справедливост с меч в ръка, отколкото да позволи да се омъжиш за човека, който е пропилял живота ти.

След тези думи майка й се изправи и я остави.